Р Е Ш Е Н И Е
№ 4
гр. Габрово, 06.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на тринадесети януари
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Гишина адм.
дело № 266 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Съдът е сезиран с жалба от С.А.С. *** против Решение № 1040-10-5 от 14.01.2019 година на Директора на ТП на НОИ – Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на С. срещу Разпореждане № ********** от 01.07.2017 година на Ръководител „ПО” в ТП на НОИ – Ловеч.
В жалбата се съдържа оплакване за допусната някаква явна фактическа грешка по чл. 98, ал. 3 от КСО в разпореждане от 26.05.2017 година, отстранена по чл. 99, ал. 2 от КСО с разпореждането от 01.07.2017 година, но от изчисляването на която са получени още много грешки. Жалбоподателката твърди, че пенсията ѝ винаги се преизчислявала от датата на заявлението, по което е отпусната – 21.11.2012 година, но в банката постъпват пари, които не са реално определени от датата на заявленията, а останалите пари ги няма.
В открито съдебно заседание жалбоподателката се явява лично
и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, поддържа се
жалбата, по същество се прави искане за отмяна на оспорените актове, за да се
изчисли правилно размерът на пенсията.
Ответната страна не се явява и не се представлява в открито
съдебно заседание. В депозирани от надлежно упълномощен процесуален
представител – юрисконсулт писмена молба /л. 82-83/ и писмени бележки /л.
84-86/ се заявява становище за неоснователност на жалбата, по същество се прави
искане за отхвърляне на оспорването, по съображения, подробно развити в
писмените бележки. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл. 118 от КСО, надлежно указан и от административния орган в оспорения акт.
Местната подсъдност на делото е определена в хипотезата на чл. 133, ал. 6 от АПК с Определение № 12796 от 01.10.2019 година по адм. дело № 10464/2019 на ВАС, VІ отделение.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбоподателката С.С. получава
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната ѝ с Разпореждане №
********** от 15.12.2012 година на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Ловеч /л. 8
от адм. дело № 67/2019 на АС – Ловеч/, чийто размер е изменян по искане на
лицето и преизчисляван по предвидения в закона ред.
На 01.07.2017 година е издадено
Разпореждане № ********** от 01.07.2017 година на
Ръководител „ПО” в ТП на НОИ – Ловеч /л. 11 от адм. дело № 67/2019 на АС –
Ловеч/, с което на основание § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО от 2015 година и ПМС
№ 116 от 22.06.2017 година пенсията на С. е преизчислена, в резултат на което е
посочена сума за изплащане 489.66 лева.
Посоченото Разпореждане е било
връчено на С. в съдебно заседание по адм. дело № 193/2018 година по описа на
Административен съд – Ловеч, проведено на 13.12.2018 година, което
обстоятелство е отразено в процесното Решение № 1040-10-5 от 14.01.2019 година
на Директора на ТП на НОИ – Ловеч и не се установява да е спорно между
страните.
Недоволна от разпореждането, С. го обжалва пред Директора
на ТП на НОИ – Ловеч в срока по чл. 117, ал. 2, предл. 1 от КСО - жалба на л. 21-22
от адм. дело № 67/2019 на АС – Ловеч/.
Директорът на ТП на НОИ – Ловеч е издал Решение № 040-10-5
от 14.01.2019 година на Директора на ТП на НОИ – Ловеч /л. 15-17 от адм. дело №
67/2019 на АС – Ловеч/, с което е отхвърлил жалбата на С. срещу Разпореждане № **********
от 01.07.2017 година на Ръководител „ПО” в ТП на НОИ – Ловеч.
Решението е съобщено на жалбоподателката на 23.10.2019
година, видно от представено по делото копие на известие за доставяне /л. 18 от
адм. дело № 67/2019 на АС – Ловеч/ и по предприето в срок оспорване на
решението е образувано настоящото съдебно производство.
В случая е извършено преизчисляване на пенсията на С. по
новото към онзи момент, а сега вече отменено /ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от
01.01.2019 г./ правило на § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО в приложимата за процесния
случай редакция от ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., което, за
разлика от осъвременяването по чл. 100 от КСО, не представлява увеличаване на
стария размер на пенсията с точно определен процент, а ново изчисляване на
първоначално определения размер на пенсията съобразно тежестта на годините и
месеците зачетен осигурителен стаж, върху който автоматично се начисляват
всички извършени осъвременявания и преизчислявания от датата на отпускане на
пенсията до настоящия момент, т.е. при преизчисляването се променя процентът по
чл. 70, ал. 1 от КСО на осигурителния стаж в зависимост от определения процент
със ЗБДОО и се прави ново осъвременяване и преизчисляване от датата на
отпускане на пенсията. В този смисъл са Решение № 14159 от 23.10.2019 г. на ВАС
по адм. д. № 15252/2018 г., VI отд.; Решение № 167 от 7.01.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 5230/2019 г., VI отд.; Решение № 5763 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 7199/2018 г., VI отд. и други.
