№ 186
гр. Смолян, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело №
20245400500033 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С решение № 110/25.10.2023 г. по гр.дело № 202/2021 г.
Д.ският районен съд ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е.“ ООД
- с. Г., че ищцата З. Н. Т. е собственик на процесния имот с правоъгълна
форма, с площ от 158 кв.м. /вкл. 65 кв.м. застроена площ-клетка № 5 от склад
за фуражи и 93 кв.м. незастроена площ/, повдигнат в жълт цвят на
комбинирана скица към СТЕ, погрешно включен в Поземлен имот с
идентификатор 18424.3.223 по КККР на с.Г., одобрени със Заповед № РД-18-
123/21.02.2019 г., намиращ се в северната му част, както и ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответника, че в кадастралната карта и
регистри на с.Г., одобрени със Заповед № РД-18-123/21.02.2019 г., има
непълнота или грешка по смисъла на чл.54 от ЗКИР, която следва да се
отстрани по предвидения от закона ред и процесният имот бъде включен в
Поземлен имот с идентификатор 18424.3.224 по КККР на с.Г., одобрени със
Заповед № РД-18-123/21.02.2019 г.
Приета е като неразделна част от решението скицата към
1
СТЕ на вещото лице М. Т. по СТЕ /л.243 по делото/.
С решението е определен на основание чл. 115, ал.2 от ЗС
шестмесечен срок на ищцата З. Н. Т., считано от влизане на решението в сила,
да извърши отбелязването му в Агенция по вписванията – Д. по представен от
нея препис от решението, като указва последиците от невписване на
решението в този срок, а именно: вписването на исковата молба губи
действието си.
На следващо място, „Е.“ ООД - с.Г. е осъдено да плати на З. Т. сумата от
850 лева разноски.
Посочено е, че по делото е участвала като трето лице – помагач община
Д., представлявана от кмета Здравко И.ов, на страната на ответника.
Срещу решението е постъпила допустима въззивна жалба от
„Е.“ ООД-с.Г., общ.Д., чрез пълномощника адв. Г.М. от АК-К., с искане да
бъде отменено и исковете – отхвърлени. Претендира и за разноските за двете
инстанции.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно
призовано, пълномощникът адв.М. поддържа жалбата. Не е представена от
пълномощника на жалбоподателя писмена защита в дадения от съда срок.
С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата З. Н. Т., чрез
пълномощника адв.М.Д., оспорва жалбата и иска присъждане на разноските за
въззивното производство.
В съдебно заседание въззиваемата З. Т., редовно призована,
не се явява. За нея пълномощникът и адв.М.Д. продължава да оспорва жалбата
и моли за потвърждаване на решението. Представена от пълномощника
писмена защита в определения от съда срок.
Третото лице-помагач на ответното дружество-жалбоподател
ОБЩИНА Д., редовно призовано, не изпраща представител и не дава
становище по жалбата.
Съдът установява следното:
Ищцата З. Т. основава иска си по чл.54, ал.2 ЗКИР за
собственост и неправилно заснемане като част от ответниковия ПИ с
идентификатор 18424.3.223, вместо като част от нейния ПИ с идентификатор
18424.3.224 на място с площ от 158 кв.м., включващо и част от притежаваната
2
от Т. сграда – склад за фуражи към Р.-с.Г., на наследяване от своя баща Н.Ч.,
придобил го съгласно нотариален акт № за собственост на недвижим имот,
закупен на търг от ТКЗС „Юг“-с.Г., с № 114/17.11.1993 г. по дело № 242/1993 г.
на Д.ския районен съд; договор за доброволна делба от 19.03.2003 г. на
наследствен недвижим имот, извършена между наследниците на Н.Ч., и
одобрена от съда спогодба на 06.03.2009 г. по В.гр.дело № 751/2008 г. на
Смолянския окръжен съд. Поддържа, че е собственик на дворно място с площ
от 567 кв.м. и на застроения в него масивен склад за фуражи в местн.“А.“,
землище на с.Г., представляващи имот № 022055 по картата на землището на
с.Г. и намиращото се в него складово помещение, респ. – на ПИ с
идентификатор 18424.3.224 по КККР на с.Г., ведно със склад за фуражи в
имота, състоящ се от 5 клетки.
Сочи се в исковата молба, че ответното дружество твърди да
е собственик на съседния имот с № 022054 по картата на землището на
същото село, респ. на ПИ с идентификатор 18424.3.223. Подало е в община Д.
жалба срещу ищцата, като неоснователно претендира, че със склада за фуражи
тя е навлязла в имота му. Поради това и защото му пречела да построи гатер,
иска да събори клетка № 5 от склада.
Ответникът се позовава на скица № К 11137/10.02.2024 г., в
която е посочено, че община Д. е собственик на имот № 022054 по КВС на
с.Г., с подробно посочени съседи.
Според ищцата, в скицата погрешно е отразено, че част от
складовото помещение, построено в имот № 022055 и част от незастроената
площ на нейния имот попадат в чертите на имот № 022054. З. Т. счита, че
границата между нейния имот и намиращия се южно от него имот е права
линия, така, както е посочена в Скица на склад за фураж при Р.-с.Г., като няма
основание за нейната промяна съгласно Скица № К11137/10.02.2014 г., Скица
на поземлен имот № 15-441891 /23.04.2021 г. и Скица на поземлен имот № 15-
558817/27.05.2021 г. Затова в КККР на с.Г. е налице грешка по смисъла на
чл.54, ал.2 от ЗКИР, като неправилно 158 кв.м. от нейния собствен имот №
022055, включващи и застроена площ-клетка № 5 от склада за фуражи,
неправилно са заснети като част от имота на ответника ПИ с идентификатор
18424.3.223, вместо към нейния ПИ с идентификатор 18424.3.224.
