Р Е Ш Е Н И
Е № …
гр.Козлодуй, 17 януари 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйски районен съд, първи състав, в
публично заседание на седми януари 2020 година, в състав:
Районен
съдия: Цветанчо Трифонов
при секретаря Валентина Гъркова, като разгледа
докладваното от съдия Трифонов гражданско дело № 853 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното.
Адвокатско дружество „П.
и К." , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, със Законен
представител адвокат Гошо Петров Пешковски с пълномощник адвокат Светла
Цветизарова К. – Върганова предявил против „М.2.” ЕООД, ***, със законен
представител Кунчо Нинов Кузманов, иск с
правно основание чл.422 от ГПК и цена в размер на 9000.00 лв. /девет хиляди лева и 00 ст./ - главница по Договор за
оказване на правна помощ от 13.02.2015 г., във връзка с изпълнението на който
има незаплатени 15 броя фактури, дължими лихви в общ размер на 897.40 лв. /осемстотин деветдесет и
седем лева и 40ст./, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението –15.05.2019г. до изплащане на вземането, както и направени разноски
в заповедното производство в размер на 197.95
лв. /сто деветдесет и седем лева и 95 ст./ – държавна такса и 576.00 лв. /петстотин седемдесет и
шест лева и 00 ст./ адвокатско възнаграждение.
Иска да бъде признато съществуването на вземането на
ищеца Адвокатско дружество „П. и
К." , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу ответника „М.2.” ЕООД, *** съгласно
издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 407/20.05.2019г. по
реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 635/2019г. по описа на РС – Козлодуй.
В законоустановения едномесечен срок за писмен отговор на исковата молба ответната страна не е представила
такъв, не е оспорила приложените писмени доказателства, нито е възразила по
направените доказателствени искания от ищеца.
В съдебното заседание, проведено на 06.11.2019 година
представител на ответното дружество, управителят Кунчо Кузманов, оспорва иска с
твърдението, че от две години „М.2.” ЕООД не било ползвало услугите на ищеца и
затова не трябвало да плаща, но не сочи и не представя доказателства във връзка
с твърдението си.
По делото ищецът е представил писмени доказателства, назначена и
изслушана е съдебно счетоводна експертиза.
От така събраните доказателства съдът приема за установена следната
фактическа обстановка.
Между Адвокатско дружество „П. и К.“, с БУЛСТАТ: *********
и „М.- 2.“ ЕООД, с ЕИК: ********* бил сключен Договор за
оказване на правна помощ от 13.02.2015г., по силата на който ответното
дружество възлага, а ищецът-Адвокатско дружество „П. и К.“ се задължава да извършва устни и
писмени правни консултации и да се явява по граждански, наказателни дела и
административни дела в различните съдебни инстанции, по които страна е „М.- 2.“
ЕООД.
Във връзка с предмета на договора, страните се споразумели
„М.- 2.“ ЕООД да заплаща на Адвокатско дружество „П. и К.“ ежемесечно възнаграждение в
размер на 500 лв. без ДДС или 600 лв. с ДДС.
Договорът започнал действието си 13.02.2015г. и бил без определен срок. Във връзка с
изпълнение на задълженията си по посочения по-горе договор, Адвокатско дружество „П. и К.“ издавало на длъжника данъчни фактури. Към момента на предявяването на иска били издадени 15 броя фактури, по
които длъжникът не е заплатил извършената от заявителя услуга, а именно:
1.
Фактура №********** от 03.12.2018г.за сума в размер на 600 лв. (шестстотин лева) с ДДС;
2.
Фактура №********** от 01.11.2018 г. за сумата в размер на
600 лв. (шестстотин лева) с ДДС;
3.
Фактура №********** от 01.10.2018г.за сума в размерна600
лв. (шестстотин лева) с ДДС;
4.
Фактура №********** от 03.09.2018г. за сумата в размер на
600 лв. (шестстотин лева) с ДДС;
5.