Съгласно правилото на § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО в
приложимата за процесния случай редакция от ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от
01.01.2016 г., пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември на годината, в
която процентът по чл. 70, ал. 1 достига 1,5, се преизчисляват ежегодно от 1
юли на всяка календарна година, следваща годината на отпускането на пенсията,
със съответния процент по чл. 70, ал. 1, изречение второ. Пенсиите за трудова злополука
и професионална болест се преизчисляват ежегодно от 1 юли на всяка календарна
година, като коефициентът по чл. 79, ал. 1, т. 1 – 3 се увеличава с процента по
чл. 70, ал. 1, изречение второ.
Промяната в размера на отпуснатата пенсия е обусловена от
предпоставката да е по-благоприятна за лицето. Когато се касае за възникнало и
упражнено вече право на пенсиониране, във връзка с което е отпусната пенсия, тя
може да бъде променяна при предпоставките на кодекса само ако новополучаващият
се размер е по-благоприятен за лицето, носител на субективното право. В
настоящия случай промяната е благоприятна за жалбоподателката, тъй като в
резултат на прилагането на правилото на § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО от 2015
година преизчисленият по новия механизъм размер на пенсията е 489.66 лева и той
е по-висок в сравнение с размера, определен с предходното Разпореждане № **********
от 26.05.2017 година /л. 23 от адм. дело № 67/2019 на АС – Ловеч/, който е
478.35 лева.
Размерът на определената на С. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст не може да бъде преразглеждан в настоящото производство по повод на твърденията за допусната грешка, мултиплицираща се във всеки следващ акт на пенсионните органи, тъй като той е определен със стабилни, влезли в сила, административни актове. С оглед пълнота на изложението следва да се посочи, че при извършена служебна справка се установява, че с Решение № 6 от 11.01.2019 година по адм. дело № 193/2018 г. по описа на Административен съд – Ловеч, оставено в сила с Решение № 16333 от 02.12.2019 година по адм. дело № 3232/2019 година на ВАС на РБ, VІ отд, е отхвърлена жалбата на С. против Решение № 1040-10-25 от 18.05.2018 година на Директора на ТП на НОИ – Ловеч, с което е потвърдено Разпореждане № Разпореждане № ********** от 26.05.2017 година на Ръководител „ПО” в ТП на НОИ – Ловеч, което Разпореждане е предхождащо процесното. По оспорвания на предходни актове на пенсионните органи са постановени Решение № 4498 от 10.04.2018 година по адм. дело № 1188/2017 на ВАС, VІ отделение и Решение № 1687 от 06.02.2014 година по адм. дело № 13374/2013 на ВАС, VІ отделение, като и в двата случая оспорванията на С. са отхвърлени.
Наведените от жалбоподателката доводи за незаконосъобразност на процесните актове на пенсионните органи очевидно се дължат на неразбиране и неразграничаване на механизма за осъвременяване на пенсиите и механизма за преизчисляване на пенсиите. В случая не става въпрос за издаване на 2 разпореждания по подаденото от С. заявление на 19.04.2017 година. По това заявление е издадено Разпореждане № ********** от 26.05.2017 година на Ръководител „ПО” в ТП на НОИ – Ловеч, като е зачетен допълнително придобит осигурителен стаж, а Разпореждането е било обект на съдебен контрол, при който оспорването е отхвърлено /данни за съдебните решения са посочени по-горе/. С процесното Разпореждане № ********** от 01.07.2017 година на Ръководител „ПО” в ТП на НОИ – Ловеч не се прави произнасяне по заявление на правоимащото лице, а служебно се прилага правилото на § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО от 2015 година и пенсията се преизчислява, а не се осъвременява, както подборно е обяснено по-горе. Осъщественият съдебен контрол върху актовете на пенсионните органи опровергава твърдението за допусната грешка, като такава не се открива и в процесните Решение № 1040-10-5 от 14.01.2019 година на Директора на ТП на НОИ – Ловеч и Разпореждане № ********** от 01.07.2017 година на Ръководител „ПО” в ТП на НОИ – Ловеч.
По изложените съображения съдът намира, че Решение № 1040-10-5 от 14.01.2019 година на Директора на ТП
на НОИ – Ловеч и потвърденото с него Разпореждане № ********** от 01.07.2017
година на Ръководител „ПО” в ТП на НОИ – Ловеч са издадени от компетентни
органи предвид разпоредбите на чл. 98, ал. 1 /за разпореждането/ и чл. 117 от КСО /за решението/, в писмена форма, при спазване на
административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както
и в съответствие с целта на закона, което обуславя извода за законосъобразност
на актовете и съответно неоснователност на оспорването.
При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143,
ал. 3-4 от АПК и своевременно направено искане от процесуалния представител на
ответната страна, оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати на
ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева за
настоящата инстанция, изчислен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, съобразен с вида и количеството на извършената дейност от процесуалния представител
на ответната страна, както и с реалната продължителност на производството пред
настоящата инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от
Административно-процесуалния кодекс, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.С. ***
против Решение № 1040-10-5 от 14.01.2019 година на Директора на ТП на НОИ –
Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на С. срещу Разпореждане № ********** от
01.07.2017 година на Ръководител „ПО” в ТП на НОИ – Ловеч.
ОСЪЖДА С.А.С. *** с ЕГН ********** да заплати в полза на ТП на НОИ – Ловеч сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: