№ 698
гр. София, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Десислава Ал. Алексиева Въззивно
гражданско дело № 20211100509047 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 53621/28.02.2019 г., постановено по гр. д. № 57166/2017 г. по описа на
СРС, 170-ти състав е осъден АНТ. К. М., ЕГН ********** да заплати на Т.С. ЕАД, ЕИК ****
на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД следните суми: 2036, 51
лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия в процесния имот за периода
01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., както и сумата в размер 24, 53 лева, представляваща сума за
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2014 г. до 31.05.2015 г. като са
отхвърлени исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 157,13
лв., представляваща обезщетение за забава върху стойността на доставената топлинна
енергия, както и сумата в размер на 4, 51 лева, представляваща обезщетение за забава върху
стойността на извършена услуга дялово разпределение.
Със същото решение е осъдена А.И. Р., ЕГН **** да заплати на Т.С. ЕАД, ЕИК
****, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД следните суми:
2036, 51 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия в процесния имот за
периода 01.05.2014г. – 30.04.2016г., както и сумата в размер 24, 53 лева, представляваща
сума за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2014г. до 31.05.2015г. като
са отхвърлени исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
157,13 лв., представляваща обезщетение за забава върху стойността на доставената топлинна
енергия, както сумата в размер на 4, 51 лева, представляваща обезщетение за забава върху
стойността на извършена услуга дялово разпределение.
Със същото решение са осъдени двамата ответници да заплатят на ищеца на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата в размер на 353, 72 лева – разноски в настоящото
производство всеки от тях поотделно, а ищецът е осъден да заплати на ответниците сумата в
размер на 14,54 лева– разноски в настоящото производство.
1
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца „Т.С.“ ООД.
С определение № 254816/24.10.2019 г. по гр.д. № 57166/2017 г., СРС, 170 – ти
състав е оставена без уважение молба от А.М. и А.Р. по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на
първоинстанционното решение в частта на разноските.
Срещу така постановеното решение в частта, с която са уважени предявените
искове, е депозирана въззивна жалба от ответниците АНТ. К. М. и А.И. Р.. Сочат, че по
делото не са представени фактури за процесния период, нито съобщения към фактури.
Твърдят, че експертизите са работили върху непредставени по делото доказателства –
съобщения към фактури, като по този начин ответниците са били лишени от възможност да
вземат становище по същите и да поставят конкретни задачи към експертизите. По делото е
представен договор за дялово разпределение с изтекъл срок, поради което твърдят, че липсва
договор за процесния период. Отправя искане до съда за отмяна на решението в
обжалваната част.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа
страна следното:
От представените нотариален акт за продажба от 2003 г. и протокол на общо
събрание на етажните собственици от 21.08.2001 г., приети по делото и неоспорени от
ответниците, се установява, че АНТ. К. М. и А.И. Р. са били собственици на имота с
клиентска партида с абонатен номер 000562 през процесния период.
Доставеното количество топлинна енергия до процесния имот се установява от:
представените и приети по делото съобщение към фактури № ********** от 31.07.2015 г. и
съобщение към фактура № ********** от 31.07.2016 г., индивидуални справки за
използваната топлинна енергия за процесния период, протокол за неосигурен достъп от
05.05.2015 г. и 11.05.2015 г., както и главен отчет от 04.05.2016 г. , заключението на
съдебно-техническата експертиза и съдебно-счетоводната експертиза. От изготвената от
вещото лице инж. Ива Урумува съдебно-техническа експертиза, се установява, че за период
2014/2015 г. не е осигурен достъп. За този период е начислена служебно топлинна енергия
на база инсталирана мощност на три броя отоплителни тела, вместо за пет броя /по проект/,
т.е. не е начислена топлинна енергия за повещения хол и кухня. За периода 2015/2016 г. е
осигурен достъп за отчет на уредите, с подпис на потребител, като е изчислена топлинна
енергия на база снетите отчети на четири уреда и служебно за лирата в банята. Общата сума
за топлинна енергия, начислена прогнозно от ищеца за абоната е 3410,75 лева за процесния
период, а изравнителната сума е +662,26 лева, или потребената сума за процесния период е
в размер на 4073,01 лева. СТЕ е установила, че за периода 2014 г./ 2015 г. изчислената
топлинна енергия за отопление на имот е занижена , тъй като не е начислена топлинна
енергия за помещения хол и кухня. През процесния период в абонатната станция на ЕС е
действал общ топломер е преминавал периодично метрологичен контрол и е годен за
употреба.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, изготвена
от вещо лице Пенка Делчева се установява, че при извършена проверка при ищцовото
дружество и въз основа на материалите по делото, начислените суми по фактури в размер
на 3410,75 лева за процесния период не са платени. Общият размер на неплатените от
ответниците суми за доставена топлинна енергия период от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. е в
размер на 4073,03 лева, а размерът на законната лихва за забава е 314,31 лв. ССчЕ
установява, че начислените суми за дялово разпределение , които не са платени са в размер
на 49,06 лева за периода 06.2014 г. до 05.2015 г. , както и 9,02 лв. лихва за забава върху тази
главница до 29.11.2016 г. От допълнителната съдебно-счетоводна експертиза се установява,
2
че размерът на неплатените от ответниците суми за топлинна енергия за аб. Номер 000562 за
период 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. (при изключване на дължима сума за сградна
инсталация) е 3508,04 лв., а размерът на законната лихва е 272,48 лв.
