Решение по дело №588/2018 на Софийски окръжен съд

                                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                  гр. София, 01.03.2019 г.

 

                                      В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в публичното заседание, проведено на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:  ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                                                              ВАНЯ ИВАНОВА

 

при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 588 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

 

          С решение № 101 от 10.07.2018 г., постановено по гр.д. № 472/2017 г. на Самоковския районен съд, е отхвърлен предявеният от „Р.М.” ЕООД срещу Б.М.Р. иск за обявяване за окончателен на сключения на 27.06.2014 г. предварителен договор за продажба на лек автомобил „Фолксваген Пасат”, с рег. № С7045НТ, с номер на рама WVWZZZ31ZPE064380, както и искът за заплащане на сумата 300 лева, дължима за възстановяване на платени от ищеца данъци и такси по ЗМДТ за посочения лек автомобил за периода от 27.06.2014 г. до 2017 г. включително. С решението Б.М.Р. е осъден да заплати на „Р.М.” ЕООД сумата 80 лева, представляваща неизплатена част от продажната цена на горепосочения лек автомобил.

            Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство в частта, с която е отхвърлена претенцията му за заплащане на заплатени данъци и такси по ЗМДТ в размер на 300 лв. Сочи се, че решението в тази му част е неправилно, тъй като по делото не са налице доказателства за предаване на процесния автомобил за „скрап”, както и че ответникът не е уведомил ищеца за настъпилата по негова вина невъзможност за осъществяване на сделката, поради което последният дължи обезщетение за заплатените от ищеца такси по ЗМДТ. Иска се от съда да отмени решението в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на такси по ЗМДТ като дължимо обезщетение за причинени имуществени вреди, и да се постанови друго, с което този иск се уважи.

            Ответникът по жалба не е представил отговор на същата.

            За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

В исковата молба ищецът „Р.М.” ЕООД твърди, че на 27.06.2014 г. продал на ответника Б.М.Р. лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № С7045НТ, рама № WVWZZZ31ZPE064380 и му предал владението върху него. Твърди, че ответникът не изпълнил задължението си за нотариално прехвърляне на автомобила, въпреки многократно отправените му покани. Отправено е искане за обявяване на сключения между страните предварителен договор на описания автомобил за окончателен, за осъждане на ответника да заплати на ищеца дължимата по договора сума от 80 лв., както и дължимите данъци за автомобила в размер на 300 лв.

Ответникът не е представил отговор на исковата молба в срока по чл. 131от ГПК. В съдебно заседание ответникът заявява, че е сключил писмен договор за продажба на автомобила и че е получил владението върху него. Твърди, че автомобилът е спрян от движение и го е продал за скрап.

Софийски окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 27.06.2014 г. между страните е сключен предварителен договор за продажба на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № С7045НТ, шаси № WVWZZZ31ZPE064380 за сумата 750 лв., като страните се задължили в срок до три месеца да сключат окончателен договор. По делото няма спор, че ищецът е предал на ответника лекия автомобил в момента на сключване на предварителния договор.

Други доказателства не са ангажирани по делото.

Въз основа на така установените факти и като съобрази предмета на обжалване, съдът намира следното от правна страна:

            Предмет на настоящата въззивна проверка е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията на ищеца за осъждане на ответника да му заплати сумата 300 лв., представляваща заплатени от ищеца местни данъци /данък върху превозните средства/ за процесния лек автомобил, предмет на сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба.

            Така заявената претенция е с правна квалификация чл.  59 от ЗЗД, доколкото същата не се основава на договорни отношения между страните – със сключения между тях предварителен договор за продажба на процесния лек автомобил не е поето задължение от купувача да заплаща данък върху превозното средство от момента на сключване на договора. Предвид това и с оглед твърдението на ищеца, че е предал владението върху автомобила, заплатил е данъците, а ответникът не е изпълнил задължението си да сключи окончателен договор, приложим е субсидиарния състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД.

            В случая не са налице предпоставките на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД. На първо място, по делото не са представени доказателства за заплащане от ищеца на данък върху превозното средство, предмет на сключения с ответника предварителен договор, поради което недоказан е един от кумулативно изискуемите елементи на иска по чл. 59 от ЗЗД, а именно - обедняване на ищеца.

            Дори и да се приеме, че фактът на заплащането от ищеца на данък върху превозното средство за периода от сключването на предварителния договор до предявяването на иска в претендирания размер от 300 лв. е установен по делото като неоспорен от ответника /последният не е направил възражение в тази насока в преклузивния срок по чл. 131 от ГПК, както и в първото съдебно заседание при изясняване на фактическата страна по спора/, то не е налице обогатяване на ответника без правно основание. Това е така, защото  данък върху превозните средства се дължи от собствениците на превозните средства /чл. 53 от ЗМДТ/, а ответникът не собственик на процесния автомобил, тъй като  сключеният между страните договор няма вещно-правни последици относно правото на собственост върху него. Заплащането на данъци за процесния автомобил от ищеца не води до обогатяване на ответника, тъй като тези имуществени разходи не са в негова тежест. Обстоятелството, че ищецът е предал на ответника автомобила със сключването на договора не създава задължение за последния да заплаща данъците за него. Следва да са посочи за пълнота, че дори и да беше уважен предявеният иск за обявяване на сключения предварителен договор за окончателен, доколкото вещно-прехвърлителното действие настъпва с влизането в сила на решението по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, продавачът не може да претендира от купувача възстановяване на направените от него разходи за заплатен местен данък за периода от сключването на предварителни договор на извъндоговорно основание.

            Неотносими към преценката за основателността на иска по чл. 59 от ЗЗД са направените с въззивната жалба възражения относно вината на ответника за погиването на процесния автомобил и невъзможността за сключване на окончателен договор за продажба на същия.

            С оглед на горното, първоинстанционното решение в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

             

       Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 101 от 10.07.2018 г. по гр.д. № 472/2017 г. на Самоковски районен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от „Р.М.” ЕООД срещу Б.М.Р. иск за заплащане на сумата 300 лв., представляваща платена от ищеца сума за данък върху превозни средства за лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № С7045НТ, с рама № WVWZZZ31ZPE064380, предмет на сключен на 27.06.2014 г. между „РОНИ М 91” ЕООД и Б.М.Р. предварителен договор за продажба.

В останалите му части решението е влязло в сила като необжалвано.

Решението е окончателно.

  Препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.