№ 132
гр. Монтана, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ
при участието на секретаря ИРЕНА ЦВ. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно
наказателно дело № 20251630200468 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 25-0996-000420/14.04.2025 г. издадено
от Началник РУ Монтана, на Ц. Н. Х., ЕГН ********** от с. М., ул. ,,С.“ № 5,
на основание член 175,ал.1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление Х., обжалва
същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност,
като излага конкретни доводи. Предвид на това моли съда да го отмени, като
незаконосъобразно. В съдебно заседание се явява лично и поддържа
изложеното в жалбата.
Въззиваемата страна редовно призована не се явява.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира за установено следното от фактическа страна:
На ХХ.ХХ.ХХХХ г. в края на работния ден служителите на РУ Монтана
– У Б. – Д. Л. и С. Л. М. се прибирали с цивилен автомобил от град Б. за град
М.. Пред тях се движел лек автомобил ХХХХХ с рег. № ХХХХ, който при
движението си по пътя използвал звуков сигнал идентичен със звука на
полицейските патрулни автомобили. Следствие на използването на този
сигнал движещите се пред него леки коли отбивали отстрани на пътя и му
осигурявали предимство. Това обстоятелство, случило се на около района на
моста на река Огоста било възприето от служителите на РУ Монтана, същите
1
разпознали и водача на автомобила - Ц. Н. Х. от с. М. но тъй като пътували с
цивилен автомобил не могли да го спрат и да му извършат проверка.
На следващия ден – ХХ.ХХ.ХХХХ година около 11.00 часа Л. и М. били
в района на автогарата в град Б., където извършвали контрол по пътното
движение. Около 11.20 часа видели в града да влиза лек автомобил ХХХХХ с
рег. № ХХХХ, който също пред общината използвал звуков сигнал идентичен
със звука на полицейски патрулен автомобил. Този път нямало налични
автомобил, който да реагират на сигнала. Лекия автомобил спрял в района на
барчето срещу общината и от него излязъл жалбоподателят Ц. Н. Х. и
свидетелката З.А.Й., която тръгнала към сградата на община Б.. Свидетелите
М. и Л. тръгнали към спрелия лек автомобил и настигнали жалбоподателя Х.
на около 10 метра от автомобила и го попитали чий е лекия автомобил.
Същият отговорил, че е автомобила е на З., с която живее на семейни начала,
но той го управлява. Служителите на РУ Монтана извършили проверка на
автомобила управляван от Х., където от страната на водача, установили пулт
за пускане на сирени, включен в запалката на автомобила. Х. бил извикан в
сградата на У Б., където му съставили АУАН № 1059136 за нарушение на чл.
140,ал.1 от НК.
След съставяна на акта АНО издал обжалваното № 25-0996-
000420/14.04.2025 г. с което на Ц. Н. Х., ЕГН ********** от с. М., ул. ,,С.“ №
5, на основание член 175,ал.1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз
основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното
производство. Съдът кредитира с доверие свидетелските показания на
разпитаните в хода на производството служители на РУ Монтана – М. и Л.,
предвид обстоятелството, че същите съответстват на писмените доказателства
по производството – писмо от ОДМВР Монтана с вх. № 8373/03.07.2025
година по описа на РС Монтана. Същевременно въз основа на съдържанието
на същото писмено доказателство съдът не кредитира с доверие
свидетелските показания на свидетелката Й. и жалбоподателя Х., като ги
възприема като част от защитната им позиция. Въз основа на информацията в
посоченото писмо, касаеща датата на регистрацията на процесното МПС,
въззивния съд обуслови извода си за достоверността на едната група
свидетелските показания и съответно недостоверността на другите.
Съдът като взе предвид приетата фактическа обстановка, становищата
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира че
жалбата е ДОПУСТИМА - подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав счита, че обжалваното наказателно отговаря на изискванията на
2
процесуалния закон. Видно от приложената по делото Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи,
актосъставителят по делото е оправомощен да съставя актове за установяване
на административни нарушения по ЗДвП. НП е издадено от компетентно
длъжностно лице, оправомощено по реда на същата заповед.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на
нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното
задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
от формална страна.
При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от
административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания
при издаването на двата административни акта относно техните задължителни
реквизити , съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1
ЗАНН. Спазени са всички задължителни реквизити необходими за
законосъобразното ангажиране на предвидена в ЗАНН
административнонакзателна отговорност на виновното лице.
Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
В настоящия случай се касае за извършено нарушение на ЗДвП по
смисъла на член 175,ал.1, т. 2 от ЗДвП, вменяваща забрана за поставяне или
използване на устройство за подаване на светлинен или звуков сигнал,
предвиден за автомобил със специален режим на движение от участник в
движението нямащ това право. В случая безспорно е установено, че
ХХ.ХХ.ХХХХ година около 11.00 часа на центъра на град Б. жалбоподателя е
използвал устройство за звуков сигнал, предвиден за автомобили със
специален режим на движение, без да има това право.
За извършеното нарушение не е приложим „маловажен случай“ по член
28 от ЗАНН с оглед разпоредбата на член 189з от ЗДвП.
Наказващият орган правилно е приложил посочената санкционна норма
на член 175,ал.1, т. 2 от ЗДвП, предвиждаща лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200
лева. В конкретния случай при индивидуализиране на наказанието АНО е
определил глобата в размер на 100 лева, а лишаването от право да управлява
МПС за срок от 1 месец, т.е. лишаването е в минимален размер, а глобата над
минимално предвидения размер. В обжалваното НП АНО не е посочил
причините поради което определя, наказание над предвидения в санкционната
разпоредба минимум, поради което настоящият съд намира, че са нарушени
правилата за индивидуализация на определената глоба и същата следва да
бъде намалена до минималния предвиден размер.
3
По делото не са претендираните разноски и такива не се дължат.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Районен съд - Монтана
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 25-0996-000420/14.04.2025
г. издадено от Началник РУ Монтана, с което на Ц. Н. Х., ЕГН ********** от
с. М., ул. ,,С.“ № 5, на основание член 175,ал.1, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец., като определя и налага
административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-
дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4