По делото е представен и договор № 921/05.10.2000 г., сключен между Т.С. ЕООД и
ЕС с адрес: гр. **** за извършване на услугата дялово разпределение, както и протокол от
ОС на ЕС с адрес: гр. **** за сключване на договор за извършване на услугата топлинно
счетоводство.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирани
страни, като същите са процесуално допустими. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Първоинстанционното решение е
правилно, като настоящият състав споделя мотивите му и на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях. По доводите във въззивната жалба, въззивният съд намира следното.
Доводите във въззивната жалба за непредоставяне на фактури са без значение за
дължимостта на сумите. След като е установена доставката на топлоенергия, ответниците
дължат заплащането без значение дали ищцовото дружество е издало фактури за тези
доставки. Насрещното задължението за заплащане на топлинна енергия произтича от
доставката ѝ до топлоснабдения имот, а не от фактурирането ѝ.
Неоснователно е възражението, че по делото не били представени документите, въз
основа на които са изготвени експертизите, в частност съобщенията към фактури за
начислените суми, поради което въззивниците били лишени от възможност да поставят
конкретни задачи. Експертизите са допуснати в съответствие с изискванията на чл.195, ал.1
ГПК, поради необходимост на специални знания в съответните области на науката, в т.ч. и
относно изчисленията по нормативно установените формули, в които са заложени
технически показатели, като същите не са изготвена само по документи, едностранно
издадени от ищеца, а въз основа на документите за главния отчет, който е подписан от
потребител, установяващ действителното количество потребена енергия, съгласно снетите
показания по уредите за разпределение за процесния период, които документи са приети по
делото. По делото са приложени и приети и съобщения към фактурите за процесния период.
Експертизите са депозирани по делото в предвидените в чл. 199 ГПК срокове, за да могат
страните да се запознаят със заключенията и да поставят въпроси при изслушването му по
реда на чл. 200 ГПК. В случая, съдебно – счетоводната експертиза е изслушана в съдебно
заседание от 17.09.2018 г. и е приета по делото. По искане на ответниците е допусната
допълнително съдебно-счетоводна експертиза, която е дала алтернативен вариант на
дължимата сума за топлинна енергия без начислена такса сградна инсталация, като
допълнителното съдебно-счетоводно заключение е прието в съдебно заседание от 30.11.2018
г. Съдебно-техническата експертиза е изслушана и приета с протоколно определение от
08.06.2018 г. В първоинстанционното производство не са заявени други доказателствени
искания от ответниците при изслушването на експертизите. Заключенията на ССчЕ и СТЕ
са приети като неоспорени от страните, поради което и при преценката им по чл. 202 ГПК,
съдът го кредитира като компетентни, обективни и обосновани. С оглед на което съдът
намира, че възраженията на въззивниците в тази посока са неоснователни. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че размерът на дължимата и неплатена потребена
топлинна енергия за процесния период е 4073,03 лева.
Неоснователно е възражението на въззивниците за недължимост на таксата за
дялово разпределение поради изтекъл срок на договор между етажната собственост и
3
дружеството, извършващо услуга дялово разпределение в процесния период. Изтичането
срока на договора на ФДР с етажните собственици не е обстоятелство, което може да
освободи клиентите на топлинна енергия, какъвто са и жалбоподателите, от задължението
им да плащат стойността на реално потребеното от тях количество топлоенергия.
Облигационната връзка между "Т.С." ЕАД и ответниците е валидна и по нея се дължи
изпълнение и от двете страни. Няма доказателства отношенията с Т.С. ЕООД да са
прекратени с изтичане на срока на договора и/или да е избрано друго лице, което да
извършва дяловото разпределение. Не се установява етажната собственост на ответниците
да е избрала друг "топлинен счетоводител”, а с подписване на документите по ежегодните
отчети собствениците по същество са се съгласили за продължаване на отношенията.
Обстоятелството, че услугата дялово разпределение на топлинна енергия е извършвана в
процесния период се установява от СТЕ и ССчЕ, както и от представените документи от
дружеството, извършващо дялово разпределение, приложени по делото.
С оглед изложеното и предвид изчерпване предмета на въззивна проверка,
решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските във въззивната инстанция:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, въззиваемата страна на осн. чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 ГПК има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на
100. 00 лева.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 53621/28.02.2019 г., постановено по гр. д. №
57166/2017 г. по описа на СРС, 170-ти състав В ЧАСТТА, с която е осъден АНТ. К. М., ЕГН
********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **** на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД следните суми: 2036, 51 лева, представляваща цена за доставена
топлинна енергия в процесния имот за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., както и сумата в
размер 24, 53 лева, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода
от 01.06.2014 г. до 31.05.2015 г. , както и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 353,
72 лева – разноски в производството по делото, както и В ЧАСТТА, с която е осъдена А.И.
Р. , ЕГН **** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД следните суми: 2036, 51 лева, представляваща цена за доставена
топлинна енергия в процесния имот за периода 01.05.2014г. – 30.04.2016г., както и сумата в
размер 24, 53 лева, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода
от 01.06.2014г. до 31.05.2015г., както и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 353, 72
лева – разноски в настоящото производство по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК АНТ. К. М., ЕГН ********** и
А.И. Р., ЕГН **** да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **** сумата от 100 лв. - разноски пред
СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца „Т.С.“ ООД.
Настоящото решението не подлежи на обжалване съгл. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5