Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 28.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на осми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря А.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1072 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от Ц.М.Б. срещу Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР за заплащане на
следните суми: 1678,95 лв. (след допуснато в о. с. з. на 08.01.2020 г.
увеличение на иска от сумата от 1572,21 лв. на сумата от 1678,95 лв.),
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 24.09.2016 г. до 24.09.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 24.09.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, и
195,81 лв. (след допуснато в о. с. з. на 08.01.2020 г. увеличение на иска от сумата
от 190 лв. на сумата от 195,81 лв.) – обезщетение за забава върху главницата от
настъпване на изискуемостта до 24.09.2019 г.
Ищецът твърди, че работил в ГД „Гранична
полиция” при МВР, ГПУ – Свиленград на длъжност „старши полицай”. През периода
24.09.2016 г. – 24.09.2019 г. изпълнявал служебните си задължения на смени,
всяка от които с продължителност от 12 часа съгласно месечни графици при
сумирано отчитане на работното време. Посочено е, че през този период бил
положил общо 1700 часа нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент
1,143 възлизал на 1943 часа дневен труд. Твърди, че не му били заплатени 243
часа положен труд. В хода на устните състезания ищецът е заявил, че претендира
по главния иск сумата от 1678,95 лв. съобразно заключението по ССчЕ. По тези
съображения моли да бъдат уважени предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор
от ответника, в който изразява становище за неоснователност на исковите
претенции. Не оспорва, че през исковия период ищецът е заемал длъжността
„старши полицай” в ГПУ – Свиленград при Регионална дирекция „Гранична полиция”
– гр. Елхово. Не се спори и че ищецът е работил на 12-часови работни смени при
сумирано отчитане на работното време. Твърди, че при надвишаване на нормата на
работни часове на ищеца било заплащано на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР
възнаграждение за извънреден труд. Поради това намира, че е заплатил всички
отработени от ищеца часове нощен труд. Изразява становище, че НСОРЗ се
прилагала единствено по отношение на служители, работещи по трудово
правоотношение, но не и спрямо държавните служители в системата на МВР.
Аргумент в тази насока било обстоятелството, че в сравнение с работниците по
трудово правоотношение за служителите на МВР било предвидено по-високо основно
възнаграждение и по-висока степен на социална закрила, намираща изражение в
компенсирането на извънредния труд, почивките, отпуските и др. Също така счита,
че не следвало да се преизчислява положеният нощен труд, тъй като дневното и
нощното работно време били с една и съща продължителност от 8 часа. Поддържа,
че преобразуването на нощните часове с коефициент 1,143 било с цел увеличено
заплащане на нощния труд, а не заплащане на извънреден труд, тъй като смените
не превишавали законоустановените 12 часа. По тези съображения моли да бъде
отхвърлен предявеният иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните
и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
Между страните не е
налице спор, че през исковия период от 24.09.2016 г. до 24.09.2019 г. ищецът е
полагал труд по служебно правоотношение при ответника.
От заключението на
назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и
компетентно изготвено, се изяснява, че през периода 24.09.2016 г. – 24.09.2019
г. ищецът бил отработил 214,50 нощни смени или 1716 нощни часове. При
преизчисляване на нощните часове с коефициент 1,143 отработените часове
възлизали на 1961,39 часа. В резултат на превръщането на нощните часове в
дневни допълнителните часове положен труд били в размер на 245,39 часа. След
извършени изчисления експертът е посочил, че допълнителното възнаграждение
възлизало на 1678,95 лв., а размерът на обезщетението за забава от първо число
на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до датата на предявяване на
иска – на 195,81 лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
В
разглеждания случай отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се
явява специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл.
142, ал. 2 ЗМВР. Разпоредбата на чл.
187, ал. 3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период. Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд
за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен
ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период
ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумирано, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в
настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите
на чл. 187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата
извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за
служителите на смени.