Ответникът оспорва иска по чл.54, ал.3 ЗКИР, като твърди,
3
че е недопустим, респ. неоснователен. В случая не се претендира
установяване обема на право на собственост на ищцата, тя не представя за
спорния имот документи за собственост, които да удостоверяват обем, по-
голям от този на имота и с идентификатор 18424.3.224 – за 787 кв.м. Наред с
това, представените документи я легитимират за собственик само на 567
кв.мм., колкото е и площта на нейния ПИ .224, като същата площ е отразена и
в нотариалния акт с № 114 от 1993 г., с който баща и е признат за собственик
на имота, без да е посочена застроена площ на сградата в него, но е посочено,
че същата е застроена именно в имот с площ от 567 кв.м., т.е., в границите на
този имот. Не се сочи от ищцата и дали издадената заповед № РД 18-
123/21.92.2019 г. на изп.директор на АГККК е обжалвана от нея и влязла ли е
в сила, налице ли е спор за материално право по чл.54, ал.2 ЗКИР и чл.124,
ал.1 ГПК. Описва се какво представлява спорът по чл.54, ал.2 ЗКИР, като се
цитира ТР № 8/2016 г. по т.д.№ 8/2014 г. на ОСГК на ВКС.
От друга страна, ответникът установява собствеността си
върху целия ПИ с идентификатор 18424.3.223 по КККР на с.Г., с площ от 1080
кв.м., в м.“А.“, по силата на покупката му от собственика община Д. с договор
№ Д-345/05.09.2014 г., вписан в СлВп при Д.ския районен съд на 05.09.2014 г.
с вх.рег.№ 910, акт № 16, том ІV, след проведен търг с явно наддаване за
продажба на земеделски земи-общинска собственост. Въз основа на този
договор „Е.“ ООД е признат за собственик на ПИ 18424.3.223 с нот.акт № 101,
дело № 285/2021 г. на нотариус Цветалин Пенков, действащ в района на
Д.ския районен съд. Собствеността на общината-продавач върху имота, който
преди това е бил с № 022054, с площ от 1080 кв.м., с подробно описани
граници и съседи, е удостоверена с Акт № 2334 за частна общинска
собственост на осн.чл.2, ал.1, т.2 ЗОС, вписан в СлВп при РС-Д. с вхр.рег.№
322/25.03.2014 г. Този имот е предаден на община Д. с протоколно решение №
11/25.07.2008 г. на комисия по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ на ОСЗГ. Твърди се, че от
момента на придобИ.е на имота, ответното дружество ползва същия в целия
му обем.
От събраните пред двете инстанции доказателства се
изяснява следното:
Ищцата З. Т. е наследница – дъщеря на Н. Г. Ч., починал на
23.02.1999 г.
4
С нотариален акт за собственост на недвижим имот, закупен
на търг от ТКЗС „Юг“-с.Г. с № 114/17.11.1993 г., том І, дело № 242/1993 г. на
Д.ския районен съд, ищцовият наследодател Н. Ч. е признат по реда на чл.483,
ал.1 ГПК /отм./ за собственик на две дворни места, първото от които
представлява дворно място от 567 кв.м. и застроения на него масивен склад за
фуражи, намиращ се в м.“А.“, землище на с.Г., при граници: шосето Т.-Т. и
горски фонд, като мястото е неурегулирано. Според нотариалния акт,
стойността на дворното място със сградата е 106 145,32 лв. /неденоминирани/.
В нотариалния акт е отразено и че имотите са спечелени на търг на 30
юли 1993 г., а договорите за прилежащата земя 23 август 1993 г.; както и че
към молбата за издаване на нотариалния кат са приложени: 1.Протокол за търг
от 30 юли 993 г.; 2. Договори за прилежаща земя три броя; и 3.Вносна бележка
от 18.08.993 г. и фактура от 993 г. № 4288.
Представена е по делото /л.9 от делото на РС/ скица на склад
за фураж при Р.-с.Г., според която общата застроена и незастроена площ е 755
кв.м. Не е ясно от коя дата е скицата и от кого е издадена.
С нотариален акт № 125/16.12.1993 г., том І , дело №
268/1993 г. на Д.ския районен съд, Н. Ч., действащ като ЕФ „Додо Комерс“,
чрез пълномощника си Д.Б., разпитан и като свидетел пред РС-Д., продава на
Търговска банка „Електроника“-гр.С., освен друго, и 4/5 ид.части от дворно
място с площ от общо 567 кв.м. и от застроеното в същото дворно място
складово помещение, намиращи се в местн. „А.“, землище на с.Г., при
граници: шосето Д.-Т. и горски фонд – т.1 от нот.акт.
На 19.03.2003 г. е сключен Договор за доброволна делба на
наследствен недвижим имот между Н.К. Ч.а, Р. Н. Ч.а, З. Н. Т. и Н. Н. Ч.а, с
който са разделени останалите в наследство от наследодателя им Н. Г. Ч.
недвижими имоти. Според т.ІІ от него, ищцата З. Н. Т. получава в дял и става
собственик на два цели недвижими имота в м.“А.“, землище на с.Г., както и на
1/5 ид.части от други четири имота и три сгради, сред които и неурегулиран
парцел, състоящ се от 567 кв.м. и от застроено в него складово помещение,
намиращи се в м.”А.”, в землището на с.Г., община Д., при граници: шосето
Д.-Т. и горски фонд.
С нотариален акт № 068/21.12.2004 г., дело № 065/204 г. на
нотариус Цветалин Пенков, действащ в района на Д.ския районен съд, „Ейч
5
Ви Би Банк Б.“ АД-гр.С., правоприемник на ТБ“Б.“-гр.С., продава на ЕТ „Б.-
98-Ж. И.ова“-гр.С. 4/5 идеални части от два имота, сред които по т.1 – дворно
място с площ от 567 кв.м., представляващо имот № 022055 и от застроеното в
същото място складово помещение, намиращи се в местн.“А.“, землище на
с.Г., при граници съгласно скица № К10435/11.10.2004 г. на ОС“ЗГ“-Д.:
имот № 000137-полски път на община Д., имот № 022054-използваема ливада
на община Д., имот № 000131-път ІV кл. на община Д. транспортни.
