Решение по дело №388/2021 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 90
Дата: 14 октомври 2021 г. (в сила от 14 октомври 2021 г.)
Съдия: Азадухи Ованес Карагьозян
Дело: 20213600500388
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Шумен, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II в закрито заседание на
четиринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20213600500388 по описа за 2021 година
Производство по чл.435, ал.2, т.2 ГПК.
Образувано е по жалба, депозирана в ШОС, с вх.№ 619/10.05.2021 г. /п.кл. 05.05.2021
г./ и идентична жалба, депозирана при ЧСИ Я.Б. с вх.№ 1595/11.05.2021 г., от П. Ж. В. от гр.
Ш. – длъжник по изп. дело № 2020*0400615 по описа на ЧСИ Я.Б., против действия на ЧСИ,
изразяващи се в насочване на изпълнението върху имущество, което жалбоподателката
счита за несеквестируемо, чрез налагане на запор на банковата й сметка в „Райфайзенбанк“
АД, за което същата е уведомена със Съобщение изх.№ 01935/21.04.2021 г., получено от нея
на 22.04.2021 г. с пр. осн. чл.435, ал.2 т.2 ГПК. Жалбоподателката счита това действие на
ЧСИ за незаконосъобразно, тъй като по сметката получава ежемесечна издръжка от
взискателя за малолетното дете в размер на 220лв. Сочи, че сумите за издръжка са
несеквестируеми и не подлежат на принудително изпълнение. Прилага копие от платежно
нареждане /без дата/ за получен банков превод, с наредител взискателя по делото и
получател П.В. за сума в размер на 220лв. Предвид изложеното моли съдът да отмени
запора на банковата сметка.
В жалбата се съдържа искане за спиране на действията по изпълнителното
производство за събиране на начислените и възложени на жалбоподателката суми, на
основание чл.397, ал.1 т.3 предложение последно ГПК.
Взискателят Б. П. М. е депозирал писмено възражение по жалбата, по реда на чл.436,
1
ал.3 от ГПК, в което счита същата за процесуално недопустима, като просрочена, но не
изразява становище по наложения запор.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, съгласно чл.436,
ал.3 от ГПК, в които взема становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:
Приложеното изп. дело № 2020*0400615 по описа на ЧСИ Я.Б., с рег. № *, район на
действие ШОС е образувано по молба на Б. П. М., с приложен към нея изпълнителен лист №
260745/15.12.2020г., издаден по гр.д. №2724/2016 г. по описа на ШРС, въз основа на
Решение №241/21.04.2017г., Решение №170/23.10.2017г. по в.гр.д.№ 162/2017 г. по описа на
ШОС и Решение № 110/22.05.2018г. по гр.д. № 327/2018г. по описа на ВКС, с който е
определен режим на лични контакти между бащата Б. П. М. и детето С.Б.П., както следва:
През първите два месеца, считано от датата на обявяване и влизане в сила на
Решение №110/22.05.2018г. по гр.д.№327/2018г. по описа на ВКС, а именно 22.05.2018г.,
бащата да взима детето всяка първа и трета събота от месеца от 09,00 до 13,00 часа, като
срещите между двамата се осъществяват в присъствието на служител Дирекция „СП“-
гр.Шумен.
През следващите шест месеца, бащата да взима детето всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10,00 до 19,00 часа.
След този осеммесечен период, бащата да взима детето всяка първа и трета седмица
от месеца от 10,00 часа в събота до 19,00 часа в неделя – с преспиване, както и всеки втори и
четвърти понеделник от месеца от 17,00 до 19,00 часа, а също и за 15 последователни дни
през лятото (в рамките на периода 01. Юни -31 август), по време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава до 30 април на съответната
година да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуска, а ако не направи това в
посочения срок бащата има право да определи дните, през които ще вземе детето, като
уведоми писмено майката до 31 Май на съответната година.
Също след горния осеммесечен преходен период, при положение, че родителите не
постигнат съгласие за провеждане на официалните празници и личните празници на детето,
съдът постановява следния режим:
През нечетните години бащата да взима детето по време на следните празници:
Великденските празници /от Велики петък до понеделник, които в съответната година са
определени за празнуване/- с преспиване, рождения ден на детето, който съвпада с
Гергьовден /6 май/, Деня на независимостта /22 септември/ и Новогодишните празници /31
декември и 1 януари/- с преспиване, като взима детето в 10,00 часа и го връща в 19,00 часа
на съответния ден.
2
През четните години бащата взима детето по време на следните празници: Деня на
освобождението /3 март/, Деня на труда /1 май/, Деня на просветата /24 май/, Деня на
съединението /6 септември/, Коледните празници и Стефановден - имения ден на детето /24-
27 декември/ – с преспиване, като взима детето в 10,00 часа и го връща в 19,00 часа на
съответния ден.
За осъществяването на личните контакти бащата взема детето от дома, в който
живеят майката и детето, съответно – да го връща в този дом, с изключение на
понеделниците, когато следва да го взема от детското заведение, което то посещава.
С депозирането на молбата за образуване на изп. дело взискателят е поискал от ЧСИ
да събере и направените разноски по делото. На осн. чл.18 от ЗЧСИ е възложил на ЧСИ да
извърши проучване на имущественото състояние на длъжника в т.ч. да извърши справки и
изисква документи, както и да определи способ за принудително изпълнение, и да
предприеме необходимите изълнителни действия.
На длъжника П.В. е връчена покана за доброволно предаване на дете на 29.12.2020 г.,
съдържаща въпросите по чл.528,ал.2 от ГПК.
Въз основа молбата на взискателя ЧСИ е пристъпил към изпълнение като е изискал
справка от БНБ за наличните банкови сметки на длъжника. Предвид данните от справката
от БНБ е наложил запор на банковите сметки на длъжника като е изпратил запорно
съобщение до ОББ АД, изх.№ 1933/21.04.2021 г и "Райфайзенбанк" АД, изх.№
1932/21.04.2021 г. В запорното съобщение до банките е посочено, че запорът се налага до
размера на сумата 1169.20лв., от които 200лв. разноски в полза на взискателя /за адвокатско
възнаграждение/ и 969,20лв. такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ, към дата 05.05.2021 г.
Запорът следва да се изпълнява на основание чл.450, ал.3, чл.507, чл.508 във вр. с чл.446
ГПК. В съобщението е посочено още, че на основание чл.507 ал.2 и ал.3 ГПК се забранява да
се предават запорираните вещи на длъжника. От деня на получаване на съобщението
банката има задълженията на пазач на запорираните суми. На основание чл.508 ал.1 и ал.2
ГПК в 3-дневен срок от връчване на съобщението банката следва да уведоми ЧСИ дали
признава за основателно вземането и готова ли е да плати, както и дали са налице други
запори по други изпълнителни листи за това вземане, и по какви претенции. Посочено е, че
ако не се оспорва задължението банката следва да внесе по специалната сметка на ЧСИ
дължимите суми.
На длъжника е връчено съобщение за наложения запор на 22.04.2021 г. В
съобщението до длъжника е посочено, че се налага запор на банковите й сметки в ОББ АД и
"Райфайзенбанк" АД за сумата от 1169,20лв. към дата - 21.04.2021 г., включваща 500 лв.
адвокатско възнаграждение и 669,20 лв. разноски по образуването и приключването на
изпълнителното дело, като разноските са описани по пера.
3
Видно от приложените по делото доказателства запорното съобщение е получено от
ОББ АД на 22.04.2021 г., а на 27.04.2021 г. е депозиран отговор че банката признава
вземането, но суми не могат да бъдат преведени, тъй като няма авоари.
Съобщението до "Райфайзенбанк" е получено на 22.04.2021 г. и на същата дата
банката е депозирала отговор по реда на чл.508 ГПК, в който се сочи, че признава
вземането, върху което е наложен запор, но че част от наличностите по сметката
представляват минимален несеквестируем доход от постъпващи по сметката средства и
приходи. Посочено е още,че са налице и други запори.
Предмет на настоящата жалба е наложеният запор на банковата сметка на длъжника в
"Райфайзенбанк" ЕАД, с аргумент, че по нея постъпват средства от издръжка на
малолетното дете, която се заплаща от взискателя – Б. П. М., които са несеквестируеми.
От приложените по делото доказателства не се установява да е извършен превод на
суми от "Райфайзенбанк" АД по сметката на ЧСИ по така наложения запор, които да са с
произход издръжка.
Междувременно по молба на взискателя изп. дело е прехвърлено за продължаване на
изпълнението при ЧСИ Р.Р., където е образувано под № 2021*0400317.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи: В
нормата на чл.435 ГПК са посочени кои точно действия на съдебния изпълнител кои страни
могат да обжалват. Съгласно чл.435, ал.2, т.2 ГПК длъжникът може да обжалва насочването
на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. В случая предмет на
настоящата жалба е наложен запор на банковата сметка на длъжника в „Райфайзенбанк“ АД,
с твърдение, че по същата длъжникът получава издръжка за малолетното си дете, което
вземане е несеквестируемо.
В задължителните указания по т.1 на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено с
кои действия на съдебния изпълнител се насочва принудителното изпълнение, като е прието,
че такива действия са налагането на запора или възбраната. Запорът и възбраната като
изпълнителни действия не подлежат на обжалване, а на обжалване подлежи насочването на
изпълнението върху несеквестируемо имущество. По такава жалба съдът е длъжен да се
произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В
жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия -
запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др., но съдът се
произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са
несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават.
В т.13 на същото ТР е прието, че несеквестируеми са вземанията на длъжника по
сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по пълно несеквестируеми
вземания и/или вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение.
4
Наложеният запор върху сметка на длъжника в банка не обхваща несеквестируемата
част от трудовото възнаграждение за съответния месец или другото възнаграждение за труд
за съответния период, както и върху пенсията за съответния месец.
Когато по сметка на длъжника, наред с постъпленията от несеквестируеми вземания и
вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, постъпват и плащания по
други /секвестируеми/ вземания, изпълнението върху наличността по такава сметка е
недопустимо само над общия размер на другите /секвестируеми/ постъпления.
В мотивите към т.13 е разяснено още, че несеквестируемостта защитава имуществените
обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство, и по
отношение на паричните вземания тя е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Затова
запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я
нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо /трудово възнаграждение
или друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия/, наложеният запор обхваща само
секвестируемата част. Ако третото задължено лице погрешно плати на съдебния
изпълнител, той е длъжен незабавно да върне несеквестриуемата част на длъжника.
По различен начин се поставя въпросът с несеквестируемостта на трудовото
възнаграждение или другото възнаграждение за труд, както и върху пенсията, когато
длъжникът "ги получава" по банкова сметка. Налагането на запор върху такава сметка не
прави тези постъпления изцяло секвестируеми. Секвестируема е наличността по сметката
преди постъпването на последното по ред "плащане", тъй като това са спестявания на
длъжника, а несеквестируемата част от последното плащане се определя съгласно
изложението по т. 3. Тази част не може да бъде определена, без банката да съобщи на
съдебния изпълнител, че по сметката постъпва възнаграждение за труд или пенсия, както и
техният размер и без съдебният изпълнител да осъществи връзка с касиера на работодателя
/платеца на възнаграждението за труд/, който да подаде необходимата информация за
определяне на несеквестируемата част или без касиерът на работодателя /платецът на
възнаграждението за труд/ да поеме ангажимент да изплаща в брой на длъжника
несеквестируемата част от всяко възнаграждение, като превежда по банков път само
секвестируемата част от него.
