ПРОТОКОЛ
№ 1809
гр. Пазарджик, 20.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседА.е на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря И.ка Панчева
Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20245220103463 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:40 часа се явиха:
АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМА.Я ЕАД (ищец), редовно призован
чрез юрисконсулт И. Н. Н., не изпращат представител.
Съдът ДОКЛАДВА Молба с вх.№ 28111/15.10.2025 г. от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМА.Я“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез юрисконсулт Б. Л. Д., с която
Молят да бъде даден ход на делото в случай, че не са налице
процесуални пречки за това.
Поддържат исковата молба по съображенията, изложени в нея.
Ако ответникът се яви в днешното съдебно заседА.е, представи
доказателства или направи доказателствени искА.я или изрази становище по
основателността на предявените искове, молят да им бъде дадена възможност
да се запознаят със същите, да вземат становище, както и да направят нови
доказателствени искА.я.
В случай, че ответникът оспори иска по размер, молят да бъде назначена
съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата
молба въпроси.
Неоснователни са възраженията за недействителност на процесния
1
договор.
Оспорват твърдението на ответника, че процесният договор за
потребителски кредит бил нищожен, тъй като съдържА.ето му не отговаряло
на изисквА.ята на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК (да
бъдат посочени „годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускА.я, използвА. при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин“).
В Приложение № 1 към процесния договор по ясен и разбираем начин
са посочени ГПР (т. 8) и общата дължима сума (т. 9), като е и упоменато, че
допускА.ята, използвА. при изчисляване на ГПР, са посочени в Общите
условия. По-конкретно допускА.ята са подробно описА. в т.11 от Раздел VII.
„Кредитни продукти. Годишен процент на разходите“ на приложимите към
договора за кредит Общи условия. Предвид изложеното договорът има
необходимото съдържА.е съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, където е
предвидено да бъде посочен размерът на ГПР и допускА.ята, които са взети
предвид при изчисляването му, без да е необходимо да се разписва формулата,
по която е изчислен.
На следващо място молят съда да има предвид, че възнаграждението за
поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на
легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на ЗПК. Сключването на договор за предоставяне
на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за
предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана с
договора за кредит услуга, не е задължително условие за получаване на
кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и
условия между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД.
Съгласно раздел III, т. 12 от приложимите Общи условия за
предоставяне на кредити (Общи условия), кредитополучателят има право, но
не и задължение да предостави обезпечение на кредита. Видовете
обезпечения, които „Кредисимо“ ЕАД, като кредитодател, приема са посочени
в цитираната разпоредба и те са (1) банкова гаранция в 10 – дневен срок от
кандидатстването и (2) предоставяне на поръчител. Кредитоискателят може и
2
да не предостави обезпечение, като в този случай „Кредисимо“ ЕАД ще
разгледа заявлението му, ще направи оценка на кредитоспособността му и ще
прецени дали да предостави кредит съгласно вътрешните си правила за оценка
и управление на риска. Обезпечените и необезпечените кредити, предлагА. от
дружеството, не се отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни
продукта на „Кредисимо“ ЕАД, не са пряко свързА. с размера на отпускА.я
кредит и условията за погасяването му.
Във връзка с горното следвало да бъдат разгледА. и чл. 4, ал. 1, както и
чл. 4, ал. 3 от договора. Двете клаузи регламентират различни хипотези и
избор от кредитоискателя при кандидатстване за кредит. Твърдим, че
договорът за кредит предвижда изричната възможност (чл. 4, ал. 3)
потребителят да си избере необезпечен кредит – т.е. потребителят има избор
да реши дали иска обезпечен и необезпечен кредит. Няма задължително
условие кредитът да е обезпечен.
Не на последно място, дори и кредитоискателят да е заявил кредит с
обезпечение „поръчител“, то той има правото, закрепено в раздел III, т. 13 от
приложимите към договора за кредит Общи условия, съгласно което преди
подписване на договора за кредит първоначално заявените условия на кредита
могат да бъдат едностранно променени от кредитоискателя в телефонен
разговор, като в този случай първоначалното заявление за кредит се анулира и
клиентът заявява желА.те условия в телефонен разговор с „Кредисимо“ ЕАД.
Тоест клиентът е имал право да се откаже от кандидатстването за кредит,
обезпечен с поръчителство, което е още един аргумент в насока на
твърдението ни, че предоставянето на поръчител не е задължително условие
за отпускане на кредита.
По съображения, подробно изложени по-горе, договорът за
предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен, не попадал в
хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се
включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК.
Твърдят, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и
„Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и
уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по
кредита. По силата на договора за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“
ЕООД се задължава да извърши за сметка на доверителя (ищеца) възложените
3
от него действия, а именно да отговаря пред кредитора „Кредисимо“ ЕАД
солидарно с него за изпълнението на всички негови задължения по договора
за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по
кредита. ВземА.ята за възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство възникват в полза на „Ай Тръст“ ЕООД, а не в полза на
кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД. „Кредисимо“ ЕАД не е страна по договора
между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД.
На следващо място, считат, че дори и да бъдат споделени доводите на
насрещната страна за свързаност на двете дружества и наличие на скрито
обогатяване, то това не влече недействителност на договора за кредит и
договора за предоставяне на поръчителство, а единствено недействителност
на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която
кредитополучателят дължи възнаграждение на „Ай Тръст“ ЕООД.
Това е така, тъй като сам по себе си договорът за поръчителство, по
силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължил да отговаря за задължението
на кредитополучателя по Договора за потребителски кредит поражда за
кредитополучателя единствено права и поставя същия в по-благоприятно
положение, отколкото би бил, ако същият не беше сключен. При изпълнение
от страна на поръчителя, кредитополучателя ще дължи на поръчителя
връщане на суми в еднакъв размер със сумите, които е следвало да плати на
кредитодателя (главница и лихва), като задължението му няма да бъде
увеличено с вземА.я, възникнали на основА.е, различно от договора за
потребителски кредит.
В този смисъл може да се приеме, че единствено уговорката за
заплащане на възнаграждение за услугите на „Ай Тръст“ ЕООД противоречи
на закона и добрите нрави, съответно само тя следва да бъде обявена за
недействителна, без да е това да доведе до нищожност на договора за кредит и
договора за предоставяне на поръчителство.
Не на последно място, дори и да се приеме, че процесният договор за
предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит е
нищожен (което ние изрично оспорваме), неговата евентуална
недействителност на основА.ята, изложени в исковата, молба би довела
единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на
поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до
4
недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на
сключения във връзка със същия договор за поръчителство.
На следващо място „Кредисимо“ ЕАД към датата на сключване на
договора за кредит и формирането на ГПР, не е имало информация относно
размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство. Договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че
бъде избран такъв) се сключва след сключването на договора за кредит с
„Кредисимо“ ЕАД. „Кредисимо“ ЕАД не знае и няма как да узнае
предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между
кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, по който бъдещ договор
„Кредисимо“ ЕАД не е страна. Възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст“
ЕООД по бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на
сключването на договора за кредит от кредитоискателя, респективно не
попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е общ разход по кредита за
потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК.
Процедурата по отпускане на кредит започва с попълване на заявка в
електронен формат в системата на „Кредисимо“ ЕАД на https://credissimo.bg/
(„Сайта“). Кредитоискателят попълва свои лични данни и данни относно
желА.я кредит (размер на главница и период), както и избира свободно и по
свое желА.е допълнителни услуги към договора (предоставено обезпечение
и/или сключване на застраховка). На база подаденото заявление автоматично
се генерира кредитната документация (СЕФ, договор за потребителски
кредит, общи условия, приложение № 1 и др.), които са предоставят на
клиента на посочения от него адрес на електронна поща и като .pdf документи
в Сайта, достъпни чрез активни връзка. Следва стъпка, в която
кредитоискателят подписва договора за потребителски кредит и общите
условия към него чрез маркиране на първоначално празни полета и натискане
на бутона „Вземи парите сега“ (както вече посочихме, самите документи са
достъпни чрез активни връзки, при натискането на които същите се
визуализират с пълния си текст на клиента). Едва след подписването на
договора за кредит по описА.я начин и в случай че клиентът е избрал да
предостави обезпечение в полза на доверителя ми, същият се препраща към
платформата на „Ай Тръст“ ЕООД, където се преминава към процедура по
сключване на договор за предоставяне на поръчителство. Договорът за
предоставяне на поръчителство се сключва в среда, над която доверителя ми
5
няма контрол, нито има достъп, като „Ай Тръст“ ЕООД и клиентът уговарят
условията по него (в това число и размерът на дължимото възнаграждение), в
момент когато договорът за кредит вече е подписан и неговите параметри (в
това число и ГПР) са договорени и не могат да бъдат променяни.
Действително „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на
„Ай Тръст“ ЕАД. Въпреки това двете дружества са самостоятелни
юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители,
информационни системи и правила на дейност. В този смисъл „Кредисимо“
ЕАД няма достъп до договора за предоставяне на поръчителство, съответно
няма данни за размера на паричните задължения на кредитополучателя по
същия.
На следващо място, считат, че дори и да бъдат споделени доводите на
насрещната страна за свързаност на двете дружества и наличие на скрито
обогатяване, то това не влече недействителност на договора за кредит и
договора за предоставяне на поръчителство, а единствено недействителност
на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която
кредитополучателят дължи възнаграждение на „Ай Тръст“ ЕООД.
Това е така, тъй като сам по себе си договорът за поръчителство, по
силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължил по отношение на
„Кредисимо“ ЕАД да отговаря за задължението на кредитополучателя по
процесния договор поражда за кредитополучателя единствено права и поставя
същия в по-благоприятно положение, отколкото би бил, ако същият не беше
сключен. При изпълнение от страна на поръчителя кредитополучателят ще
дължи на поръчителя връщане на суми в еднакъв размер със сумите, които е
следвало да плати на кредитодателя (главница и лихва), като задължението му
няма да бъде увеличено с вземА.я, възникнали на основА.е, различно от
договора за потребителски кредит.
В този смисъл може да се приеме, че единствено уговорката за
заплащане на възнаграждение за услугите на „Ай Тръст“ ЕООД противоречи
на закона и добрите нрави, съответно само тя следва да бъде обявена за
недействителна, без да е това да доведе до нищожност на договора за кредит и
договора за предоставяне на поръчителство.
В случай, че се даде ход на делото по същество:
В случай че ответникът не се яви в днешното съдебно заседА.е, не е
6
упълномощил представител по делото и не е направил искане делото да се
гледа в негово отсъствие, молят да се постановите неприсъствено решение.
В случай, че съдът констатира, че не са налице законовите предпоставки
за постановяване на неприсъствено решение, молят да се уважи предявените
от „Агенция за събиране на вземА.я“ ЕАД срещу ответника искове.
С оглед на всичко изложено, молят да им бъдат присъдени и разноските
по настоящото дело, за което прилага списък и банкова сметка по чл. 80 от
ГПК по делото.
В случай, че съдът приеме, че е доказано извършването на разноски от
насрещната страна в настоящото дело, правим възражение на осн. чл. 78, ал. 5
от ГПК и молят съдът да намали същия при съобразяване на дадените
разяснения в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по
дело C-438/22.
В случай че съдът осъди представляваното от мен акционерно
дружество с фирма „Агенция за събиране на вземА.я“ да заплати разноските
на ответника по делото, молят съда да задължи ответника да посочи банкова
сметка, по която да му бъдат изплатени присъдените разноски по делото.
Молят протоколът от проведеното съдебно заседА.е да им бъде
изпратен на e-mail: **********@*********.** или чрез ССЕВ.
Прилагат пълномощно и списък на разноските.
А. Л. Б. (ответник), редовно призован чрез адвокат Й. В. М. (**********
Адвокатска Колегия - Плевен), не се явява и не изпраща представител.
Съдът ДОКЛАДВА Молба по хода на делото вх.№ 28063/15.10.2025 от
А. Л. Б., ЕГН ********** с адрес: общ. П., гр. П., ул. „*********“ № *, ап. **,
чрез адв. Й. М. – вписан в АК – Плевен с личен №:**********, със съдебен
адрес гр. Варна, ул. Баба Тонка № 4, тел. ********** и имейл: *************,
по ГД 3463/2024г., насрочено за 17.10.2025г. от 09:40ч.
С подадената молба и на основА.е чл. 238, ал. 2 ГПК, молят да се
разгледа делото в отсъствието им.
Молят, да се даде ход на делото.
Поддържат отговора на исковата молба и настоящата молба.
Нямат възражения по съставения проект за доклад по делото.
7
Няма да сочат нови доказателства.
По отношение на депозираната съдебно-счетоводна експертиза, нямат
въпроси към вещото лице, не възразяват същата да се приеме.
Не възразяват да бъде даден ход по същество, като няма да сочат други
доказателства.
ПО СЪЩЕСТВО:
Молят съдът да постанови решение, с което да се отхвърлят
предявените искове като неоснователни и недоказА..
От събрА.те доказателства по делото и представената съдебно-
счетоводна експертиза, може да се установи, че предявените искове са
неоснователни и не доказА., както и че сключените договори са
недействителни.
Подробни аргументи за свързаността на кредитора и гаранта, и за
недействителността на Договорите /Договор за потребителски кредит и
Договор за предоставяне на поръчителство/ и техните клаузи сме изложили в
отговора на исковата молба, които поддържаме и с цел процесуална икономия
не следва да преповтаряме.
Договорът за потребителски кредит е недействителен на основА.е чл. 22
ЗПК. В случая нарушена е разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, според
която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускА.я, използвА. при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин, като неспазването на
това изискване е скрепено с недействителност на договора за кредит. Според
чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В случая потребителят е поел
задължение за заплащане на възнаграждение за поръчител, което съществено е
оскъпило ползвА.я от него паричен ресурс. Същото по своето естество
представлява скрита възнаградителна лихва, водеща до неоправдано от
гледище на закона обогатяване за заемодателя. Потребителят е поставен в
8
неравностойно положение с оглед невъзможността да влияе на клаузите на
договора. Предвидените в договора допълнителни плащА.я заобикалят и
изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на годишния
процент на разходите. Преследваната от законодателя цел е потребителят да
не бъде поставен в положение, при което договорът се явява свръх
обременителен за него, като разпоредбата е императивна, в защита на
обществен интерес. Въведеното законодателно огрА.чение е базирано на това,
че потребителят е икономически по-слабата страна, която не може да влияе на
съдържА.ето и клаузите от договора. Ето защо и спрямо потребител не може
да бъде договорена клауза, която предвижда, че разходите по кредита,
включващи търговската печалба плюс всички останали разходи ще надвишат
50 процента на годишна база от стойността на кредита. В настоящия случай
задължението за сключване на договор с одобрено от Заемодателя Дружество
– поръчител е предвидено в общите условия на кредитора. За допълнителния
разход на кредитополучателя за заплащане на възнаграждение за поръчителя
се знае от кредитора още към момента на сключване на договора и дължимото
се възнаграждение следва да бъде включено при изчисление на ГПР по
договора за паричен заем. В този смисъл е и Решение на СЕС от 13 март
2025г. по дело C-337/23. Един от най- важните изводи на СЕС, който е
задължителен не само за съдилищата, но и за фирмите за бързи кредити, е, че
„Член 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че
разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на
потребителя с клауза в подписА.я от него договор за кредит, които водят до
увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи
разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието
„годишен процент на разходите“. Съдът в Люксембург напомня, че за да
осигури по-голяма защита на потребителите, законодателят на Съюза е
възприел широко определение на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“, което означава всички разходи, които потребителят следва да
заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора.
В този смисъл е и следната практика: Решение № 9985 от 29.05.2025 г.
на СРС по гр. д. № 41754/2024 г.; Решение № 6142 от 7.04.2025 г. на СРС по
гр. д. № 76346/2024 г.; Решение № 8540 от 13.05.2025 г. на СРС по гр. д. №
68776/2024 г.; Решение № 7953 от 5.05.2025 г. на СРС по гр. д. № 61605/2024
г.; Решение № 3189 от 27.05.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 4846/2024 г.;
9
Считат, че в случая не може да се приложи и правилото на чл. 23 ЗПК.
Първото съображение за неприложимост на чл. 23 ЗПК е, че според т. 11 б от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК „В производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415,
ал. 1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214
ГПК - за изменение на основА.ето чрез заменяне или добавяне на друго
основА.е, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение,
както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основА.е, от
което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена
заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен
иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането,
при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това
производство.“. При това положение, ако се приеме, че съдът може служебно
да приложи чл. 23 ЗПК при условията на претенция предявена по реда на чл.
422 ГПК, то следва да се приеме, че съдът ще присъди нещо различно от това
за което е издадена заповедта за изпълнение, тъй като обстоятелствата в
заповедта и решението ще са различни, а изпълнителният лист би следвало да
се издаде въз основана заповедта по чл. 410 ГПК, а не въз основа на
установителното съдебно решение.
Молят, да бъдат присъдени на доверителката му направените деловодни
разноски съгласно списъка на разноските, който представят ведно с
доказателства за извършените плащА.я /извлечение от електронното
банкиране на адвоката във връзка със заплатения хонорар и платежно за
внесен депозит за вещо лице/.
Приложение:
- Списък на разноските по чл.80 от ГПК и доказателства за направените
разноски;
Вещото лице Л. С. Ц., редовно призовано се явява лично.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, с
оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
10
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ пристъпи към изясняване на делото от фактическа страна по
реда на чл.143 от ГПК:
СЪДЪТ на основА.е чл.146 от ГПК предяви на стрА.те изготвения по
делото доклад с определение № 2321/25.07.2025 г.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен изготвения по делото доклад с определение
№2321/25.07.2025 г.
СЪДЪТ докладва депозирано заключение от в.л. Л. С. Ц. вх. №
26273/29.09.2025г. и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПИ се към изслушване заключението на вещото лице Л. С. Ц.
на Съдебно икономическата експертиза, с вх.№ 27165/07.10.2025 г.
Сне се самоличността на вещото лице, както следва:
Л. С. Ц. на ** години, български граждА.н, женен, неосъждан, без
родство или служебни отношения със стрА.те по делото.
Предупреден за отговорността по чл. 291 от НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: – Обещавам да дам вярно заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ц.: Поддържам представеното заключение.
СЪДЪТ намира, че вещото лице е дало отговор на поставените въпроси,
поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на вещото лице Л. С. Ц. на Съдебно
икономическата експертиза, с вх. № 27165/07.10.2025 г.
На вещото лице Л. С. Ц. да се изплати възнаграждение в размер на
450.00 лева, въз основа на представената справка декларация, по внесения
депозит.
11
Съдът по искането направено с постъпилата Молба с вх. №
28111/15.10.2025 г. от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМА.Я“ ЕАД счита,
че не са налице условията за постановяване на неприсъствено решение и
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за постановяване на
неприсъствено решение по делото.
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА докладвА.те писмени молби на стрА.те с приложени към
същите писмени доказателства в кориците на делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ и
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
СЪДЪТ ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законоустановения
едномесечен срок, считано от днес, а именно до 17.11.2025 година.
Протоколът написан в съдебно заседА.е, което приключи в 09:50 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
12