С решение № 224/28.12.2005 г. по гр. дело № 178/2005 г. РС-
Д. е допусната съдебна делба между ЕТ „Б. – 98 – Ж. И.ова“-гр.С. и З. Т. на
два имота в землището на с.Г. местн.“А.“, сред които и имот № 022055, по
картата на землището на с.Г. с площ от 567 кв.м., в местност „А.”, ведно с
построеното в този имот складово помещение, при граници, съгласно скица №
К 10435/11.10.2004г. на ОС „ЗГ” – Д.: имот № 000137 – полски път на община
Д., имот № 022054 – използвана ливада на община Д., имот № 000131 – път ІV
клас на община Д., при квоти: 4/5 ид.части за ЕТ “Ж. И.ова“ и 1/5 ид.част за З.
Т..
С Решение № 57/21.05.2008 г. по същото дело на РС-Д.,
освен друго, е изнесен на публична продан така допуснатият до делба
недвижим имот № 022055, по картата на земл. с.Г., ведно с построеното в този
имот складово помещение.
На 30.01.2006 г. в между Ж. И.ова, действаща като ЕТ “Б.-
98-Ж. И.ова“- гр.С., и съпруга й В. И.ов, като продавач от една страна, и „Б. –
98“ ООД-гр.С., представлявано от управителя Ж. Я. И.ова, като купувач, е
сключен Договор за продажба на предприятие по чл. 15 от ТЗ, вписан в СВ - Д.
с вх. peг. № 128, акт № 18, том I от 01.02.2006 г., с който продавачите
прехвърлят на купувача „Б.-98“ ООД-гр.С. предприятието на ЕТ, в което като
актив са включени и 4/5 ид.части от дворно място с площ от 567 кв.м.,
представляващо имот с № 022055, и 4/5 ид.части от застроено на същото
дворно място складово помещение, находящо се в м. „А.“, землище на с. Г.,
при граници съгласно скица № К10435/11.10.2004 г. на ОС „Земеделие и
гори“- Д., а именно: имот № 000137 - полски път на община Д.; имот №
022054 - използв. ливада на община Д. и имот № 000131 - път IV -ти клас на
община Д. транспортни.
По жалба срещу решението от 21.05.2008 г. на РС-Д. за
6
извършване на делбата е образувано В.гр.дело № 751/2008 г. на Окръжен съд-
Смолян. С протоколно определение от 06.03.2009 г. по същото дело
Смолянският окръжен съд одобрява постигнатата между З. Т. и „Б.-98“ ООД
спогодба, според която на ищцата З. Т. се поставя в дял и тя става
изключителен собственик на поземлен имот, с обща /застроена и незастроена/
площ от 567 кв.м., находящ се в м.”А.”, десета категория, представляващ имот
№ 022055 по картата на землището на с.Г., община Д., при граници на имота:
имот № 000137-полски път на Община-Д.; имот № 022054- използваема
ливада на Община-Д. и имот № 000131-път IV кл. на Община-Д., ведно с
находящото се в имота складово помещение. С решение № 52/06.04.2009 г. по
същото В.гр.дело № 751/2008 г., влязло в сила на 22.04.2009 г., е обезсилено
обжалваното решение на РС-Д. по извършване на делбата и в частта, с която
горният имот № 022055 е изнесен на публична продан, поради постигнатата
спогодба, и производството е прекратено.
От друга страна, с Протоколно решение № 11 от 25.07.2008 г.
комисия по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ в посочен състав е определила имотите по чл. 19
ал.1 от ЗСПЗЗ по землища, включително придобитите преди влизането в сила
на ЗИД на ЗСПЗЗ, както следва: община Д. - землище с.Г. – съгласно
приложение № 1, което протоколно решение е одобрено със Заповед № 31-
11/28.07.08 на МЗХ-ОД „Земеделие и гори“ – Смолян. Към решението е
приложено Приложение № 1 към раздел I, т.1 от протоколно решение № 11 от
25.07.2008 г. - регистър на земеделски земи в землището на село Г.,
собственост на община Д..
Под № 226 в Раздел „А.Земи общинска собственост на
основание чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, ДВ бр.13/2007 г.“ от приложението е записан
имот № 22054, с площ от 1,08 дка, представляващ използваема ливада, с
начин на възстановяване „ССРГ“.
Съгласно Акт за частна общинска собственост с №
2334/12.03.2014 г., вписан в СлВп пр Д.ския районен съд на 25.03.2014 г., на
осн.чл.2, ал.1, т.2 ЗОС община Д. е собственик на земеделски имот – ливада, Х
категория при неполивни условия, с площ от 1,080 дка, в м.“А.“, землище на
с.Г., ПИ с идентификатор 022054, при граници: № 000137 - полски път на
община Д.; № 000118 - иглолистна гора ДАГ „ДГС Т.“; № 000131 - път IV -ти
клас на Община Д. и № 022055 – др. сел. територия ЕТ „Б. - 98 Ж. И.ова“ и др.
7
На 05.09.2014 г. между община Д., като продавач и „Е.“ ООД
като купувач е сключен Договор № Д-345 за продажба на земеделски земи,
общинска собственост чрез търг с явно наддаване, вписан в СВ Д. с вх. peг. №
910, акт 16, том IV от 05.09.2014 г. по партида 11714 за следния недвижим
имот: Имот № 022054, в местността „А.“, землище на с. Г., земеделска земя, с
начин на трайно ползване - ливада, десета категория при неполивни условия, с
площ 1.080 дка, при граници и съседи на имота: № 000137 - полски път на
община Д.; № 000118 - иглолистна гора ДАГ „ДГС Т.“; № 000131 - път VI -ти
клас на Община Д. и № 022055 – др. сел. територия ЕТ „Б. - 98 Жанет И.ова“ и
други. Собственик на обекта е Община Д. по Акт за собственост №
2334/12.03.2014 г., вписан в Агенция по вписванията под № 6, т. II, вх. р. №
322 от 25.03.2014 г.
С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 101, том II,
peг. № 3050, дело № 285/30.06.2021 год. на Нотариус Цветалин Пенков,
действащ в района на РС-Д., е признато „Е.“ ООД- с. Г., представлявано от А.
М. Ч., за собственик на основание покупко- продажба, на следния недвижим
имот, находящ се в с. Г., обл. Смолян, а именно: Поземлен имот с
идентификатор 18424.3.223 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на с. Г., общ. Д., одобрени със заповед № РД-18-123/21.02.201г. на ИД на
АГКК-С., в м. „А.“, с площ от 1080 кв.м., с трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване- ливада, десета
категория, номер на предходен план- 022054, при съседи на имота с
идентификатори: 18424.3.17, 18424.3.10, 18424.3.224 и 18424.2.82.
Съгласно заключението от 05.05.2023 г. по СТЕ, дадено пред
РС-Д. от вещото лице инж.М. Т., от направения оглед и геодезическо
заснемане се констатира, че в ПИ с идентификатор 18424.3.224 по КККР на с.
Г. попада част от масивна сграда, с размерите на цялата сграда 8.20 м/39.60 м,
със застроена площ 325 кв.м., на един етаж, с масивна конструкция, състояща
се от пет обособени клетки. От направения графичен анализ - комбинирана
скица се изяснява, че сградата по данни от геодезическото заснемане попада в
поземлени имоти с идентификатори: 18424.3.224, 18424.3.223, 18424.3.10 по
КККР на с. Г., т.е., цялата сграда не попада в очертанията на ПИ с
идентификатор 18424.3.224.
Между имоти: № 020255, № 022054 по КВС на с.Г. и съответно
8
поземлени имоти с идентификатори: 18424.3.224, 18424.3.223 по КККР на с. Г.
има пълна идентичност по отношение на границите.
От направения графичен анализ - комбинирана скица става ясно, че
между южната граница на имота, означен на скица на склад за фуражи при Р.-
с. Г. (лист № 9 от делото на РС/ и границата между имот № 022055 и имот №
022054 в землището на с. Г., няма съвпадение. Границите на имота по скицата,
представена по делото (на лист № 9), на комбинираната скица вещото лице
отразява със зелени линии, а границите на ПИ 18424.3.224 (002255) и ПИ
18424.3.223 (002254) - с черни линии.
В площово изражение е налице несъвпадение, което е оцветено
в жълто и тази оцветена част е с площ от 158 кв.м., с координатни точки 1,2,3
и 4.
Имотът, означен на скица на Склад за фуражи при Р. - с. Г. (лист
№ 9 на делото), сравнен с КККР на с. Г. от 2019 г., попада в следните имоти: в
ПИ 18424.3.224, 18424.3.223 и 18424.3.10. Границите на ПИ с идентификатори
18424.3.224 (002255), 18424.3.223 (002254) са установени с картата на
възстановената собственост (КВС), от органа по възстановяване на
собствеността - ОСЗ-гр. Д..
Вещото лице инж.Т. дава обяснение, че при извършения на
място оглед на имота не констатира материализирана на място трайна граница
между т. 3 и 4 и че комбинираната му скица се базира изцяло на скицата,
приложена на лист № 9 по делото. Обозначен е пътят за гр. Д., в северната и
източната част също е обозначен друг проектиран път. На място няма асфалт,
там е затревена площ, може да се мине с кола. По кадастралната карта в
източната и северната част също е даден път, пак е обозначен път. При
направената проверка в община Д. не открива регулационна или кадастрална
преписка, която да одобри някакъв имот, не намира и в Областна Дирекция
„Земеделие“. Самата сграда представлява с пет броя клетки и всяка е с врата.
Попадащата в имота на ответника в посока от гр. Д. към с. Т. е петата клетка.
Свидетелят Д.Б. в тази връзка дава сведения, че сградата е
едноетажна, масивна с ламаринен покрив и откакто я знае от 1993 г. не е
променяна, състои се от пет клетки, всяка с врата към пътя Т.-Т., ползвана е за
складове, съхраняван е фураж.
От въззивния съд е изслушана СТЕ на вещото лице инж.И.
9
М.. Той дава заключение от 02.04.2024 г., че в нотариалния акт с № 114, дело
№ 242/1993 г. на РС-Д. имотът по т.1 е без планоснимачен номер (не е
индивидуализиран с данни от план или карта), не е посочена застроената
площ на сградата, не става ясно с кого са сключени упоменатите договори за
прилежащата земя, не е приложена скица при съставянето на акта. При
извършената проверка в община Д. инж.М. открива копие от Договор от
23.08.1993 год., сключен между Общински съвет-гр.Д., Ликвидационен съвет
на ТКЗС с.Г. и Н. Г. Ч., въз основа на резултата от проведения търг на
30.06.1993 год., което представя по делото.
В документацията, с която се запознава, той открива и скица
на склад за фуражи при Р. на с.Г., изчертана на паус. Приложената скица № 2
на л.64 от въззивното дело е копие от въпросната скица. Видимо и
приложената скица на лист 9 на гр. дело № 202/2021 г. на ДРС също е копие от
нея. На скицата няма отбелязано кой и кога я е изработил, за какви нужди, а
също така няма заверка от ОД”Земеделие”- Смолян или ОСЗ-гр.Д.. На скицата
е отбелязана общата площ (застроена и незастроена) в размер на 755 кв.м.
Посочени са и размерите на сградата 35,50 м.х8,20 м. Площта на имота,
записана на скицата, е по-голяма от тази по договора от 23.08.1993 г. със 188
кв.м. Графично определена, площта на имота е 772 кв.м., а на сградата -297
кв.м.
В договора от 19.03.2003 г. за доброволна делба имотът също не
е индивидуализиран с данни от план или карта (няма планоснимачен номер),
не е посочена застроената площ на складовото помещение, при съставянето на
договора липсва скица към приложените документи.
В договора на ответника с № Д-345/05.09.2014 г. данните за имота са по
КВС на с.Г., общ. Д.. При извършената проверка в ОСЗ - гр.Д. вещото лице
установява, че КВС на землището на с.Г. е приета през 1997 год. Към онзи
момент закупеният от Н. Г. Ч. имот не е отразен в нея.
