ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1783
Варна, 22.06.2023 г.
Административният съд - Варна - XXV състав, в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Съдия: |
ТАНЯ ДИМИТРОВА |
Като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА административно дело № 20237050701295 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Първоначално е образувано адм. д. № 1285/2023 г. на АдмС – Варна по жалба от „Х.Е.Д.-ТРЕНИНГ-КОНСУЛТАЦИИ“ ООД, представлявано от Е. Ж.-П. Л. М., подадена чрез адв. Л.Ш., срещу мълчалив отказ на Кмета на Район „Приморски“ при Община Варна да издаде: 1. заповед за отмяна на нищожното след отмяната на ПУП-ПРЗ Разрешение за строеж № 46/05.08.2018 г. за обекта в ***; 2. заповед за незабавно спиране на строежа; 3. заповед за събаряне на сградата и премахване на строежа на основание чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
С жалбата се сочи, че дружество е направило със заявление, входирано в Район „Приморски“ на 06.04.2023 г., искане за издаване на заповед за отмяна на нищожното разрешение за строеж, за издаване на заповед за незабавно спиране на строежа и за издаване на заповед за събаряне и премахване на строежа оспорващото, като кметът е дължал произнасяне по исканията за издаване на трите административни заповеди в 14-дневен срок. Липсата на издаване на писмен акт от Кмета на Район „Приморски“, според оспорващия, обуславя извод за наличие на мълчалив отказ, който се твърди, че е незаконосъобразен.
С Определение № 1600 от 08.06.2023 г. съдът е разделил от производството по оспорване на мълчаливия отказ на Кмета на Район „Приморски“ при Община Варна да издаде заповед за отмяна на нищожното след отмяната на ПУП-ПРЗ Разрешение за строеж № 46/05.08.2018 г. за обекта в *** и искането за "спиране на строителството на вилната сграда с издадено Разрешение за строеж № 46/05.08.2018 г. за обекта, строящ се в имот ***", производствата по оспорване на втория и третия мълчалив отказ.
Настоящото производство е образувано по жалбата от „Х.Е.Д.-ТРЕНИНГ-КОНСУЛТАЦИИ“ ООД, представлявано от Е. Ж.-П. Л. М., подадена чрез адв. Л.Ш., срещу мълчалив отказ на Кмета на Район „Приморски“ при Община Варна да издаде заповед на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за събаряне на сградата и премахване на строежа, изпълняван по Разрешение за строеж № 46/05.08.2018 г. за обекта в ***.
С Разпореждане № 6389/09.06.2023 г. съдът е изискал от ответника да представи доказателства и/или да заяви дали във връзка с искането с рег. № УСКОР19001947ПР_010ПР_002ПР от 06.04.2023 г. на „Х.Е.Д.-ТРЕНИНГ-КОНСУЛТАЦИИ“ ООД са предприети някакви действия, постановени актове, изпратен отговор до дружеството.
С писмо с.д. 9245/16.06.2023 г. Кметът на Район „Приморско“ заявява, че на процесното искане на дружеството е отговорено с писмо от 17.05.2023 г., получено от оспорващия на 19.05.2023 г. (за което са приложени и доказателства), както и че дружеството вече е било сезирало районната администрация с молба-уведомление от 23.01.2023 г., както и с писмо от РДНСК – Варна с регистрационен номер от 15.02.2023 г., като по изложените идентични твърдения на дружеството е отговорено с писмо от 20.03.2023 г.
Със същото Разпореждане № 6389/09.06.2023 г. съдът е оставил без движение жалбата, като е указал на оспорващия възможността за отстраняване на нередовността й, която нередовност оспорващият с молба с.д. 9430/20.06.2023 г. отстранява – представено е надлежно пълномощно от дружеството на адв. Л.Ш. и доказателства за заплащане на дължимата държавна такса.
Съдът намира, че жалбата на дружеството срещу мълчалив отказ на Кмета на Район „Приморски“ при Община Варна да издаде на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ заповед за събаряне на сградата и премахване на строежа, изпълняван по Разрешение за строеж № 46/05.08.2018 г. за обекта в ***, е недопустима като насочена срещу несъществуващ, респ. срещу негоден за оспорване административен акт.
За да се формира мълчалив отказ на административния орган, защитата срещу който е предвидена в АПК, следва административният орган да има нормативно предвидено задължение по искането на заинтересована страна да издаде конкретен административен акт.
В случая искането с рег. № УСКОР19001947ПР_010ПР_002ПР от 06.04.2023 г. на „Х.Е.Д.-ТРЕНИНГ-КОНСУЛТАЦИИ“ ООД до Кмета на Район „Приморски“ при Община Варна е за издаване на заповед за премахване на строежа, изпълняван по Разрешение за строеж № 46/05.08.2018 г. за обекта в ***.
Както се посочи, за да е налице годен за оспорване изричен или мълчалив отказ на административен орган, следва административният орган да има нормативно предвидено задължение да се произнесе по направено искане. Във връзка с установяването и издаването на заповеди за премахване на незаконно строителство, кметът на района/общината не е обвързан от подадения от оспорващия сигнал, тъй като действа служебно, като при констатиране на условията за това издава съответните заповеди, които според чл. 214, т. 3 ЗУТ представляват индивидуални административни актове.
Съгласно ЗУТ административното производство за премахване на незаконно строителство започва със съставянето на констативен акт от контролните органи по строителството в администрацията на общината - чл. 223, ал. 2 ЗУТ, а не с подаването на искане, сигнал или жалба с твърдения за наличие на незаконен строеж и респ. за наличие на основания да се постанови премахване на незаконно строителство. Общинските органи за контрол върху строителството са специализирани органи, които упражняват служебно своите правомощия, определени в чл. 223, чл. 224а и чл. 225а ЗУТ, при осъществяване на необходимите материалноправни предпоставки за това, без да са обвързани от наличието или липсата на подаден сигнал за незаконно строителство. В този смисъл административният орган действа служебно. В ЗУТ липсва правна норма, която да задължава кмета на общината да издава актове за спиране, за забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи и незаконно поставени обекти по искане на граждани и организации.
В този смисъл не е налице мълчалив отказ нито по смисъла на АПК, нито по критериите на специалната норма на чл. 214 ЗУТ, която в т. 3 определя като индивидуални административни актове по смисъла на ЗУТ актовете за спиране, за забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи, но не и отказите за издаването на такива, независимо от това дали те са изрични или мълчаливи. Още повече, че ЗУТ се явява специален закон спрямо АПК, поради което в случая е неприложима общата норма на чл. 21, ал. 1 АПК.
Изложеното обуславя извод за недопустимост на настоящото оспорването в хипотезата на чл. 159, т. 1 АПК – поради липса на годен за оспорване акт, предвид липсата на задължение за произнасяне в случая със заповед за събаряне на сградата и премахване на строежа, изпълняван по Разрешение за строеж № 46/05.08.2018 г. за обекта в ***.
На основание чл. 159, т. 1 АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ оспорването по жалбата от „Х.Е.Д.-ТРЕНИНГ-КОНСУЛТАЦИИ“ ООД, представлявано от Е. Ж.-П. Л. М., подадена чрез адв. Л.Ш., срещу мълчалив отказ на Кмета на Район „Приморски“ при Община Варна да издаде заповед за събаряне на сградата и премахване на строежа, изпълняван по Разрешение за строеж № 46/05.08.2018 г. за обекта в ПИ***.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1295/2023 г. на АдмС – Варна.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му пред ВАС на РБ.
|
Съдия: |
||