Фактура №********** от 01.08.2018г. за сумата в размер на
600 лв. (шестстотин лева) с ДДС;
6.
Фактура №********** от 02.07.2018г.за сумата в размерна600 лв. (шестстотин лева) с ДДС;
7.
Фактура №********** от 04.06.2018г.за сумата в размер на
600 лв. (шестстотин лева) с ДДС;
8.
Фактура №********** от 02.05.2018г.за сумата в размер на 600 лв. (шестстотин лева) с ДДС;
9.
Фактура №********** от 02.04.2018г.за сумата в размер на 600 лв. (шестстотин лева) с ДДС;
10.
Фактура №********** от 01.03.2018г. за сумата в размер на
600 лв. (шестстотин лева) с ДДС;
11.
Фактура №********** от 01.12.2017г.за сума в размер на 600 лв. (шестстотин лева) с ДДС;
12.
Фактура №********** от 01.11.2017г.за сума размер на 600 лв. (шестстотин лева) с ДДС;
13.
Фактура №********** от 02.10.2017г. за сумата в размер на
600 лв. (шестстотин лева) с ДДС;
14.
Фактура №********** от 01.09.2017г.за сума в размер на 600 лв. (шестстотин лева) с ДДС;
15.
Фактура №********** от 01.08.2017г.за сума в размер на 600 лв. (шестстотин лева) с ДДС;
Падежът за плащане на горепосочените фактури бил настъпил, като фактурите са били изпратени надлежно на длъжника
по имейл и са предавани в оригинал на последния при посещенията му в кантората.
Адвокатско дружество „П. и К.“ изпълнявало задълженията си по сключения Договор за оказване на правна помощ,
но същевременно „М.- 2.“ ЕООД не изпълнявало своето задължение
за плащане на сумите по издадените фактури.
По повод събиране на посочените по-горе
суми, със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, Адвокатско дружество „П. и К.“ поискало издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
срещу ответното дружество за сумата в размер на 9897,40 лв., от
която: 9000 лв. главница н 897,40 лв. лихви, вследствие на което
било образувано ч.гр. д. №635/2019г. по описа на Районен съд - Козлодуй и против ответника била издадена Заповед за изпълнение с №407/20.05.2019г. „М.- 2.“ ЕООД, упражнило правото си по чл. 414 от ГПК,
като е подало възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което Адвокатско дружество „П. и К.“ предявило настоящия иск установителен иск. Казаното
до тук се доказва от представените от ищеца Договор за оказване на правна помощ от 13.02.2015 година, сключен между
страните, 15 броя фактури издадени от ищцовото дружество и получени от ответното,
придружителни писма до ответника, данни от калкулатор за изчисляване на лихви.
Доказва се и от заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът приема изцяло като компетентно,
точно и коректно. Според него:
1.Задължението на
„М.2.“ ЕООД е ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***,
представлявано от К.К.и Р.Е.по посочените в исковата молба фактури към датата
на издаване на заповед за изпълнение № 407 по гр.дело №635/2019г. на PC Козлодуй — 20.05.2019г. е в
размер на 9000.00
/ девет хиляди / лева;
2. Размерът на задължението за лихви на „М.2.“ ЕООД по
посочените в исковата молба фактури към датата на депозиране на заявлението по
частно гр.дело № 635/2019г. е в размер на 897.40 / осемстотин деветдесет и седем лева и 40 / лева;
3. Няма превеждани суми от ответника към ищеца за
погасяване на задълженията по посочените в настоящата искова молба фактури;
4.
Процесните
фактури са осчетоводени в счетоводството на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „ П. и К.“
гр.ВРАЦА и са включени в Справката за ДДС за съответния месец когато е издадена
фактурата.
Процесиите
фактури не са осчетоводени в счетоводството на „М.2.“ ЕООД и не са включени в
Справка за ДДС, поради това, че сумите не са платени на ищцовото адвокатско
дружество.
Предвид
гореизложеното, съдът
намира, че основните характеристики на
адвокатската дейност дават основание договорните отношения между адвоката и клиента
да се определят като най-близки, сходни на договора за поръчка - в този смисъл
е напр. Решение
№ 495 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1669/2009 г., III г. о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗА, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд, като в ал. 2 е
посочено, че размерът на възнаграждението се определя в договора между
страните.
Ответникът е
юридическо лице, като развиваната от него дейност е търговска по своя характер,
поради което съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ вр. чл. 287 ТЗ, в отношенията между
страните приложение намират разпоредбите на Търговския закон.
По делото са
представени 15 фактури, издадени от ищеца. Получател по всички тях е ответното
дружество „М.- 2.“ ЕООД. Между страните са съществували трайни търговски
отношения за предоставянето на ежемесечни юридически консултации и правна помощ
от страна на ищеца за нуждите на ответника.
Съгласно
константната практика на съдилищата, фактурата сама по себе си може да се
приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение между
страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката/услугата по
вид, количество, цена, наименование на страните, време и място на издаване и
т.н. В този смисъл са напр.: Решение № 166/26.10.2010 год. по т.д. № 991/2009 год.
на ВКС, II гп.о., Решение № 96/26.11.2009 по т.д. № 380/2009 год. ВКС, I т.о.,
Решение № 42/19.04.2010 год. по т.д. № 593/2009 год. ВКС, II т.о., Решение №
23/07.02.2011 год. по т.д. № 588/2010 год. на ВКС, II т.о., Решение №
30/08.04.2011 год. по т.д. № 416/2010 год. на ВКС, I т.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо
представените фактури служат за установяване дължимостта на претендираните
суми.
С оглед на така събраните по делото доказателства,съдът преценява, че предявеният иск е основателен и изцяло доказан.
Съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК, при благоприятен за него изход на делото,
ищецът има право да му бъдат присъдени направените от него деловодни разноски
за сметка на ответника. В настоящото производство разноските на ищеца са 825 лева адвокатско възнаграждение, неоспорено
от ответника, и 197,95 лева държавна такса съобразно цената на иска, които
следва да му се присъдят.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
Признава съществуването на
вземането на
ищеца Адвокатско дружество „П. и К."
, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, със Законен
представител адвокат Гошо Петров Пешковски с пълномощник адвокат Светла
Цветизарова К. – Върганова против „М.2.” ЕООД, ***, със законен представител Кунчо Нинов
Кузманов в размер на
9000.00
лв. /девет хиляди лева и 00 ст./ -
главница по Договор за оказване на правна помощ от 13.02.2015 г., във връзка с
изпълнението на който има незаплатени 15 броя фактури, дължими лихви в общ
размер на 897.40 лв. /осемстотин
деветдесет и седем лева и 40ст./, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението –15.05.2019г. до изплащане на вземането, както и
направени разноски в заповедното производство в размер на 197.95 лв. /сто деветдесет и седем лева и 95 ст./ – държавна такса
и 576.00 лв. /петстотин седемдесет и
шест лева и 00 ст./ адвокатско възнаграждение, присъдени със Заповед за изпълнение на
парично задължение № 407/20.05.2019г. по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
635/2019г. по описа на РС – Козлодуй.
Осъжда на
основание чл. 78, ал., от ГПК ответникът „М.2.” ЕООД, ***, със законен представител Кунчо Нинов Кузманов да заплати на ищеца Адвокатско дружество „П. и К." , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, със Законен представител адвокат Гошо
Петров Пешковски с пълномощник адвокат Светла Цветизарова К. – Върганова направените деловодни разноски
по настоящето дела в размер на 825 лева
адвокатско възнаграждение и 197,95 лева
държавна такса.
Решението може да се обжалва пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщението.
Да се публикува.
Районен
съдия: