№ 15520
гр. София, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110158069 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на "Н..." ЕООД, против "В..." ЕАД, с която са
предявени три обективно кумулативно съединени искове, както следва: с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
процесната клауза за неустойка е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че ищецът не дължи сумата от 922,27 лева, поради нищожност на клаузата за
неустойка, както и на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД да бъде осъден ответникът "В..."
ЕАД да заплати на ищеца сума в размер от 100.41 лева, представляваща сума по Фактура №
********** от 22.07.2024 г.
Ищецът "Н..." ЕООД твърди, че сключил с ответника Договор за телекомуникационна
услуга № ******29062024-60746609 от 29.06.2024 г., изменен с Допълнително споразумение
с Входящ номер 20240629133322- 6076609 от 29.06.2024 г. По силата на така сключения
Договор "В..." ЕАД се задължил да предостави на ищеца устройство - мобилен апарат при
условията на „Промоция тарифа Unlimited Traffic 300", по силата на които се предоставя
неограничен мобилен интернет в мрежата на Vivacom с максимална скорост до 300 Mbps
срещу 1 насрещната престация от страна на доверителя ми в размер на месечен абонамент
от 39,99 лева без включен ДДС. В изпълнение на задълженията си по така сключения
договор ищецът добросъвестно заплатил две месечни такси в общ размер от 83,68 лв. без
включен ДДС или 100,41 лв. с включен ДДС, за което плащане била издадена Фактура №
********** от 22.07.2024 г. Начинът на формиране на сумата от 83,68 лв. бил подробно
описан в Приложение към Фактура: Ползвани телекомуникационни услуги. След сключване
на договора ищецът установил, че максималната скорост на представения неограничен
мобилен интернет не е с максималната скорост до 300 Mbps, а същата е 15,56 Mbps скорост
за сваляне и 9.47 Mbps скорост за качване. Посочената скорост не съответствала на
предложените от ответното дружество условия, като разликата е значителна и с оглед на
липсата на каквато и да е полезна стойност на посочената скорост за ищеца, предоставянето
на същата следвало да се приравнява на пълно неизпълнение от страна на ответника на
поетите от него договорни задължения. Поради пълно неизпълнение на задълженията на
1
ответника ищецът отправил едностранно волеизявление за прекратяване на Договора за
телекомуникационна услуга. Прекратяването на Договора е обективирано в Допълнително
споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги с Входящ номер
20240705094228-60799003 от 05.07.2024 г. между страните. В резултат на прекратяването
ответникът претендирал неустойка в размер от 922,27 лева, която се формирала от размера
на всички месечни абонаменти, включително за допълнителни услуги със срочен абонамент,
без отстъпка, за периода от прекратяването на Договора до изтичането на уговорения
минимален срок. Счита, че макар подобна клауза да е включена в Договора между страните
и да е възпроизведена и в Допълнителното споразумение за прекратяване на същия, то
същата е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, преценено още към момента
на сключването на Договора. При уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на
договор за услуга в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на
срока му, мобилният оператор "В..." ЕАД по прекратения договор щял получи имуществена
облага от ищеца в размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да се
предоставя ползването на услугата по договора. Следователно уговорената по този начин
неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън типичните функции на неустойката,
създавайки условия за неоснователно обогатяване на "В..." ЕАД и нарушава принципа за
справедливост. На самостоятелно основание недължима била сума от 922,27 лева, тъй като в
7-дневен срок от сключването на Договора е налице възможност същият да бъде прекратен
едностранно от ищеца, което е уредено в императивната разпоредба на чл. 228, ал. 5 от
Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Видно от представените с исковата молба писмени
доказателства, процесният Договор бил сключен на 29.06.2024 г., след което бил прекратен
на 05.07.2024 г. С оглед прекратяване на процесния Договор, счита, че така извършеното
плащане на 22.07.2024 г. по Фактура № ********** от 22.07.2024 г. е извършено на
отпаднало основание. Към момента на извършеното плащане правоотношението между
страните е било погасено на основание извършеното прекратяване на Договора от
05.07.2024 г., поради което сумата била недължимо платена от доверителя ми и довежда до
неоснователно обогатяване на ответника на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 3ЗД. Поради
това ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
процесната клауза за неустойка е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, като
същата е уговорена извън присъщите функции на неустойката на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД, да бъде признато за установено по отношение на ответника "В..." ЕАД, че
ищецът не дължи сумата от 922,27 лева на основание чл.124, ал.1 ГПК, както и на основание
чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД да бъде осъден ответникът "В..." ЕАД да заплати на ищеца сума в
общ размер от 100.41 лева, представляваща плащане по Фактура № ********** от
22.07.2024 г., тъй като същата е платена на отпаднало правно основание, ведно със законната
лихва за забава върху посочената сума от момента на подаване на исковата молба до
окончателното погасяване на сумата. Претендира разноски.
Ответникът "В..." ЕАД в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба, в
който оспорва твърдението, че от страна на В... ЕАД не са спазени задълженията по
договора, с оглед скоростта на предоставения интернет трафик, тъй като видно от
съдържанието на договора скоростта била до 300 Mbps и не се поддържала такава през
цялото време. Оспорва твърдението на ищеца, че клаузата за неустойка е нищожна, оспорва
и иска с основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като счита, че сумата е платена на валидно
правно основание. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2
вр. чл.12 от ГПК прие за установено от фактическа страна и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл.124, ал.1 ГПК в тежест на ответника е да докаже,
при условията на пълно и главно доказване: 1/ валидно възникнало облигационно
правоотношение между страните по договор за електронни съобщителни услуги; 2/
изпълнение на задълженията си за предоставяне на договорените услуги на ищеца в
2
рамките на исковия отчетен период и размер на дължима за същите цена, съответна на
претендираната, начислена при обвързващи страните условия на договора; 3/ валидна
неустоечна клауза, съставляваща основание за начисляване на неустойка при едностранно
прекратяване на договора от абоната, в размер съответен на претендирания.
При иск по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД ищцовата страна следва да докаже наличието на
валидно сключен договор за електронни съобщителни услуги между него и ответника, факта
на плащане на сума по договора, след прекратяването му, а ответната – основанието за
нейното задържане, ако твърди наличието на такова основание.
По реда на чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК с доклада по делото съдът е приел за
безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството между страните факта на
сключен между страните Договор за телекомуникационна услуга № ******29062024-
60746609 от 29.06.2024 г., изменен с Допълнително споразумение с Входящ номер
20240629133322-6076609 от 29.06.2024 г. и че същият е прекратен, считано от 05.07.2024 г.,
както и плащането на две месечни такси в общ размер от 83,68 лв. без включен ДДС или
100,41 лв. с включен ДДС, за което плащане е издадена Фактура № ********** от 22.07.2024
г.
По иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, изр. 3 ЗЗД.
Преюдициален се явява въпросът за нищожността на клаузата за неустойка в Договор
за телекомуникационна услуга № ******29062024-60746609 от 29.06.2024 г.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, изр. 3 ЗЗД е налице, когато с
така уговореното задължение се нарушават принципите на справедливост, на
добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяване на
неоправдано имуществено разместване. Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без
да е нужно те да се доказват. Неустойката представлява договорен способ, при който
страните при сключване на договора уговарят начин на обезвреда за едната страна по
договора, ако е допуснато неизпълнение от насрещната страна на договорно
правоотношение. В хипотезата, когато е уговорена неустойка, страната не е длъжна да
доказва вредите си, а има правото да претендира уговорената в нейна полза неустойка. За да
бъде действителна клаузата за неустойка, необходимо е неустойката да съответства на
нейните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно разясненията,
дадени с тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, начинът на определяне на
неустойката, както и границите на същата, не са уредени с императивни правни норми,
поради което договарянето й без краен предел, както и евентуалната й прекомерност, сами
по себе си не водят до нищожност на клаузата за заплащане на неустойка. Неустойката
следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД когато
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора при съблюдаване и на примерно
изброените критерии като естеството им на парични или на непарични и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог, ипотека и др.;
вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на
задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. При всяка
преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се
съобразят конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. За да възникне
правото на неустойка обаче, уговорката за дължимостта й не следва да противоречи на
императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани
морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и
3
търговските правоотношения.
Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка
нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и/или пр. 3 ЗЗД и препятства възникването на
вземането и на задължението за неустойка. Поради това, действителността на клаузата за
неустойка, следва да бъде преценена служебно от съда независимо дали страните са се
позовали на нищожността й (в този смисъл са: решение № 247/11.01.2011 г. по т. д. №
115/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., на ВКС, ІІ
ТО, решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г., на ВКС, І ТО, и решение №
232/05.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ВКС, ІІ ТО). В последователната практика на
ВКС по граждански и търговски дела е възприето становището, че макар да е договорена
между търговци, неустойката може да бъде нищожна, както поради противоречие със закона,
така и поради несъответствието й с добрите нрави /така напр. Решение № 4 от 25.02.2009 г.
на ВКС по т. д. № 395/2008 г., I т. о., ТК, Определение № 885 от 14.12.2018 г. на ВКС по к.
гр. д. № 1993/2018 г.и др./. Настоящият състав намира, че в конкретния случай в договора,
сключен между страните, се съдържа уговорка /стр.5 от договора/, че при прекратяване на
същия по искане или по вина на абоната преди изтичане на срока /в случая за 24 месеца/,
включително при неплащане на дължими суми, последният дължи заплащане на оставащите
месечните абонаментни такси до края на договора. Съдът намира, че клаузата в подписания
от страните договор, уреждащ задължение за абоната за заплащане на неустойка при
предсрочно прекратяване в размер на стандартните месечни такси до края на срока на
договора, е нищожна поради накърняване на добрите нрави, поради което не поражда
задължения за заплащане на неустойка за ищеца. Това е така, тъй като в този случай
мобилният оператор по прекратения договор претендира, че има право да получи
имуществена облага в размер, който би получил, ако договорът не беше прекратен, като
същевременно е освободен от задължение за изпълнение на своите задължения по договора.
Последното създава значителна нееквивалентност в правоотношението между страните по
същото, нарушава принципите за справедливост и недопускане на неоснователно
обогатяване, който дисбаланс се явява в противоречие с добрите нрави, поради което съд
приема, че клаузите, въз основа на които ответникът счита, че са възникнали вземания за
неустойки са нищожни на посоченото основание. Аргумент за това е и разпоредбата на чл.
88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, уреждаща отговорност за нарушен негативен интерес, при който
обезщетението няма компенсаторен характер.
По иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
С оглед уважаването на иска за признаване на нищожност на клаузата за неустойка,
основателен по същите съображения се явява и вторият предявен иск да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 922,27 лева,
представляваща начислена от ответника неустойка при прекратяване на същия по искане
или по вина на абоната преди изтичане на срока, включително при неплащане на дължими
суми, абонатът дължи неустойка в размер на оставащите месечните абонаментни такси за
периода от прекратяването до изтичане на уговорения минимален срок, поради
недействителност на клаузата за неустойка.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
При третия фактически състав по чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува при
получаването на престацията, но след това то е от паднало с обратна сила. Съществено
изискване е отпадането на основанието да има обратна сила, тъй като в случаите, в които
прекратяването на основанието е само занапред, то не би могло успешно да се реализира
искова претенция, на посоченото основание. Този фактически състав при развалянето на
договори намира приложение, когато то има ретроактивно действие. В настоящия случай не
е спорно плащането на две месечни такси в общ размер от 83,68 лв. без включен ДДС или
100,41 лв. с включен ДДС, за което плащане е издадена Фактура № ********** от 22.07.2024
4
г.
Развалянето на договора има такова действие само когато по него е уговорено
еднократно, а не продължително или периодично престиране – чл. 88 ал. 1 ЗЗД.
Предпоставка за връщане на получената на отпаднало основание престация е липсата на
основание тя да се задържи. Вината на страните в договорната връзка би имала значение за
развалянето на договора по чл. 87, ал.2 от ЗЗД, но само разваленият договор е основание за
предявяване на иска по чл. 55, ал.1, предл. трето ЗЗД за връщане на полученото на
отпаднало основание. Едностранното прекратяване на договора по същността си
представлява разваляне на договора, тъй като основанието за прекратяване на
облигационната връзка е виновно неизпълнение на задължение от страна на потребителя. С
оглед характера на насрещните престации /за продължително изпълнение/ развалянето на
договора има действие занапред, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да
се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Разноски
претендират и двете страни – ищецът за платена държавна такса 150 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв., а ответникът за юрисконсултско възнаграждение.
Установява се, че по делото ответното дружество е било защитавано от юрисконсулт, като
размерът на юрисконсултско възнаграждение за производството съдът определя на сумата от
100 лв. на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 ЗПП вр. чл.78, ал.8 ГПК. Предвид липсата
на изрична уговорка от страните по договора за правна защита и съдействие от 13.09.2024 г.
колко е договореният адвокатски хонорар поотделно за всеки иск, съдът прилага правилото
за простото деление на искове, като приема, че за всеки един иск разноските за адвокатско
възнаграждение са в размер на 166,66 лева, поради което по съразмерност на ищеца се
следват разноски в размер на 433.33 лева, а на ответника 33.33 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Н..." ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „К... срещу "В..." ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ц... в отношенията между страните на
основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради противоречие с добрите
нрави, клаузата за неустойка в Договор за телекомуникационна услуга № ******29062024-
60746609 от 29.06.2024 г., че при прекратяване на същия по искане или по вина на абоната
преди изтичане на срока, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи
неустойка в размер на оставащите месечните абонаментни такси за периода от
прекратяването до изтичане на уговорения минимален срок, е нищожна.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал.1 ГПК, че „Н..." ЕООД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „К... не дължи на "В..." ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ц..., сумата от 922.27 лева,
представляваща неустойка формирана от размера на всички месечни абонаменти,
включително за допълнителни услуги със срочен абонамент, без отстъпка, за периода от
прекратяването на Договора до изтичането на уговорения минимален срок, поради
нищожност на клаузата за неустойка в Договор за телекомуникационна услуга №
******29062024-60746609 от 29.06.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД от „Н..." ЕООД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „К... срещу "В..." ЕАД, ЕИК
5
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ц..., иск за връщане на сума в
размер от 100.41 лева, представляваща сума по Фактура № ********** от 22.07.2024 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, "В..." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Ц..., да заплати на „Н..." ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „К..., сумата от 433.33 лева разноски за
производството.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Н..." ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „К... да заплати на "В..." ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ц..., сумата от 33.33 лева разноски за
производството за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6