На 04.12.2002 г. е образуван нов имот с № 022055, който е обособена
част от този с № 022054. Открита е партида за него, като първоначално е
записан като собственост - ВСО.
На 28.01.2005 год. като собственик е записан ЕТ ”Б.-98 Ж. И.ова”-гр.С.,
начин на придобИ.е: покупко-продажба, документ за собственост: Нотариален
акт за продажба № 068 от 21.12.2004 г., том I, рег.№ 0607, дело № 0065,
10
издаден от нотариус № 455-Д.., за 4/5 ид.части.
На 01.07.2003 г. като собственик е регистрирана З. Н. Т., начин на
придобИ.е-делба, документ за собственост: Договор за делба на имот с
нотариално заверени подписи №170 от 01.04.2003 г. том V рег.№1669, издаден
от ОС”ЗГ” - гр.Д., за 1/5 ид.част.
Независимо, че сградите не са предмет на КВС, по сведение от ОСЗ-Д.
през 2005 год. процесната сграда - склад за фуражи е била заснета и съхранена
на друго нива в информационната система. Същата е показана на скица №
01047302.06.2005 год. на имот № 022055 /лист 102 от делото на РС/, като част
от СТЕ по гр.дело №178/2005 г. на ДРС. Вижда се, че същата попада в три
имота с №№ 022055, 022054 и 022137. Може да се види и на скица
№К11137/10.02.2014 г. на имот № 022054 в земл. на с.Г. (лист 262 от делото на
ДРС/. И в двата случая не е последвала реакция, водеща до решаване на
проблема.
При извършената проверка в ОД”Земеделие” –гр.Смолян вещото лице
не установява данни за определяне на прилежащ терен към „Склад за фуражи
при Р.-с.Г.”
При определянето на прилежащия терен на складаза фуражи
съществено значение имат както неговото разположение, така и осигуряване
на минимални условия за неговото обслужване. В случая от югозапад сградата
граничи с общински път, спрямо който нормативно трябва да отстои най-
малко на 10 м. От тази страна са разположени и вратите към складовите
помещения в нея. От североизток граничи с полски път и няма незастроена
площ към него. От югоизток сградата няма вход и не се нуждае от голяма
площ, освен такава на минимално отстояние от нея, свързана с осигуряване на
възможности за текущото и поддържане (такава е определена и на скицата на
лист 9). От северозапад границата би могла да мине и по фасадата при
положение, че сградата граничи с път. На скица на л.9 от делото на РС явно е
отразено фактическото положение към онзи момент.
На приложената скица № 1 на л.63 от въззивното дело с плътни черни
линии са показани ПИ с идентификатори 18424.3.224 и 18424.3.223 по КККР
на землището на с.Г. от 2019 год. ПИ с идентификатор 18424.3.224 е записан
като собственост на З. Н. Т. и е с площ от 567 кв.м., съответстваща на
закупената от бащата на ищцата прилежаща площ към склада за фураж. На
11
скицата с червен цвят е нанесена заснетата сграда със застроена площ от 292
кв.м. Видно е, че част от сградата е извън границите на ПИ. Това означава, че
ПИ не представлява прилежащия терен на сградата. На същата скица с кафяв
цвят са показани границите на ПИ с №№ 22055 и 22054 по КВС на землището
на с.Г. от 1997 год. Първоначално те са съставлявали общ имот с № 22054. По-
късно през 2002 год. от него са обособени два имота с №№ 22054 и 22055.
Поземлени имоти с идентификатори 18424.3.224 и 18424.3.223 по КККР от
2019 год. са идентични с съответно с ПИ с №№ 22055 и 22054 по КВС от
1997 год. (с промяната от 2002 г.).
На приложената скица № 2 на л.64 от въззивното дело е показан складът
за фуражи при Р. на с.Г. със застроена и незастроена площ от 755 кв.м. Същата
е копие от скицата на паус, находяща се в община Д. (към преписката за
продажба на земя с от Договор от 23.08.1993 год.). Копие от нея е и
приложената на л.9 от делото на РС-Д.. На скица № 1 на предходната стр.63
със зелен цвят са показани границите на прилежащия терен и склада за
фуражи от копието на скицата в община Д.. Част от сградата и съответно
прилежащият и терен с обща площ от 160 кв.м. попадат в границите на ПИ с
идентификатор 18424.3.223, като на скицата застроената площ от 51 кв.м. е
повдигната в жълт цвят, а незастроената - в розово. Показаният в КВС (с №
000137) и КККР (с идентификатор 18424.3.310) имот в землището на с.Г.
северно и източно от спорния имот съществува. Той е нанесен като реално
съществуващ, а не като проектен. Към заключението вещото лице прилага
копия от откритите от него документи: от Държавен архив - Смолян - Договор
за продажба на Р., битова сграда при Р.а и складови помещения при Р.а от ЛС
на ТКЗС-с.Г. от 04.08.1993 г., Протокол от 30 юли 1993 год. за предоставяне на
основно средство; от община Д. - Договор от 23.08.1993 год. за продажба на
земя.; предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
04.08.1993 год. между Н. Ч. и К. Ч.; вносна бележка от ОСЗ-гр.Д.: Партида на
имот № 022055, открита на 04.12.2002 год. Плотерна извадка от КВС на
землището на с.Г. към момента на приемане през 1997 год.
Съгласно допълнителното заключение от 15.07.2024 г. по СТЕ на
вещото лице инж.И. М., на основание писмена молба на председателя на
Ликвидационния съвет в с.Г. е извършена оценъчна експертиза на основни
средства на Ликвидационния съвет - Р., битова сграда и склад фуражен. За
склад фуражен в оценката е отбелязано, че сградата е монолитна. Оградните
12
стени са с тухли, а покривът е направен с дървена конструкция и поцинкована
ламарина. Застроената площ е с размери: дължина - 28 м., ширина - 7 м., а
средната височина е 4,5 м. Състои се от пет броя клетки, с двойни метални
врати. Площ - 196 кв.м. и застроен обем - 882 кв.м. На склада е определена
пазарна цена в размер на 105 840 лв. След приспадане на овехтяване в размер
на 4 750 лв., новата цена възлиза на 101 000 лв.
