№ 849
гр. София, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Кирил Г. Димитров
Анна-Мария М. Събева
при участието на секретаря Виктория Тр. Х.а
като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20251100604428 по описа за 2025 година
Производството е по реда на гл. ХХI НПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от адв. С. А. – САК (с
пълномощно –л.5, СГС), защитник на подсъдимия Я. В. С. и на подсъдимата
М. С. Л. срещу наказателно-осъдителната част от присъда на СРС, НО, 131
състав, постановена на 21.10.2024г. по НЧХД 1655 /2023г., с която
подсъдимите Я. В. С.и и М. С. Л. са признати за виновни по обвинението за
извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Изразява се съгласие с тази част от присъдата, с която първоинстанционният
съд на основание чл. 304 НПК е признал двамата подсъдими за невиновни и
ги е оправдавал по обвинението за това телесната повреда да е нанесена по
особено мъчителен начин, респективно относно правната квалификация на
деянието по ал. 131, ал.1, т. 5 от НК.
На основание чл. 78а НК съдът е освободил подсъдимия Я. В. С., ЕГН:
********** от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание глоба в размер на 2500 лв /две хиляди и петстотин лева/.
На основание чл. 78а НК съдът е освободил подсъдимата М. С. Л., ЕГН:
********** от наказателна отговорност и й наложил административно
наказание глоба в размер на 2000 лв /две хиляди лева/.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК Я. В. С., ЕГН: ********** е осъден
да заплати в полза на Е. Т. М. сумата от 656 лева, представляваща съответната
1
част от сторените по делото разноски, както и сумата от 383, 96 лева,
представляваща деловодни разноски, направени в производството пред СРС -
в полза на бюджета на съдебната власт.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК М. С. Л., ЕГН: ********** е
осъдена да заплати в полза на Е. Т. М., сумата от 656 лева, представляваща
съответната част от сторените от ЧТ разноски, както и сумата от 383, 96 лева,
представляваща деловодни разноски, направени в производството пред СРС -
в полза на бюджета на съдебната власт.
В жалбата срещу присъда на СРС, НО, 131 състав от 21.10.2024г. по ЧХ
1655/2023г., се твърди, че постановената присъда е незаконосъобразна,
необоснована и неправилна. Защитата сочи, че съдебният състав в хода на
съдебното следствие не е положил необходимите усилия, за да установи
обективно и правилно фактическата обстановка по случая, което да доведе до
изясняване на обективната истина, както и че не са разпитани всички
свидетели и не са проверени някои от доказателствата по делото. Твърди се, че
при неправилно установена фактическа обстановка съдът е формирал
неправилни правни изводи относно наличието на престъпление, относно
авторството на деянието, както и относно формата на съучастие.
Алтернативно се предлага въззивният съд да провери правилността на
първоинстанционната присъда в частта относно наказанието, като се твърди,
че размерът на наложените глоби не е съобразен с особеностите на конкретния
случай.
Въззивният съд е бил сезиран и с допълнение към въззивната жалба от
адв. С. А. – САК, защитник на подсъдимия Я. В. С. и на подсъдимата М. С. Л..
В допълнението към въззивната жалба се твърди, че след запознаване с
мотивите към присъдата се поддържат изложените аргументи. Навеждат се
доводи, че първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка
единствено на базата показанията на трима свидетели М. О., Д. О. и Б. М.,
които според защитата били заинтересовани от изхода на делото с оглед
близкото им родство с частния тъжител, тъй като се явяват негови съпруга,
дъщеря и зет. В допълнението се посочва, че съпругата на ЧТ (Б. М.)
действително е свидетел – очевидец, но нейните показания не кореспондират
със съдържанието на представеното от ЧТ СМУ, както и със заключението на
СМЕ. Навеждат се доводи, че първият съд е отхвърлил напълно необосновано
и е подценил показанията на свидетелите Л. Т., Е. Т. и Е.Б., които според
защитатаа като съседи са станали неволни очевидци на инцидента и по
никакъв начин не са заинтересовани от изхода на делото. Отправена е критика
към първия съд, че е надценил показанията на св. М. О. и Д. О., които били
възприели факти след началото на конфликта. Подлага се на критика отказът
на първоинстанционния съд да назначи допълнителна СМЕ на базата на
допълнително установени в съдебното производство факти и обстоятелства.
Отделно от изложеното по-горе, се навеждат доводи за липса на мотиви, като
в допълнението към въззивната жалба се твърди, че не е ясно какви
противоречия, празноти и несъответствия е установил първият съд при анализ
на показанията, дадени от свидетелите Л. Т., Е. Т. и Е.Б.. Твърди се, че
2
мотивите на първия съд са неубедителни и в частта, в която били отхвърлени
като недостоверни показанията на св. Е. И. въпреки факта на близкото й
родство с частния тъжител и факта, че не била повлияна от този факт, за да
съобщи за грубо, агресивно и арогантно поведение от негова страна към
двамата подсъдими. В допълнението към въззивната жалба е отправена
критика към тази част от мотивите към първоинстанционната присъда, в която
съдът е отбелязал, че именно пострадалият е инициатор на конфликта, но
значението на този факт не било обсъдено при формиране на крайните изводи.
В допълнението към въззивната жалба се твърди, че изводите на първия съд
подсъдимата да си е самопричинила констатирани в СМУ телесни
увреждания, не се основават на конкретни доказателствени източници и че в
този смисъл първият съд бил направил предположения едностранчиво само и
единствено в тежест на подсъдимите. Защитата навежда довода, че хипотезата
на самопричиняване на телесни увреждания, би могла да се обсъжда и по
отношение на частния тъжител.
Относно правните изводи в допълнението към въззивната жалба се
предлага, ако все пак съдът намери, че подсъдимите са съпричастни към
извършеното престъпление, за което са били осъдени от първата съдебна
инстанция, да приеме, че се касае за реторсия.
В заключение в жалбата и допълнението към нея защитата моли
въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда и да се постанови
нова оправдателна такава по отношение на Я. В. С. и на М. С. Л.. Предлага
въззивният съд да прецени дали не са налице основания за връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав на СРС.
Съдът в свое определение от 04.07.2025г. е приел за установено, че са
изпълнени указанията за администриране на допълнението към въззивната
жалба, дадени в определение на СГС, НО, VІІІ въззивен състав от 07.05.2025г.
по ВНЧД 2726/25г. В свое определение от 11.07.2025г. съдът е приел за
установено, че делото не е изяснено от фактическа страна и е допуснал до
разпит свидетелите Б. М., М. О., Д. О., Л. Т. и Е. Т.. С оглед изложеното е
проведено въззивно съдебно следствие.
След проведено съдебно следствие, в хода на съдебните прения
защитникът на подсъдимите адв. А. изразява становище, че са налице
основанията за отмяната на първоинстанционната присъда по подробно
изложените съображения в допълнението на въззивната жалба. Предлага
въззивният съд да приеме за установено, че обжалваният съдебен акт е
незаконосъобразен, необоснован и неправилен, тъй като в хода на съдебното
следствие пред СРС съдебният състав не е положил необходимите усилия да
установи обективно и правилно фактическата обстановка по случая.
Защитникът навежда довод, че на база на непълно установена фактическа
обстановка първоинстанционният съд е направил и неправилни правни
изводи, като е допуснал и процесуални нарушения. В този смисъл се отправя
основното искане въззивният съд да постанови нова оправдателна присъда.
Алтернативното искане на защитата е делото да бъде върнато за разглеждане
от друг съдебен състав на СРС. Претендира се и присъждане на разноски.
3
Адв. П. (повереник на частния тъжител) моли съдът да остави
въззивната жалба на двамата подсъдими без уважение. Изразява се становище,
че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна. Излагат се
аргументи, че съдът е извършил детайлен анализ на всички доказтелствени
източници и най-вече по отношение на разпитаните свидетели, защото ясно се
очертават две групи свидетели. Навеждат се доводи, че от показанията на
допуснатите до разпит свидетели не се установяват нови обстоятелства,
различни от тези, които е установила първата съдебна инстанция. В хода на
съдебните прения повереникът на ЧТ предлага въззивният съд да възприеме
изцяло анализа на доказателствата, изложен в мотивите на първия съд и да
потвърди първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна.
Подсъдимите са редовно призовани, не се явяват и упражняват правото
си да не участват лично в производството.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, доказателствата по
делото, аргументите, изложени във въззивната жалба и допълнението към нея,
в пределите на проверката по чл.314 НПК намира за установено следното.
СРС е приел от фактическа страна, че подсъдимият Я. В. С. е български
гражданин, роден на 30.06.1988г. в гр.Видин, с висше образование, трудво
ангажиран, неосъждан, неженен /във фактическо съжителство с подсъдимата
Л./, с адрес-гр.София, кв. ****, ЕГН **********.
Относно подсъдимата М. С. Л. първият съд е приел за установено, че е
българка, българска гражданка, родена на 29.03.1981 г. в гр.София, със средно
образование, трудово ангажирана, разведена /във фактическо съжителство с
другия подсъдим/, неосъждана, с адрес - гр.София, кв. ****, ЕГН: **********.
СРС е приел от фактическа страна, че частният тъжител Е. М. и
съпругата му свидетелката Б. М. обитавали първи етаж на къща, разположена
в недвижим имот, находящ се в гр. София, кв. ****. СРС е приел за
установено, че на горния втори етаж на къщата живеели свидетелите Л. и Е.
Т.и, а в къща близнак, разположена вдясно на тяхната спрямо улицата,
живеели свидетелите Е.Б. - на първия етаж и Е. И.- на втория етаж. В
самостоятелна къща, разположена в същия недвижим имот в условията на
фактическо съжителство живеели подсъдимата М. Л. и подсъдимият Я. С..
Подсъдимата Л. и частният тъжител М. били роднини, тъй като родител на
подсъдимата Л., вече покойник и тъжителят били първи братовчеди, на
въпреки това подсъдимата и Е. М. се намирали във влошени отношения.
Между двете семейства съществувал спор относно подкастрянето на
декоративна растителност - храстовидно лешниково дърво, разположено до
къщата на подсъдимите. Същото се намирало в близост до улицата, поради
което част от клоните му се заплитали в кабелите на електропреносната мрежа
и създавали проблеми, за което частният тъжител М. и съпругата му подали
сигнал в местната администрация. Във връзка с така подадения сигнал на
03.08.2022г. в следобедните часове адресът бил посетен от служители на
Столична община, район „Витоша“, които изтъкнали, че са издадени
предписания, но те самите не разполагат с правомощия да премахнат
проблемните клони. Поради това частният тъжител потърсил помощ от своя
4
зет – от свидетеля М. О., който окастрил клоните, създаващи опасност за
жиците, след което ги събрал до оградата и се прибрал в дома си в село
Бистрица.
СРС е приел за установено от фактическа страна, че около 20.00 часа на
03.08.2022г. подсъдимите М. Л. и Я. С. се прибрали у дома си и забелязали
окастрените клони, една част от които били попаднали върху декоративните
храсти и цветя, отглеждани от подсъдимата. Двамата подсъдими започнали да
ги хвърлят по паркирания на улицата лек автомобил, ползван от тъжителя.
Свидетелката М. възприела тези техни действия и извикала частния тъжител,
който се появил, държейки, малка брадвичка в ръка. Между семейство М.и и
двамата подсъдими започнал вербален конфликт, като тъжителят поискал
обяснение за хвърлянето на клоните, били разменени обидни думи между
двете семейства. В отговор на вербалната агресия, обаче подсъдимият С. се
приближил до частния тъжител и го ударил с глава в областта на носа, при
което се счупили носни костици и започнало обилно кръвотечение. Към така
установените от СРС факти следва да се внесе уточнението, че след намесата
на подсъдимия частният тъжител захвърлил брадвата в тревна площ в близост
до къщата близнак, обитавана от него (установено от показанията на
свидетелите Е. И. и Е.Б.). От тук нататък съобразно хронологията на случая е
правилен изводът на първоинстанционния съд, че след това свидетелката Б. М.
се намесила, като прибрала брадвичката на съпруга си и влязла в къщата, за
да вземе кърпа, с която да спре кръвотечението от носа му. В този момент св.
М. се обадила на дъщеря си – на св. Д. О., за да потърси помощ.
СРС е приел за установено, че след като попил кръвта, течаща от носа
му, частният тъжител се върнал при автомобила си, за да махне нахвърляните
клони и конфликтът ескалирал отново, като подсъдимата Л. се приближила
към частния тъжител, двамата се хванали един друг, при което тя му нанасяла
удари с юмуци в областта на гърдите, както и издраскала с нокти (изкуствено
изградена ноктопластика) лявата страна на лицето и главата му, а също така и
ръцете му. Въззивният съд уточнява към установените от СРС факти, че в
резултат на силата на ударите, които нанасяла подсъдимата по тялото на
частния тъжител, както и в резултат на издраскванията с изкуствено изградена
ноктопластика, подсъдимата получила травма с кръвонасядане и счупване на
изграден нокът на трети пръст на лявата ръка до нивото на живеца.
Споделят се изводите на СРС от фактическа страна, че в този момент
частният тъжител се опитвал да й се противопостави на подсъдимата, като й
нанесъл удари с ръка в областта на лявото око и лявата част на главата. Така
установената от СРС фактическа обстановка следва да се допълни, че при
защитните действия на частния тъжител на подсъдимата били причинени
охлузване /драскотина/, косо разположени в горно-вътрешния квадрант на
дясната гърда, охлузване /драскотина/ по дланна повърхност на дясната
предмишница на границата на горна средна трети от страната на лакътния
ръб, охлузване /драскотина/, косо разположено по дланната повърхност на
китката, малко по площ кръвонасядане по вътрешната повърхност на лявата
мишница, кръвонасядане на ограничена площ по предно външната
повърхност в долната трета на дясното бедро.
5
Намесил се и подсъдимият С., който нанесъл на пострадалия множество
удари с тъпата страна на малка брадва, като същите попаднали в торса, ръцете
и челюстната област. В резултат на ударите, които били нанесени по различни
части от тялото на частния тъжител от двамата подсъдими, той паднал на
земята. В този момент му били нанесени и удари с ритници от подсъдимия С..
След това частният тъжител успял да се изправи и се подпрял на автомобила
си, като установил, че има кръвотечение от носа, рана зад лявото ухо, както и
от дълбоки охлузвания на дясната китка.
Първоинстанционният съд е приел за установено, че частният тъжител
независимо от болките и страданията, които изпитвал от нанесените му
телесни увреждания, след случилото се положил усилия да премести клоните
от своя автомобил, като ги хвърлял по посока на подсъдимите. СРС е приел за
установено от фактическа страна, че именно в този момент на мястото на
конфликта пристигнали дъщерята на частния тъжител - свидетелката Д. О. и
нейният съпруг - свидетелят М. О..
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си като инстанция по
фактите, приема за установено, че след като пристигнали на посочения по-
горе адрес свидетелити О.и установили, че частният тъжител е подпрян на
автомобила си и видимо по лицето и тялото му имало следи от телесни
увреждания (кръв и зацапване от кал). В същото време между частния
тъжител и подсъдимите протичали словесни пререкания, като подсъдимата
хвърляла клони върху автомобила на частния тъжител. Свидетелите О.и
възприели подсъдимия С., който все още държал брадва. Към останалата част
от изводите на първата съдебна инстанция относно хронологията на случая
въззивният съд се солидаризира изцяло.
Правилно СРС е приел за установено, че св. О. се втурнал към
подсъдимия, изтръгнал брадвата от ръцете му и я захвърлил в тревните площи
с думите: "Какво правиш бе момче, искаш да убиеш някой ли?". Изводът на
контролирания съд, че свидетелят О. възприел окървавения си тъст, подпрян
на колата, обърнал се към него, за да провери състоянието му и решил да
потърси медицинска помощ, е в съответствие със съдържанието на
проверения доказателствен материал. През това време подсъдимата Л.
продължавала да хвърля клони към автомобила на частния тъжител, викала и
налитала към свидетелката О. с опит да й нанесе удари.
С оглед състоянието на пострадалия свидетелят М. О. потърсил
съдействие на национален спешен телефон 112, като в 20:32 часа се обадил от
личния си телефонен номер ****. В проведения разговор с оператор същият
съобщил за състоянието на частния тъжител, както и че има лице, държащо
брадва, с която вероятно са нанесени ударите. Наред с него, сигнал на телефон
112 от личния си телефон с номер **** сигнал подала и подсъдимата Л., която
от своя страна посочила причината за конфликта - отрязан лешник и поискала
съдействието на полицията.
По сигналите на място бил изпратен полицейски екип от 06 РУ-СДВР в
състав от свидетелите Т.К. и И.Д., както и екип на ЦСМП София в състав от
свидетелите Н.Х. и М.Л.. Свидетелите от патрула на МВР снели сведения от
6
установените на място лица, като подсъдимият Я. С. бил задържан по реда на
ЗМВР. Същевременно екипът на ЦСМП извършил преглед на място на
частния тъжител М. и в резултат на снетата анамнеза, отразена в съставения на
място фиш за спешна помощ, документирали, че се съобщава за "побой с
комшията". Отделно от това, в медицинската документация били отразени
рана на носа и шията зад ухото, контузия с прободни рани на дясната ръка,
контузия на носа, ребрата и хематоми по ръцете. Частният тъжител бил
транспортиран до болнично заведение за извършване на допълнителни
прегледи, като след рентгенография и превръзки бил освободен за домашно
лечение.
Към така установената от СРС фактическа обстановка следва да се
направи и следното допълнение. Къщата на подсъдимите се намирала по-
близо до улицата и входа към дворното място, а къщите-близнак, обитавани
едната - от семейството на частния тъжител, негови племенници и
свидетелите Т.и, а втората от свидетелите Б. и И., били разположени зад
къщата на подсъдимите. Конфликтът епизодично бил наблюдаван от
свидетелите Л. Т., Е. Т., от Е.Б. и Е. И., доколкото видимостта от обитаваните
от тях жилища на различни етажи от двете къщи близнак, разположени зад
къщата на подсъдимите, позволявала това.
От въззивния съд се споделят изводите на първата съдебна инстанция, че
на следващия ден, а именно на 04.08.2022г. в 10.30 часа, частният тъжител
посетил съдебен лекар, като в издаденото му СМУ № 579/2022г. били
отразени следните обективни находки: непосредствено под лява ушна мида
неправилно по форма кръвонасядане, с размери 4/2 см с ограничено по размер
охлузване в централната му част, преминаващо в повърхностна рана, покрита
с коричка от засъхнала кръв, с размери 0,5/0,1 см; в лява слепоочно - скулна
област неправилно по форма петнисто кръвонасядане, на площ 6/3 см; по
ръба на долната челюст, започващо от основата на лява ушна мида и
достигащо почти до левия устен ъгъл, продълговато кръвонасядане, с размери
9/0,5 см, с морав цвят; под ръба на челюстта, кръвонасядане, с идентична
морфология и размери съответно 4/1-2 см; умерено проявен оток в областта на
ъгъла на долната челюст вляво, болезнен при допир, болка при отваряне на
устата; по дясната странична повърхност на носа ограничена по размер рана, с
размери 0,3/0,2 см, покрита с плътна коричка от засъхнала кръв; по
проекцията на вътрешния ръб на дясната ключица, окръглено кръвонасядане,
с диаметър 3 см, с ограничена по размер рана, в централната му част, с
размери 0,3/0,2 см, покрита с плътна коричка от засъхнала кръв; по предната
повърхност на гръдния кош срединно, непосредствено под вътрешните
краища на ключиците окръглено кръвонасядане, с диаметър около 7 см,
съчетан с изразен флуктуиращ оток; вляво, на около 5 см над гръдното зърно
кръвонасядане, с неправилна форма и размери 3/3,5 см, с морав цвят; по хода
на ребрената дъга, вдясно, близо до срединната линия синкаво мораво
кръвонасядане, с диаметър 5 см, съчетано с флуктуиращ оток; по предната
повърхност на дясната мишница, в горната й трета неправилно по форма
кръвонасядане, със синкаво морав цвят и размери 3,5/3 см; по предно
вътрешната повърхност на дясната мишница, в долната й трета окръглено
7
интензивно мораво кръвонасядане, с диаметър 6 см; под него неправилно по
форма кръвонасядане, с размери 3,5/3 см; по предната повърхност на дясната
предмишница, в горната й трета неправилно по форма мораво кръвонасядане,
с размери 7/4,5 см; окръглено кръвонасядане, с диаметър 5 см по дланната
повърхност на предмишницата, в долната й трета откъм радиалния ръб; на
границата средна долна трети на предмишницата, по дланната й повърхност
охлузване с вид на драскотина, с размери 7/0,1-0,2 см, с червеникав цвят, на
нивото на околната кожа, разположено косо, спрямо оста на крайника, с горен
край насочен към лакътния ръб; по тръбната повърхност на дясната
предмишница, на границата горна средна трети има червеникаво охлузване, с
вид на драскотина с размери 4/0,1 см, с повърхност под нивото на околната
кожа, като на места по хода му има коричка от засъхнала кръв; в долната трета
на предмишницата, по тръбната й повърхност, неправилно по форма петнисто
кръвонасядане, заемащо обща площ 6/4 см, като в долната част, с дълбоко
охлузване, преминаващо в повърхностна рана с размери 1,5/0,1 см,
разположено относително напречно на оста; три на брой отслоени рани по
лявата китка с неравни кожни ръбове и размери от порядъка на 0,3/0,2 см за
най-малката, до 1,5/0,1- 0,2 см за най- голямата, от които натича кръв, като
областта около тях била установена обхваната от бледо синкаво
кръвонасядане и умерено проявен оток; по предната повърхност на лявата
мишница в долната й трета две окръглени кръвонасядания, с морав цвят и
диаметри 2,5см; по тръбната повърхност на лявата предмишница, в средната и
долната й трети, както и по тръбната повърхност на лявата ръка множество
ограничени и сливащи се на места кръвонасядания, с неправилни форми и
морав цвят, с размери от порядъка на 2/1 см за най- малкото до 5-3- 3,5 см за
най-големите; в лявата поясна област, неправилно по форма кръвонасядане,
заемащо площ 6/3 см, съчетано с плътноват оток, болезнен при допир, като
описаните кръвонасядания били установени съчетани с умерено проявен оток,
а съответните области - болезнени при допир.
Посочените мекотъканни увреждания на главата и тялото, разкъсно
контузни рани, охлузвания и кръвонасядания, както и счупване на носните
кости, без дислокация, поотделно и в своята съвкупност довели при частния
тъжител Е. М. до временно разстройство на здравето, неопасно за живота
(съгласно заключението на изготвената по делото СМЕ).
