Решение по дело №131/2024 на Административен съд - Плевен

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на В. Х. К., [ЕГН], чрез пълномощник Д. С. от САК със съдебен адрес Силистра 7500, [улица], срещу решение № 594/28.11.2023 г., постановено по АНД №1801/2023 г. по описа на Районен съд-Плевен.

В жалбата посочва, че счита постановеното съдебно решение за неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречиесъс законови норми и принципите на правото.

Твърди, че не е доказано, че именно К. е управлявал автомобила.

В определения от закона е посочил пред административно-наказващия орган, че в случая е осъществена хипотезата на чл. 187а, ал. 4, пр. последно от ЗДвП - МПС е било управлявано от трето лице - служител на търговското дружество-наемател на процесното МПС, като е несъмнено, че В. К. разполага с информация само относно търговското дружество, а информацията, която се изисква по чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП (данни за водача и копие от свидетелството му за управление на МПС) представлява защитени лични данни по смисъла на чл. 4 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския Парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), като в случая не е налице предпоставка за предоставяне на такава информация на трето лице по реда на чл. 6 от същия Регламент.

Посочва, че е безспорно установено в настоящото производство, че процесното МПС е отдадено под наем на ЕООД „АГРОТРАНС 2019“ - тоест жалбоподателят е бил в договорни отношения и би могъл да предостави информация единствено за дружеството-наемател, на процесните дата, час и място МПС не е било управлявано от служител на ЕООД „АГРОТРАНС 2019“.

Моли да се съобрази, че ал. 4 на чл. 187а от ЗДвП се прилага при наличие на хипотезата на ал. 1 - която допуска отговорността на собственика на МПС да бъде ангажирана, „освен ако бъде установено, че пътното превозно средство се управлява от трето лице“ . Моли да се отмени оспорения съдебен акт и оспорения електронен фиш и да се присъдят разноски за двете инстанции.

В законоустановения срок ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез юрисконсулт Х. Р. К. е подал отговор на касационна жалба, като счита същата за неоснователна и недоказана, а Решение № 594/28.11.2023 г. по АНД 1801/2023 г. по описа на Районен съд - Плевен за законосъобразно, правилно, мотивирано и обосновано, постановено след подробноизследване на фактическата обстановка.

Твърди, че първоинстанционният съд е възприел точно и вярно фактическата обстановка, като е разгледал и обсъдил подробно всички относими по делото факти и доказателства, след което правилно е установил приложимите към процесния казус нормативни разпоредби и е постановил правилно и законосъобразно решение.

Посочва, че електронният фиш съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Твърди, че в електронния фиш е точно посочено мястото на нарушението. Твърди, че превозното средство следва да бъде заплатена тол такса за изминато разстояние на основание чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Счита, че санкционираното лице е собственикът на превозното средство, а именно В. Х. К.. Твърди, че съдът правилно е преценил, не е спазил процедурата по чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, като законодателят изрично е предвидил възможност за собственика на ППС да се освободи от административнонаказателна отговорност при спазване на процедурата, визирана в законовата разпоредба. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 187а, ал.4 от ЗДвП вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Твърди, че в конкретния случай

такава декларация не е представена от собственика, като съдът правилно е обсъдил в мотивите към решението си. че правно ирелевантни по делото са обстоятелствата, поради които собственикът не се е възползвал от предвидената в закона възможност, като правилно и законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на собственика на пътното превозно средство.

Посочва, че електронният фиш е издаден в съответствие с материалния закон, като от представените по делото материали е безспорно установено, че за процесното МПС не е заплатена пътна такса към момента на извършване на нарушението. Счита, че извършеното нарушение е регистрирано в Електронната система за събиране на пътни такси, като съгласно чл. 167а, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в. към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Твърди, че докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата.

Моли да се постанови решение, с което да се потвърди решението като правилно и законосъобразно, да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът -В. Х. К., чрез адв.Д. С. от САК със съдебен адрес Силистра 7500, [улица], не се явява, не се представлява. Представя писмени бележки, в които поддържа изложеното в жалбата, претендира изплащане на разноски за РС -700 лева и 900 лв. за касационната инстанция.

В съдебно заседание ответникът -Агенция „Пътна инфраструктура“, София, се представлява от юрисконсулт К., която намира, че решението на РС-Плевен е правилно и законосъобразно, като поддържа изложеното в писмен отговор.

Посочва, че електронният фиш е издаден по предвидения от закона ред и форма и съдържа всички изискуеми от закона реквизити и нарушението е доказано по несъмнен начин от представените по делото доказателства.

Намира, че решението на Съда на Европейския съюз по дело № С-61 по описа за 2023 г. има отношение за пропорционалност на наказанието. Съгласно чл.9„а“ от Директива №1999/62 държавите-членки установяват подходящ контрол и определят система от наказания, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно Директивата. Съгласно същата разпоредба държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на наказанията. Съгласно Директивата наложените санкции следва да отговарят нормативно на три изисквания – ефективност, пропорционалност и възпиращ ефект. В тази връзка счита, че пропорционалността не следва да бъде разглеждана изолирано по отношение на останалите две функции. Деянието засяга естествените отношения, които са свързани с поддръжката и ремонта на републиканската пътна мрежа и счита, че се отличават с висока степен на обществена опасност и недопустимо е безспорно установено нарушение да не бъде санкционирано.

Посочва, че ако се остави неприложена разпоредбата на ЗДвП ще се стигне до резултат, различен от онзи, към който се стреми законодателят и вместо ефективни, съразмерни и възпиращи санкции, което цели Директивата, ще се стигне до абсолютно несанкциониране на нарушителите.

Счита, че решението на РС-Плевен е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила . Прави възражение за прекомерност на разноски и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърден електронен фиш за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закон за пътищата № ********** на Агенция "Пътна инфраструктура“, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който на В. Х. К. от с. Ирник, общ.Ситово, [улица], за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лв. и на основание чл. 10б, ал. 5 от ЗП заплащане на такса от 167 лева за това, че на 28.04.2021 г. в 19:32 часа е било установено нарушение №С1D579CD44384675E053011F160ACF64 с ППС влекач "ВЛЕКАЧ СКАНИЯ Р 480 ЛА 4X2 МНА ", peг. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 4, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в Д. Д. Д., за движение по път 1-3 км 100+471, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е било установено с устройство № 40222, представляващ елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закон за пътищата, намиращо се на път 1-3 км 100+471, като собственик, на когото е регистрирано процесното ППС е В. Х. К..

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, но постановено при неправилно прилагане на материалния закон.

В случая се приема, че е нарушена разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство . За това нарушение на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ във фиксиран размер от 2500 лева.

Налагането обаче на тази санкция е в противоречие с принципа на пропорционалност, съгласно който една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018г., С-414/16, т.68, С-537/16, т.56). Размерът на санкцията следва да бъде съответен на тежестта на нарушението.

Съгласно чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива, те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи

Съдът на ЕС с решение от 21.11.2024г. по дело C-61/2023г. е приел, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27.09.2011г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно-наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса” с фиксиран размер.

Съгласно чл.633 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство – решение от 21.11.2024г. по дело C-61/2023г. на СЕС се налага изводът, че оспореният пред РС Плевен електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност, закрепен в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, тъй като определянето на санкцията в абсолютен размер я прави несъразмерна спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество .

Предвид горното следва решението да бъде отменено, като бъде отменен и ЕФ.

С оглед изход на делото искането на пълномощник на касатора за присъждане на разноски е основателно и следва на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на В. Х. К. от с. Ирник, общ.Ситово, [улица] разноски в размер общо на 1100 лева, както следва - 550 лева – адв. възнаграждение за РС и 550 лв. за настоящата инстанция в минимален размер по см. на чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004г., като за разликата като за разликата до 1600 лева следва искането да бъде оставено без уважение, тъй като възражението за прекомерност е основателно.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав

 

РЕШИ:

 

Отменя решение №594/28.11.2023 г., постановено по АНД №1801/2023 г. по описа на Районен съд – Плевен, като вместо него постановява:

Отменя електронен фиш за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закон за пътищата № ********** на Агенция "Пътна инфраструктура“, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който на В. Х. К. от с. Ирник, общ.Ситово, [улица], за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лв. и на основание чл. 10б, ал. 5 от ЗП заплащане на такса от 167 лева.

Осъжда Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на В. Х. К. от с. Ирник, общ.Ситово, [улица] разноски в размер общо на 1100 лева.

Оставя без уважение искането на В. Х. К. от с. Ирник, общ.Ситово, [улица] за присъждане на разноски до претендирания размер от 1600 лева.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.