Предмет на преписката за преоценка на дълготрайните
активи на ТКЗС-с.Г. са сгради и съоръжения, а не земя, като същото се отнася
и по отношение на оценката за склада за фуражи. Представено е към
заключението и копие от Заключение на оценъчната експертиза на основни
средства на ЛС-с.Г. от тричленната комисия.
Вещото лице установява и че трасираният с протокол от
19.05.2021 г. поземлен имот с идентификатор 18424.3.323 по КККР на с.Г.,
общ.Д. от 2019 г. с площ от 1080 кв.м., съвпада с площта, която е записана
като продадена в Договор № Д-345 от 009.2014 г. между община Д. и „Е.“
ООД, съставляващ ПИ № 022054 от КВС на землище на с.Г.. Двата имота (от
КК и КВС) са идентични, което означава, че не само площите, но и
координатите на определящите ги гранични точки са еднакви. Приложено е
копие от Заключение за оценъчна експертиза на основни средства на
Ликвидационен съвет в с.Г.. /копие от находящото се заключение архив -
Смолян/.
От приетото от въззивния съд заключение по СТЕ от
14.04.2025 г. на вещите лица инж.М. Т. и арх.Д. Ч. става ясно, че, съгласно
чл.9, ал.1 от Наредба за необходимата земя при изграждане на строителни
обекти, ДВ, бр. 101/1982 г., размерът на необходимата земя за териториално-
устройствени и градоустройствени мероприятия и строителни обекти се
определя въз основа на генерален план на обекта, съобразен със селищно-
устройствените планове и коефициентите на използуваемост на площадката.
Цитиран е и чл.10 от наредбата. Представена е скица за определяне
прилежащата площ към процесната сграда, на която пред югозападната
фасада, където се намират входовете на петте обособени клетки, вещите лица
са предвидили площадка за открито - временно складиране и сортиране с
площ 103 кв.м. и площадка за маневриране и паркиране на автомобили при
товаро-разтоварни дейности с площ 247 кв.м. Обясняват се изчисленията
13
съобразно чл.10 от наредбата, като полученият резултат 421 кв.м. е
минималната изискуема прилежаща площ към склада, чиято застроена площ е
292 кв.м. според геодезическото заснемане или общо 713 кв.м. Съгласно
получената обща площ от 713 кв.м. и местоположението на обекта,
съобразени със съществуващият път с трайна асфалтова настилка, възможната
площ на имота от 713 кв.м. е изчертана със син контур в графичната част –
л.189 от въззивното дело. На комбинираната скица на л.188 от въззивното
дело със сини контурни линии са показани границите на прилежащата площ,
определена съобразно Наредба за необходимата земя при изграждане на
строителни обекти, ДВ, бр. 101/1982 г. и местоположението на обекта спрямо
имотите по КККР и КВС.
На същата скица в синьо е оцветена площта, от 156 кв.м., която е
застроена и незастроена и обозначава частта от ПИ 18424.3.223, попадаща в
прилежащата площ на склада за фуражи към Р.а и част от самата сграда. На
съдебното заседание пред въззивния съд от 10.06.2025 г. вещите лица
обясняват, че идеята на тези 2 метра на двете скици, които са отстояние от
югоизточната стена за склада на фуражи, е да са нещо като тротоар за
обслужване около сградата, ако се наложи например да се прави скеле, за
фасадна и техническа поддръжка на самата сграда. На североизток не са
обозначили такава площ, защото пътят е общински и общините разрешават
подобни дейности, а на югоизток имотът е частен и могат да се появят
спорове, затова тези обслужващи тротоари ги имаме навсякъде около
сградите.
При това положение следва да се приеме, че нотариалният
акт с № 114/17.11.1993 г., с който бащата на ищцата Н. Ч. е признат за
собственик на недвижим имот, закупен на търг от ТКЗС „Юг“-с.Г., в частта по
т.1 относно дворно място с площ от 567 кв.м. и застроения на него масивен
склад за фуражи, намиращ се в м.“А.“, землище на с.Г., при граници: шосето
Т.-Т. и горски фонд, при липсата в представената скица на л.9 от делото на РС
на данни за нейния издател и дата, обсъден с договора от 23.08.1993 г. за
продажба от ЛС на ТКЗС на склада за фуражи към Р.а и от Общински съвет-Д.
на прилежащата земя, легитимира ищцовия наследодател като собственик на
склада за фуражи към Р.-с.Г. и нормативно необходимата прилежаща площ
към него, която се установява посредством СТЕ от 14.04.2025 г., вземаща
предвид и другите данни от скицата на л.9 от делото на РС/л.64 от въззивното
14
дело/.
Нотариалният акт не е оспорен от ответното дружество в никакъв
аспект, като са направени доводи само относно посочената в този акт площ от
567 кв.м. на закупеното място – че тя отговаряла на площта на ищцовия ПИ с
идентификатор 18424.3.224, поради което ищцата не притежавала повече от
тази площ и затова нямало грешка в кадастралната карта. От ответника-
жалбоподател не са оспорени, нито са въведени доводи и във връзка с
представените към основното СТЕ на инж.М. документи, открити от него в
ДА-Смолян, община Д. и Общинска служба „Земеделие“-Д.. Тълкувателно
решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК, разпорежда,
че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността
на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за
решаване на правния спор, без да е направено възражение от
заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства. В случая тези хипотези не се
откриват да са налице.
Въз основа на приетото в Решение № 153 от 18.11.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 3645/2018 г., I г. о., и в Решение № 33 от 17.01.2024 г. на ВКС по гр. д. №
4479/2022 г., I г. о., следва да се приеме, че размерът на прилежащата площ
към сградата на организация по §12 ПР на ЗСПЗЗ, каквато е складът за
фуражи към Р.а на ТКЗС, е определяем съобразно установените в действащ
нормативен акт норми за необходимата земя за съответния обект и, след като
към момента на сключване на договора земята и сградата съществуват в
реалната действителност, чрез заключението по СТЕ на вещите лица инж.Т. и
арх.Ч. пред въззивния съд се установява застроената площ на склада за
фуражи към Р.-с.Г. и нормативно необходимата прилежаща площ към,
съобразно Наредбата за необходимата земя при изграждане на строителни
обекти, ДВ, бр. 101/1982 г., действаща към 23.08.1993 г.
В посоченото Решение № 33 от 17.01.2024 г. на ВКС по гр. д. №
4479/2022 г., I г. о., е разяснено, че, съгласно действащата към онзи момент-
01.03.1993 г., /която действа и към момента на сключване договорите от
23.08.1993 г./ редакция на чл. 48, ал. 8 ППЗСПЗЗ, ликвидационните съвети
продават на трети лица дълготрайни материални активи чрез търг; че в
периода между първоначалната редакция на чл. 48, ал. 8 ППЗСПЗЗ и
15
последващата детайлна уредба на продажбите на дълготрайни материални
активи от Ликвидационните съвети, са действали Указания № 06-00-
131/25.09.1992 г. на Министерство на селскостопанското развитие,
земеделието и възстановяване на поземлената собственост, които изхождат от
сходни правни положения, залегнали впоследствие в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ; и че от
тази уредба следва, че собствеността върху земите в селскостопанските
дворове на ТКЗС и др. селскостопански организации има различен статут в
зависимост от това дали е застроена със сгради на такива организации или е
незастроена; че застроената земя, включително и прилежащата площ към
сградите, е собственост на държавата и не подлежи на възстановяване по
ЗСПЗЗ; че тя се продава на лицата, закупили постройките; че незастроената
земя се счита за земеделска и подлежи на възстановяване.
При съпоставка на данните от СТЕ пред въззивния съд от
14.04.2025 г., скицата на л.9 от делото на РС, съотв. на л.64 от въззивното дело,
нотариалния акт с № 114/17.11.1993 г., договора от 23.09.1993 г. следва да се
приеме, че общо застроената и прилежащата към склада за фуражи към Р.а с.Г.
площ не е 567 кв.м., както е посочено в нот. акт, тъй като минимално
необходимата прилежаща площ извън площта на сградата, която е 292 кв.м., е
421 кв.м., или общо 713 кв.м. застроена и незастроена площ. Наред с това, в
случая е по-важно не самата площ като цифрово изражение, а именно
разположението на прилежащата площ, заснета като част от имота на
ответника, тъй като тя е пряко свързана с местоположението на сградата,
предназначението и и наличието на останалите елементи –пътища и т.н., тъй
като определящ белег на един недвижим имот са границите, а не толкова
площта. Границите на прилежащата площ са съобразени и с обозначеното на
скицата на л.9 от делото на РС. Определената със СТЕ от 14.04.25 г.
прилежаща площ площ е и с 42 кв.м. по-малко от записаната в същата скица.
Макар на тази скица да не са четливи датата и издателят и да няма заверка от
орган по поземлената собственост, вещото лице инж.М. я открива именно в
община Д. и то приложена в преписката към договора от 23.08.1993 г.
В подкрепа на изложения извод са и обстоятелствата, че
складът за фуражи към Р.а не попада изцяло в рамките на имот № 022055,
съответно в ПИ с идентификатор 18424.3.224, а попада и в отразения откъм
североизток общински път с идентификатор 18424.3.10, т.е., тези имоти по
КВС и по КККР не отразяват прилежащата площ към склада за фуражи; както
16
и че при приемането през 1997 г. на картата на възстановената собственост за
землището на с.Г. складът за фуражи към Р.а и прилежащата му площ не са
отразени като отделен имот, а се намират в рамките на един по-голям имот с
№ 022054 /скицата на л.72 от въззивното дело/. Чак на 04.12.2002 г. е
образуван нов имот с № 022055, с площ от 567 кв.м., който е обособена част от
този с № 022054; за него е открита партида и първоначално е записан като
собственик ВСО.
От друга страна, съдебната практика е неизменна в
разбирането, че земите, които са прилежащи площи към сгради на
организациите по § 12 ПЗ на ЗСПЗЗ не подлежат на възстановяване, тъй като
не представляват земеделски земи.
В посоченото решение № 33 от 17.01.2024 г. на ВКС по гр.
д. № 4479/2022 г., I г. о., е изтъкнато още, съобразно и предходната съдебна
практика, че за преценката по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ дали са налице пречки за
възстановяване на собствеността върху земеделски имот е достатъчен
обективният факт на извършено строителство или осъществено друго
мероприятие на държавата. Разпоредбата на чл. 10б ЗСПЗЗ не въвежда
изискване да са били спазени процедурите по отреждане на терена за
строителство или за друго мероприятие на държавата, за законност на
строителството, както и за предоставяне на сградите или другите съоръжения
за стопанисване на определена държавна организация и че е достатъчен
обективният факт на извършено строителство или осъществено друго
мероприятие на държавата, за да се отрече възможността да възстановяване на
собствеността върху земята в реални граници по реда на ЗСПЗЗ.
При това положение спорната, оцветена в синьо на скицата
на л.188 от въззивното дело част от ПИ с идентификатор 18424.3.223, с площ
от 156 кв.м., не е станала собственост на община Д. на осн.чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ,
тъй като не представлява земеделска земя по причина, че е част от земята под
и в рамките на прилежащата площ към сграда, представлявала дълготраен
актив на организация по §12 ПР на ЗСПЗЗ, каквато организация е било ТКЗС
„Юг“-с.Г.. От данните в Акта за частна общинска собственост с №
2334/12.03.2014 г., в протоколното решение № 11/25.07.2008 г. на комисията по
чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ с приложение № 1 и заповедта за одобряването му с № 31-
11/28.07.2008 г. на директора на ОД „ЗГ“-Смолян е видно, че общината-
17
праводател на ответното дружество основава собствеността си върху спорната
част на придобИ.ето и по силата на чл.2, ал.1, т.2 ЗОС във вр.с чл.19, ал.1
ЗСПЗЗ. Последната разпоредба предвижда, че общината стопанисва и
управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на
собствениците и че след влизане в сила на плана за земеразделяне и
одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници
земите стават общинска собственост. Видно е, че, за да станат собственост на
общината земи на това основание, следва да са земеделски, а процесната част
не е земеделска земя по изложените дотук съображения. Затова и общината,
след като не е била неин собственик, не е могла да продаде на ответното
дружеството спорната част от земята с договора от 05.09.2014 г., съответно то
не е станало собственик по приращение и на частта от склад – клетка № 5,
попадаща в рамките на ПИ с идентификатор 18424.3.223.
Показанията на свидетеля Д.Б. разкриват, освен
осъществявано владение от З. Т. и досега, само че управителят на ответното
дружество едва последните 2-3 години преди разпита на свидетеля, който е от
10.05.2023 г., е направил изкопни работи пред склада с цел да запуши мястото,
а от 3-4 години имал претенции към част от сградата.
Без значение е дали ищцата е изключителен собственик или
собственик само на идеална част от спорния имот/последното е безспорно за
1/5 ид.част/, за да е допустим и съответно – основателен неин иск по чл.54,
ал.2 ЗКИР спрямо ответното дружество. Както е разяснено напр. в Решение №
73 от 6.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3789/2019 г., I г. о., „Искът по чл. 54, ал. 2
ЗКИР може да бъде предявен само от част от съсобствениците на имота, като
постановеното решение ще ползва и останалите по начина, по който същите
биха се ползвали и от акта по чл. 54, ал. 1 ЗКИР при липса на спор за
материално право. … Поради това в диспозитива на решението по предявен
по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР иск съдът следва да посочи в какво се състои
грешката в отразените в кадастралната карта пространствени предели на
имота, възприемайки го като самостоятелен обект на право на собственост, а
не като идеална част от такъв обект.“
Неправилно в случая Д.ският районен съд е изследвал и
основал решението си на обстоятелството, че нямало данни придаваемата
спорна част с площ от 158 кв.м., оцветена в жълто на скицата-неразделна част
18
от решението към момента на влизане в сила на кадастралната карта през 2019
г. да е била заета по законния ред или дължимото за нея обезщетение да е било
изплатено. Подобни обстоятелства биха имали значение например при
придаване по регулация, отчуждаване, каквито изобщо не се твърдят, а и
никога спорните имоти не са били в строителните граници на с.Г., не са
попадали в урегулирана зона, не са били предмет на отчуждаване. Също така,
определянето на спорната площ по скицата към решението на РС е резултат
само от съвместяване границите на имотите по КВС и кадастралната карта и
по скицата на л.9 от делото на РС.
Затова решението следва да се отмени за разноските и за
разликата над 156 кв.м. до 158 кв.м. и искът за тази разлика да се отхвърли,
като се потвърди за площта от 156 кв.м., която обаче е с местоположение
съгласно скицата на л.188 от настоящото дело към СТЕ на вещите лица инж.Т.
и арх.Ч. от 14.04.25 г., оцветена в синьо. Тази скица е неразделна част от
настоящото решение.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК ответното дружество-жалбоподател
следва да бъде осъдено да заплати на ищцата-въззиваема направените от нея
разноски за двете инстанции според уважената част от исковете за държавни
такси, възнаграждения на адвокат и на вещи лица в размер общо на 2 514
лв.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 110/25.10.2023 г. по гр.дело №
202/2021 г. на Д.ския районен съд в ЧАСТТА, с която по реда на чл.54, ал.2
ЗКИР е прието за установено спрямо „Е.“ ООД-с.Г., ЕИК ****,
представлявано от управителя А. М. Ч., че З. Н. Т., ЕГН **********, с адрес:
гр.С., жк „Н. -1“, бл.114, в х.Б, ет.4, ап.34, е собственик на недвижим имот с
площ от 156 кв.м., застроен и незастроен, оцветен в синьо на скицата,
намирала се на л.188 от въззивното дело към заключението пред въззивния
съд от 14.04.2025 г. на вещите лица инж.М. Т. и арх.Д. Ч., която скица е
неразделна част от настоящото решение; както и че е налице грешка в КККР
на с.Г., одобрени със заповед № РД-18-123/21.09.2019 г., изразяваща се
заснемане на същия оцветен в синьо имот с площ от 156 кв.м., застроен и
19
незастроен, като част от Поземлен имот с идентификатор 18424.3.223 по
КККР на с.Г., общ.Д., обл.Смолянска, собствен на „Е.“ ООД-с.Г., вместо като
част от Поземлен имот с идентификатор 18424.3.224, собствен на З. Н. Т..
Скицата на л.188 от въззивното дело към заключението от
14.04.2025 г. на вещите лица инж.М. Т. и арх.Д. Ч. е неразделна част от
настоящото решение.
ОТМЕНЯ решение № 110/25.10.2023 г. по гр.дело №
202/2021 г. на Д.ския районен съд в частта за разноските и в частта, с която е
прието за установено спрямо „Е.“ ООД-с.Г., ЕИК ****, представлявано от
управителя А. М. Ч., че З. Н. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.С., жк „Н. -1“,
бл.114, в х.Б, ет.4, ап.34, е собственик на същия недвижим имот за разликата
над 156 кв.м. до 158 кв.м. и че е налице грешка по смисъла на чл.54, ал.2
ЗКИР, изразяваща с в погрешно включване на тази разлика в ПИ с
идентификатор 18424.3.223 по КККР на с.Г., вместо в ПИ с идентификатор
18424.3.224, вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.54, ал.2 ЗКИР на З. Н. Т. против „Е.“
ООД-с.Г. за тази разлика.
ОСЪЖДА „Е.“ ООД-с.Г., ЕИК ****, да заплати на З. Н. Т.,
ЕГН **********, направените от нея разноски за двете инстанции за
държавни такси и възнаграждения на адвокат и вещи лица общо в размер на
2 514 лв./две хиляди петстотин и четиринадесет лева/.
Решението е постановено при участието на ОБЩИНА Д.
като трето лице-помагач на ответника-жалбоподател „Е.“ ООД-с.Г..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20