№ 15239
гр. С., 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. Т.
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. Т. Гражданско дело №
20241110153757 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 и следващите ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена от „Д. З.“ АД искова
молба срещу ЗК „Л. И.“ АД, с която е предявен установителен иск по реда на
чл. 422 ГПК с правно основание чл. 411 КЗ с искане да се постанови решение,
с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумите както следва: 226,39 лв. – регресна претенция за
изплатено застрахователно обезщетение по щета № *********, с включени
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва считано от 27.06.2024 г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
39365/2024 г. по описа на СРС, 178-ми състав.
Ищецът твърди, че лек автомобил марка/модел „С.“, с ДК № ** **** **,
собственост на Р. И. Г., е бил застрахован при него по застраховка „КАСКО на
МПС“ с полица № ***************** от 15.03.2023 г., със срок на действие
от 22.03.2023 г. до 21.03.2024 г., при уговорено покритие „пълно каско” на
рисковете. Сочи, че на 21.02.2024 г., по време на движение в гр. С. З., на ул.
„О. П.“, е настъпило ПТП между МПС „С.“ с ДК № ** **** ** и МПС „Т.“ с
ДК № ** **** **, чийто водач, поради неспазване на дистанция, ударил
движещия се пред него л.а. „С.“ и му нанесъл щети в задна броня. Излага, че е
съставен Двустранен констативен протокол за ПТП от 21.02.2024 г. След
настъпване на застрахователното събитие, в ищцовото дружество било
подадено искане за оценка на причинените вреди, вследствие на което била
образувана ликвидационна преписка по щета № *********. Сочи, че
експертите на Дружество са извършили оглед, изготвили опис и оценка на
щетите, като било определено обезщетение в размер на 211,39 лв. За
ликвидиране на щетата били начислени 15,00 лв. ликвидационни разноски.
1
Твърди, че на 27.02.2024 г. с преводно нареждане сумата от 211,39 лв. е
изплатена на собственика на МПС. Излага, че между ответника и собственика
на МПС с ДК № ** **** ** е сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. Твърди, че е изпратил до
ответника покана за доброволно възстановяване на сумата от 226,39 лв.,
представляваща сбор от изплатеното обезщетение 211,39 лв. ведно с
начислените 15,00 лв. ликвидационни разноски, но плащане не постъпило.
При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът оспорва предявения иск като недопустим при твърдения, че
ищецът не е предявил извънсъдебна претенция. Оспорва на твърдяната от
ищеца дата да е настъпило ПТП, както и механизма му. Оспорва наличието на
причинна връзка между ПТП и щетите, както и наличието на виновно
поведение. Оспорва и размера на претенцията, като счита същата за завишена.
Твърди, че липсват доказателства за наличието на валидна полица за
застраховка „Каско“, както и такива относно изплащането на застрахователно
обезщетение от страна на ищеца. Оспорва наличието и на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
От полица № ***************** за комбинирана автомобилна
застраховка „Автогрижа“, период на застрахователно покритие от 22.03.2023 г.
до 21.03.2024 г., се установява, че между „Д. З.“ АД и Р. И. Г. е сключен
договор за застраховка „Каско на МПС“ и клауза „Пълно Каско“.
Застрахованото имущество е лек автомобил „С.“, рег. № ********.
Приет е двустранен протокол за ПТП от 21.04.2024 г., съставен от С.
З., водач на л.а. „Т.“, рег. № ********, и Р. Г., водач на л.а. „С.“, рег. №
********. От протокола се установява, че на 21.02.2024 г., в 10,45 ч., в гр. С.
З., на ул. „О. П.“, настъпва ПТП между посочените МПС, при което са
нанесени увреждания по задна броня на л.а. „С.“, рег. № ********.
Прието е искане да оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“
от Р. Г. от 22.02.2024 г. във връзка с процесното ПТП, както и опис на
претенция № *********/22.02.2024 г., опис-заключение по претенция №
*********/22.02.2024 г., ликвидационен акт № 1137473/23.02.2024 г., преводно
нареждане за сумата от 211,39 лв., преведена на 27.02.2024 г. в полза на Р. Г..
От справка от Гаранционен фонд се установява, че към 21.02.2024 г.
2
МПС с ДКН ******** има активна застраховка „Гражданска отговорност“ при
„ЗК Л. И.“ АД.
Представена е регресна покана от ищеца до ответника от 26.04.2024 г.,
с която ответникът е поканен да заплати сумата от 226,39 лв., включваща
211,39 лв. обезщетение и 15,00 лв. ликвидационни разноски.
По делото като свидетели са разпитани водачите на двата автомобила,
участвали в ПТП.
Свидетелят Р. Г. излага, че си спомня за процесното ПТП от м. 02.2024
г. Управлявала „С. С3“, рег. № ** **** **. Произшествието се случило в 10:40
ч. на ул. „О. П.“, по обичайния маршрут на свидетеля към работното място.
