№ 136
гр. Пазарджик , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ели Каменова
при участието на секретаря Огняна Фурнаджиева
като разгледа докладваното от Ели Каменова Административно наказателно
дело № 20205220201596 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. Д. В., ЕГН: **********, от гр. ****, ул.
„*****“ № **, против Електронен фиш Серия К № 3631810, издаден от
ОДМВР – Пазарджик, с който на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е
наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв.
В жалбата се правят бланкетни възражения за нарушение на материалния
закон и процесуалните правила при издаване на ЕФ. Сочи се, че в ЕФ липсват
данни за посоката на движение на МПС, не е посочено конкретно и
достоверно място на извършеното нарушение. В жалбата се оспорва
авторството на извършеното деяние, като е формулирано искане за отмяна на
ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
изпраща представител.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не взима становище по
1
същество на спора.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие
за установено следното:
На 20.03.2020 г. в 17:33 часа посредством автоматизирано техническо
средство – мобилна радарна система ARH CAM S1 било заснето движението
на лек автомобил „***“ с регистрационен № *** в гр. Пазарджик на бул. „Г.
Бенковски“ № 153 с посока на движение към с. Гелеменово. Техническото
средство заснело движението на автомобила, измерило, фиксирало и записало
скоростта му на движение на 62 км/час (след редукция с 3 км/ч в полза на
водача на действително измерената скорост от 65 км/час), при установена
максимално разрешена скорост за движение в населеното място от 50 км/ч.
Впоследствие, от паметта на устройството била разпечатана 1бр. фотоснимка,
на която може да се възприеме автомобилът, измерената скорост на движение
на автомобила, датата и часа на заснемането му.
След справка в масивите на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -
Пазарджик се установило, че посоченият автомобил е регистрирана
собственост на жалбоподателя П. Д. В.. С оглед на това бил издаден
обжалваният понастоящем електронен фиш Серия К № 3631810 от ОДМВР -
Пазарджик, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от
ЗДвП, на жалбоподателя – П.В. било наложено наказание „глоба" в размер на
100 лева.
Видно от приложените по делото доказателства автоматизирано
техническо средство АRH CAM S1, с което е заснето нарушението,
представлява преносима система за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на номера и комуникации, с фабричен № 11743bb и вписано под
номер 5126 в Регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване. Към датата на нарушението – 20.03.2020 г. съответства на
одобрените типове средства за измерване и преминало изискуемият
технически преглед.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства, обективирани в писмените и
веществените доказателствени средства, които са непротиворечиви и
2
допълващи се, както и от разпита на свидетеля – И. А. А., който на процесната
дата е работил с техническото средство. В показанията си свидетелят поясни,
че е разположил автоматизираното техническо средство в средната
разделителна ивица на бул. „Георги Бенковски“ № 153, откъм страната на
Затвора, на излизане от гр. Пазарджик в посока с. Гелеменово и в границите
на населеното място. Съдът кредитира показания на свидетеля като точни,
ясни и обективни и кореспондиращи с останалите писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства по делото. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените
факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че
видно от полученото от въззиваемата страна писмо вх. № 263/08.01.2021 г. /л.
41/ и към датата на съдебното заседание не е налична в Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - Пазарджик разписка за връчване на ЕФ, поради което
и такава не може да се предостави на съда.
Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната
практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на
санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на
жалбата в законоустановения срок, считано от датата на надлежно връчване.
В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да
докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14 -
дневният срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е
подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие,
дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на
администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.
Освен това от приложената по делото справка за нарушител/водач /л. 16-
17/ е видно, че ЕФ е връчен на жалбоподателя на 29.08.2020 г. В такъв случай,
макар и по делото да не е представена надлежно оформена разписка за
връчване на ЕФ, то при наличието на все пак някакви данни за връчване на
3
ЕФ, следва да се счете, че жалбата против ЕФ е подадена от санкционираното
лице чрез наказващия орган на 14.09.2020 г., /14-дневният срок е изтекъл на
12.09.2020 г., което се пада почивен ден – събота, но съгласно чл. 84 от ЗАНН
във вр. с чл. 183, ал. 3 от НПК, срокът е изтекъл в първия следващ присъствен
ден, т.е. на 14.09.2020 г./, поради което е процесуално допустима, като
подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на атакувания фиш пред компетентния съд.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
В хода на настоящото производство по безспорен начин се доказа фактът
на извършеното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Съдът констатира, че в процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати
съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен
правилно.
Електронният фиш е издаден при кумулативното наличие на всички
предпоставки за издаването му съгласно чл. 189, ал.4, изр. първо ЗДвП – при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Съгласно § 6, т.
65 от ДР на ЗДП– „Автоматизирани технически средства и системи са уреди
за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес“. Това означава, че при мобилните
автоматизирани технически средства контролният орган по никакъв начин не
оказва влияние върху процеса на самото измерване на скоростта от
съответното АТСС, което е абсолютно независимо и на база вградения му
софтуер и радар извършва измерване, респ. заснемане и се констатира
евентуално превишение. Задължението на контролния орган при боравене с
техническото средство е единствено да го позиционира, да го включи и да
4
зададе ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола да го
изключи и демонтира, за което да състави и попълни съответния протокол. В
процесния случай е ноторно и служебно известно на настоящия състав, че
използваният по делото тип АТСС ARH CAM S1 представлява преместваемо
устройство, което се разполага от контролния орган на пътното платно върху
т.нар. триножник, преносима поставка с три крака. Посоченото изключва
същото да е „прикрепено“ към земята, а следва да се приеме, че има характер
на временно разположено на участък от пътя, тоест явява се „мобилно“ по
своя характер. При това положение е несъмнено, че нарушението се
констатира в отсъствие на намеса на контролния орган. В приложения по
делото протокол за използване на АТСС /лист 7 от делото/, съставен на
основание чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, е отразено
мястото на разположението на АТСС, както и че последното е било в режим
на измерване „С“ – стационарен, с посока на действие „П“ – приближаващ,
поради което настоящият случай не попада в приложното поле на
разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Това е
така, тъй като нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на
движение, а временно позиционирано на участък от пътя, поради което не е
имало забрана за санкциониране на нарушението с електронен фиш. Спазено
е било и изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532, а именно
направена е била снимка /лист 8 от делото/, отразяваща на разположението на
АТСС на конкретните дата, час и участък от пътя.
От приетия като писмено доказателство протокол за използване на АТСС
се установява също, че мястото, където е извършен видеоконтрол на
скоростта, не е било предварително обозначено с пътен знак за ограничение
на скоростта, поради което е действала нормативно определената максимално
допустима скорост за движение на процесното МПС в населено място, а
именно: 50 км/ч.
Мястото не е било обозначено и с поставянето на пътен знак Е24, като с
измененията на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДП през 2017 г. и с отмяната на чл. 7 от
Наредба 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР това изискване е отпаднало, както
е отпаднало изискването и за оповестяване на мястото на контрол на
5
скоростта чрез средствата за масово осведомяване или на интернет
страницата на Министерството на вътрешните работи.
Електронният фиш е съпроводен и от снимков материал, като снимка с №
0256617 представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла
на чл. 189, ал. 15 от ЗДП, като може да се заключи, че снимката е заснета от
техническото средство, с което е било регистрирано нарушението, и е
напълно валидна и изготвена в съответствие с техническите изисквания.
Визираните реквизити най-долу на снимката съответстват на възприетото
като време, начин и място на извършване на нарушението. Установява се
посока на измерване, която напълно съвпада с посоката на движение на МПС.
Засичани са били приближаващите се автомобили, какъвто на фотоса е
процесният автомобил. Отчетената скорост е на заснетия автомобил, а не на
друг лек автомобил, тъй като камерата е насочена и е засякла автомобила,
движещ се в лентата до сградата на Затвора на бул. "Г. Бенковски" в посока
към с. Гелеменово, а видно от фотосите точно там се движи процесния
автомобил.
Установява се въведеното ограничение на скоростта 50 км/ч, както и
конкретно засечената скорост на процесния автомобил. От снимката се
установява, че процесният автомобил е заснет на разстояние от 93 метра от
разположението на АТСС, т.е. попада в полето за контрол на техническото
средство. Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че липсват данни за посоката на движение на МПС и че не е
посочено конкретно място на извършване на нарушението. В оспорения фиш
достатъчно ясно е конкретизирано мястото на извършване на нарушението, а
именно гр. Пазарджик, бул. „Г. Бенковски“ № 153 с посока на движение към
с. Гелеменово, като е отразена и посоката на движение. Това описание е
напълно достатъчно, като по никакъв начин не препятства правото на защита
на санкционираното лице, нито възможността му да разбере на кое точно
място е извършил вмененото му нарушение. Освен това мястото на
извършване на нарушението може да се идентифицира и посредством
посочените географски координати в представения снимков материал от
АТСС.
Видно е също така, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в
рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател.
6
Съдържанието му съответства на изискванията на чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от
ЗДП, като отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, а нарушението е описано по време, място и
констатирано превишаване на скоростта. Разминаването между скоростта,
която се сочи като измерена по данните от фотоса и възприетата като
установена в ЕФ се отдава на редуцирането й, предвид възможността за
допустима техническа грешка от 3 км/ч при движение до 100 км/ч, която е
отчетена в полза на нарушителя. Посочени са нарушените разпоредби на
ЗДвП /чл. 21, ал. 1/, както и наложената глоба по размер, място, начин и срок
на плащане.
