№ 2071
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100514732 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Българска рециклираща компания“ АД
срещу решение № 14485/23.07.2024 г. по гр.д. № 28230/2023 г. по описа на СРС, 29
състав, с което на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД жалбоподателят е осъден да
заплати в полза на ищеца К. Г. П. сумата в размер на 310 лв., представляваща
недължимо платена сума за продуктова такса по реда на Наредба за определяне на
реда и размера за заплащане на продуктова такса, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 25.05.2023 г., до погасяването.
Въззивникът – „Българска рециклираща компания“ АД, твърди, че решението е
неправилно. Счита, че е налице основание за задържане на процесната сума, доколкото
ищецът е задължено лице по ЗУО, в качеството на вносител на МПС, като дължи
възнаграждение за оползотворяване на внесеното от него МПС, което задължение по
ЗУО се изпълнява чрез ответника „Българска рециклираща компания“ АД. Счита, че
във връзка с извършеното плащане са налице договорни отношения между страните,
като „Българска рециклираща компания“ АД е приела за член ищеца, а последният от
своя страна декларира и заплаща възнаграждение за внесеното МПС. Ето защо, моли
1
обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата – К. Г. П., оспорва жалбата, като счита, че обжалваното
решение е правилно. Претендира разноските.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от К. Г. П. с иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен срещу „Българска рециклираща компания“ АД, за
заплащане на сумата в размер на 310 лв., представляваща недължимо платена сума за
продуктова такса по реда на Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на
продуктова такса, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
25.05.2023 г., до погасяването.
Ищецът – К. Г. П., твърди, че на 11.07.2022 г. е закупил внесено от чужбина
моторно превозно средство с рама № VF7CHNFUC25830707. На същия ден е
пристъпил към регистрация на посоченото МПС, като преди това е заплатил
продуктова такса в полза на ответника в размер на 310 лв., необходима за
регистрацията на МПС. Договорът за продажба на МПС е бил прекратен, като ищецът
не е регистрирал автомобилът на негово име, поради което счита, че продуктовата
такса е платена при начална липса на основание, доколкото същата е дължима при
първата на регистрация на МПС, а задължено лице във връзка със заплащането е
лицето, което е придобило МПС. Ето защо, предявява посочения иск.
С обжалваното решение искът е уважен изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО. Следва да се
посочи, че в обжалваното решение са изложени подробни мотиви, обосноваващи
основателността на претенцията, които настоящата съдебна инстанция споделя и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Във връзка с аргументите за неправилност на решението, изложени във
въззивната жалба, въззивният съд намира следното от фактическа и правна страна:
Не се спори по делото, че ищецът е заплатил в полза на ответното дружество
сумата в размер на 310 лв. във връзка с регистрацията на моторно превозно средство с
рама № VF7CHNFUC25830707, която сума касае задължение за заплащане на
продуктова такса за посоченото МПС.
Ответникът (въззивник в настоящото производство) сочи като основание за
получаване на процесната сума възникнала договорна връзка между страните по чл. 14
ЗУО. Сочи, че ищецът се явява вносител на територията на Република България на
2
употребявано МПС, декларирал го е пред „Българска рециклираща компания“ АД,
което дружество представлява организация за оползотворяване по смисъла на чл. 14
ЗУО, като страните са сключили договор по чл. 14 ЗУО и ищецът е изпълнил
задължението си по чл. 14, ал. 1 ЗУО чрез ответното дружество, част от колективна
система на организации за оползотворяване.
Съгласно чл. 14, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 ЗУО, лицата, пускащи на пазара продукти,
след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, отговарят за
разделното им събиране и третиране, както и за постигане на съответните цели за
разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване,
определени с наредбите по чл. 13, ал. 1 ЗУО. Лицата по чл. 14, ал. 1 ЗУО, изпълняват
задълженията си индивидуално или чрез колективни системи, представлявани от
организация по оползотворяване, след сключване на договор с организация по
оползотворяване, притежаваща разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел III
ЗУО.
Следователно, на първо място следва да се установи, дали ищецът К. Г. П. се
явява задължено лице по чл. 14 ЗУО, т.е. дали се явява лице, пускащо на пазара
продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци. На
основание чл. 3, ал. 1 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на
продуктова такса, МПС се явяват продукти, след употребата на които се образуват
масово разпространени отпадъци, поради което за същите се дължи продуктова такса.
По делото обаче не са ангажирани никакви доказателства, от които да се установя, че
ищецът П. се явява задължено лице във връзка със заплащането на продуктова такса,
т.е. че същият се явява лице, пускащо на пазара МПС по смисъла на чл. 3, ал. 1 от
посочената наредба. Само от факта на заплащане на определена сума от страна на
ищеца в полза на ответника във връзка с МПС нито може да се направи извод, че
ищецът се явява задължено лице по ЗУО във връзка с това МПС, нито, че между
страните е възникнало договорно правоотношение, касаещо изпълнението на
задължение на ищеца по чл. 14, ал. 1 ЗУО чрез ответното дружество, представляващо
организация за оползотворяване.
Следва да се посочи, че на основание чл. 5, ал. 2 от Наредбата за определяне на
реда и размера за заплащане на продуктова такса, при придобиване на МПС за лична
употреба чрез въвеждането на територията на страната от друга държава – членка на
ЕС, или чрез внасянето им от държава извън ЕС продуктовата такса се заплаща преди
първоначалната регистрация на МПС в отдел/отдели „Пътна полиция“ на Столичната
дирекция на вътрешните работи или на съответната областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи. При тълкуване на нормата на чл. 14, ал. 1 ЗУО
във връзка с чл. 5, ал. 2 от посочената наредба, се налага извод, че заплащане на
продуктова такса за МПС (лично или чрез организация за оползотворяване) е
3
необходимо условие за регистрация на МПС, което е придобито за лична употреба
чрез въвеждането на територията на страната от друга държава – членка на ЕС, или
чрез внасянето им от държава извън ЕС. От приетите по делото пред първата
инстанция писмени доказателства, представени от МВР, е видно, че ищецът К. Г. П.
никога не е извършвал регистрация на МПС, за което е заплатил процесната сума в
полза на ответника. Следователно и доколкото не е доказано ищецът да е вносител на
МПС, то последният нито дължи продуктова такса за него, нито възнаграждение по
договор с организация за оползотворяване, чрез която се изпълнява задължението за
заплащане на продуктова такса.
Във връзка с посочените мотиви съдът счита, че по делото не е доказано
основание за задържане на сумата в размер на 310 лв. от страна на въззивника, поради
което обжалваното решение се явява правилно и подлежи на потвърждаване.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски,
като в негова полза следва да се присъди сумата в размер на 400 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14485/23.07.2024 г. по гр.д. № 28230/2023 г. по
описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА „Българска рециклираща компания“ АД, ЕИК ********* да заплати
в полза на К. Г. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на
400 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4