Споделя се и тази част от изводите на първия съд, която се отнася до
състоянието на подсъдимата Л. след инцидента, а именно, че между 23.38
часа на 03.08.2022г. и 00:13 часа на 04.08.2023г. подсъдимата Л. също
посетила лечебно заведение, а именно УМБАЛСМ "Пирогов", като бил
проведен медицински преглед, а на следващия ден, тя на свой ред посетила
кабинет по съдебна медицина. Във връзка с така проведения преглед било
издадено СМУ № 577/2022г., в което били отразени следните обективни
находки: оток и кръвонасядане 3,5/3 см в лявата челно-теменна област на
главата, умерено изразен мековат оток и кръвонасядане на клепачите на
лявото око и частично на лявата скулна област, охлузване /драскотина/, косо
разположени в горно-вътрешния квадрант на дясната гърда, охлузване
/драскотина/ по дланна повърхност на дясната предмишница на границата на
8
горна средна трети от страната на лакътния ръб, охлузване /драскотина/, косо
разположено по дланната повърхност на китката, малко по площ
кръвонасядане по вътрешната повърхност на лявата мишница, кръвонасядане
на ограничена площ по предно външната повърхност в долната трета на
дясното бедро, травма с кръвонасядане и счупване на изграден нокът на трети
пръст на лявата ръка до нивото на живеца. Единствената корекция по изводите
на СРС е интерпретацията на заключението на изготвената по делото съдебно
медицинска експертиза № П- 172/2023г., във връзка с което СРС е приел за
установено, че е реализиран медико-биологичният признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота по отношение на подсъдимата.
При собствена оценка на този доказателствен източник въззивният съд
констатира, че описаните травматични увреждания са довели до болка и
страдание. В този смисъл е съдържанието на първоначално издаденото СМУ,
базирано на личен преглед на освидетелстваната (л. 64, стр.2, СП, СРС).
Въззивният съд намира, че заключението на СМЕ, назначена в съдебното
производство (П-172/2023г.) не е обоснована в частта уврежданията по
клепача на лявото око и скулата да са реализирали признака - временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, тъй като при изготвянето на
това заключение не е бил извършен личен преглед на подсъдимата и вещото
лице е работило единствено с медицинска документация.
Описаната фактическа обстановка първата съдебна инстанция е извела
въз основа на гласните доказателства - показанията на свидетелите М. О., Д.
О., Б. М., Л. Т., Е. Т., Е.Б., Т.К., И.Д., Н.Х., М.Л., Е. И., обясненията на
подсъдимите С. и Л., въз основа на писмените доказателства-
съдебномедицинско удостоверение № 579/2022г., фиш за спешна медицинска
помощ, лист за преглед на пациент в КДБ/СО, амбулаторен лист №
1312/03.08.2022г., амбулаторен лист № 20/03.08.2022г., решение № 13724 от
29.11.2022г. по гр.д. № 43911/2022г. по описа на СРС, ГО и Заповед за
незабавна защита, с която се задължава Е. М. да посещава Център за
превенция на правонарушенията и да се въздържа от насилие срещу М. С. Л. -
стр. 157, СП, лист за преглед на пациент в КДБ/СО №152181,
съдебномедицинско удостоверение № 577/2022г., справка от Дирекция
„Национална система 112“ с приложен към същата оптичен носител, заверен
препис от пр.пр. № 38989/2022г., заверен препис от пр.пр. № 45743/2022г.,
заверен препис от пр.пр. № 34280/2022г. (отказ от образуване на НП по молба
на М. Л. (л.65 -л.67, СП) – за същото деяние, пр. пр.513000-48742/2022г. по
описа на СДВР, пр.пр. 34280/22г. по описа на СРП), протокол от 12.11.2022г.
от открито съдебно заседание по гр.д. № 43911/2022г., данни за рентгенови
изследвания на частния тъжител М., служебна бележка изх. № 12/02.07.2024г.
на "ЕЛИСА-Е" ЕООД, справки за съдимост, писмени доказателствени
средства - заключения на съдебно-медицински експертизи, в т.ч. съдебно -
медицинска експертиза, изготвена от Е. Г. И. – съдебен лекар – стр. 260 – 282,
СП, СРС, Съдебномедицинска експертиза, изготвена от Ц.Н.Г. – стр. 333,
СП, заключение на техническа експертиза, която е изследвала записи от
Национална система 112 (протокол за извършено техническо изследване на
диалог, записан на аудио запис, изготвена от Г.А.Л. – вещо лице – стр 393 -
9
409, СП).
Следва да се уточни, че част от писмените доказателства са били
представени в отговора към частната тъжба – заповеди за незабавна защита,
издавани срещу частния тъжител Е. М. (от 16.08.2022г. –л.62, СП и от
29.11.2022г. –л.59, СП), СМУ, удостоверяващо освидетелстване на
подсъдимата М. Л. – л.64, СП, в което било отразено кръвонасядане на лява
челно – теменна област на главата, по клепачи на ляко око, по лява скулна
област, охлузвания по дясната предмишница, отчупване на върховата част на
нокътя на трети пръст на лява ръка, което е довело до болка и страдание.
Отделно от изброените в мотивите на първоинстанционната присъда
писмени доказателства са установени и приобщени писмени доказателства и
материали, удостоверяващи сезиране на прокуратурата: постановление за
потвърждаване отказа от образуване на досъдебно производство – стр. 109,
удостоверение за наследници – стр. 122, нотариален акт – стр. 124, СП,
уведомление от район „Витоша” - СО за извършена проверка на място и
препоръка да се предприемат действия за премахване на клони ( кастрене на
череша)– стр. 58, СП, доказателства за извършена проверка по ЗМВР и
съставени съответни документи: протокол за обиск на Я. С. по ЗМВР– стр. 99,
СП, заповед за задържане на Я. В. С. по ЗМВР – стр. 100, СП; протокол за
предупреждение към Я. С., съставен по реда, предвиден в ЗМВР - стр. 103,
СП, протокол за предупреждение на Д. Е. О.; протокол за предупреждение на
Е. М. - стр. 136, СП, решение на СГС – производство по чл. 258 и сл. ГПК, с
което потвърждава решение на СРС - стр. 137 – 141, СП, съдебно –
психиатрична консултация на Е. М. – не страда от психично заболяване , няма
данни да е страдал и в миналото. Липсват данни за личностово разстройство,
както и за зависимост към алкохола – стр. 147, СП, техническа експертиза
относно възможността за реалното разделяне на дворното място и изготвяне
на проект за разделяне, изготвена по друго производство – стр. 150, СП,
протокол за предупреждение на М. О. - стр. 152, СП. Правилно в мотивите си
СРС е стигнал до извод, че прокурорските преписки не представляват годен
източник на доказателства относно основния факт. От друга страна, правилно
първият съд е ценил прокурорските преписки, като доказателства за това дали
и по какъв начин спорещите страни са упражнили процесуалните си права,
както и за за установяване на самоличността на определени лица.
При анализа на доказателствата първата съдебна инстанция прецизно е
отделила спорните от безспорно установените факти и е дала мотивиран
отговор на спорните въпроси.
Един от тези спорни въпроси е дали и защо показанията на свидетелите
М. О., Д. О. и Б. М. могат да бъдат ползвани като достоверен източник на
доказателства и дали и до каква степен тези доказателствени източници са
повлияни от близката връзка (родствена или по сватовство), каквато всеки
един от тях има с частния тъжител. При отговор на този въпрос правилно
първият съд е ценил наличието на синхрон в показанията на изброените
свидетели, ангажирани от обвинението. Доколкото са налице известни
противоречия в показанията на тази група свидетели, те засягат само и
10
единствено факти с контролно значение (т. напр. относно видимостта, с която
биха могли да разполагат свидетелите на защитата). Вътрешни противоречия
се откриват и в показанията на св. О., която в разпит, проведен във въззивното
съдебно следствие, посочва, че е възприела агресивни действия на
подсъдимата, която издрала частния тъжител в областта на лявата страна на
врата. Веднага след това обаче св. О. уточнява, че когато подсъдимата е одрала
частния тъжител, тя не е била там. С оглед така направените уточнения
въззивният съд приема за установено, че разказът на св. О. може и да е
повлиян от нейната емоционална съпричастност към страданията, които е
понесъл нейния баща, но над тази емоция все пак надделява нейната
добросъвестност и съзнанието за отговорността, която носи като свидетел. Ето
защо обсъдените по-горе противоречия не могат да послужат като аргумент за
отхвърлянето и на останалата част от показанията на свидетелите М., О. и О.,
още повече когато те са проверени с други надеждни доказателствени
източници, каквито са показанията на полицейските служители, заключенията
на СМЕ и ТЕ на аудиозапис, предоставен от „Национална система 112”.
СРС е отделил нужното внимание при оценката на показанията, дадени
от очевидеца – Б. М., като е обсъдил всеки един аспект от нейния разказ. Не се
споделят доводите в допълнението към въззивната жалба, че показанията на
св. М. не кореспондират със съдържанието на представеното от ЧТ СМУ,
както и със заключението на СМЕ. Първоинстанционният съд е дал обоснован
и мотивиран отговор на въпроса коя част от показанията на св. М. е
подкрепена от обективните находки, свързани с телесните увреждания,
получени от частния тъжител, които са съответно документирани в СМУ и
обсъдени в СМЕ, вкл. и относно възможния механизъм на въздействие.
Съпоставката на дадените от св. М. показания със СМЕ се съдържа в подробен
доказателствен анализ в мотивите към първоинстанционната присъда и този
анализ не е необходимо да бъде преповтарян от въззивния съд. Следва само да
се отбележи, че твърденията на св. М. за нанесен от страна на подсъдимия
удар с глава в областта на носа на частния тъжител с последвало обилно
кръвотечение съответства на констатираното увреждане на носната пирамида
вдясно странично, както и на рентегенологично установеното счупване на
носните кости без дислокация на фрагменти. Първоинстанционният съд се е
спрял подробно и на възможния механизъм на причиняване на посоченото
телесно увреждане в областта на носната пирамида. В тази насока е ползвал
експертното заключение на СМЕ, което свързва това увреждане с нанясане на
удар с глава. СРС е ценил тази част от заключението на СМЕ според
действителното му съдържание, като е изключил възможността травмата в
областта на носната пирамида да е била причинена от падане на пострадалия
върху терена поради липсата на широки охлузвания на лицето. Твърденията
на св. М. за нанесен удар с глава от подсъдимия в лицето на частния тъжител
съответства и на споделеното от него на св. О. в по-късен момент. В този
смисъл информационна стойност носят и показанията на св. О., дадени от нея
в производството пред въззивния съд (стр.10 от съдебен протокол от
12.10.2025г.)
При собствена оценка на събрания доказателствен материал въззивният
11
съд констатира, че твърденията на св. М. подсъдимият С. да е нанасял удари с
тъпата страна на брадва по цялото тяло на пострадалия, съответства на
множеството кръвонасядания и охлузвания по главата, тялото и двете ръце на
пострадалия, включително на обективните находки за кръвонасядане с
охлузване, преминаващо в повърхностна рана под лява ушна мида, на
кръвонасядания в лява лицева половина, на оток в областта на левия
долночелюстен ъгъл и кръвонасядане с продълговата форма по ръба на
долната челюст. Съгласно заключението на СМЕ кръвонасядането с
продълговата форма по ръба на долната челюст на пострадалия съответства да
е получено от удар с твърд тъп предмет с издължена удрящ повърхност,
каквато е описаната в показанията на св. М. и свидетелите О.и брадва.
Обсъдени от първия съд са били и обективните находки за настъпили телесни
увреждания по други части от тялото на частния тъжител, а именно рана и
кръгловато кръвонасядане по ръба на дясната ключица, кръвонасядането над
ляво гръдно зърно, две продълговати кръвонасядания по дясна предмишница,
както и двете кръвонасядания с подкожни хематоми в областта на гръдния
кош и по ребрената дъга. В мотивите си първият съд е обсъдил и трите
разкъсно-контузни рани по дясната китка, описани във фиша за спешна
медицинска помощ като прободни рани на дясна ръка и правилно е стигнал до
извод, че според заключението на СМЕ и тези телесни увреждания могат да
бъдат причинени с тъпата част на брадва. В синхрон с тази доказателствена
съвкупност са и показанията на св. О., дадени от нея в производството пред
въззивния съд, в които се съдържат твърдения за наличието на кръв по тъпата
част на брадвата, която е видяла в ръцете на подсъдимия. Сходно е и
описанието на брадвата, която свидетелите О.и и св. М. са възприели в ръцете
на подсъдимия. Те я описват вариативно с дължина на дръжката не повече от
един метър и с острие между 10-25 см. Тази вариативност намира логично
обяснение в динамиката на събитията, които описват посочените по-горе
свидетели. Отделно от това, показанията им относно състоянието на
пострадалия, както и твърденията, че подсъдимият е държал брадва,
кореспондират със съдържанието на изследвания с ТЕ аудио запис,
предоставен от „Национална система 112”.
Според показанията на св. М. подсъдимата взела брадвата от подсъдимия
и самостоятелно нанесла удари с тъпата част от острието на брадвата по
тялото на ЧТ. Тази част от нейните показания не е опровергана от останалия
доказателствен материал, още повече с оглед заключението на СМЕ, с която е
освидетелстван частният тъжител. Съгласно това заключение не се
констатират посечни наранявания, а такива, които отговарят да са били
причинени с твърд, тъп предмет, каквато би могла да бъде и тъпата част от
острието на брадва.
Подкрепени със заключение на СМЕ са и твърденията на св. М., че
подсъдимата Л. е нанасяла на частния тъжител удари с юмруци в областта на
гърдите и го е издраскала. В разказа си пред първия съд тя е посочила, че
частният тъжител е бил одран от лявата страна на лицето. Правилно и в
съответствие със събрания доказателствен материал първоинстанционният
съд е стигнал до извод, че обективни находки за удари с юмруци от страна на
12
подсъдимата са кръвонасяданията в областта на гърдите на частния тъжител,
както и множеството кръвонасядания по цялата дължина на двете му ръце,
които се отличават с различна неправилна форма. Без съмнение, тази
характеристика на уврежданията, съпоставена с установените драскотини в
областта на дясна предмишница и в областта на лицето, дава аргументи, че са
причинени от човешки крайници.
Обосновани са изводите на първата съдебна инстанция, че св. М.
добросъвестно възпроизвежда в показанията си подсъдимите да са нанасяли
ритници след падането на пострадалия на терена. Св. М. е категорична, че
двамата подсъдими съборили частния тъжител на земята, след което
подсъдимата скъсала тениската, с която пострадалият бил облечен. Тази част
от разказа на св. М. кореспондира със заключението на СМЕ, че част от
травмите могат да бъдат получени и при нанасяне на удари в легнало
положение, както и че установените оток и кръвонасядане в лявата поясна
област на частния тъжител съответстват да са причинени от удар с ритник.
Отделно от това, тази част от нейните показания са проверени с производен
източник на доказателства, каквито са показанията на свидетелите О.и за
споделеното след случая от частния тъжител. В производството пред
въззивния съд св. О. разказа, че има спомен да му е споделено, че частният
тъжител бил съборен на земята, след което бил ритан от двамата подсъдими
(стр.5 от протокол от съдебно заседание от 12.10.2025г.). За същия механизъм
на въздействие върху телесната неприкосновеност на частния тъжител
свидетелства и св. О. (стр.10 от същия протокол). Отделно от това, св. О. е
разказала, че е възприела скъсаната тениска върху тялото на своя баща, както
и че по тялото и дрехите му е имало следи от кал. В този смисъл показанията
на св. О. относно състоянието на части от дрехите на пострадалия са в пълен
синхрон с показанията на св. М..
Правилно и обосновано първоинстанционният съд е ценил факта, че св.
М. е очевидец на деянието от самото начало на конфликта до неговата
развръзка, настъпила с пристигането на полицейски служители и екип на
СМП по подаден от св. О. сигнал. Правилно СРС е ценил съответствието
между показанията на свидетеля М. и показанията на свидетелите Д. О. и М.
О.. Дори да има частично съвпадение между техните показания (т. напр. за
скъсаната тениска на частния тъжител, св. О. няма спомен – стр. 6 от протокол
от 12.10.2025г.), то засяга детайли с второстепенно значение. Относно
съществените факти и обстоятелства обаче, показанията на свидетелите О.и и
св. М. са в пълен синхрон. Това са обстоятелствата, свързани с личността на
подсъдимите, с факти относно състоянието на пострадалия и обстановката,
при които е била реализирана намесата на свидетелите О.и при разрешаването
на конфликта (в момент, в който физическият контакт между подсъдимите и
частния тъжител е бил преустановен). Те кореспондират помежду си и в
частта относно описанието на предприетите от св. О. действия, насочени към
това да обезопаси обстановката, като изтръгне брадвата от ръцете на
подсъдимия. Правилно СРС е обосновал решението си да възприеме
обвинителната теза с факта, че показанията на свидетелите О.и и М., които
защитата счита за надценени от първия съд, кореспондират с показанията на
13
полицейските служители изпратени на сигнала- свидетелите К. и Д., които
нямат каквато и да е връзка със страните по делото. Към тази констатация в
мотивите на първия съд следва да се добави и следното. Съгласно показанията
на полицейския служител Т.К. (разпитан от СРС, л.348, СП, СРС) той е е
отишъл на инкриминирания адрес в кв. „Симеоново”, ул. „Зелена круша” по
сигнал, когато видял 4-5 лица, между които господин с нараняване по ръката.
Това описание съответства на описанието, което други свидетели по делото са
дали за състоянието на частния тъжител, т. напр. в показанията си пред
първоинстанционния съд св. Д. О. е посочила, че дясната ръка на частния
тъжител била обвита в кърпа и дори е имала опасение, че може да е налице
счупване на кост. Св. К. е разказал, че е видял на място и госпожа със скъсана
блуза, като госпожата не е пожелала медицинска помощ, разказал е, че в
района е имало брадва, захвърлена на земята. Описанието на лицето, описано
като „госпожа със скъсана блуза” съответства на описанието, което са дали на
подсъдимата св. Б. М. и св. Д. О., както и св. И.Д.. Според показанията на
другия полицейски служител св. И.Д. (л.348, стр.2, СП), той видял на място
възрастен човек, от ръката му имало кръвотечение, чул словесни нападки,
видял брадва на десетина метра, а за присъстваща на място жена е разказал, че
се е оплакала, че й е скъсана дрехата (л.349). С оглед естеството на личните
възприятия на св. И.Д. за основни участници в конфликта и обстановката, в
която са били установени при полицейската проверка, съдът приема за
установено, че неговите показания са сигурен източник за проверка на
противоречията в гласните доказателства. Св. Д. е посочил, че възрастният
човек е посочил кой го е нападнал, че на място е присъствало и друго лице,
което се представило за зет на възрастния човек (св. О.), като това лице
твърдяло пред св. Д., че е взело брадвата от същото лице, което било посочено
от възрастния човек. Според тези данни било извършено задържане по ЗМВР
на посоченото от ЧТ лице и това лице в този момент не е оспорвало, че е
държало брадва. Въззивният съд намира, че за фактите и обстоятелствата,
които са възпроизведени в показанията на полицейските служители Т.К. и
И.Д., не е налице забраната по чл. 118, ал.2 НПК в редакцията му съгласно
ЗИДНПК, обн. в ДВ бр. 18/2024г. Това е така, тъй като в конкретния случай
свидетелите К. и Д. не са провеждали разузнавателна беседа по смисъла на
ЗМВР. Във всеки един случай, различен от случаите на проведена
разузнавателна беседа, няма пречка полицейските служители да бъдат
ангажирани като свидетели за тези факти и обстоятелства, които са възприели
лично. В конкретния случай те са възприели състоянието на
местопроизшествието, наличието на захвърлена брадва, състоянието на
частния тъжител и подсъдимата Л., както и размяната на реплики между
частния тъжител, подсъдимата и св. О.. По изложените съображения
въззивният съд се солидаризира с извода на първоинстанционния съд, че
показанията на св. К. и Д. са годен източник на доказателства, чрез който
може да се проверят показанията на тези свидетели, които са емоционално
ангажирани със случая.
Възприетата от първия съд фактическа обстановка относно основния факт
по чл.102 НПК се приема за правилно установена от настоящия съдебен
14
състав. Доколкото се налагат изменения или допълнения към фактите, те не се
отразяват върху крайните изводи на първия съд. От друга страна, изменението
по част от фактите се прави от настоящия съд с уточнението, че се касае за
факти с контролно значение и въз основа на тях може да бъде извършена
оценка за достоверност на доказателствени източници по делото, както и
оценка за личността на участниците в конфликта.
Правилно при анализа на доказателствата първата съдебна инстанция е
обособила гласни доказателства, от значение за обвинителната теза (фактите,
които съобщават свидетелите Б. М., Св. Д. О. и М. О.) и гласни
доказателствени средства – показания на свидетели, от които се извличат
фактически данни в интерес на защитата на подсъдимите (показанията на
свидетелите Е. Т., Л. Т., Е.Б. и Е. И.). Без изключение, така изброените
свидетели на защитата според собствените им показания са наблюдавали
отделни моменти от конфликта през тераса или прозорец от жилищата си и не
се установява да са ги напускали, за да се присъединят към участниците в
конфликта, включително и към момента, в който са пристигнали служители на
полицията и екип за оказване на спешна медицинска помощ. Ето защо, от
съществено значение са и тези контролни факти, които се отнасят до
разположението на жилищата на посочените свидетели спрямо мястото на
конфликта и свързаната с това възможност да възприемат факти от значение
за делото.
Първото изменение на установените от СРС факти се отнася до
местонахождението на жилището на свидетелите Т.и. Първият съд е приел за
установено, че частният тъжител Е. М. и съпругата му свидетелката Б. М.
обитавали първи етаж на къща, разположена в недвижим имот, находящ се в
гр. София, кв. ****, а на горния втори етаж на къщата живеели свидетелите Л.
и Е. Т.и. За да приеме тези факти, СРС е ползвал като източник на
доказателства показанията на св. Е.Б. (л.255, СП, СРС). Въззивният съд от
своя страна приема за установено, че жилището на семейство Т.и се е
намирало на трети тавански жилищен етаж в сградата, в която се е намирало
на първи етаж жилището на частния тъжител. Източник на доказателства в
тази насока са показанията на св. Т. и св. Т., дадени от тях пред
първоинстанционния съд, както и дадените от св. Т. показания пред въззивния
съд. В тази част те кореспондират с показанията на св. М. О. пред първата
съдебна инстанция, в които този свидетел е посочил, че частният тъжител е
обитавал първи етаж на къща близнак, а вторият етаж на същата къща
близнак е бил обитаван от неговите племенници – Е. и Т.. Показанията на св.
О. са източник на доказателства за това, че в сградата, обособена като втори
близнак, са живеели свидетелката Е.Б. – на първия етаж, а на втория етаж –
В. и Е. И.. По изложените съображения въззивният съд прие за установено, че
свидетелите Т.и са обитавали не втори, а трети тавански етаж на тази къща
близнак, в която на първия етаж е било жилището на частния тъжител.
Съпоставката на събраните и проверените от въззивния съд
доказателства води до извод, че от таванския жилищен етаж на къщата, в
която е живяло и семейството на частния тъжител, частичен изглед към
улицата, където е ескалирал инкриминираният конфликт, е имало от тераса, от
15
която наблюдавала случката св. Т., както и че такъв изглед имало и от
прозорец към кухнята, от където според твърденията на св. Т. епизодично
поглеждал и св. Т.. Източник на доказателства за този извод са показанията на
св. Т., в които се съдържа твърдението, че св. Т. слизал при св. Т. на терасата,
но от време на време се качвал и наблюдавал случващото се и от прозореца на
кухнята в жилището на трети тавански етаж. В тази част показанията на св. Т.
кореспондират с разказа на св. Т. пред първия съд, от съдържанието на който
става ясно, че вниманието му не е било ангажирано непрекъснато с развоя на
конфликта. Информация в подкрепа на този извод, е не само описаното
поведение в показанията на св. Т., свързано с промяната в позицията на св. Т.
при наблюдение от различни части на таванския етаж, но и от липсата на
последователност в описаните от св. Т. факти относно случая, на базата на
които не се очертава ясна хронология. В подкрепа на този извод са и
уточненията в показанията на св. Т., че не знае какво е станало с брадвата,
която е видял в началото на конфликта в ръцете на частния тъжител. С оглед
изложеното, въззивният съд приема за установено, че една голяма част от
спомените на св. Т. са фрагментирани в различни етапи от развитието на
конфликта, включително към момента, в който на мястото на произшествието
дошли свидетелите О.и.
Въззивният съд констатира, че св. Т. не е описал пред първия съд
степента на видимост от мястото, от което е наблюдавал развоя на конфликта,
а с оглед процесуалното поведение на този свидетел в производството пред
въззивния съд (напуснал сградата на съда, без да бъде освободен от участие в
съдебното производство), показанията му по никакъв начин не допринасят за
изясняването на този факт. Въпросът за видимостта към мястото на конфликта
от мястото, от което се твърди да е бил възприет от свидетелите Т.и, е изяснен
от съпоставката на показанията, дадени от св. Т. и св. О. в проведеното
въззивно съдебно следствие, както и от показанията на св. Б. М.. Твърдението
на св. Т., че под терасата, от която наблюдавала процесния конфликт, не е
имало растителност и поради това св. Т. е разполагала с пряка видимост към
мястото, където е възникнал процесния конфликт, е в съществено
противоречие с показанията на св. Б. М., депозирани от нея пред първия съд.
За разлика от св. Т., св. Б. М. е дала изключително подробно описание както на
мястото на конфликта, така и описание на разположението в общия парцел на
двете къщи, едната от които се твърди да е била обитавана самостоятелно от
подсъдимите и двете къщи –близнак, за които се твърди да са били обитавани
от свидетели по делото. Отделно от това, за разлика от св. Т., св. М. е дала и
подробно описание на екстериора около мястото на конфликта. Тя е посочила
в разказа си пред първата съдебна инстанция, че конфликтът е възникнал
между частния тъжител и подсъдимите пред стълбището към къщата на
подсъдимата и по - точно пред паркирания там автомобил, ползван от
подсъдимата. На улицата до паркиран там автомобил, ползван от частния
тъжител, е бил заварен от свидетелите О.и и пострадалият. Св. М. е разказала,
че изгледът от жилищата на свидетелите Е.Б., Е. И., както и свидетелите Т.и
от втората къща, която е била обитавана и от частния тъжител и свидетелката
(негова съпруга), е бил ограничен в посока към улицата както от къщата, в
16
която самостоятелно са живеели подсъдимите, така и от леска и череша, която
се е намирала между къщите близнак, обитавани от изброените свидетели и
къщата, обитавана от подсъдимите. В тази част нейните твърдения следва да
бъдат частично ревизирани от показанията на св. О., който в повторния си
разпит пред въззивния съд посочи, че действително от терасата на таванския
етаж, където е живеела св. Т., е имало видимост към мястото на конфликта, но
с уточнението, че това не е така, когато градината между двете сгради е
озеленена от овошки (стр. 5 от протокол от съдебно заседание от 12.10.2025г.).
В този смисъл показанията на св. О. допринасят както за оценката на дадените
от св. Т. показания, така и за разрешаването на противоречията между
показанията на св. Т. и св. М.. Въззивният съд намира, че св. О. е
добросъвестен свидетел, който е в сравнително по-неутрална позиция към
участниците в конфликта в сравнение със св. М.. От една страна това е така,
тъй като не се установи св. О. да е обитавал постоянно жилище на посочения
по-горе адрес в кв. Симеоново. Тъкмо напротив, неговата връзка с един от
участниците в конфликта е по-далечна е се основава на сватовство. От друга
страна като хладнокръвни и достатъчно адекватни следва да се преценяват и
действията на св. О., насочени към отстраняването на брадвата от ръцете на
подсъдимия, придружено с предупреждение към него, което не съдържа
обидни изрази. Този факт също дава основание за извод, че намесата на св. О.
не е била мотивирана от емоции, а от трезва преценка за реалната опасност от
ескалирането на конфликта. Ето защо, съдът приема за установено, че
описанието на обстановката, което се извлича от показанията на св. М., е
изключително подробно и се отличава с висока информационна стойност.
Тази стойност следва да бъде оценявана в съпоставка с показанията на св. О.,
като бъдат приети изцяло с доверие твърденията на св. М. за липсваща
видимост към улицата пред дворното място на ул. **** от жилищата на
обитаваната от св. Б. и И. къща близнак, както и да бъдат частично ценени за
липсваща видимост от обитавания от свидетелите Т.и тавански етаж на
другата къща близнак - само и единствено при наличието корона от листа на
овошките в градината за съответния сезон. Ето защо съдът приема за
установено, че такава видимост от обитаваното от свидетелите Т.и е била
налице, но не и към инкриминираната дата през летния сезон, когато тя е била
препятствана от короните на череша и леска в градината на ул. „Зелена круша”
№ 9.
Второто изменение в установената от СРС фактическа обстановка се
свежда до обстановката, която са заварили св. О. и св. О., в момента, в който
пристигнали на посочения по-горе адрес в отговор на молбата на св. М.. СРС е
приел за установено, че св. О. и св. О. пристигнали на посочения по-горе
17
адрес в кв. Симеоново в момент, в който частният тъжител се опитвал да
премести клоните от своя автомобил, като ги хвърлял в посоката, в която се
намирали подсъдимите. В действителност от обвинителните доказателства се
установява, че към момента, в който свидетелите О.и пристигнали на място,
частният тъжител е бил подпрян на личния си автомобил и в този момент в
присъствието на свидетелите О.и не е имало физически контакт между
подсъдимите и частния тъжител, като нито се доказва в присъствието на
свидетелите О.и да е била употребена сила от подсъдимите спрямо частния
тъжител, нито се доказва частният тъжител да е извършвал конкретни
действия, насочени към телесната неприкосновеност на подсъдимите, вкл. и
изразяващи се в това да хвърля клони срещу тях. Доколкото се установява
активна позиция, такава все още е произтичала от поведението на
подсъдимата Л., която според проверените от съда свидетелски показания
хвърляла клони върху автомобила на частния тъжител (в този смисъл са
показанията на св. О., дадени от нея в производството пред СРС).
В разказа си пред районния съд св. О. е посочил, че когато е пристигнал
на място, е видял, че частният тъжител се е подпрял на личния си автомобил.
При повторния разпит на св. О. в производството пред въззивния съд е
очертана същата картина с уточнението, че е имало словесни пререкания
между частния тъжител и подсъдимите. При уточняващи въпроси от страна на
съда в проведеното въззивно съдебно следствие св. О. изясни, че докато се е
опитвал да омиротвори участниците в конфликта, подсъдимата се е
„саморазправяла” с неговия тъст. На тази иначе обща дефиниция при
уточняващи въпроси св. О. придава същото съдържание, което се установява
и в показанията на св. О. – активни действия на подсъдимата, извършени в
присъствието на свидетелите О.и, насочени към това да хвърля клони по
автомобила на частния тъжител (стр. 4 от протокол от съдебно заседание от
12.11.2025г.). Въззивният съд отчита обстоятелството, че този детайл от
първите възприятия, които са имали свидетелите О.и за степента, до която е
бил ескалирал конфликтът, е възпроизведен последователно от тях в различни
процесуални етапи от развитието на наказателното производство, при
наличието на съответна дистанция във времето между техните разпити
(повече от две години). Ето защо, въззивният съд се съгласява с доводите на
първия съд, че свидетелите О.и възпроизвеждат добросъвестно своите
възприятия за факти, които са възприели лично. В конкретния случай се касае
за трайно закрепен спомен относно състоянието на частния тъжител и
поведението на подсъдимата към момента, в който те са пристигнали на
посочения по-горе адрес по молба на св. М.. Ето защо макар и в началото на
своя повторен разпит св. О. да не се съобщава за активни действия на
подсъдимата, а такива да възпроизвежда по-късно, едва при уточняващи
въпроси, съдът приема за установено, че това се дължи на приоритетното
значение, което този свидетел е отдал на опасността в лицето на подсъдимия и
брадвата, с която подсъдимият е бил въоръжен. Относно този факт е и
основният акцент в показанията на св. О.. Тази оценка за опасността,
произтичаща от личността на подсъдимия, е оправдана с оглед липсата на
противоречия в показанията на св. О. и св. О., че подсъдимият е бил заварен от
18
тях да държи брадва по време на словесните пререкания с частния тъжител.
Всички съпътстващи обстоятелства, които св. О.и възпроизвеждат в своите
показания, а именно свързаните с видимото неразположение на частния
тъжител с явни следи от травматични увреждания и кръвоизливи, словесните
пререкания на висок тон, а според св. О. – и наличието на кръв по тъпата част
от острието на брадвата, са давали достатъчно основание за опасение, че
брадвата би могла да бъде използвана срещу телесната неприкосновеност на
частния тъжител. Ето защо, въззивният съд приема, че е оправдано при така
описаните обстоятелства вниманието на св. О. да е било ангажирано в по-
висока степен с обезвреждането на подсъдимия, отколкото с детайли от
поведението на подсъдимата.
На следващо място, въззивният съд констатира, че в мотивите на
обжалваната присъда се съдържа обоснован отговор на въпроса защо не са
били приети с доверие показанията на свидетелите на защитата – св. Т., св. Т.