Във връзка с установяването на субекта на нарушението следва изрично
да се отбележи, че нормата на чл. 188 от ЗДвП предвижда административно-
наказателна отговорност за собственика /законния представител на
юридическото лице/ или ползвателя на МПС за извършеното с него
нарушение, независимо от това, кой е действителният негов извършител.
Законодателят е предвидил в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП 14-дневен срок от
получаването на електронния фиш, в който собственикът, респ. ползвателят
на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в
съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление
на МПС, като в случай, че не представи такава декларация следва да понесе
отговорност за извършеното нарушение. В конкретния случай видно от
приложената по делото справка за регистрация на МПС /на л. 6/ собственик
на процесното МПС е именно жалбоподателят – Палмен Димитров В. –
обстоятелство, което не се оспорва от санкционираното лице в подадената до
съда въззивна жалба. Последният не се е възползвал от възможността по чл.
189, ал. 5 ЗДвП, поради което и правилно е бил приет от издателя на
обжалвания електронен фиш като лице, отговорно за извършеното
нарушение. В случаите на засичане на нарушение за скорост с АТСС се
санкционира собственикът на МПС, ако е ФЛ (както е в конкретния случай),
съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, респ. законовият
представител на ЮЛ, ако такова е собственик на ПС (чл. 182, ал. 2 от ЗДвП).
Освен това е дадена от закона възможност, за която и санкционираният е
уведомен във връчения му ЕФ, че в 14-дневен срок може да декларира кой е
7
бил водач на МПС, при регистриране на нарушението и да представи копие
от неговото СУМПС. В случая в законоустановения срок такава декларация
не е подадена от собственика на МПС, а същият директно е обжалвал фиша.
Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на
нарушението в лицето на санкционирания е безспорно доказано, поради което
неоснователно се явява бланкетно направеното възражение на жалбоподателя,
че не е автор на извършеното деяние.
Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш
правилно е приложен и материалният закон. От събрания по делото и
безпротиворечив доказателствен материал се доказва, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и от субективна страна административното
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което е наказан. От обективна страна
на 20.03.2020 г. в 17:33 часа в гр. Пазарджик на бул. „Г. Бенковски“ № 153 в
посока на движение към с. Гелеменово жалбоподателят е управлявал лек
автомобил с марка и модел „***“ с рег. № *** със скорост 62 км/ч при
разрешена скорост от 50 км/ч. Не възниква никакво съмнение или неяснота
къде точно е осъществено движението на жалбоподателя в нарушение на
установените правила, както и че това е станало в границите на населено
място. В тази връзка по делото е доказано и че максимално разрешената
скорост за движение в процесния пътен участък е била 50 км/ч, удостоверено
в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Същевременно е налице и правилно попълване на протокола в частта
представена на съда. Обстоятелството, че протоколът е представен само в
лицевата си част, тъй като не е преснимана задната част, не води до порок в
самата процедура – протоколът е изготвен по бланка и са попълнени
необходимите реквизити и не съществува съмнение, че е изготвен във връзка
с използване на посоченото АТСС на датата, на която е извършено
нарушението, за което е издаден процесния ЕФ.
В обобщение на изложеното дотук следва да се заключи, че бланкетно
направеното възражение във въззивната жалба за допуснати съществени
процесуални нарушения, накърняващи правото на защита, респ. за нарушение
на материалния закон, при издаването на обжалвания ЕФ, се явява
неоснователно, доколкото съдът при извършената проверка не констатира
наличието на такива.
8
Настоящият състав на съда намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя П.В. като
собственик на процесното МПС, с което е било извършено вмененото
нарушение, доколкото за превишение на разрешената скорост за движение в
конкретния пътен участък, т. е. в населено място от 50 км/ч, със скорост от
порядъка на 11 – 20 км/ч се налага глоба в размер на 50 лева /чл. 182, ал. 1, т.
2 от ЗДвП/.
По отношение на определената санкция съдът счита, че размерът на
същата е правилно определен, като и самата санкция е определена в твърд
размер от закона. Поради всичко изложено съдът счита, че издадения
електронен фиш е законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН право на
разноски има въззиваемата страна, но доколкото същата не е участвала в
настоящото производство посредством процесуален представител, нито е
взела становище по същество на спора, то съдът не следва да й присъжда
такива.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен
съд – Пазарджик
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 3631810, издаден от
ОДМВР – Пазарджик, с който на П. Д. В., ЕГН: **********, от гр. ****, ул.
„*****“ № **, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал.
4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер
на 50 лв.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Пазарджик в
14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му по реда на Глава ХІІ от
АПК.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9