Преминала светофарите, които били на около 50 м. от блока й, когато ПТП се
реализирало между тези светофари и следващите по средата. Тъкмо минавала
през светофарите, които са до жилището й и следващи по средата. Преминала
на зелен сигнал с нормална скорост, тъй като отсечката преди следващия
светофар била къса. Улицата била с две ленти, двупосочна. От двете страни
тротоарите били превърнати в специални паркоместа. Свидетелката се
движила в посока север, когато от дясната страна един паркирал автомобил
внезапно излязъл на уличното платно и за да избегне удар с него Г.
предприела внезапно спиране. След спирането последвал удар, при който друг
автомобил се ударил в задната част на управляваното от Г. МПС.
Свидетелката излага, че спирането й било необходимо за предотвратяване на
удар с излизащ назад от паркомясто автомобил. Излизащият автомобил
излизал със задната си част, поради което водачът му нямал видимост. След
ПТП водачите излезли, отбили встрани с колите, и съставили двустранен
протокол. Другият водач признал, че е виновен. По броните на двете МПС
имало увреждания в резултат от ПТП. Свидетелката се обадила на „Д. З.“ АД.
На следващия ден посетила застрахователя за регистриране на щетите.
Разпитана като свидетел по делото С. З. излага, че си спомня за
процесния инцидент. Твърди, че ПТП настъпило поради нейно невнимание –
разсеяла се и ударила друг автомобил, спрял на платното за пропускане на
излизащо от паркомясто МПС. Когато забелязала, че другият автомобил е
спрял веднага направила опит да спре, но нямала достатъчно дистанция.
Свидетелката З. признала веднага вината си и съставили протокол за ПТП.
Посочва, че не е забелязала кога и как другият автомобил е спрял.
3
Така описаният механизъм се потвърждава и от заключението по САТЕ, което
настоящия състав кредитира като компетентно, пълно и обективно. Вещото
лице Т. установява, че на 21.02.2024 г., около 10,40 ч., в гр. С. З., по ул. “О. П.”,
се е движил л.а. “С. ЦЗ” с peг. № ********, управляван от Р. И. Г.. След
гореописания автомобил, попътно със същата скорост от около 26,27 км/ч. се е
движил л.а. “Т.” с peг. № ******** на дистанция около 10,25 м. Двата
автомобила са се движили по дясна пътна лента на ул. “О. П.” в участък от
кръстовището е ул. “Х. Б.” към кръстовището с ул. “Г. Г.”. Общата дължината
на участъка по ул. “О. П.”, описан по-горе, е бил около 133 м. След като
изминават един след друг около 55-60 м., водачката на л.а. “С.“ възприема, че
от дясно на около 15 м. пред нея, неизвестен лек автомобил е предприел
маневра движение на заден ход от тротоара към пътното платно. Реагира
адекватно с аварийно спиране и за около 10,44 м. спира, като задната й броня
е била разположена на нивото на рекламната табела на медицински офис на д-
р Б. (№56) и на около 72 м. след кръстовището на ул. “О. П.” и ул. “Х. Б.”. С
малко закъснение водачката на л.а. “Т.” също реагира на аварийното спиране
на л.а. “С.” и от своя страна задейства аварийно спирачки, но разликата в
надлъжната дистанция 10,25 м. и дължината на опасната зона на спиране
10,44 м. водят до челен удар между двата автомобила. Мястото на удара е
било разположено около средата на дясна пътна лента на ул. “О. П.”, на
нивото на рекламната табела на медицински офис на д-р Б. (блок № **), на
около 72 м. след кръстовището с ул. “Х. Б.”. За л.а. “Т.” ударът е бил преден,
челен, а за л.а. “С.” ударът е бил заден челен. Вещото лице определя, че
причинените поражения и щети по л.а. “С.”, настъпили на 21.02.2024 г., са в
причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП. Стойността на
ремонта на л.а. „С.“ към датата на ПТП е 211,39 лв. Експертът посочва още, че
водачката на л.а. “С.” не е имала техническа възможност да предотврати
настъпване на ПТП, докато в конкретната ситуация водачката на л.а. “Т.” е
имала техническа възможност да предотврати ПТП чрез предварително
възприемане на опасността и едновременно аварийно спиране с движещият се
пред нея л.а. “С.”.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се
обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който
включва следните елементи: 1 наличие на валиден и действащ към датата на
процесното ПТП договор за имуществено застраховане, сключен между
ищеца като застраховател и собственика на увреденото имущество; 2
заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца – застраховател на
застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 3 отговорност
на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при
осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние,
4
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина,
която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 4 наличие на валидно
застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по
застраховка "Гражданска отговорност", със застрахователно покритие към
датата на ПТП.
