О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
29.03.2018 год., гр.
Пазарджик
Пазарджишкият районен съд, ХІ състав, в
закрито заседание на двадесет и девети март 2018 г. в състав
СЪДИЯ: МАЙА ПОПОВА
Като разгледа гр. дело № 1052 по
описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск на В.И.Ш., ЕГН: **********, чрез пълномощника му
- адв. Р.В.Ш. – САК, съдебен адрес: *** срещу Велинградски районен съд, гр.
Велинград, бул."Хан Аспарух" № 3.
Първоначално
исковата молба е депозирана пред РС София, поради което е образувано гр.д.
№42207/2017г. по описа на РС София.
С
исковата молба ищецът е направил искане за обезпечение, на основание чл. 389 и
чл. 397 ал. 1, т. 3 от ГПК, за допускане на обезпечение на заведения иск на В.И.Ш.
срещу Велинградски районен съд с правно основание чл. 439 ГПК за установяване
недължимост на сумата от 75 лева претендирана по изпълнително дело
20175210400150 чрез налагане на следната обезпечителна мярка в полза на В.И.Ш.
:СПИРАНЕ на изпълнително дело 20175210400150 по описа на Държавна съдебно-
изпълнителна служба при Районен съд Велинград и спиране на изпълнението по
изпълнителен лист от дата 14.03.2003г. , издаден от Велинградски районен съд по
НОХД 114/ 2002г.
По
повод на така направеното искане СРС се е произнесъл с Определение
№159444/29.06.2017г., като е допуснал обезпечение на основание чл. 389 ГПК на
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 439 ГПК, предявен от В.И.Ш.
срещу Районен съд, гр. Велинград, за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника, сумата от 33 лв., представляваща разноски по водене на
н.о.х.д. № 114/2002 г. по описа на PC Велинград и такса за служебно издаване на
изпълнителния лист, отразени в изпълнителен лист, издаден от PC Велинград на
14.03.2003 г. по н.о.х.д. № 114/2002 г. по описа на съда и претендирани от
ищеца по изпълнително дело № 20175210400150 на държавен съдебен изпълнител
(ДСИ) при Районен съд, гр. Велинград, ЧРЕЗ налагане на обезпечителна мярка:
СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО по изпълнително дело № 20175210400150 на ДСИ при
Районен съд, гр. Велинград до размера на предявения иск от 33 лева. ПРИ
УСЛОВИЕ, че бъде внесена ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ от ищеца по депозитна сметка на
Софийски районен съд в размер от 4 лв.
На основание чл. 130 ГПК исковата молба е върната в частта, в която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 42 лева, представляваща такси и разноски в изпълнението по изпълнително дело № 20175210400150 на ДСИ при Районен съд, гр. Велинград.
На
12.07.2017г. е издадена обезпечителна заповед.
На
основание чл. 131 от ГПК с разпореждане
№185093/02.082017г. са изпратени на ответника препис от исковата молба в
едно с приложенията към нея.
В
законоустановеният срок ответникът,чрез адвокат Аршинков е депозирал писмен
отговор,в който на основание чл.119, ал.3 от ГПК е направено възражение за
местна подсъдност на делото.
По повод на направеното искане делото е изпратено на РС Велинград, по повод на което е образувано гр.д. №00291/2018г. Поради отвеждане от разглеждане на делото от страна на всички съдии при РС Велинград, същото е изпратено на ОС Пазарджик, който с Определение №151/19.03.2018г. е изпратил при условията на чл. 423, ал.3 от ГПК гр.д. № 291/2018г. по описа на РС Велинград за разглеждане, като друг равен съд в Пазарджишкия съдебен район.
Твърди се в исковата молба, че с
изпълнителен лист от дата 14.03.2003г. , издаден от Велинградски районен съд по
НОХД 114/ 2002г. Ищецът по настоящето дело в лицето на В.И.Ш. бил осъден да
плати на Велиннградски районен съд разноски по водене на делото в размер на 30
лева плюс 3 лева за служебно издаване на изпълнителния лист.
Вземането за разноски в полза на
Велинградски районен съд нямали характер на публично държавно вземане, по
аргумент от чл.162, ал.2 ДОПК, а били частно държавно вземане по аргумент на
ал. 4 от същата разпоредба. Частното държавно вземане за разноски се събира по
предвидения в ГПК ред съгласно чл.269 АПК като за него е приложима общата
петгодишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД. /Определение № 538 / 17.06.2016г.
По гр. дело № 2367 /2016г. III ГО ВКС/ и Определение № 80 / 22.04.2009г.
по ч.гр.дело № 179 / 2009г. на Хасковски окръжен съд, както и Решение № 1442 /
17.06.2014г. по адм. дело № 956 / 2014г. на Административен съд Пловдив .
С разпореждане от 03.05.2017г. Димитрина
Къндева - държавен съдебен изпълнител към съдебно -изпълнителна служба при
Районен съд Велинград образувал изпълнително дело срещу В.И.Ш. с №
20175210400150 въз основа на цитирания изпълнителен лист и за събиране на
вземането по него в полза на взискателя Велинградски районен съд. С връчена му
на дата 14.06.2017г. ПДИ изх. № 4099 / 30.05.2017г. В.И.Ш. бил поканен да изплати
по така заведеното дело сумата по изпълнителния лист от 33 лева ведно с
разноските по изпълнението от 42 лева или общо 75 лева.
Твърди се, че вземането по изпълнителен
лист в полза на Районен съд Велинград срещу В.Ш. било погасено по давност, тъй
като от момента на неговото възникване и от датата на издаването на
изпълнителния лист за вземането до завеждане на изпълнително дело №
20175210400150 и връчването на ПДИ кредиторът не бил предприел действия по
принудителното му събиране, които да са годни да прекъснат погасителната
давност като по тази причина именно в този период от време бил изтекъл
предвиденият в закона петгодишен погасителен давностен срок.
Твърди, че с оглед на горното В.И.Ш. не
дължи изпълнение на претендираното срещу него вземане по цитирания изпълнителен
лист като не било налице и основание за принудителното им събиране и
начисляване на разноски в тежест на длъжника за това, при което В.И.Ш. не дължал
изпълнение изобщо на претендираната от него сума от 75 лева по изпълнително
дело № 20175210400150 по описа на ДСИ при PC Велинград.
Освен това твърди , че претендираното от
Велинградски районен съд вземане по изпълнителен лист е погасено при направено
плащане от страна на длъжника по него след издаване на изпълнителния лист и
преди образуване на изпълнително дело № 20175210400150.
Оформен е петиту с искане, съдът да се
произнесе със съдебен акт с кйто да установи, че същият не дължи на
Велинградски районен съд сумата от 75.00 лева по воденото срещу него по ИД №
20175210400150 по описа на ДСИ при PC Велинград изпълнение, от които 33 лева по
изпълнителен лист от дата 14.03.2003г. по НОХД № 114 / 2002г. и 42 лева такси и
разноски по изпълнението поради погасяване на вземането по изпълнителния лист
по давност и отпадналата в тази връзка възможност за кредитора да търси
принудителното му изпълнение, респективно противопостави на длъжника
последицата по чл. 79 ал. 1 ГПК за плащане на разноските по изпълнението.
В условията на евентуалност моли съдът да
се произнесете решение, с което установите недължимостта на посочените суми,
поради изплащане на дълга по изпълнителия лист от длъжника след издаване на
изпълнителния лист срещу него и преди завеждане на изпълнителното дело.
Претендират се сторените по настоящото
производство разноски.
Представени са писмени доказателства по
опис: Представям и моля да приемете следните писмени доказателства: Препис от
изпълнителен лист от дата 14.03.2003г. , издаден от Велинградски районен съд по
НОХД 114/ 2002г. Покана за доброволно изпълнение по ИД 20175210400150 ведно с
разписка за връчването и. Разпореждане на ДСИ при PC Велинград от 03.05.2017г. Вносна
бележка за платена такса пред съд. Договор за правна помощ и списък на
разноските по чл. 80 ГПК по настоящето дело.
Направено е доказателствено искане да се
изиска от Държавна съдебно-изпълнителна служба при PC Велинград ч.гр.дело № 20175210400150.