и св. Б.. Правилно и обосновано СРС е заключил, че твърденията удари да е
нанасял само и единствено частният тъжител, а той самият да не е бил обект
на нападение, не кореспондират със заключенията на СМЕ и издаденото СМУ,
с което частният тъжител е бил първоначално освидетелстван. Свидетелите Т.,
Т. и Б. твърдят в синхрон, че не са видели кръв и каквито и да е видими следи
от травматични увреждания по лицето или тялото на частния тъжител, както и
че не са възприели физическа агресия спрямо него. Ако бъдат приети с
доверие показанията на тази група свидетели, не може да се извлече разумно
обяснение за наличието на множество травматични увреждания по тялото и
лицето на частния тъжител, установени на базата на СМУ и СМЕ, особено на
базата на установения с експертиза механизъм на въздействие, който е в
причинно-следствена връзка с голяма част от тях – от ритници, от удари с
твърд тъп предмет, както и от одраскване, каквото може да причини нокът от
ръка. Доколкото със заключенията на СМЕ самостоятелно се изключва всички
констатирани по лицето и тялото на частния тъжител телесни увреждания да
са били получени от теренна травма, е напълно изключено и да са получени
едномоментно или при друга обстановка, различна от тази, която е
възпроизведена в показанията на св. О., св. О. и св. М..
В повторния си разпит в проведеното въззивно съдебно следствие св. Т.
възпроизвежда и други факти, чиято достоверност е отречена при
съпоставката им с независими доказателствени източници, а именно, че по
лицето или тялото на частния тъжител не е имало следи от кръв и на място не
е пристигал екип на спешна медицинска помощ. Наличието на видими следи
от травматични увреждания по тялото на частния тъжител е установено и от
показанията на полицейските служители К. и Д., които не могат да бъдат
упрекнати да са били повлияни от интерес от изхода на делото. Техните
показания косвено изключват достоверността и на други факти,
възпроизведени в показанията на св. Т. и Т., а именно, че частният тъжител
бил облечен с риза. Не се съобщава в показанията на свидетелите Т.и дали
тази дреха е била с къс или дълъг ръкав, но и двамата полицейски служители
посочват, че са възприели лично наличието на нараняване по ръката на
частния тъжител. Следователно горните крайници на пострадалия са били
19
открити и в този случай следва да се приемат с доверие показанията на св. М.
и св. О., че частният тъжител е бил облечен с тениска. Дори и да не се
обсъжда въпросът за нивото на видимост от трети тавански етаж от къща,
пред която според показанията на свидетелите имало разлистени овошки, не
може да се пренебрегне фактът, че св. М. и св. О. са се намирали в
непосредствена близост до частния тъжител още преди да е приключил
процесният конфликт, а свидетелите Т.и във всеки един момент от развитието
на конфликта са се намирали на значително разстояние и в нито един момент
не са отишли при пряко засегнатите лица.
Фактът на място да е пристигнала линейка, противно на твърденията на
св. Т., е установен по убедителен и несъмнен начин от показанията на св. Н.Х.
– шофьор в ЦСМП, както и от показанията на М.Л. (л.390, СП, СРС) –
парамедик, който е работел в бърза помощ през инкриминирания период.
Дори и да се приеме, че показанията на свидетелите Х. и Л. не съдържат
достатъчно конкретни данни за настоящия случай, всякакво съмнение да не са
били ангажирани по сигнал и посещение на адреса във връзка с процесния
конфликт се отстранява от факта на предявен на св. Л. фиш на л.31, СП, във
връзка с което този свидетел е потвърдил, че е извършил първичен преглед и
че е съставил приложения по делото фиш. Отделно от това, твърденията на св.
Т. в разпит в проведеното въззивното съдебно следствие, че е възприела
брадва, но само и единствено в ръцете на частния тъжител, като същата
според св. Т. била изтръгната от св. М. О. и била захвърлена от св. О. в тревна
площ, са в противоречие не само с показанията на свидетеля О., О. и М., но и с
показанията на свидетели, ангажирани от защитата на подсъдимите. Св. Б.
също, както и св. Т. твърди, че е възприела частния тъжител да носи брадва и
дори посочва, че е частният тъжител е вървял след подсъдимата, за да я удари
с брадва (л.255, СП). От друга страна, според св. Б., когато се намесил
подсъдимият, частният тъжител сам отишъл в неговата част от двора да
хвърли брадвата, т.е. сам се е отказал да я използва, като относно този факт
показанията на св. И. и Б. са в синхрон помежду си и са в съществено
противоречие с твърденията на св. Т. брадвата да е била изтръгната от ръцете
на частния тъжител по-късно от св. О.. Всичко изложено по-горе, дори и извън
съпоставката на казаното от св. Т. с показанията на свидетелите на
обвинението (св. О., О. и М.), самостоятелно компрометира показанията на св.
Т. и изключва тяхната достоверност.
Изолирани от останалия доказателствен материал са и твърденията на
св. Б., че частният тъжител е нанесъл на подсъдимата удар с брадва. Вярно е,
че частният тъжител е нанесъл удари на подсъдимата, но съдът приема за
установено, че те са имали защитен характер и не са били нанесени със
значителна сила. Този факт е проверен не само със заключението на СМЕ, с
която е освидетелствана подсъдимата Л., но с показанията на св. Е. И., в които
не се съобщава частният тъжител да е използвал брадва или секира при
нанасянето на удари. При освидетелстването на подсъдимата Л. е установено,
че тя е получила контактни увреждания с тъпо-ръбести предмети, с не голяма
травмираща сила (л.336, СП). Това обстоятелство е потвърдено и от разпита
на вещото лице Ц.Г. (л.347, СП). От своя страна, св. Е. И. съобщава в разказа
20
си пред първоинстанционния съд, че частният тъжител е нанасял удари с
юмруци по главата на подсъдимата, а другият подсъдим през това време стоял
безучастно, без да се намесва (л.395, стр.2, СП, СРС). Така описаната от св. И.
хронология на случая подлежи на отделно обсъждане, но дори и в показанията
на тази свидетелка не се съобщава частният тъжител да е използвал брадва, за
да нанася удари на когото и да е от подсъдимите. С други думи, изключено е
внушението, което се съдържа в показанията на св. Б., че частният тъжител е
следвал подсъдимата, за да й нанесе удар с брадва.
Напълно обосновано и в съответствие с действителното съдържание на
събрания доказателствен материал първоинстанционният съд е констатирал
вътрешно противоречие в показанията на св. Б., което изключва тяхната
достоверност на собствено основание. Такова противоречие е налице относно
конкретното участие на св. Б. в полицейската проверка. Правилно СРС е
отбелязал, че съгласно първоначалните й твърдения тя е била на мястото,
където се е развил конфликтът, че е възприела разговор между свидетеля О. и
полицейски служители от патрула, както и че е възприела изявления на
свидетелката О., но се отказала да свидетелства и си е взела личната карта от
органите на реда. Веднага след това, св. Б. е посочила, че въобще не е слизала
при служителите на МВР. Това вътрешно противоречие в нейните показания е
преодоляно тъкмо в резултат на съпоставка между дадените от нея показания
и показанията на свидетелите О., О. и М.. Макар и с различен подход, всеки
един от тримата, изброени свидетели, съобщава един и същи факт, а именно,
че нито един от свидетелите на защитата не е слизал на местопризшествието.
На базата на изложеното по-горе е допустима и съпоставката на
дадените от свидетелите Т., Т., Б. и И. показания с показанията на свидетелите
на обвинението, независимо от упрека на защитата, че те са в близка родствена
връзка или в близка връзка по сватовство с частния тъжител. Наличието на
такава връзка, не може да бъде основание те да бъдат предварително
изключени от доказателствения материал, още повече в противоречие с чл. 14,
ал.2 НПК, съгласно който доказателствата и средствата за тяхното
установяване не могат да имат предварително определена сила. Тяхната
достоверност следва да бъде проверена на общо основание на базата на
наличието или липсата на вътрешни противоречия и несъответствия, както и
чрез съпоставка с независими и надеждни доказателствени източници. За
разлика от показанията на свидетелите на защитата, които съдържат
съществени несъответствия и вътрешни противоречия и се явяват и изолирани
от независимите доказателствени източници, каквито са експертизите и
показанията на полицейските служители, показанията на свидетелите О., О. и
М. са в синхрон с показанията на свидетели, които не са обвързани с
конкретни отношения със страните, каквито са полицейските служители, а
отделно от това кореспондират и на заключенията на СМЕ и ТЕ. Ето защо
въззивният съд споделя изводите на първата съдебна инстанция, че
свидетелите Т., Т. и Е.Б., както и св. Е. И. недостоверно възпроизвеждат както
факти, които влизат в противоречие с независими доказателствени източници,
така и факти, които са отречени от обвинителните доказателства.
От втората категория факти е наличието на физическо съприкосновение
21
между частния тъжител и подсъдимата едва след идването на свидетелите О.и,
като при това отново в показанията на св. Т. и св. Е.Б. се акцентира върху
насилие, упражнено от частния тъжител спрямо подсъдимата Л. и липса на
каквито и да е реципрочни действия от нейна страна или от страна на
подсъдимия Я. С.. В показанията на св. О.и и св. М. не се твърди такава
последователност на събитията. Тъкмо напротив, изцяло в интерес на
защитата са техните твърдения, че те са възприели единствено словесната част
на конфликта, но не са свидетели на физически контакт между подсъдимите и
частния тъжител. Дори и св. О. на моменти да се поддава на емоционалната си
съпричастност към болките и страданията на частния тъжител, в крайните си
и окончателни твърдения при уточняващи въпроси, е отрекла да е възприела
лично физически контакт между подсъдимите и частния тъжител,
включително и употреба на сила от подсъдимите към частния тъжител. В тази
връзка възниква парадоксално въпросът защо свидетелите на защитата биха
имали интерес да изопачават фактите по случая като дават аргументи на
обвинението за лични възприятия, които свидетелите на обвинението отричат
да са имали. Този парадокс, наред с аргументите, които е изложил
първоинстанционният съд в задълбочен и убедителен анализ на
доказателствената съвкупност, води до извод за предубедено и тенденциозно
възпроизвеждане на голяма част от фактите по случая от свидетелите Т.и, Б. и
И.. От значение е и фактът, че нито един от свидетелите на защитата не е
отишъл при полицейския екип, за да съдейства още в този момент за
изясняването на случая. Тази позиция, противно на внушенията, които се
съдържат в показанията на св. Т., че св. О. би могъл да повлияе на
полицейската проверка, не може да намери оправдание с личността на св. О. и
неговия служебен статус. Самите полицейски служители – свидетелите К. и
св. Д. не твърдят св. О. да е коментирал с тях въпроси, свързани със
служебния и социалния си статус. Отделно от това, част от посочените по-
горе писмени доказателства (обяснения от М. О. по случай от подаден сигнал
от М. Л. – стр 151, СП, СРС, протокол за предупреждение на М. О. - стр. 152,
СП, СРС) самостоятелно обосновават извод, че св. О. не се е ползвал от
някакво предимство при разрешаването на спорове от различно естество с
подсъдимата и спрямо него също успешно са били прилагани мерки,
предвидени в ЗМВР.
СРС е дал обоснован отговор и на въпроса дали, от кого и в каква степен
е била засегната телесната неприкосновеност на подсъдимата. От една страна,
св. М. съобщава в разпита си пред въззивния съд, че частният тъжител по
никакъв начин не е посегнал на подсъдимата, тъй като тя и подсъдимият
разполагали с числено превъзходство (стр.13 от протокол от съдебно
заседание от 12.10.2025г.). В тази част показанията на св. М. са в противоречие
с обективните находки, които са били установени със СМУ и СМЕ, при които
е била освидетелствана подсъдимата Л., поради което въззивният съд приема,
че относно този факт показанията на св. М. са емоционално повлияни от
нейната близка връзка с частния тъжител. Отделно от това, в тази част
показанията на св. М. не могат да бъдат проверени с показанията на св. О. и
св. О., тъй като както се изяснява по-горе, последните двама свидетели не са
22
били очевидци на физическо съприкосновение между частния тъжител и
подсъдимите. Ето защо е правилен изводът на първоинстанционния съд, че не
следва да се игнорират обективните данни в подкрепа на извода за понесени
от подсъдимата Л. наранявания (стр.11 от мотивите към присъдата). На
въпроса обаче точно в кой момент и как са били причинени телесните
увреждания, описани в СМЕ, освидетелствала подсъдимата, показанията на
свидетелите на защитата не дават еднозначен отговор. Свидетел на защитата
(св. Т.) е разказала пред първия съд, че частният тъжител изнесъл в началото
на конфликта брадва и се заканвал, че св. О. е полицейски служител. Св. Т. е
изнесла твърдения, че частният тъжител е нанасял удари на подсъдимата, но
без никаква конкретика за насоченост и локализация на ударите, за това дали
са били нанасяни с брадва или по друг начин. Отделно от това св. Т. е
твърдяла пред първия съд, че частният тъжител скъсал дрехите на
подсъдимата, но без да съобщава как е била облечена тя и къде се е намирала
брадвата, която твърди, че частният тъжител е държал, докато къса дрехите на
подсъдимата. Конкретен спомен в тази насока и то с частична информационна
стойност се появява едва при повторния разпит на св. Т., проведен във
въззивното съдебно следствие, когато съобщава за „памучна туника”.
За нападение на частния тъжител над подсъдимата е съобщил в
показанията си и св. Т., но и в този случай липсва конкретика за локализация и
приблизителния брой на ударите, както и за това в кой момент от развитието
на конфликта и как са били нанесени (с брадва или с части от човешкото тяло).
За разлика от св. Т., св. Т. още в разпита си пред първия съд е описал горната
дреха на подсъдимата като бяла блуза, а според показанията на св. О., той
лично е възприел коментар на своята съпруга (св. О.), която в обръщение към
подсъдимата я попитала защо си къса дрехите. Следователно, при наличието
на достатъчно основания показанията на св. Т. и св. Т. да се считат за
компрометирани на собствено основание поради вътрешните противоречия в
тях, следва да се приеме, че подсъдимата сама е инсценирала до известна
степен опасност от личността на частния тъжител, като е скъсала блузата си в
присъствието на св. О.. Отделно от това, с оглед всичко изложено по-горе,
единственият ориентир за хронологията на събитията, свързани с понесените
от подсъдимата удари, са показанията на свидетелките Е.Б. и Е. И.. Техните
показания кореспондират помежду си в тази част, в която се твърди, че
частният тъжител сам се е освободил от брадвата, която е взел в началото на
словесните пререкания с подсъдимите, като я хвърлил в тревна площ. В тази
част показанията на свидетелите Б. и И. са проверени от останалия
доказателствен материал, в т.ч. от СМУ и СМЕ, с които е освидетелствана
подсъдимата, като не се обособяват в доказателствена съвкупност, която е са в
съществено противоречие с показанията на св. Т. относно действията на
частния тъжител с брадвата, изнесена от жилището му. Доколкото св. Т.
твърди, че само и единствено частният тъжител е държал брадва и бил
обезвреден, като същата била изтръгната от ръцете му по-късно от св. О.,
нейните показания остават напълно изолирани от останалия доказателствен
материал, включително и от показанията на св. Б. и св. И., което води до извод,
че или не е наблюдавала цялостно случая, който описва или че съзнателно
23
изопачава фактите, които е възприела. От друга страна, в основните детайли
кога в общата хронология на събитията частният тъжител се е освободил от
брадвата, показанията на свидетелите Б. и И. са в съществени противоречия
помежду си. Св. Б. е посочила в разказа си пред първоинстанционния съд, че
когато в първоначално разразилите се пререкания между частния тъжител и
подсъдимата се намесил другият подсъдим, частният тъжител отишъл в
неговата част от двора да хвърли брадвата, която преди това изнесъл от
жилището си (л.255, СП, СРС). Св. Е. И. твърди, че частният тъжител е бил
активната страна в спора и след като стигнал до подсъдимите хвърлил
секирата на земята, след което упражнил физическа агресия към подсъдимата,
докато подсъдимият стоял, без да се намесва до автомобила си (л.395, стр.2,
СП). В тази част показанията на св. И. освен поради противоречията с
показанията на св. Б., не могат да бъдат ползвани като достоверен
доказателствен източник. Пасивната позиция на подсъдимия С. в момент, в
който се твърди частният тъжител да е нанасял удари на подсъдимата, така
както е описана в показанията на св. И., е неправдоподобна, особено в
съпоставка с данните по делото, че двамата подсъдими са били в близки
отношения и са обитавали във фактическо съжителство една от къщите на
посочения по-горе адрес. Ето защо въззивният съд, като взе предвид
обсъдените по-горе противоречия в показанията на св. Б. и св. И., прие с
доверие съответната част от показанията на св. Б..
Въззивният съд счита, че относно действията, свързани с брадвата, която
частният тъжител в началото на конфликта изнесъл от дома си, показанията на
св. Б. и И., следва да бъдат приети с частично доверие, доколкото носят
информационна стойност за релевантни факти относно това дали частният
тъжител е използвал брадва, за да нанася удари с нея и дали сам се е
освободил от тази вещ. Аргумент за такъв извод се извлича от съпоставката на
тези доказателствени източници с останалия доказателствен материал, при
която е видно, че в тази част техните възприятия се отнасят до действия на
частния тъжител, които според тях са били извършени от него в прилежащото
към къщите близнаци дворно място, към което те са имали пряка видимост,
тъй като са обитавали едната от тях. Съчетаният анализ на тази част от
показанията на свидетелите Б. и И. с обвинителните гласни доказателства,
води до извод, че първата намеса на подсъдимия С. се свързва с
инкриминирания удар с глава в лицето на частния тъжител. По делото не е
налице нито един доказателствен източник, въз основа на който да се приеме,
че преди тази намеса от страна на подсъдимия частният тъжител е засегнал
телесната неприкосновеност на подсъдимата по какъвто и да е начин. Тъкмо
напротив, дори и в показанията на свидетелите на защитата този момент се
обвързва с времето, след като на място пристигнали свидетелите О.и, което се
е случило значително по-късно. Следователно, травматичните увреждания,
установени по различни части от лицето и тялото на подсъдимата, са били
получени от нея от частния тъжител по-късно, когато конфликтът е бил
пренесен на улицата пред къщата на подсъдимите, т.е. на място, към което
вече е спорно доколко свидетелите Б. и И. са имали видимост.
Правилно СРС е приел за установено, че част от нараняванията на
24
подсъдимата са били причинени от частния тъжител при опит да отблъсне
нападението на двамата подсъдими. Споделя се изводът, че неговата реакция е
била с изцяло защитен характер не само поради численото превъзходство на
подсъдимите, за което съобщава св. М., но и поради заключението на СМЕ, че
степента на телесно увреждане при подсъдимата не съответства на значителна
травмираща сила и е свързана с болка и страдание, но не и с разстройство на
здравето. Отделно от това, счупването на нокът до живеца, констатирано при
освидетелстване на подсъдимата, кореспондира с обективните находки за
одраскване по различни части от тялото на частния тъжител. Следователно,
това телесно увреждане не може от обективна страна да бъде обвързано с
неправомерни действия на пострадалия към подсъдимата. При анализ на
доказателствата СРС е обсъдил задълбочено и обясненията на подсъдимите,
като е отчел тяхната двойствена природа. Правилно е ценил като източник на
доказателства обясненията на подсъдимата, че част от констатираните в СМУ
телесни увреждания (по отношение на отоците в лявата скулна, очна и челно-
теменна област) могат да бъдат получени по описания от нея начин, чрез
нанасяне на удари в областта на главата й. Правилно първият съд е стигнал до
извод, че що се отнася до одраскванията и охлузванията, то видно от
заключението на вещото лице, включително с оглед допълнителните
разяснения, дадени при разпита му в хода на съдебното следствие,
самопричиняването, включително при движение от страна на пострадалата
към ръбове на твърд предмет, е възможен механизъм, като същите намират
логичното си обяснение в разчистването на клони от нейна страна, както и във
хвърлянето на такива срещу частния тъжител.
В заключение въззивният съд счита, че първата съдебна инстанция
правилно е интерпретирала събрания доказателствен материал при формиране
на своите изводи за фактите при спазването на принципите на чл.13 и чл. 14
НПК. Допълненията и измененията във фактическата обстановка, възприети
от въззивния съд, не засягат крайните изводи на първия съд относно основния
факт.
Споделя се и правната оценка на фактите, изложена в мотивите към
присъдата на първоинстанционния съд. От обективна и субективна страна
двамата подсъдими са осъществили престъпния състав на чл.130, ал.1, вр. чл.
20, ал.2, вр. ал.1 НК, тъй като са причинили на частния тъжител лека телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128,
ал.1 и чл.129, ал.1 НК, като деянието е извършено в условията на съучастие
под формата на съизвършителство.
От обективна страна подсъдимата Л. на 03.08.2022г. около 20.00-20.30
часа, в гр. София, ул. ****, на улицата пред адреса като блъскала в гърдите и
ръцете и драскала по лицето и ръцете частния тъжител, е участвала в
изпълнителното деяние на престъпление по чл.130, ал.1 НК. От субективна
страна подсъдимата Л. е съзнавала и възприемала състоянието на пострадалия
към този момент, както и всичко, което по отношение на пострадалия е било
сторено от другия подсъдим. С оглед изложеното, макар и нейният личен
принос за настъпването на инкриминирания общественоопасен резултат да е
по-малък в сравнение с приноса на другия подсъдим, тя от обективна и
25
субективна страна при условията на съучастие с подсъдимия С., е
съпричастна към причиняването на телесно увреждане, което съдържа
медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно
за живота”.
От обективна страна подсъдимият С. на 03.08.2022г. около 20.00-20.30
часа, в гр. София, ул. ****, на улицата пред адреса нанесъл на частния тъжител
удар с глава в областта на носа, както и множество удари с тъпата част на
брадва по главата и тялото, с което участвал в причиняването на Е. М. на
следните увреждания - кръвонасядане с охлузване, преминаващо в
повърхностна рана под лява ушна мида, кръвонасядания в лява лицева
половина, оток в областта на левия долночелюстен ъгъл, ограничена по
размер рана по дясната странична повърхност на носа, кръвонасядания на
гръдния кош с подкожни хематоми и с повърхностна рана по проекцията на
дясната ключица, множество кръвонасядания, съчетано с умерено проявени
отоци по горните крайници, охлузвания на дясната предмишница, отслоени
разкъсно- контузии рани по тръбната повърхност на дясната ръка, оток и
кръвонасядане по дясната ръка, кръвонасядане и оток в лявата поясна област,
които в своята съвкупност са довели до временно разстройство на здравето на
пострадалия М., неопасно за живота. От обективна страна, травматичните
увреждания в областта на носа са резултат от удар с глава, а останалите,
описани по-горе травматични увреждания са резултат от удар с продълговат
тъп предмет с ограничена повърхност, каквато е повърхността от тъпата
страна на брадвата. Изброените телесни увреждания поотделно и в своята
съвкупност по медико-биологични характеристики представляват
разстройство на здравето, без да попадат в изчерпателно изброените в чл.128,
ал.2 или чл.129, ал.2 НК признаци на тежка или средна телесна повреда,
поради което деянието на подсъдимия С. също следва да се квалифицира по
чл.130, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 НК.
Обоснован е изводът на първата съдебна инстанция, че описаните по-
горе действия на подсъдимия С., чрез които е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението, са извършени наред (преди и едновременно) с
действията на подсъдимата М. Л.. Верен е изводът, че действията между
двамата подсъдими са били синхронизирани и е налице общност на умисъла
между тях. Съдържанието на умисъла може да се установи на базата на
обективно установените действия на подсъдимите. В настоящия случай
нанесените от подсъдимата удари с юмруци и одрасквания с нокти по
различни части от тялото на частния тъжител е последвало непосредствено
първия удар, нанесен от подсъдимия глава в лицето на частния тъжител.
Синхронизирани между подсъдимите са били и действията, с които частният
тъжител е бил повален на земята и последвалите удари с ритници.
Без съмнение, подсъдимата е нанесла удари с части от ръцете, а
подсъдимият е използвал твърд тъп предмет, с много по-опасна травмираща
повърхност и при по-висок интензитет на травмиращата сила. Доколкото
обаче подсъдимите са извършили деянието при общност на умисъла това
обстоятелство не е основание да бъде изменена правната квалификация на
деянието по отношение на подсъдимата, тъй като по-леките по степен телесни
26
повреди, свързани с болка и страдания, се поглъщат от по-тежкия резултат-
разстройство на здравето, към който резултат тя е обективно и субективно
съпричастна. Ето защо въззивният съд се съгласява с правните изводи на
първата съдебна инстанция, че деянието е извършено в съучастие, в
хипотезата на съизвършителство между двамата подсъдими, при което всеки
от тях отговаря за съвкупния престъпен резултат.
И двамата подсъдими от субективна страна са извършили деянието при
форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК, тъй като
са съзнавали общественоопасния характер на деянието, свързано с нанасяне
на удари на друго лице, предвиждали са обществено опасните му последици,
изразяващи се в увреждане на здравето, пряко са целели постигането именно
на инкриминирания обществено-опасен резултат, като наред с това са
съзнавали, че действат помежду си в синхрон и взаимно допринасят за
настъпването на този обществено-опасен резултат.
Правилна е правната оценка на първоинстанционния съд за субективната
страна на стореното от частния тъжител на подсъдимата. Без съмнение, в
резултат на удари, нанесени от частния тъжител, на подсъдимата са били
причинени увреждания, изразяващи се оток и кръвонасядане в лявата челно-
теменна област, оток и кръвонасядане на клепачите на лявото око и частично
на лявата скулна област, както и кръвонасядане по лявата мишница. Същите
са били причинени в момент, в който по отношение на частния тъжител е било
предприето непосредствено противоправно нападение от страна на двамата
подсъдими и след като в лицето му е бил нанесен удар с глава от подсъдимия.
Към момента, в който частният тъжител е предприел отбранителни действия,
нападанието над него не е било прекратено. Отделно от това, естеството на
нападанието от двамата подсъдими над частния тъжител се свързва с числено
превъзходство, като подсъдимият е бил въоръжен с брадва. Аргументът в
допълнението към въззивната жалба, че частният тъжител е инициатор на
конфликта, не е съобразен с израженията на този конфликт, който е преминал
от словесни пререкания в неоправдана физическа агресия. Следователно, дори
и да се приеме, че частният тъжител първи е използвал обидни думи и изрази
срещу подсъдимата, следва да се държи сметка и за това, че употребата на
сила е инициирана от подсъдимия, а след това към нападението над частния
тъжител се е присъединила и подсъдимата.
При така установените факти са правилни изводите на
първоинстанционния съд, че стореното от частния тъжител с оглед
съпътстващите обстоятелства и хронологията на събитията, има изцяло
защитен характер и от субективна страна единствената цел на тези удари от
негова страна по лицето и тялото на подсъдимата, е била да отблъсне
нападението над него. С този аргумент, който се споделя и от въззивния съд,
първата съдебна инстанция е дала обоснован отговор защо не може да се
приложи правният институт на реторсията. Това е така, тъй като частният
тъжител е причинил лека телесна повреда на подсъдимата, квалифицирана по
чл.130, ал.2 НК, в момент, в който той самият е бил нападнат от двамата
подсъдими. В този случай частният тъжител е действал при условията на
неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 НК и не е налице фактическо
27
основание за реторсия. В случая защитата от страна на частния тъжител е в
пределите на неизбежната отбрана и това обстоятелство се установява от
съвкупността на установените обстоятелства, които се отнасят се до времето,
мястото, степента на застрашеност на частния тъжител, до интензитета на
нападението, осъществено от двамата подсъдими и съпътстващата инцидента
обстановка. В хипотезата на чл.12, ал.1 НК деянието на частния тъжител по
дефиниция не е общественоопасно и поради това не е престъпление по
смисъла на чл.9, ал.1 НК. Реторсията винаги предполага две противоправни
деяния. За да е налице реторсия, следва да е осъществено противоправно
деяние, което е завършило и деецът да отговори с друго противоправно и
наказуемо деяние” (т. 5 от Постановление № 12/73 г. на Пленума на ВС). На
второ място, за да се приложи успешно правният институт на реторсията,
следва взаимно причинените телесни повреди да са еднакви по степен (т.
напр. Р 581/11.01.2013г. по Н.Д. 1933/2012г. на II НО на ВКС, ТР 51/89 г. на
ОСНК на ВС). В настоящия случай това не е така, тъй като на частния
тъжител е била причинена телесна повреда по чл.130, ал.1 НК, а на
подсъдимата – по чл.130, ал.2 НК.
Доколкото липсва жалба от частния тъжител срещу оправдателната част
на първоинстанционната присъда, от пределите на въззивната проверка е
изключена тази част от присъдата, с която подсъдимите са оправдани по
обвинението да е осъществен квалифициращият признак на чл.131, ал.1 т.5
НК, а именно деянието да е извършено по начин особено мъчителен за
пострадалия.
Въззивният съд не се съгласява с доводите в допълнението на въззивната
жалба, че първоинстанционният съдебен акт не е надлежно мотивиран.
Контролираният съд е отговорил на всяко едно възражение на страните и е
направил подробен анализ на събраните доказателства, като е обсъдил
противоречията между тях. От съдържанието на мотивите към
първоинстанционната присъда може да се проследи как и въз основа на кои
доказателствени източници е формирано вътрешното му убеждение. Не са
надценени обвинителните доказателства, тъй като същите са били проверени с
други доказателствени източници, които не са обвързани със страните по
делото– експертизи и показания на полицейски служители. Всички
доказателствени източници са били ценени според действителното им
съдържание. Доколкото в производството са останали неизяснени отделни
детайли от релевантните факти, то това нарушение е отстранимо в
производството пред въззивния съд и въз основа на доказателствата, които са
били събрани във въззивното съдебно следствие.
Първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена и в нейната
санкционна част. Правилно е ценено чистото съдебно минало на двамата
подсъдими и наличието на императивните изисквания на закона за
приложението на правния институт на освобождаване от наказателна
отговорност с определянето на административно наказание. Това е така, тъй
като за извършеното от подсъдимите умишлено престъпление по чл. 130, ал.1,
вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до
две години или пробация. Към момента на извършване на деянието -
28
03.08.2022г. подсъдимите не са били осъждани за престъпление от общ
характер и не са били освобождавани от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание по реда на глава Осма от НК. С деянието не са
причинени съставомерни имуществени вреди. Не са налице и ограниченията
на чл.78а, ал. 7 от НК за приложение на този правен институт, преценени към
датата на деянието, поради което правилно двамата подсъдими са освободени
от наказателна отговорност и им е наложено административно наказание
ГЛОБА.
Съгласно разпоредбата на чл. 78а НК, към момента на деянието
границите на предвидената глоба е от 1000 до 5000 лева. При
индивидуализация на глобата правилно първоинстанционният съд е ценил и за
двамата подсъдими наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства -
липсата на данни за други противообществени прояви, трудовата заетост, а
като отегчаващи такива извършването на деянието в съучастие, множеството
отделни увреждания, нанесени на пострадалия, фактът, че инкриминираната
телесна повреда е била причинена на лице в напреднала възраст, което е имало
значително по-малко възможности за съпротива. На тази база първата съдебна
инстанция е наложила на подсъдимия глоба около средния размер, а именно в
размер на ДВЕ ХИЛЯДИ и ПЕТСТОТИН ЛЕВА. Отделно от установените от
СРС отегчаващи отговорността обстоятелства, за подсъдимия С. въззивният
съд прецени като такива и броят на ударите, нанесени от този подсъдим,
интензивността на нападението, свързано и с удар с глава в лицето на
пострадалия, както и факта, че голяма част от ударите са били нанесени с
брадва, т.е. с предмет, използването на който осигурява по-голяма
травмираща сила. Към момента на нанасянето на тези удари частният тъжител
не е разполагал с никакви възможности за съпротива освен да се отбранява с
части от тялото си според физическите си възможности и напредналата си
възраст. Доколкото обаче съдът не е сезиран с жалба от частния тъжител
срещу размера на определената от СРС глоба, първоинстанционната присъда
в тази част следва да се потвърди.
Първата съдебна инстанция на основание чл. 78а, ал.1 от НК е наложила
на подсъдимата административно наказание глоба в размер на ДВЕ ХИЛЯДИ
лева, а именно в размер по-близък до минималния. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство, относимо за деянието на подсъдимата, СРС е
ценил състоянието на афект, в което подсъдимата се е намирала поради
окастрянето на декоративния храст, както и понесените от самата нея
увреждания. Въззивният съд намира, че след като за окастрянето на леска е
имало издадени от район „Витоша” – СО предписания (писмо от район
Витоша – СО за извършена проверка на място и препоръка да се предприема
на действия за премахване на клони (кастрене на череша и леска) - стр. 58, СП,
СРС), адресат на които е била и подсъдимата, неизпълнението на тези
предписания от нейна страна и съпротивата й срещу изпълнението им от
членове от семейството на частния тъжител не може да се цени като
смекчаващо отговорността обстоятелство. На следващо място, доколкото за
нанесените от частния тъжител удари е приложима разпоредбата на чл.12, ал.
1 НК, причинените на подсъдимата при защитните действия на пострадалия
29
телесни увреждания не са аргумент за по-ниска степен на обществена
опасност на деянието, за което тя е предадена на съд. Това в още по-висока
степен се отнася до това телесно увреждане, установено при освидетелстване
на подсъдимата, което е свързано със счупване на нокът до живеца и което
отговаря да е причинено от предприети от нея агресивни действия, свързани с
хвърлянето на клони и използването на нокти, за да причини издраскване в
различни части от тялото на частния тъжител. От друга страна, следва да бъде
отчетено изискването на чл.21, ал.1 НК всички съучастници да се наказват с
наказанието, предвидено за извършеното престъпление, но след като се вземат
предвид характерът и степента на тяхното участие. В настоящия случай е
вярно, че подсъдимата има значително по-малък принос за настъпването на
инкриминирания общественоопасен резултат, в сравнение с подсъдимия С..
По изложените съображения съдът намира, че размерът на глобата, отмерен от
първоинстанционния съд при определянето на съответно административно
наказание на подсъдимата, съответства на целите на индивидуалната и
генералната превенция.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 НПК правилно
първоинстанционният съд е възложил в тежест на подсъдимите сторените в
хода на производството от страна на частния тъжител разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6 във вр. чл. 338 от
НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 21.10.2024г. по НЧХД 1655 /2023г.на
СРС, НО, 131 състав,.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
30