№ 60
гр. Свищов, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Никола П. Римпопов
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Никола П. Римпопов Административно
наказателно дело № 20254150200231 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба на „Т.Г.“ ЕООД гр. Бургас,
представлявано от управителя Д.Т., чрез адв. Ю. М. срещу ЕФ с №
**********, с който на дружеството е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2 500 лева.
С жалбата се иска отмяна на процесния ЕФ, като се изтъкват редица
основания за неговата незаконосъобразност. Жалбоподателят счита, че ЕФ е
бил неправилно издаден, тъй като редът за ангажиране на административно
наказателната отговорност била чрез съставяне на АУАН и НП по реда на 189е
и следващите от ЗДвП, а не да с издаване на електронен фиш, предвид
редакцията на закона, към момента на установяване на нарушението.
Поддържа, липсвала изрична законова разпоредба, предвиждаща
възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179,
ал.3б от ЗДвП. Цитира практика. На следващо място навежда, че е изтекъл
срок по чл. 34 от ЗАНН, който следвало да се прилага в производството по чл.
189, ал.4 от ЗДвП и е преклудирана възможността за ангажиране на
административно наказателна отговорност. Сочи, че нарушението е станало
известно на наказващия орган на 25.06.2022г., поради което ЕФ е следвало да
бъде съставен преди изтичане на 6 – месечния след заснемането на
нарушението. По отношение на санкцията в размер на 2500 лева, следвало да
бъде съобразено произнасянето на СЕС по дело С-6/23 на СЕС, в което
изискване на съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда
налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички
нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане
на таксата за ползване на пътна инфраструктура, независимо от характера и
тежестта, включително когато тази система предвижда възможността за
освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане
1
на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер, поради което санкционната
норма на чл.179, ал.3 б от ЗДвП в размер на 2500 лева следва да остане
неприложима. Моли издаденият ЕФ да бъде отменен и да се присъдят
разноски. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Наказващият орган Агенция пътна инфраструктура – Национално тол
управление поддържа, че електронният фиш е издаден при спазване на всички
материалноправни норми и в съответствие с
администравинопроизводствените правила, поради което моли да бъда
потвърден. В хода по същество не взема становище. В представена по делото
писмена защита излага, че са спазени законовите разпоредби в
административнонаказателното производство и е налице изрична правна
уредба относно връчването и анулирането на електронен фиш за нарушението
по чл. 179, ал.3б от ЗДвП, и че е налице изрична правна уредба относно
влизането в сила електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал.3б от ЗДвП.
Оспорва твърдението, че не с спазени давностните срокове, като излага
съображения в тази насока. Моли съдът да потвърди електронния фиш.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 25.06.2022г. в 10:01 часа било установено нарушение
№Е25D0F3DF88F78A9E053041F160AA5F1, с ППС Влекач МАН ТГХ,
регистрационен номер ВТ4906КТ, с техническа допустима максимална маса
19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6D, в състав с ремарке с общ
брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000,
в Община Свищов, за движение по път I-3 км. 25+271, с посока Намаляващ
километър, включен в обхвата на платена пътна мрежа, като за посоченото
ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т. 2 от
Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за
преминаването, но платената категория е по-малко от измерената.
Нарушението било установено с устройство № 40202, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
ЗП, намиращо се на път I-3 км. 25+271. Като собственик, на когото е
регистрирано ППС е посочен жалбоподателя „Т.Г.“ ЕООД гр. Бургас, със
законен представител Д.Т., адрес на управление гр. Горна Оряховица, обл.
Велико Търново. Срещу дружеството било издаден електронен фиш
№**********, с който му била наложена имуществена санкция в размер на
2500 лева за извършено нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.
187а, ал.2, т.3 вр. чл. 179, ал.3б от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по административно наказателната преписка
писмени доказателства- справка относно собствеността на ППС, статично
изображение във вид на снимков материал на ППС с рег.№ ВТ4906КТ – 2бр.
снимки, известие за доставяне, справка от История на обработка Нарушение
№ **********. Видно, от последната е, че едва на 13.02.2025г. издадения
електронен фиш е изпратен за връчване, връчен е на 21.08.2025г. Видно от
справката е още, че на датата 19.07.2022г. е отразено, че е подписан с
квалифициран електронен подпис от съответното длъжностно лице самия
2
електронен фиш.
За да се произнесе по жалбата, съдът, преди всичко взе предвид
основателността на възражението, наведено с жалбата и поддържано в
писмени бележки за съдебно заседание възражение относно
незаконосъобразното издаване на ЕФ.
В нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, която е действала към
датата на установяване на нарушението, е предвидено, че при нарушение по
чл.179 ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.
167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена
санкция в размер, определен за съответното нарушение.
В цитираната норма не е предвидена възможност за издаване на
електронен фиш за процесното нарушение по чл. 179 ал.3б от ЗДвП, поради
което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде
издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.
В случая, към 25.06.2022г. липсва изрична законова разпоредба,
предвиждаща възможност да бъде съставен електронен фиш за нарушение по
чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез
разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, да се приеме
че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Едва с изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, обн. в
ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г., в сила от 13.02.2024 г., законодателят изрично е
предвидил възможност за издаване на ЕФ и по отношение на нарушенията по
чл. чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП.
Като е нарушил реда за установяване и санкциониране на нарушението,
наказващият орган е издал изцяло незаконосъобразен акт- ЕФ за
санкциониране на нарушителя, поради което и електронният фиш следва да
бъде отменен като незаконосъобразно издаден. Относно наведените
възражения за давността, съдът намира за установено следното: процесния
електронен фиш е издаден при съществени процесуални нарушения. В
конкретния случай от снимковия материал, който е основанието за издаване на
електронния фиш е видно, че нарушението е станало известно на АПИ на
датата на извършването му - 25.06.2022г. По делото липсват категорични
данни кога е издаден процесния фиш № **********, тъй като в същия не е
посочена дата на издаването му. От тук и не е доказано електронният фиш да
е съставен в рамките на предвидения в закона шестмесечен срок след
заснемането на нарушението. Същевременно ако се приеме, че от справка
История обработка Нарушение № ********** се установява, че електронния
фиш е издаден и подписан с квалифициран електронен подпис от съответното
длъжностно лице на 19.07.2022г., то същия е издаден в шестмесечния срок, но
същевременно са налице безспорни доказателства, че е връчен на
жалбоподателя едва на 21.08.2025г.. Съгласно мотивите на т. 2 от
Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС
от II колегия на ВАС по тълк.д. № 1/2014г. за давността за
административнонаказателно преследване се прилага не само правилото за
абсолютната преследвателна давност/чл. 81 ал. 3 вр. чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК/, но
3
и всички останали правила от уредения в НК институт на погасителната
давност, чието приложно поле не е ограничено от особените правила в чл. 34
от ЗАНН. В процесния случай давността за административнонаказателно
преследване на нарушителя е започнала да тече на датата на извършване на
нарушението – 25.06.2022г. , която съвпада с датата на неговото довършване и
установяване. Така започналата за тече давност е прекъсната спрямо
жалбоподателя на 19.07.2022г. , когато против него е издаден обжалвания
електронен фиш, съгласно чл. 81 ал. 2 изр. 1 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН. След
прекъсването на давността е започнала да тече нова давност /чл. 81 ал. 2 изр. 2
от НК вр. чл. 11 от ЗАНН/, но след това не са били предприети в 3 – годишния
срок каквито и да е действия, които да са свързани със спиране или
прекъсване на давността. Така и давността по чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК е изтекла
на 19.07.2025г. или към момента на връчване на процесния електронен фиш
на 21.08.2025г. давността вече е била изтекла. Поради становището на
административно-наказващия орган за приложимост на абсолютната давност
за преследване – четири години и половина, следва да се направи паралел
между обикновената и абсолютната давност за преследване. Срокът на
последната /четири години и половина/ е обвързан единствено с началния
момент на започването на давността за преследване – датата на довършване на
престъплението/нарушението, а не с датата на някое от действията, които я
прекъсват. Затова и в нормата на чл. 81 ал. 3 НК е предвидено, че независимо
от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се
изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден
в чл. 80 от НК. Абсолютната давност за преследване обаче е приложима само,
когато не е изтекла обикновената давност. Погасителната давност ограничава
във времето възможността на държавата чрез съответния компетентен орган
да реализира с влязъл в сила акт наказателната /административно-
наказателната отговорност на дееца, а давността за преследване започва от
деня, в който е довършено престъплението респективно нарушението и тече
до реализирането на наказателната /административно-наказателната
отговорност на дееца с влязъл в сила акт. В процесния случай
административно-наказателното преследване е възбудено с изготвянето на
електронния фиш, което процесуално действие, както вече се посочи е от
категорията на прекъсващите давността по чл. 81 ал. 2 от НК, тъй като е
предприето срещу конкретно лице, за конкретно деяние, т.е. има необходимата
предметна и персонална насоченост. Съгласно същата норма след
приключването на действието, прекъсващо давността, започва да тече нова
тригодишна давност. След издаването на процесния електронен фиш АНО е
предприел нужните действия за неговото връчване на административно -
наказателноотговорното лице, но същия е достигнал до адресата–
жалбоподателя едва на датата 21.08.2025 г. В този смисъл, от последното,
прекъсващо давността действие до датата на връчване на електронния фиш е
изминал срок по-дълъг от три години. Следователно изтеклата към
21.08.2025г. тригодишна давност за преследване по чл. 81 ал. 2 вр. чл. 80 ал. 1
т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН има за последица отпадане на възможността
спрямо нарушителя да може да бъде завършено започналото
административно-наказателно преследване с реализиране на отговорността
му за констатираното административно нарушение.
4
Предвид посоченото настоящият съд намира, че атакуваният електронен
фиш се явява незаконосъобразен и на това основание и същия следва да бъде
отменен.
Относно разноските, съгласно чл. 63д от ЗАНН-При този изход на
делото разноски се дължат на жалбоподателя, като видно от представения
договор за правна защита и съдействие, същите са в размер на 500,00лева -
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с
който на „Т.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
*******************************, ап.офис 6, представлявано от Д.Т.Т. -
управител е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 2 500 лева на осн. чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Осъжда Агенция „Пътна инфраструктура“ с БУЛСТАТ *********,
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Македония“ №3 да заплати
на „Т.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
*******************************, ап.офис 6, представлявано от Д.Т.Т. -
управител направените по делото разноски в размер на 500,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Велико
Търново в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
5