доколкото същата се намира в друго населено място, различно от местоживеенето
на ищеца в София, което разкрива трудност за личното му сдобиване.
В
отговора на ответната страна РС Велинград, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК,
чрез адв. Йордан Атанасов Аршинков от АК гр. Пазарджик, като пълномощник на
Районен съд Велинградски, бул. „Хан Аспарух" № 3 представляван от
Административния ръководител Веселин Ангелов Петричев - ответник по гр. дело №
42207/2017 г. по описа на Софийски районен съд. Съдебен адрес: чрез адв. Иордан
Атанасов Аршинков от АК гр. Пазарджик, гр. Велинград, ул. „Булаир" № 2
Твърди
се, че от името на представлявания от адв. Аршинков ответник заявявам, че
оспорват изцяло исковата претенция на ищеца, тъй като считалии същата за
неоснователна, поради което моли, да бъде отхвърлена. Претендират се сторените
по делото разноски.
След
запознаване с исковата претенция и представените писмени доказателства, е
изразено становище,че иска е допустим, доколкото е предявен от заинтересовано
лице в защита на собствените си права и интереси.
Твърди
се, че исковата претенция на ищеца е неоснователна, като с настоящия отговор,
от името на доверителят си, процесуалният представител заявява, че я оспорва
изцяло. Намира я за неоснователна, тъй като от представените писмени
доказателства и изложените в ИМ доводи и обстоятелства не се установява
наличието на погасителна давност за вземането по процесния изпълнителен лист, а
така също и не се обуславя друга недължимост относно търсените суми, определени
за принудително събиране по изпълнителното производство.
Изложени
са съображения: На първо място, търсената по изп. дело № 20175210400150 по
описа за 2017 г. на СИС при PC Велинград сума от 75 лева, от взискателя -
Районен съд Велинград срещу длъжника В.Ш., представляват присъдени разноски и
такси по НОХД № 114/2002 г. по описа на ВРС и такси по изп. дело №
20175210400150 на ДСИ при PC Велинград, разпределени
както следва: 30 лева разноски по НОХД № 114/2002 г. по описа на ВРС, 3 лева ДТ
за служебното издаване на изп. Лист. Видно от процесния изп. лист, 24 лева с
ДДС на основание чл. 30 от ТДТССГПК - ДТ, 6 лева с ДДС на основание чл. 32 от
ТДТССГПК - ДТ и 12 лева на основание чл. 53, ал. 1 от ТДТССГПК - ДТ, от
Постановлението на ДСИ от 30.06.2017 г. по изп. дело № 20175210400150 на ДСИ
при PC Велинград. Т.е. търсените суми представляват разноски и такси по
процесния изп. лист и ДТ за образуването и воденето на процесното изп. дело.
Вземането на съда не било погасено по давност, защото: на 17.03.2003 г., в Съдебно
изпълнителна служба при Районен съд Велинград, въз основа на процесния изп.
лист, издаден на 14.03.2003 г. по НОХД № 114 по описа за 2002 г. на PC
Велинград, било образувано изп. дело № 67/2003 г. по описа на СИС при PC
Велинград, за принудително събиране на сумата от 30 лева разноски по водене на
наказателното дело и 3 лева за служебно издаване на изпълнителния лист.
Взискател по изп. дело е PC Велинград, а длъжник е В.И.Ш. с ЕГН ********** ***.
Поради това, че принудителното събиране на вземанията на съда не са от
компетенцията на съдебните изпълнители, на 07.09.2015г. изп. дело 67/2003 г. било
прекратено, а ИЛ в оригинал бил изпратен на ТД на НАП по компетентност за
събиране на същото вземане. След измененията в ЗСВ публикувани в бр. 62 на ДВ
от 09.08.2016 г., от ТД на НАП връщат на PC Велинград всички изпратени им
изпълнителни листове. Въз основа на възлагателно писмо от ИФ Председател на PC
Велинград и на основание чл. 426 от ГПК и чл. 264, ал. 2 от ЗСВ, по същия
процесен изп. лист издаден по НОХД № 114 по ВРС, на 03.05.2017 г., отново било
образувано изпълнително дело, вече с № 20175210400150 по описа за 2017 г. на
СИС при PC Велинград, със страни: взискател PC Велинград и длъжник В.И.Ш. с ЕГН
********** ***, за принудително събиране на сумите по процесния изп. лист: 30
лева разноски по водене на делото и 3 лева за служебно издаване на изпълнителен
лист. Горните обстоятелства са отразени както и върху самия процесен изп. лист,
така и в издаденото Удостоверение № 20/25.08.2017 г. от СИС при ВРС.