Предвид
всичко изложено, от значение за разрешаване на възникналия между страните правен
спор е обстоятелството дали намира приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща
преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка според чл. 187, ал. 9 ЗМВР
редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от
19.08.2014г, отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от
01.04.2015 г.). От 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016
г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От
02.08.2016 г. понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн.,
ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като
гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби
№ 8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016 г., последната от които е приложима към процесния период от 24.09.2016 г. до 24.09.2019 г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен. Фактът,
че нормите на ЗМВР и издадените въз основа на него наредби се явяват специални,
не означава, че те регламентират напълно и изцяло определена правна материя. Те
са специални само в рамките на обхвата им, но за всички оставащи извън този
обхват въпроси е допустимо да се приложат правилата на друг закон, които се
отнасят до подобни случаи. Поради това липсата на изрична норма не следва да се
тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. В тази връзка нормата на чл. 46, ал. 2 ЗНА
предвижда, че когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи
се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря
на целта на акта. Именно такъв е и разглежданият случай, поради което при
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време или коефициент 1,143 (8:7).
В противен случай би се поставил държавният служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
Тук
е мястото да се изясни, че настоящият съдебен състав не споделя изразените
становища, че нормалната продължителност на работното време за държавните
служители в системата на МВР през нощта била в размер на 8 часа, от което
следвало, че съотношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време по ЗМВР е 1, а не 1,143. Подобно тълкуване не би могло да
се изведе от разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която предвижда, че работните
смени в графиците следва да се разпределят така, че да не се превишава
установената нормална продължителност на работното време за тримесечния период
съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР или казано по-друг начин при съпоставяне на общия
брой работни часове (дневни и нощни) с общия брой работни дни за тримесечния
период не трябва да има работен ден с повече от 8 часа. Поради това и с оглед
липсата на изрична регламентация на работното време през нощта в системата на
МВР, аналогична на чл. 140, ал. 1 КТ, съдът не би могъл да приеме, че дневното
и нощното работно време за служителите в МВР е с еднаква продължителност.
Предвид констатираната непълнота в ЗМВР относно превръщането на нощния труд в
дневен, субсидиарно следва да се приложи и нормата на чл. 18, ал. 3 НСОРЗ,
съгласно която при сумирано изчисляване на работното време броят на
отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след
превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност
на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на работното
време. Поради това съдът намира, че винаги часовете, превишаващи нормалната
продължителност на работното време за съответния период, представляват
извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ. С оглед горното и за не да
бъдат поставени служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от работниците
и служителите, които полагат труд по трудово правоотношение, съдът намира, че
положените часове нощен труд следва да бъдат преизчислени с коефициент 1,143, а
отработените в повече часове да се заплащат като извънреден труд.
По изложените съображения исковата
претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
основание. От събраните по делото доказателства се установява, че за периода от 24.09.2016 г. до 24.09.2019 г.
ищецът е положил нощен труд, който преизчислен с коефициент
1,143 за превръщането му в дневен труд, възлиза общо на 245,39 ч., като дължимото възнаграждение съобразно ССчЕ е в размер на 1678,95
лв. Предвид изложеното предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло,
като на ищеца следва да се присъди и законната лихва от
депозирането на исковата молба в съда– 24.09.2019 г., до окончателното
изплащане на вземането.
Задължението на работодателя за заплащане на
възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за заплащане на
трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. На основание чл. 84,
ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало
да се изплати съответното възнаграждение. Ето защо, акцесорната претенция за
законна лихва е основателна за периода от падежа на всяко изискуемо вземане до
24.09.2019 г. Съгласно заключението на ССчЕ за същия период обезщетението за
забава възлиза на 195,81 лв., предвид на което искът следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.
1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски в общ размер на
400 лв. за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по уважените искове в размер на 117,16
лв., както и разноските за вещо лице в размер на 100 лв.
Така
мотивиран, РС Свиленград
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция”
при МВР, с административен адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46,
да заплати по исковете с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на Ц.М.Б.,
ЕГН: **********, адрес: ***, следните суми: 1678,95 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 24.09.2016
г. до 24.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен
труд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата
молба – 24.09.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, 195,81 лв. –
обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на всяко плащане до
24.09.2019 г., както и сумата от 400 лв. – разноски в производството пред
първата инстанция.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция”
при МВР, с административен адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Свиленград
сумата от 117,16 лв., представляваща дължима държавна такса, и сумата от 100
лв. – възнаграждение за вещо лице.
Присъдените в полза на Ц.М.Б., ЕГН: **********, адрес:
***, суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка: ***.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: