№ 1347
гр. София, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20231110216625 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН
Образувано е по подадена жалба от Д. А. Н. с ЕГН **********, с адрес:
гр. ***, против Наказателно постановление (НП) № VI-31/17.11.2023 г.,
издадено от Д.Г.Д., на длъжност началник-сектор „ОП“ при 01 РУ - СДВР, с
което на жалбоподателя, на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 25, ал. 1 от Закон за
опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия
(ЗООРПСМ) е наложена глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на
разпоредбата на чл. 21, т. 5 и 6 от ЗООРПСМ.
В жалбата се навеждат доводи за некомпетентност на АНО, издал акта,
тъй като от текста на НП не могло да се разбере дали органът е оправомощен
от началника на районното управление. На следващо място се навеждат
доводи за допуснато процесуално нарушение по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 6
ЗАНН, тъй като АНО не е посочил правната квалификация на извършеното
деяние. Твърди, че не е посочено мястото на извършване на
административното нарушение. Твърди се, че е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, като не са описани фактите свързани с извършването на
административното нарушение, с което е нарушено правото на защита на
жалбоподателя.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.
Д., преупълномощен от адв. П. Б., редовно упълномощен. В хода на
съдебните прения заявява, че поддържа депозираната жалба и въз основа на
1
възраженията посочени с нея моли съда да отмени изцяло наказателното
постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира
присъждане на направените по делото разноски, съгласно приложения към
молбата списък по чл. 80 ГПК.
Ответната страна по делото: СДВР-МВР, не се представлява в съдебно
заседание.
СРП, редовно уведомена, не изпраща представител.‘
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното
НП е връчено лично на жалбоподателя на 17.11.2023 г., съгласно разписката
върху него, а жалбата е изпратена до СРС на 20.11.2023 г., видно от датата на
входиране на документа, т. е. в законоустановения 14 дневен преклузивен
срок за обжалване, считано от датата на връчване. С оглед на горното,
жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство започнало със съставяне
на АУАН с № VI-31 на 17.11.2023 г. от Г. Г. – старши инспектор в 01 РУ-
СДВР, в присъствието на един свидетел при съставяне на акта, против
жалбоподателя Д. А. Н., за това, че на 16.11.2023 г., около 20.00 ч., в град
София, около Национален стадион „Васил Левски“, по време на провеждане
на футболна среща между националните отбори на България и Унгария, с
начален час 19:00 ч., жалбоподателят е участвал в масови безредици, като
чупи кофи за смет и хвърлял предмети и пиротехника по полицейските
служители. Описаното в АУАН деяние било квалифицирано като
противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на чл. 21, т. 5 и
6 от ЗООРПСМ.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя срещу
подпис, на датата на неговото съставяне, с възражения по направените в него
констатации, като посочва, че съдържанието на акта не отговаря на истината.
Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и не
представил в законоустановения 7-дневен срок писмени възражения пред
АНО.
Въз основа на направените констатации в така съставения АУАН,
началник-сектор „ОП“ при 01 РУ-СДВР, след като възпроизвел изцяло
описаната в акта фактическа обстановка, издал процесното НП на 17.11.2023
г., с което наложил на жалбоподателя на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл.
25, ал. 1 от ЗООРПСМ глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на
разпоредбата на чл. 21, т. 5 и 6 от ЗООРПСМ.
2
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните
по делото писмени доказателства: процесните АУАН и НП; разписка за
връчване; докладна записка относно задържано лице заведена; протокол за
писмено показание по 3ООРПСМ-заверено копие; заповед за задържане на
лице; протокол за личен обиск на лице; и гласни – показанията на
актосъставителя – св. Г. Г. и св. С.Л., дадени в хода на съдебното следствие.
Досежно показанията на св. Л., при тяхната оценка съдът отчита, че лицето се
намира във фактическо съжителство с жалбоподателя, поради което подлага
на критичен анализ депозираните показания в хода на съдебното следствие,
подкрепящи защитната теза на санкционираното лице. Съдът счита, че
същите не намират опора в събраните и приобщени по делото писмени
доказателства, поради което не кредитира показанията.
При извършена служебна проверка за законосъобразност на така
образуваното административнонаказателно производство, съдът намира, че
както АУАН, така и НП, са издадени от материално и териториално
компетентни органи, като компетентността на актосъставителя произтича
директно от чл. 52, ал. 1 ЗООРПСМ, съгласно ноторно известната заповед №
8121з-247/05.03.2021 на Министъра на вътрешните работи. С оглед на това,
наведеното жалбата твърдение за липса на компетентност на органа, издал
НП, се явява неоснователно.
АУАН и НП са издадени в предвидените в закона ред и форма, както и
при спазване на срокове по чл. 34 от ЗАНН. Съдът не констатира процесуални
нарушения, които опорочават процесното НП и налагат неговата цялостна
отмяна. Релевираните в жалбата възражения за допуснати нарушения на
разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, са неоснователни,
доколкото както в АУАН, така и в НП са описани фактите, свързани с
извършване на нарушението по начин, който позволява те да бъдат подведени
под съответната правна квалификация.
Съгласно разборедбата на чл. 21, т. 5 т. 6 от ЗООРПСМ
противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е
проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс
и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или
непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на
връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие,
изразяваща се в паленето и поддържане на огън или хвърлянето на предмети.
Цитираната разпоредба не въвежда изрично изискване, съставомерното
деяние да е осъществено на мястото, където се провежда конкретното
спортно мероприятие. С оглед на това, неоснователно е релевираното с
жалбата твърдение, че футболната среща е била проведена при закрити врати
и без публика, поради което според жалбоподателя деянието се явява
несъставомерно, тъй като не е присъствал на спортно мероприятие, се явява
неоснователно.
Съставомерен признак от обективната страна е извършването на проява,
която има характер на противообществена. За да бъде противообществена,
тази проява следва да бъде непристойна. Непристойни са тези действия, които
3
са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство,
невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото (ППВС № 2 от
29.VI.1974 г.). Изпълнителното деяние, с което се осъществява съставът на
административното нарушение се осъществява само под формата на действие.
Освен, че следва да са непристойни, извършените действия, следва да не
съставляват престъпление по смисъла на чл. 325 НК, т.е. за съставомерността
на деянието по чл. 21 ЗООРПСМ, въпреки че са противообществени,
действията не следва да нарушават грубо обществения ред и да изразяват
явно неуважение на обществото, защото в тези случаи деянието ще има
характер на престъпление. Осъщественото от жалбоподателя Н. поведение,
изразяващо се в хвърляне на предмети и пиротехника по полицейските
служители, има противообществен характер и се явяват съставомерно по
смисъла на чл. 21, т. 5 и т. 6 от ЗООРПСМ.
От субективна страна, жалбоподателят е извършил деянието с пряк
умисъл, като е съзнавал противообществения характер на своята проява и е
искал нейното извършване.
По отношение на наложената санкция, разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от
ЗООРПСМ, предвижда, че за извършени административни нарушения по
смисъла на разпоредбата на чл. 21, т. 1-10 от ЗООРПСМ, се налага
административно наказание „глоба“ в размер от 1000 до 2000 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че АНО правилно е определил
наказанието към нормативно установения минимум от 1000 лева, предвид
липсата на отегчаващи обстоятелства, сочещи по-висока степен на
обществена опасност на извършеното от жалбоподателя деяние.
По отношение преценката дали извършеното нарушение представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира следното -
при определяне на маловажните случаи при административните нарушения
следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т. 9 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, по отношение на обстоятелствата,
изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. С оглед цитираните
разпоредби, "маловажен случай" ще е налице само ако съвкупната преценка
на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена
опасност на конкретно извършеното нарушение, в сравнение с обикновените
случаи на административни нарушения от съответния вид. След съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав приема,
че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят,
не следва да се квалифицира като "маловажен случай". В конкретния случай
не са събрани доказателства, които да установяват обстоятелства, обуславящи
по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното
административно нарушение.
4
Предвид изхода на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна, но
доколкото такова искане не е отправено, разноски не следва да бъдат
присъждани.
По изложените съображения съдът прие, че не са налице основания за
отмяна или изменение на атакуваното наказателно постановление. Същото
следва да бъде потвърдено изцяло като правилно - законосъобразно и
обосновано, издадено в съответствие с изискванията на материалния закон и
процесуалните правила. Подадената срещу него жалба е неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № VI-31/17.11.2023 г., издадено от Д.Г.Д., на
длъжност началник-сектор „ОП“ при 01 РУ - СДВР, с което на жалбоподателя
Д. А. Н., ЕГН **********, на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 25, ал. 1
от ЗООРПСМ е наложена глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение
на разпоредбата на чл. 21, т. 5 и 6 от ЗООРПСМ, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК пред Административния съд-гр. София в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5