РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Сливница, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело №
20211890100636 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Ю.Б. П., с която
против Кооперация „З.к.“ Сл. са предявени осъдителни искове, както следва:
1/ иск с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 2 от КТ за сумата от общо 15
909,84 лева, представляваща трудово възнаграждение за периода м. 09.2018 г.
до 06.10.2020 г.;
2/ искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата 408,84 лева -
лихва за забава за периода 31.12.2018 г. до 31.08.2021 г.; сумата 1095,78 лева
– лихва за забава за периода 30.06.2019 г. до 31.08.2021 г.; сумата 592,33 лева
– лихва за забава за периода 31.12.2019 г. до 31.08.2021 г.; сумата 752,38 лева
– лихва за забава;
3/ иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за сумата от 498,25 лева –
неплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
В исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор ищецът е
работил при ответника на длъжност „полевъден работник“, като за
престирания от него труд е получавал брутно трудово възнаграждение в
размер 421 лева през 2016 г., 440 лева през 2017 г., 470 лева през 2018 г., 525
лева през 2019 г. и 590 лева през 2020 г., както и допълнително трудово
възнаграждение в размер на 1 процент на година за прослужено време.
Твърди се, че на 06.10.2020 г. трудовото правоотношение с ответника е
било прекратено. Посочва, че за периода м. 09.2018 г. до 06.10.2020 г. не е
получавал трудово възнаграждение за положения труд в общ размер на
процесната сума.
1
Твърди, че ответникът му дължи и обезщетение за забава върху
неплатеното трудово възнаграждение, както и обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск.
Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията в
законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба,
който оспорва иска. Ответникът не оспорва обстоятелството, че ищецът е
работил при него по трудово правоотношение. Оспорва размера на
претендираните от ищеца суми.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз
основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ:
Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. За основателност на иска в тежест на ищеца при
условията на пълно и главно доказване е да докаже следните предпоставки: 1/
наличие на валидно правоотношение по трудов договор сключен между
страните, по който ищецът е работник, а ответникът работодател; 2/ ищецът е
престирал реално трудовата си сила през процесния период при работодателя;
3/ какъв е размерът на нетното трудово възнаграждение за процесния период.
Ответникът не оспорва, че по силата на трудов договор от 21.06.2016 г.
ищецът е работил при него на длъжност „полевъден работник“, като това се
установява и от представения по делото договор № 03 от 21.06.2016 г. Видно
от представеното копие от трудовата книжка на ищеца основното месечно
трудово възнаграждение е било определено на 421 лева през 2016 г., 440 лева
през 2017 г., 470 лева през 2018 г., 525 лева през 2019 г. и 590 лева през 2020
г., което се изплаща ежемесечно.
При иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ може да се присъди
брутното трудово възнаграждение или остатъкът от чистата сума за
получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки
(нетно трудово възнаграждение), като в решението трябва да е ясно дали се
присъжда брутното трудово възнаграждение или се присъжда остатъкът, след
приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху
общия доход и осигурителните вноски. Когато е присъдено брутното
трудово възнаграждение, дължимият данък и осигурителни вноски ще се
изплатят от събраните суми в изпълнителното производство – така решение
№ 166 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 220/2009 г., III г. о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК.
С оглед изложеното и за определяне размера на дължимото брутно
трудово възнаграждение за част от исковия период съдът кредитира
приложената по делото справка от 01.07.2019 г., издадена от ответника, в
която е посочено, че дължимото от работодателя брутно трудово
възнаграждение за периода м.09.2018 г. – м. 12.2018 г., възлиза на сумата в
общ размер на 1508 лева, а за периода м.01.2019 г. – м. 06.2019 г., възлиза на
сумата в общ размер на 4962 лева. Служебната бележка съдържа неизгодни за
2
издателя си обстоятелства и затова съдът я цени като доказателство по
делото.
За определяне на брутното трудово възнаграждение на ищеца за
останалата част от исковия период /м. 07.2019 г. – 06.10.2020 г./ съдът
прецени заключението на вещото лице по ССчЕ, от което се установява, че
брутното трудово възнаграждение за периода м. 07.2019 – м. 12.2019 г.,
възлиза на сумата в общ размер на 3780 лева, а за периода м. 01.2020 г. –
06.10.2020 г., възлиза на сумата в общ размер на 6998,98 лева.
Работодателят не е представил доказателства за погасяване на
задължението за заплащане на трудово възнаграждение /твърденията на
ответника, че е заплатил сумата от 1000 лева на ищеца останаха недоказани
от представените по делото доказателства/, поради което искът с правно
основание чл. 128, т. 2 от КТ следва да се уважи за сумата от 15 909,84 лева.
По делото се установи, че дължимото от ответника на ищеца брутно трудово
възнаграждение за процесния период е в размер на 17 248,98 лева, но с оглед
диспозитивното начало съдът не може да присъди по-голяма сума от
претендираната.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Следователно за уважаване на иска за мораторна лихва следва да се
установи: 1/ наличието на главен дълг и 2/ изпадането на длъжника в забава
за неговото изплащане.
С оглед основателността на главния иск за главница, основателен се
явява и иска за мораторна лихва върху всяко дължимо трудово
възнаграждение. Трудовото възнаграждение се дължи за всеки месец като
ответникът изпада в забава в края на месеца за който се дължат доколкото в
трудовия договор не е посочено до коя дата се дължи. Вещото лице по ССчE е
изчислило по този начин, че общият размер на лихвата за забава върху всяко
отделно трудово възнаграждение е 2263,14 лева от датата на тяхната
дължимост до датата на завеждане на делото. В исковата молба мораторната
лихва за част от вземанията се претендира от крайния момент за съответния
период до 01.09.2021 г. Мораторната лихва се дължи обаче до датата
предхождаща подаването на исковата молба – 31.08.2021 г.
