Протокол по дело №1560/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 390
Дата: 7 февруари 2022 г. (в сила от 7 февруари 2022 г.)
Съдия: Велизар Тодоров Бойчев
Дело: 20214520201560
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 3 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 390
гр. Русе, 03.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
Сложи за разглеждане докладваното от Явор Д. Влахов Наказателно дело
частен характер № 20214520201560 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ТЪЖ. Б. К. ЮСМ., уведомен, се явява лично и с адв. Е.Т., с пълномощно
от предходното разглеждане на делото
ПОДС. С. Х. Б. - уведомен, се явява лично и с адв. И.И., с пълномощно
от предходното разглеждане на делото
СВИД. А.М. А.-Ю.А – редовно призована, явява се лично
СВИД. М.М. А.-Т.А – ред. приз., явява се лично
СВИД. М. АР. Ф. – редовно призован, явява се лично
СВИД. БЮЛ. ИЛ. Т. – редовно призован, явява се лично
СВИД. ИБР. Ш. ИБР. – редовно призован, явява се лично
СВИД. Н. Ш. ИБР. – редовно призован явява се лично
СВИД. Х.Ю. Б. – редовно призован, явява се лично

Председателят на състава запита страните за становище по даване ход на
делото.
АДВ. Е.Т. - Да се даде ход на делото
ТЪЖ. Б. К. ЮСМ. - Да се даде ход на делото
АДВ. И.И. - Да се даде ход на делото
ПОДС. С. Х. Б. - Да се даде ход на делото
1

СЪДЪТ като взе предвид становището на страните и обстоятелството, че
не са налице отрицателни процесуални предпоставки,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

На основание чл. 272, ал.1 и ал.3 от НПК председателя на състава
провери самоличността на явилите се лица както следва:
А.М. А.-Ю.А ЕГН **********, български гражданин, омъжена,
неосъждана, висше обр., отпуск по майчинство, съпруга на тъжителя
М.М. А.-Т.А ЕГН **********, български гражданин, омъжена,
неосъждана, висше образование, не работи, балдъза на ч. тъжител
М. АР. Ф. - ЕГН **********, български гражданин, женен, неосъждан,
основно обр., не работи, тъст на тъжителя
БЮЛ. ИЛ. Т. - ЕГН **********, български гражданин, неженен,
неосъждан, основно обр., не работи, без родство
ИБР. Ш. ИБР. - ЕГН **********, български гражданин, неженен,
неосъждан, начално обр., не работи, без родство
Н. Ш. ИБР. - ЕГН **********, български гражданин, неженен,
неосъждан, основно обр., без родство
Х.Ю. Б. - ЕГН **********, български гражданин, женен, неосъждан,
основно обр., работи сезонна работа, баща на подсъдимия
На основание чл. 273, ал.1 от НПК Председателят на състава отстрани
свидетелите от залата.

СЪДЪТ
ДОКЛАДВА постъпила от Районна прокуратура - Русе преписка №
3931/21 г. изискана в предходното съдебно заседание.

АДВ. Е.Т. – Запознат съм. Да се приеме.
ТЪЖ. Б. К. ЮСМ. - Запознат съм. Да се приеме.
2
АДВ. И.И. - Запозната съм. Да се приеме.
ПОДС. С. Х. Б. - Запознат съм. Да се приеме.

Съдът след като взе предвид постъпилите материали и становището на
страните
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към материалите по делото преписка №
3931/21 г. на РРП.

Пристъпи се към разпит на свидетелите.
СВИД. А.М. А. Ю.А /Напомни и се отговорността на основание чл. 290
от НК и тя обеща да каже истината/
Съпруга съм на Б.Ю.. С него живеем в с. Сваленик, ул. Никола Петков
№ 30. Подсъдимият ми е комшия, казва се С.. На 16 май, миналата година,
около 22.00 ч. тъкмо се бяхме навечеряли. Бяхме двора на в дома си с баща
ми М.Ф., майка ми Г.М., сестра ми М.А., Б. и аз. По едно време се чуха отвън
викове „помощ, помогнете“, бяха изключително стресиращи, един вид, че се
случваше нещо сериозно. Аз понеже по това време бях бременна тръгнахме с
баща ми да излизаме от дома. Ситуацията се беше разиграла на около 50
метра, през две къщи от нашата, на улицата. Ние се разтичахме с баща ми,
като видях, че съпругът ми Б. беше на земята, а върху него беше стоварен С. и
се опитваше да го удря. Баща ми дръпна С., а аз подадох ръка на съпруга ми и
той стана и се върнахме обратно към дома.
Както казах, като стигнахме на място Б. беше на земята, а С. беше върху
него, беше много агресивен и се опитваше да го удари с крак или с юмрук, но
нямам спомен да го е ударил. Съпругът ми беше свит по корем на земята. Той
се опитваше само да опази себе си, изглеждаше безпомощен на земята.
Аз тръгнах със съпруга ми към къщи, а сестра ми М., понеже С. не се
укротяваше, беше много агресивен, един вид „дръжте ме, ще го ударя пак“,
отиде и почука на тяхната врата да излязат родителите му, да го укротят.
Излезе баща му и той почна да крещи „нека да бие, да се самозащитава“. Ние
се прибрахме, а сестра ми се придвижиха с баща ми към къщи, но баща му на
С. продължи да крещи, те като цяло са агресивно семейство.
3
Като се прибрахме, аз попитах Б. какво се е случило и защо се е
стигнало до този момент, понеже сме комшии със С. и не сме очаквали такава
ситуация да ни сполети. Б. каза, че малко по-рано Н. го е извикал да му търси
сметка, че бил казал на С., че ще отрови кучетата на Н. и доколкото разбрах
от Б., Н. му е казал: „Ела, да отидем до колата на С.“, един вид „Ела, да го
питаш него“. Разбрах, че С. е казал на Н., че Б. ще му отрови кучетата. С. по
това време бил в колата си на улицата. Като отиват до колата Б. казал на С.:
„Ти защо лъжеш хората, че съм казал, че ще им отровя кучетата“. И С. му
казва: „Аз сега ще ти покажа кой кого лъже“ и отваряйки вратата го удря
директно с юмрук по лицето и Б. пада на земята. Разбрах, че по това време в
колата на С. е бил и Б.. Познавам го, той също е от нашата улица, израснали
сме заедно.
Б. ми каза, че С. се опитвал да потърси някакъв предмет в колата, но аз
такъв предмет като сопа, бухалка, тръба или друго не видях.
Въпрос от адв. Т. – Сестра Ви във въпросната вечер къде беше и имаше
ли намеса в тази случка от нейна страна?
Отговор – Сестра ми чула, когато Н. вика на входната врата Б. и от
любопитство ги е подслушала, а когато те са тръгнали към колата на С.,
сестра ми и тя тръгнала след тях. Тя е излязла преди мен и преди да се чуят
виковете. Това още същата вечер го разбрах. Питах Б. какво прави сестра ми
там, той каза, че тя веднага тръгнала след тях. Виковете „помощ, помощ“
бяха от женски глас и ние го, оприличихме на гласа на сестра ми и баща ми
затова хукна.
Въпрос от адв. Т. - Като се прибрахте вкъщи имахте ли възможност да
огледате Б. дали има видими следи от наранявания, белези?
Отговор – Да, на дясното рамо имаше охлузване и съвсем леко като
разкървавено, явно от това, че е бил на земята и С. го е ритал. По лицето също
имаше подутина и едното му око беше разкървавено, но не помня кое. И като
видях тези рани по тялото му, аз се уплаших задето му се разкървави окото и
му предложих на следващия ден да минем през Спешен кабинет. Още на
другия ден с баща ми се придвижихме до Спешния център в Русе и казахме
на лекарите, че това е от нанесен побой. Те го огледаха и казаха, че не е за тях
и да минем през съдебен лекар, който му издаде съдебно-медицинско
4
удостоверение.
От едната страна лицето на Б. беше подуто и ден след ден почнаха да му
се образуват синини, мисля че беше от лявата страна. Около окото му бяха
тези синини. Посиняванията се оправиха за около две седмици.
След като се прибрахме от съдебния лекар мъжът ми не е излизал навън
през тези две седмици. Понеже се разигра тази ситуация, а за мен това беше
като една игра от страна на С., казах на Б. да си седи вкъщи и да се лекува.
Просто нямаше как да понеса и нещо друго да се случи. Под мое въздействие
той не излиза през тези две седмици.
Не съм виждала Б. в никой момент от ситуацията да рита колата на С..
Видях, че сестра ми беше на мястото, където се разиграваше случката и тя
дърпаше С., за да ги разтърве. На мястото на инцидента освен сестра ми и
баща ми, видях тези свидетели, които днес са в залата – Н., И., Б. и С.. Б. също
се намеси като хвана С. през кръста, да го отдалечи, да не удря повече Б., а
сестра ми от друга страна го хвана за блузата, но той се освободи и тогава
падна върху Б.. Това стана като се опитвахме да ги разтървем. Тогава Б. беше
хванал С. през кръста /бяха прави и двамата/, а сестра ми дърпаше С., защото
той риташе с крака, и той тогава се отскубна и още веднъж падна върху Б.,
явно се е изхлузил по някакъв начин от Б. и сестра ми и отново падна върху
Б.. Тогава баща ми се намеси и издърпаха С., а аз тогава успях да измъкна Б..
Бащата на С. излезе след като приключи всичко, той не е видял какво се
е случило, според мен.
Другите двама – Ниази и И. не видях да са се намесвали да разтърват С.
и Б..
Въпрос на адв. И. – Колко време мина от момента, в който Б. излезе от
къщи до момента, в който стана панаирът?
ОТГОВОР – Много кратко време, може би пет минути да са минали.
Вечерта съпругът ми не беше употребявал алкохол.
Като го видях, беше свит на кълбо в поза за самозащита. Аз видях С.
наведен върху Б.. Втория път вече като С. падна върху Б., съпругът ми вече се
беше обърнал по гръб, опитвайки се да стане. Обръщайки се по гръб Б. ми
подаде ръка, за да го вдигна, но в този момент С. пак падна отгоре му.

5
СВИД. М.М. А.-Т.А /Напомни се отговорността на основание чл. 290 от
НК и тя обеща да каже истината/
Б. е съпруг на кака ми А.. Живеем в две отделни къщи в един двор в с.
Сваленик, ул. „Никола Петков“ № 30. Познавам подсъдимия, С. се казва, той
живее през две къщи от нашата.
Ние по принцип лятно време вечеряме навън. На 16 май към 22.00 ч.
изведнъж чувам гласа на Н. до външната врата да вика батко ми Б., като му
вика: „Ти защо си казал, че ще тровиш моите кучета“. Батко вика: „Това е
лъжа, на никого нищо не съм казал“. Н. му вика: „Ела тогава да кажеш на С.,
че е лъжа“. И двамата тръгват навън, а аз от любопитство тръгнах след тях. Те
стигнаха до колата на С., която беше на 50м. от нашата къща. С. беше в
колата на шофьорското място. На три, четири метра от колата бях, когато чух
батко да вика на С.: „Защо си излъгал Н.“ и С. рязко отвори вратата и му вика:
„Ей сега ще ти кажа аз кого съм излъгал“. Като скочи от колата С. удари
батко с един юмрук, батко падна на земята, а С. почна да го рита. Аз хванах
С. и почнах го дърпам и да викам „Помощ, помощ!“. Н. и брат му И. също
бяха там, но те не се намесиха. Аз бях на няколко метра и не можах да видя
имаше ли някой друг в колата на С.. След това Б. се намеси, той първо беше
до колата, после дойде при С., хвана го през кръста да го дръпне. С. обаче се
откопчи от ръцете на Б., падна върху батко и почна да го удря с юмрук по
лицето. В този момент дойдоха татко и сестра ми. Кака по това време беше
бременна, толкова години сме чакали за това бебе. Татко вдигна батко от
земята и тръгнаха към къщи. С. продължаваше да налита и аз от страх отидох
и чукнах на тяхната врата, баща му излезе и аз му казах да си прибере сина,
щото се бие с батко ми. И той си го прибра и ние се прибрахме.
Разбрах, че всичко е станало защото С. е казал на И., че батко ми му
казал, че ще отрови кучетата на Н.. Питах батко дали е казвал на С. такива
работи, но той каза че не е, а и той не е такъв човек да направи лошо на
някого. Тези кучета са за търсене на гъби. Б. също ходи за гъби. И ние имаме
кучета. На батко кучетата са по-бързи и по-адекватни и той почна да изкарва
повече гъби и явно затова ги е хванала завист. Всички които бяха там ходят за
гъби.
Когато се случи инцидента, беше към 22.00ч. и вече беше тъмно навън.
Уличните лампи светеха, виждаше се добре и аз успях да видя това, за което
6
разказах. Не съм видяла Б. да блъска или да рита по колата на С., нито да го е
удрял. Сигурна съм напълно.
Въпрос от адв. Т. – Ти на вашата порта ли стоя или тръгна след тях?
Отговор – Тръгнах след Н. и Б. и останах на три-четири метра от колата.
Оттам чувах батко ми като питаше С. защо е излъгал. С. веднага отвори
вратата с хъс, излезе от колата, удари го с юмрук и почна с ритници. Преди С.
да излезе от колата батко само му каза „защо си излъгал Н., че ще му тровя
кучетата“ и веднага след това С. отвори вратата и изскочи от колата и скочи
върху него. Видях С. да удря с юмрук, с дясната си ръка Б. по лицето. От този
удар Б. имаше синина на лицето, даже се поду едната му страна, но не помня
коя. Синината я видях на следващия ден на лицето на Б.. До този случай Б. и
С. не са имали никакви конфликти, спорове или проблеми.
Н. и И. стояха настрани и само гледаха, не се намесиха да разтърват Б. и
С..
На другия ден, баща ми като видя лицето на Б., се качиха на колата и
отидоха в Спешното, но аз не съм ходила с тях, това баща ми го разказа.
Синината не си спомням колко време остана на лицето на Б.. Докато се
оправи той само излизаше до магазина и пак се прибираше.
Въпрос от адв. И. – Когато Н. дойде да извика Б. и тръгнаха към колата
на С., Н. къде остана?
Отговор – И двамата заедно стигнаха до колата на С., а после Н. се
дръпна и батко се наведе към С. през отворения прозорец и го пита „защо
лъжеш“. Мисля, че по това време Б. беше до колата, но не съм сигурна.
Когато Б. отиде до колата, той отиде направо при С.. Когато С. удари Б. с
юмрук, той падна по гръб на земята и С. се опитваше да го рита и един път го
ритна в корема и аз тогава го хванах. После Б. се намеси и той хвана отзад С.,
но той се откопчи и падна върху батко и почна пак да го удря. Не мога да си
спомня как беше паднал Б. на земята, но мисля, че пак беше по гръб. Б. не е
посягал на С..
Целият панаир приключи за около пет минути.

СВИД. М. АР. Ф. – /Разясни му се отговорността на основание чл. 290
от НК и той обеща да каже истината/
7
Аз съм тъст на Б. – той е женен за дъщеря ми А.. Познавам С., живее
през две къщи от нас. Б. с А. живеят в нас.
На 16 май миналата година към 22.00 ч. бяхме седнали в градината,
хапвахме и пийвахме. Н. по някое време е дошъл на вратата да хлопа и
извикал Б.. Разправяха се за някакви кучета и излязоха отвън. Те като
тръгнаха и малката дъщеря - М. тръгна след тях. След малко се чуха едни
викове, които оприличих на гласа на М.: „Помощ, недейте се би“. Аз скочих и
побегнах навън, където видях Б. и С. на камара. Б. беше отдолу, а С. отгоре
като се дърпаха насам-нататък. Не съм ги видял да се удрят. Бяха на земята на
кълбо и се търкаляха. Не мога да си спомня дали някой от двамата удряше
другия. По това време навън бяха и свидетелите, които са тук - братята И. и
Н.. Б. също беше там, той дръпна С. от Б. и тогава аз им казах: „Не ви ли е
срам, големи мъже цирк да правите“. Избутах С. назад и той ми каза: „Ти не
си ми баща да ми казваш къде да вървя“.
После М. почука на вратата на бащата на С. и му каза да отиде да си
прибере момчето, а той почна да вика, но не мога да си спомня какво точно.
Аз му казах да се прибира, че да не стане по-лоша работата.
Като се прибрахме Б. каза, че панаира станал заради някакви кучета. Б.
вика: „Тате, аз не съм казвал такава работа, че ще отровя кучетата на някое от
другите момчета“.
Лицето на Б. беше подуто, мисля, че от дясната страна. На сутринта
запалих колата и го закарах на доктор. Те с А. влязоха при доктор и като се
върнаха разбрах, че са изкарали на Б. медицинско.
До този момент С. и Б. не са имали конфликти или караници.
Не съм видял от момента, в който излязох от къщи докато приключи
панаира някой да е вадил бухалка, сопа, тръба, желязо или нещо друго.
Разбрах, че Н. държал сметка на Б. защо бил казал, че ще трови
кучетата, но не можах да разбера кои кучета. Те всички имат кучета и ходят с
тях за гъби.
Синините и подутото по лицето на Б. се задържаха около две седмици и
окото му беше зачервено. Аз само белезите по лицето му видях, за други
белези не мога да кажа. Докато мине подутото Б. си е седял вкъщи, не е
излизал. Белезите му бяха от дясната страна.
8
Вечерта преди инцидента Б. не беше пил алкохол.

СВИД. БЮЛ. ИЛ. Т. /Разясни му се отговорността на основание чл. 290
от НК и той обеща да каже истината/
Познавам тъжителя, Б. се казва, зет е в нашата махала в с.Сваленик.
Познавам и подсъдимия, С. се казва, в приятелски отношения сме. Той също е
от с.Сваленик.
Помня, че беше неделя, през м. май миналата година, но точната дата не
помня. Върнахме се от Русе със С., той ме беше докарал в Русе да си видя
детето, понеже нямам книжка и се прибирахме. После решихме да почерпя
нещо – безалкохолно, сладко, понеже ми е направил услуга. Слязохме до
магазина, обаче беше затворил, значи е било към 21.30 ч. Прибрахме се към
нашата махала с колата и видяхме И. да стои на улицата. Обърнахме колата и
спряхме при него да си говорим. След което видях Н. и Б. да идват към нас. Б.
мина от моята страна и вика: „Какво си казал?“, аз му казах, че нищо не съм
казал. Той тогава видя, че съм С., мина от другата страна, заобиколи и почна
да рита колата. Прозорецът беше отворен и през него Б. замахна с ръка към
С.. Видях, че Б. хвана с ръце С., като се мъчеше да го удари и го удари, но не
съм сигурен къде. Тогава С. слезе, а в момента на неговото слизане слязох и
аз. Докато заобиколя колата С. удари с юмрук в лицето Б.. С дясната ръка то
удари и би трябвало в лявата част на лицето да го е ударил. Б. падна, после
стана и скочи върху С.. Аз ги разтървах, а Б. пак тръгна към С. с нападки „От
тебе ще ме е страх? Виж какво ще те направя! Защо говориш, че съм щял да
отровя кучетата?!“. С. се откопчи, двамата паднаха на земята и почнаха да се
боричкат. И. и Н. бяха също там. Тръгнахме да разтърваваме Б. и С., а в този
момент видях да идват и бай М. и дъщеря му М.. А. видях впоследствие, не
знам кога е дошла. Заедно разтървахме Б. и С., даже си спомням, че аз и М.
хванахме и дръпнахме Б., понеже Б. и С. се бяха вкопчили един в друг, а бай
М., Н. и И. дърпаха С.. Не съм видял да си нанасят удари. Видях само, че се
сборичкаха на земята. Всичко стана много бързо.
Б. си тръгна към къщи, а М. започна да вика „ще ви съдя, ще видите
какво ще направя“. Отиде и почна да удря по портата на С., след малко
излязоха баща му и майка му. В крайна сметка положението се уталожи и
всички се прибрахме.
9
От думите на Б. разбрах, че някой бил казал на някого, че той щял да
трови на някого кучетата. С. повтаряше само: „Нищо не съм казал“.
Четири, пет дни след това не съм виждал С. и не съм видял някакви
следи от побой по него. Нищо не мога да кажа. Не ми се е оплаквал да му има
нещо. Направи ми впечатление, че няколко дни след това не съм го виждал и
не е излизал от тях. Допреди този инцидент всички бяха приятели и не са
имали конфликти помежду си.
Лично аз не съм чул да има някаква завист между тези момчета. Когато
Б. падна първия път, той падна по гръб. Първия път аз дръпнах С. назад, като
Б. не посягаше да удря С., само устни нападки отправяше. Когато С. се
отскубна от мен и се счепкаха с Б., те бяха лице в лице и тогава паднаха на
земята.
С. отдавна го познавам. За мен С. е нормален човек, поне аз не знам да
се е карал или бил с някого.
По време на целия инцидент не съм виждал някои да държи сопа,
бухалка, тръба или друг такъв предмет. Единствено в ръката на бай М. имаше
пръчка, но той я ползваше да се подпира на нея.
В момента със С. работим заедно – режем дърва където ни повикат.
Не съм чувал и Б. да е агресивен или побойник.
В колата на С. аз бях седнал на предната дясна седалка. Прозорците и
на двете врати бяха отворени. Според мен Б. не можа да ме познае в първия
момент, защото се приближи към моя прозорец и каза: „Ти защо си казал
така, сега ще видиш какво ще те направя“. Бяхме паркирали на улицата, там
има улично осветление, като най-близката лампа не беше много далеч, но не
светеше вътре в колата и не се виждаше добре кой кой е. Аз му казах, че С. е
оттатък, като разбрах, че Б. търси него. Още идвайки към колата Б. викаше
„С.е, С.е, сега ще видиш какво ще те направя“. Тогава Б. заобиколи отпред
колата и отиде до прозореца на С.. Доколкото видях Б. хвана С. с двете ръце
за дрехите и започна да го дърпа навън, но не знам каква му е била мисълта.
След като Б. удари С., той сам отвори вратата и слезе.
След инцидента ме викаха в Иваново да пиша обяснения за този случай.
На полицията тогава казах същото, което казвам и сега на вас.
Аз и М. хванахме Б. да го издърпаме. По това време и двамата бяха на
10
земята вкопчени един в друг. Бяха паднали странично и двамата. Не мога да
кажа кой на коя страна беше паднал.
Първия път когато видях А. вече бяхме разтървали Б. и С. и тя стоеше
до стената на една къща наблизо.
Когато Б. и Н. идваха към нас не съм видял М. да идва към колата след
тях. Тя се появи, когато вече С. и Б. бяха на земята.
Цялата работа според мен продължи четири, пет минути, може и да
няма толкова.

СВИД. ИБР. Ш. ИБР. /Разясни му се отговорността на основание чл.
290 от НК и той обеща да каже истината/
Познавам Б. /посочи частният тъжител/, приятели сме. Познавам и С.
/сочи подсъдимия/, и с него сме приятели. И тримата сме от Сваленик.
За деня за който ме питате си спомням, че си бях у дома. С. дойде и
каза, че Б. иска да ни трови кучетата, но не ми каза защо е искал да прави
това. Казах на батко ми Н. за това и той вечерта отиде до Б. да го пита като
човек какво иска от кучетата му. Аз бях на улицата, но не отидох до къщата
на Б., която е на 40 - 50 метра от нас. Батко ми отиде, а аз останах на улицата.
Какво са си говорили не знам. По това време С. беше в колата си, която беше
паркирана край нас. В колата беше и Б.. Видях как Б. тръгва към колата на С.
и започна да я рита от страната на шофьора, там беше С., прозорците на
колата бяха отворени. Б. почна да дърпа С. през прозореца. Тогава С. слезе и
го удари с юмрук в гърдите и двамата паднаха на земята. Б. през това време
беше излязъл от колата и двамата ги разделихме. След това Б. пак тръгна да
удря С., пак се удряха двамата и отново паднаха на земята. Тогава дойдоха
М., А. и баща им бай М.. Разделихме ги пак и всички се прибраха по къщите
си.
Не съм питал Б. дали наистина е казвал, че иска да отрови кучетата ни.
Не съм видял някой да вади бухалка, сопа или тръба.
Искам да поясня, че Б. първо отиде от другата страна на колата, където
беше Б., а след това заобиколи и започна да рита колата от другата страна. Не
съм видял Б. дали удря С. като отиде до прозореца. После видях, че двамата
се удряха един друг.
11
Когато Б. отиваше към С. не говореше нищо, направо започна да го
дърпа от колата. Когато ги разтървахме нищо не си говореха. Накрая като
станаха от земята Б. каза на С.: „Защо си казал, че ще му отровя кучетата“.
От къщата на Б. първо дойде батко ми Н.. А., М. и бай М. дойдоха чак
когато Б. и С. се сдърпаха за втори път.
Със С. се познаваме от малки, зная, че не се бие с хората.
Б. също е добро момче, само добро съм виждал от него. Не съм чувал да
се е бил с някого от селото. И двамата са ми приятели.
Кучетата, за които Б. бил казал, че ще трови са мои и на брат ми.
Предполагам, че Б. отиде първо до вратата, където беше седнал Б.,
защото не е могъл да го познае в колата. Не е приказвал с Б.. След като С.
излезе от колата и удари Б., Б. падна, С. също падна и двамата и започнаха да
се дърпат. Не помня кой върху кого точно падна и как паднаха, но бяха на
земята, там е асфалта на улицата. Имаше стълб с улична лампа наблизо, а
колата беше спряна на два-три метра от стълба.
Не съм чувал Б. и С. да имат някаква стара кавга.
Брат ми не се е месил в тази ситуация. Той седеше настрани.
За този случай ме разпитваха в полицията в Иваново. Не знам много
добре да пиша, полицая ми казваше буквите, а аз писах.

Съдът предяви саморъчно обяснение на ИБР. Ш. ИБР. на лист 5 от
пр.пр. № 3931/2021 г. и го запита той ли е писал текста.
СВИД. И. - Ръкописното, което е написано в голямата част от
обясненията ми е написано от полицая. Това, което написах аз е само най-
отдолу „Ибр. И.“ и подписът е мой. Не мога да чета и не мога да кажа дали
полицаят ми прочете обясненията. Не си спомням дали полицаят ми каза
какви обяснения е давал брат ми.
Когато Б. отиде към колата при Б. аз бях на пет, шест метра от там.

СВИД. Н. Ш. ИБР. – /Разясни му се отговорността на основание чл. 290
от НК и той обеща да каже истината/
Познавам Б., приятели сме. Познавам и С., приятели сме и с него. И
12
двамата са ми комшии в с.Сваленик. За случая, за който ме питате си
спомням, че С. казал на брат ми, че Б. ще отрови кучетата ми. Нея вечер аз
отидох да попитам Б. по най-човешкия начин, а той без нищо да ми каже
отиде да се бие. С. по това време беше в колата си. Б. ритна с крак вратата на
колата, прозореца беше отворен и почна да блъска С., да го удря и дърпа.
Тогава С. излезе от колата и удари един юмрук на Б.. Разделихме ги, а те
втори път се хванаха, тогаз паднаха двамата на земята и в това време дойдоха
А., М. и баща им и ги разделихме.
Когато отидох при Б. той нищо не ми каза, направо отиде да се бие, не
съм очаквал от него, че така ще стане. Казах му, че С. е казал на брат ми И.,
че Б. ще ни трови кучетата.
За този случай ме викаха в полицията в Иваново. На полицая казах
същото което казах и на вас. Не мога да кажа дали Б. беше пил, не усещам
миризмата на алкохол, защото аз не пия.
От там, където говорехме с Б. се виждаше колата на С.. По това време в
колата бяха С. и Б.. Не знам откъде Б. е разбрал че С. е в колата си.

СВИД. Х. Б. – Баща съм на подсъдимия С.. /Разясни се правото му по
чл. 119 от НПК/ Желая да дам показания.
/Разясни му се отговорността на основание чл. 290 от НК и той обеща
да каже истината/
Тъжителят е зет в нашето село от миналата година, Б. се казва.
През м. май миналата година, към 22.30 ч. вечерта на Б. балдъзата
започна да лопа на портата ни. Аз се бях върнал от работа и си бях легнал да
спя. Жена ми чу и ми вика да ставам да видя какво става. Излизам, а те вече
са се прибрали, работата е била свършила. На портата чукаше М. и вика „Бате
Асане ставай, ако стане нещо със сестра ми ще ви осъдя!“, аз викам „Чакай
бе, какво става?“.
И тогава разбрах, че Б. и С. са се скарали за някакви кучета. С. май
беше застанал до неговата кола, която тя беше спряна до нас. Б. живеят на 30
– 40 метра от нас. Тогава С. прибра колата, но нищо не съм го питал, беше
ядосан и десетина дни даже не е вечерял с мен. Видях, че на лявата страна на
лицето имаше синина. Сутринта се разправяхме със сина и тогава разбрах, че
13
Б. казал на моя син, а моя син казал на Ниази и Ниази отишъл да пита Б. що
ще му трови кучетата. Тогава Б. тръгнал да се бие с моя син и се сбили. Мен
ме е нямало, аз спях през това време. Боят е бил приключил, когато аз станах.
С. ми каза само, че са се сбили с Б., но не ми е казвал кой кого е ударил.
Синът ми не е ходил на лекар, няколко дни не е излизал от къщи. Синината
му беше от лявата страна по скулата. Нямаше кръв, беше само посиняло и
леко подуто. Колата е на моя син тя е БМВ. Сигурен съм, че няма в
автомобила бухалка, щанга или нещо такова, аз няма да му разреша.
Някой път С. си оставя колата отвън, друг път я прибира. Портата е
голяма на седем, осем метра от нея има стълб с улично осветление, което по
това време работеше май.
С. ми каза после, че Б. миришел на алкохол. Не ми е разказвал
подробности, даже не съм го разпитвал.
До този момент Б. и синът ми не са имали никакъв конфликт, даже
ходеха заедно за гъби.

АДВ. Т. – Имам искане във връзка с установяване на обстоятелства,
свързани с инцидента и извършената от страна на органите на МВР проверка
по случая. Моля да допуснете до разпит в качеството на свидетел
полицейския служител Й. Д. - за установяване на обстоятелства при
извършената от негова страна проверка - какво е установил като
обстоятелства, свързани с инцидента на база на събраните писмени обяснения
и други неща, които са му станали известни по повод на работата по тази
преписка. В случай, че бъде уважено искането, моля свидетелят да бъде
призован на служебен адрес РПУ гр. Две могили и поддържам искането за
назначаване на съдебно-медицинска експертиза. Ако бъде допуснат в
качеството на свидетел полицейския служител доколкото той не е очевидец,
това обстоятелство няма да се отрази на съдебно-медицинската експертиза,
която поискахме и няма пречка да бъде назначена от днес.

АДВ. ИВАНОВ - Не се противопоставям на искането. Моля да се
добави и един въпрос към евентуалната експертиза по отношение на моя
доверител – при така описаните в свидетелските показания и в обясненията на
14
моя подзащитен наранявания на С. от лявата страна на лицето, възможно ли е
да бъдат получени по начините, описани от свидетелите.

СЪДЪТ след като взе предвид направените доказателствени искания
намира следното:
Намира искането за допускане до разпит в качеството на пол. служител,
който е извършил предварителната проверка по случая за основателно,
доколкото очевидно същият разполага със сведения, които биха имали
отношение за разкриване на обективната истина по делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ в качеството на свидетел Й. Д., който да бъде
призован на служебен адрес – РПУ гр. Две Могили.

Съдът счита, че за правилното решаване на делото с оглед изложеното в
тъжбата, че на тъжителя е причинена лека телесна повреди от действията на
подсъдимия, при събрания към момента гласен материал, следва да се
назначи съгласно чл.144, ал 2, т 2 от НПК, съдебно медицинска експертиза,
която да бъде извършена от лекар в отделение “Съдебна медицина” при
УМБАЛ Канев АД гр.Русе, определен от Началника на Отделение “Съдебна
медицина”.
Предвид изложеното и на основание чл. 144, ал.1, вр. ал 2, т 2 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
НАЗНАЧАВА съдебномедицинска експертиза с обект на изследване -
телесните увреждания получени от частния тъжител Б. К. ЮСМ..
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице лекар в Отделение “Съдебна медицина”,
определен от Началника на отделението, който след като се запознае с
доказателствените материали - гласните доказателства и писмените такива по
НЧХД № 1560/21 г. по описа на Районен съд – Русе, както и
съдебномедицинско удостоверение № 7004 от 18.05.2021 г. приложено по
делото, да отговори на следните въпроси:
1. Какъв е вида и характера на телесните увреждания на лицето Б. К.
15
ЮСМ., за които твърди че са получени при инцидент на 16.05.2021 г.
2. Какъв е възможният механизъм на причиняване на тези увреждания
и отговарят ли те да са получени по начин посочен от Б.Ю. тъжбата му, както
и с оглед гласните доказателства по делото в проведеното до момента
съдебно следствие.
3. Потвърждават ли се обективно установените телесни увреждания с
описаният в частната тъжба механизъм на тяхното причиняване.
4. Причинени ли са на тъжителя Б.Ю. болки и страдания, в каква степен
и за какъв период от време.
5. Да се приложи снимков материал от прегледа, ако е изготвен такъв.
Определя срок за представяне на заключението до 10.03.2021 г.
РАЗЯСНЯВА на вещото лице правата и задълженията му съгласно
чл.149 и чл.150 от НПК, както и отговорността по чл.291 от НК.

Съдът намира също така, че за правилното решаване на делото с оглед и
обясненията на подсъдимия С. Х. Б., че от действия на частният тъжител са
му причинени телесни увреждания, при събрания към момента гласен
материал, следва да се назначи съгласно чл.144, ал 2, т 2 от НПК, съдебно
медицинска експертиза, която да бъде извършена от лекар в отделение
“Съдебна медицина” при УМБАЛ Канев АД гр.Русе, определен от Началника
на Отделение “Съдебна медицина”.
Предвид изложеното и на основание чл. 144, ал.1, вр. ал 2, т 2 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
НАЗНАЧАВА съдебномедицинска експертиза с обект на изследване -
телесните увреждания получени от подсъдимия С. Х. Б..
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице лекар в Отделение “Съдебна медицина”,
определен от Началника на отделението, който след като се запознае с
доказателствените материали - гласните доказателства и писмените такива по
НЧХД № 1560/21 г. по описа на Районен съд – Русе да отговори на следните
въпроси:
1. Какъв е вида и характера на телесните увреждания на лицето С. Х. Б.,
16
за които твърди че са получени при инцидент на 16.05.2021г. от действията на
тъжителя Б.Ю.
2. Какъв е възможният механизъм на причиняване на тези увреждания
и отговарят ли те да са получени по начин посочен от С.Б., както и с оглед
гласните доказателства по делото в проведеното до момента съдебно
следствие.
3. Потвърждават ли се обективно установените телесни увреждания с
описаният в обясненията на С.Б. механизъм на тяхното причиняване.
4. Причинени ли са на подсъдимия С.Б. болки и страдания, в каква
степен и за какъв период от време.
Определя срок за представяне на заключението до 10.03.2021 г.
РАЗЯСНЯВА на вещото лице, правата и задълженията му съгласно
чл.149 и чл.150 от НПК, както и отговорността по чл.291 от НК.

АДВ. Т. – Моля, по възможност делото да не бъде насрочвано за 15
март, тъй като имам нарочено дело в РС Кубрат.

Съдът ОТЛАГА делото и го насрочва за 17.03.2022 г. от 10.00 ч., за
когато присъстващите се считат уведомени.
Да се призове допуснатият свидетел и вещите лица.

ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 15.35 часа.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с.з.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
Секретар: _______________________
17