При
съобразяване посочените дати е видно, че от 17.03.2003 г. до 07.09.2015 г., в
СИС при ВРС било образувано и висящо изп. дело с № 67/2003 г. по описа на СИС
при РС-Велинград. През този период от време давностен срок не бил изтекъл, по
аргумент и основание на чл. 115 - 116 от ЗЗД. След това на 03.05.2017 г.,
очевидно отново в 2 годишен срок, след 07.09.2015 г., пак в СИС при ВРС е
образувано изп. дело № 20175210400150 за принудително събиране на вземането
срещу В.Ш. по същия процесен изп. лист. Така вземането по процесния изп. лист
не било погасено по давност, поради образуването в срок на изп. дело /67/2003
г. по описа на сис при ВРС/, осъществяване на действия по принудителното
събиране на задължението, прекратяване на делото на правно основание, отново
образуване в срок на ново изп. дело по същия изп. лист /20175210400150 по описа
на СИС при ВРС/ и е годно основание за принудително събиране на присъдените с
него суми в полза на Районен съд Велинград.
Твърди
се също, че освен, че не е погасено по
давност, вземането по процесния изп. лист не било недължимо от ищеца, поради,
както той твърдял „плащане в полза на съда преди образуването на изпълнителните
дела". От цитираното Удостоверение от 23.08.2017 г. изд. от СИС при ВРС, било
видно, че към 23.08.2017 г. длъжника В.И.Ш. с ЕГН ********** ***, не е заплатил
нищо и по двете цитирани изпълнителни дела: № 67/2003 и по № 20175210400150 по
описа на СИС при ВРС. Това явно противоречи на твърденията в ИМ и обуславя
дължимостта на сумата от 75 лева и към настоящия момент.
Оформен
е петитум, съдът да постанови съдебен акт, с който да отхвърлите исковата
претенция на ищеца, както по основното искане и твърдение за погасена давност
на вземането по процесния изп. лист, така и по евентуалното искане за
недължимост на плащане по него, поради плащане на задължението преди
образуването на изп. дела, като неоснователни, като и да присъдите в полза на
доверителят ми сторените деловодни разноски.
Приложени
са писмени доказателства по опис: адв. пълномощно, заверени копия от процесния
изп. лист, Постановление от 30.06.2017 г. по ИД № 20175210400150, възлагателно
писмо за образуване на същото изп. дело, Удостоверение № 20/25.08.2017 г. от
ДСИ при ВРС. Предявеният иск
е с правна квалификация по чл. 439 от ГПК.
Писмените
доказателства са допустими и относими към предмета на делото.
В производството по делото
доказателствената тежест се носи от всяка от страните за доказване на
твърдението в нейна полза факти и обстоятелства.
Съдът на основание чл.312, ал. 1, т. 3
от ГПК указва на страните, че могат да постигнат спогодба по делото или да
прибегнат към извън съдебно уреждане на спора.
По изложените съображения и на осн. чл.
140, ал.1 и 3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените
към исковата молба и отговора депозиран по реда на чл. 131 от ГПК писмени
доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА и приложи по делото ч.гр.д. № 20175210400150
по описа за 2017 г. на СИС при PC Велинград.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.04.2018г. от 10.20ч.
УКАЗВА
НА СРАНИТЕ,
че съобразно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна носи доказателствена
тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни
последици, като доказателствената тежест е за страната, която твърди
положителен факт.
Да се изпрати на страните препис от
настоящото определение.
Страните да се призоват на посочените от
тях адреси - лично и чрез пълномощниците им.
Определението е по движението на делото
и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
/Майа Попова/