Така мораторната лихва върху главницата от 1508 лева, представляваща
брутно трудово възнаграждение за периода м. 09.2018 г. – м. 12.2018 г.,
изчислена по реда на чл. 162, ал. 1 от ГПК чрез калкулатор за лихви за
периода 31.12.2018 г. – 31.08.2021 г., е в размер на 408,42 лева.
Мораторната лихва върху главницата от 4962 лева, представляваща
брутно трудово възнаграждение за периода м.01.2019 г. – м. 06.2019 г.,
изчислена по реда на чл. 162, ал. 1 от ГПК чрез калкулатор за лихви за
периода 30.06.2019 г. – 31.08.2021 г., е в размер на 1094,40 лева.
Мораторната лихва върху главницата от 3490,20 лева, представляваща
брутно трудово възнаграждение за периода м. 07.2019 – м. 12.2019 г.,
3
изчислена по реда на чл. 162, ал. 1 от ГПК чрез калкулатор за лихви за
периода 31.12.2019 г. – 31.08.2021 г., е в размер на 591,40 лева.
Мораторната лихва върху главницата от 5949,64 лева, представляваща
брутно трудово възнаграждение за периода м. 01.2020 г. – 06.10.2020 г.,
изчислена по реда на чл. 162, ал. 1 от ГПК, съобразявайки заключението на
вещото лице в тази част за периода 30.10.2020 г. – 31.08.2021 г., е в размер на
634,79 лева.
До посочените суми следва да бъде уважен всеки един иск за мораторна
лихва и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ
Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на
времето, което се признава за трудов стаж. Следователно предпоставките за
уважаване на този иск са: 1. ищецът - работник или служител - и ответникът-
работодател да са били във валидно трудово правоотношение; 2. това
правоотношение да е прекратено без значение дали уволнението е отменено;
3. при прекратяването ищецът да има неизползван платен годишен отпуск; 4.
ответникът да не му е изплатил обезщетение за този отпуск.
Страните не спорят по първите три предпоставки, а и същите се
установяват от представените по делото трудов договор № 03 от 21.06.2016 г.
и заповед № 08 от 06.10.2020 г., от която е видно, че трудовото
правоотношение между страните е било прекратено на основание чл. 328, ал.
1, т. 12 от КТ поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовите
задължения. В тази заповед е посочено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 498,25 лева – неплатено обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск. В тази част заповедта съдържа неизгодни за издателя си
обстоятелства и затова съдът я цени като доказателство по делото за
дължимостта на посочената сума.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца сумата в общ размер на 1192,50 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в исковото
производство съобразно уважената част от исковете.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 от ГПК разноските за държавна такса и
депозит за вещо лице в исковото производство следва да се възложат в тежест
на ответника, като същият бъде осъден да заплати в полза на Районен съд-
Сливница сумата в размер на 770,29 лева – държавна такса и 200 лева –
депозит за вещо лице.
Мотивиран от посоченото, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА Кооперация „З.к. Сл.“, ЕИК **********, с адрес: гр. Сл., ул.
“П.Р.Сл.” №* и съдебен адрес: гр. Сл., площад “С.” № *, чрез адв. Ал. Ал., да
заплати на Ю.Б. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Сл., площад “С.”
№ *, чрез адв. Л. АНГ.:
- на основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от
общо 15 909,84 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 01.09.2021 г., до погасяването, представляваща трудово
възнаграждение за периода м. 09.2018 г. до 06.10.2020 г. по трудов договор №
03 от 21.06.2016 г., сключен между страните;
- на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 408,42 лева, мораторна
лихва за периода 31.12.2018 г. – 31.08.2021 г., върху главницата от 1508 лева,
представляваща брутно трудово възнаграждение за периода м. 09.2018 г. – м.
12.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
408,84 лева;
- на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 1094,40 лева, мораторна
лихва за периода 30.06.2019 г. – 31.08.2021 г., върху главницата от 4962 лева,
представляваща брутно трудово възнаграждение за периода м.01.2019 г. – м.
06.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
1095,78 лева;
- на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 591,40 лева, мораторна
лихва за периода 31.12.2019 г. – 31.08.2021 г., върху главницата от 3490,20
лева, представляваща брутно трудово възнаграждение за периода м. 07.2019 –
м. 12.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер
от 592,33 лева;
- на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 634,79 лева, мораторна
лихва за периода 30.10.2020 г. – 31.08.2021 г., върху главницата от 5949,64
лева, представляваща брутно трудово възнаграждение за периода м. 01.2020
г. – 06.10.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен
размер от 752,38 лева;
- на основание чл. 224, ал. 1 от КТ сумата от 498,25 лева – неплатено
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по трудов договор № 03
от 21.06.2016 г., сключен между страните, прекратен със заповед № 08 от
06.10.2020 г.,
ОСЪЖДА Кооперация „З.к. Сл.“, ЕИК **********, с адрес: гр. Сл., ул.
“П.Р.Сл.” № * и съдебен адрес: гр. Сл., площад “С.” № *, чрез адв. Ал. Ал., да
заплати на Ю.Б. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Сл., площад “С.”
№ *, чрез адв. Л. АНГ., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на
1192,50 лева, представляваща разноски в исковото производство съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Кооперация „З.к. Сл.“, ЕИК **********, с адрес: гр. Сл., ул.
“П.Р.Сл.” № * и съдебен адрес: гр. Сл., площад “С.” № *, чрез адв. Ал. Ал., да
заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Районен съд –
Сливница, сумата 770,29 лева – държавна такса и сумата 200 лева – депозит
за вещо лице.
5
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение
на решението в частта, с която се присъжда трудово възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6