От събраните по делото писмени доказателства категорично се
установява, че ищецът е заплатил по договор за имуществено застраховане
каско за ремонта на увредения застрахован при ищеца автомобил,
застрахователно обезщетение в посочения в исковата молба размер, както и
наличието на валиден договор за застраховка Гражданска отговорност за МПС
„Т.“ при ответното дружество.
От протокола за ПТП, заключението на САТЕ и показанията на свидетелите
безспорно се установява, че причина за настъпване на процесното ПТП е
виновното поведение на водача на МПС „Т.“. Същата е нарушила
разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП, съгласно водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, а
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Когато възникне опасност за движението, водачите
са длъжни незабавно да намалят скоростта, а при необходимост - да
предприемат аварийно спиране, като не извършват маневри, с които могат да
застрашат своя живот или здраве, живота или здравето на други лица, както и
да причинят значителни материални вреди.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите като обективни,
логични и последователни, кореспондиращия си с останалия събран по делото
доказателствен материал. Свидетелите подробно излагат фактите и
обстоятелствата, които лично са възприели като не се установява стремеж за
депозирани угодни за някоя от страните показания. Не се явява съществено
разминаването между отбелязаното в протокола и свидетелските показания,
доколкото свидетелката З. е категорична, че нейното поведение е станало
повод за ПТП.
Ответникът не е ангажирал доказателства, че ПТП се е състояло по
различен механизъм. Вината за настъпване на вредите на водача на
застрахования при ответника автомобил се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД,
като тази презумпция не е опровергана в настоящото производство чрез
обратно доказване от ответника.
Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни
5
средства, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите на увредените трети лица се
определя по правилата на чл. 499, ал. 2 КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499,
ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в
имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането - да се
приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо
състояние. Следователно застрахователят по гражданска отговорност в
хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите,
дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната
действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното
събитие. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна
стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и
вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, според
която действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл.
203 КЗ (отм.) - аналогични на чл. 499, ал. 2 и чл. 400 КЗ, е пазарната стойност,
достатъчна към момента на увреждането за закупуването на имущество от
същия вид, респ. пазарната стойност на ремонта за отстраняване на
настъпилата вреда /Решение № 115/9.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС,
ТК, II ТО/.
В разглеждания случай съгласно заключението на автотехническата
експертиза стойността, необходима за възстановяване на процесния лек
автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпване
на процесното ПТП е 211,39 лева. Изчислената именно по този начин
стойност съдът преценява като обективен критерий за действително
причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на
пазара на съответните части, боя, материали и труд, на който оперират
официален сервиз за съответната марка лек автомобил и други доставчици,
респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на
цените на двата вида икономически субекти.
На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и
обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът
приема, че сумата от 15, 00 лв., съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради което същата
следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума.
6
С оглед горното съдът намира, че са налице всички материални
предпоставки, които обуславят възникването на спорното материално право,
поради което и предвид диспозитивното начало искът е основателен в пълния
предявен размер. Следва да се присъди и законната лихва върху
обезщетението от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. Предвид изрично направеното искане в
тази насока, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното
производство разноски за държавна такса в размер на 25, 00 лева и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 50, 00 лева
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане
на правната помощ, при съобразяване материалния интерес и фактическата и
правна сложност на делото.
В полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в исковото
производство разноски, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК – за
държавна такса в размер на 25, 00 лева, депозит за вещо лице в размер на 300,
00 лева, депозит за свидетел в размер на 120, 00 лева и 100, 00 лева –
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал.
8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ при съобразяване материалния интерес, фактическата и правна
сложност на делото и извършените процесуални действия.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
411 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, че "Застрахователна компания Л. И." АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. "С. ш." № ***,
ДЪЛЖИ НА "Д. З." АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. "К. А. Д." № ** сумата 226,39 лева (двеста двадесет и
7
шест лева и 39 стотинки), представляваща главница за регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение за настъпило на 21.02.2024г.
застрахователно събитие (ПТП) в гр. С. З., което ПТП е настъпило по вина на
С. З., която в качеството си на водач на л.а „Т. Р. *” с ДК № ** **** **, е
нарушила правилата за движение по пътищата и е допуснала настъпването на
процесното събитие, с което е причинила имуществени вреди на собственика
на застрахования по „Каско“ л.а „С.“ с ДК№ ** **** **, с включени обичайни
ликвидационни разноски в размер на 15 лв., ведно със законна лихва за период
от 27.06.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от 23.07.2024 г.
по ч. гр. д. № 39365/2024 г. по описа на СРС, 178 с-в.
ОСЪЖДА "Застрахователна компания Л. И." АД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление гр. С., бул. "С. ш." № *** ДА ЗАПЛАТИ
на "Д. З." АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. "К. А. Д." № ** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 75, 00 лева –
разноски в заповедното производство и сумата 545 лева – разноски в
производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8