Ако съдебният изпълнител не е получил необходимата информация от банката, той не
знае произхода на средствата по запорираното вземане и не може да зачете
несеквестируемостта. Задължението на съдебния изпълнител да зачете несеквестируемостта
възниква, когато той бъде уведомен за произхода на постъпленията по сметката, било от
банката /трето задължено лице/, било от длъжника. Тогава за съдебния изпълнител възниква
задължението да събере незабавно необходимата информация от банката /за източника на
постъпленията и техния размер/ и от платеца на възнаграждението за труд /за размера на
възнаграждението, след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни
осигурителни вноски/ и да върне на длъжника несеквестируемата част от преведената му
5
сума.
В настоящият случай длъжникът твърди, че по запорираната банкова сметка в
„Райфайзенбанк“ АД получава издръжката на малолетното дете, която заплаща неговият
баща и взискател по делото – Б. П. М.. Действително, нормата на чл.446, ал.4 ГПК е
категорична, че върху вземане на издръжка не се допуска принудително изпълнение.
Съгласно чл.447 ГПК всеки отказ на длъжника от закрилата по чл.444 и чл.446 ГПК е
недействителен. Недопустимо е задължението на жалбоподателката, като длъжник по
изпълнителното дело да се удовлетворява от издръжката на малолетното й дете.
В случая обаче, от приложените по изпълнителното дело доказателства не се
установява да е извършен превод от банката /като трето задължено лице/ по специалната
сметка на ЧСИ на парична сума, с произход издръжка. Не се установява също, дали по
запорираната банкова сметка постъпват суми само от пълно несеквестируеми вземания
и/или такива върху които не се допуска принудитено изпълнение, или по сметката
постъпват и други секвестируеми вземания. Видно от отговора на банката по реда на чл.508
ГПК, наличността по сметката е счетена за несеквестируема. Както се посочи по-горе
запорът не обхваща несеквестируемата част на вземанията и в този смисъл не нарушава
несеквестируемостта.
Ето защо, доколкото към настоящия момент не е налице действие, което нарушава
несеквестируемостта по отношение вземането за издръжка, то жалбата се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Неоснователно е и искането за спиране на изпълнителното производство за събиране
на начислените и възложени суми до произнасянето на съда на осн.чл.397, ал.1 т.3 ГПК. В
случая не е налице хипотеза на предявен иск, респ. не са приложими разпоредбите за
допускане на обезпечение на предявен иск по реда на чл.389 и сл. от ГПК, чрез спиране на
изпълнението по изпълнителното дело, каквото е искане в жалбата. Дори да се приеме, че е
налице искане за спиране на изпълнителното производство по реда на чл.438 от ГПК, до
окончателното произнасяне на съда по жалбата, то същото се явява неоснователно.
Изпълнителното производство има за предмет осъществяване режим на лични контакти на
малолетно дете с неговият баща и решаването на въпроса по жалбата не рефлектира върху
изпълнението на този режим.
Предвид гореизложеното жалбата следва да се остави без уважение. Без уважение
следва да се остави и искането за спиране на изпълнителното производство до
произнасянето на съда по жалбата.
Водим от горното и на основание чл.437 от ГПК, съдът

6
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата депозирана в ШОС, с вх.№ 619/10.05.2021 г.
/п.кл. 05.05.2021 г./ и идентична жалба, депозирана при ЧСИ Я.Б. с вх.№ 1595/11.05.2021 г.
от П. Ж. В. от гр. Ш. – длъжник по изп. дело №2020*0400615 по описа на ЧСИ Я.Б., срещу
насочване на изпълнението върху несеквестируемо вземане на жалбоподателката, чрез
налагане на запор на банковата й сметка в „Райфайзенбанк“ АД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. Ж. В. от гр. Ш. за спиране на
изпълнението по изп. дело № 2020*0400615 по описа на ЧСИ Я.Б., с рег. № *, с район на
действие района на ШОС, до произнасянето на съда по настоящата жалба.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.437, ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7