№ 45
гр. С., 30.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Янита Д. Янкова
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело №
20231800900027 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба депозирана от К. П. Б., с
ЕГН**********, С. И. К., с ЕГН********** и М. С. И., с ЕГН **********, действаща чрез
нейната майка и законен представител С. И. К..
С определение № 220/07.06.2023г., на основание чл.233 от ГПК, съдът е прекратил
съдебното производство по т.д. №27/2023г. по описа на Софийски окръжен съд, в частта му
касаеща ищците К. П. Б., с ЕГН********** и С. И. К., с ЕГН**********.
Производството по делото е продължило по отношение на ищцата М. С. И., с ЕГН
**********, действаща чрез нейната майка и законен представител С. И. К..
ИЩЦАТА – М. С. И., с ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен
представител С. И. К., ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат И. Ж. от САК, със
съдебен адрес гр. С., бул. К. А. Д. - К. № 5, вх. В, ап. 25 е предявила срещу ЗАД
„Д.Б.:Ж.З.”, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „Г.М. Д.“ №
1, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 90
000 лева за причинени й неимуществени вреди – болки и страдания, резултат от смъртта на
нейния брат М. К. П., настъпила при ПТП, осъществило се на 06.08.2022г. около 17:50 часа
на път III-161, в района на километър 27+000, по вина на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с
рег. № СА 1403 РВ - В. К. П., застрахован при ответника със застрахователна полица за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 03.05.2022г. до
02.05.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.01.2023 год. – датата, на
която изтича тримесечния срок от предявяване на доброволната претенция пред ответника
за извънсъдебно изплащане на поискано обезщетение, до окончателното й заплащане.
1
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищцата твърди в исковата си молба, че на 06.08.2022г. около 17:50 часа на път III-
161, с посока на движение от град Б. към с. Л., област С., В. К. П. от с. В., област С.,
управлявал л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № СА 1403 РВ, в който на предна дясна седалка
пътувал Г. Б. Г., а на задната седалка на автомобила - М. К. П.. В района на километър
27+000, В. К. П. изгубил контрол върху управлението на автомобила и напуснал пътното
платно в дясно по посоката на движението му, след което се блъснал в крайпътно дърво и се
обърнал по таван.
Твърди се още в исковата молба, че вследствие на настъпилото ПТП пострадали
водачът на автомобила и двамата пътници. М. К. П. получил несъвместими с живота
травматични увреждания и починал на мястото на произшествието.
Местопроизшествието било посетено от представители на КАТ при РУ – Ботевград и
екип на Спешна медицинска помощ. Полицейските служители съставили Констативен
протокол с пострадали лица № 153/11.08.2022г. Във връзка с възникналото ПТП било
образувано досъдебно производство № 40/2020г. по описа на ОДМВР - С. и пр. пр. №
2321/2022г. по описа на ОП-С..
В исковата молба се излага още, че починалият М. П., брат на ищцата, живеел в едно
домакинство с родителите си и с нея в с. В.. Между всички тях била изградена силна
емоционална и духовна връзка. Заедно преодолявали трудностите от ежедневието.
Поддържали се освен емоционално и финансово. Тъй като М. П. бил в трудоспособна
възраст допринасял за издръжката на семейството си, както в заплащането на различни
консумативи и храна, необходими в ежедневието на семейството, така и помагал за
издръжката на сестра си М. К..
Сочи се в исковата молба, че към датата на ПТП по отношение на л.а. „Фолксваген
Голф“ с рег. № СА 1403 РВ, управляван от В. К. П. била налице валидна застраховка
„Гражданска Отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от
03.05.2022г. до 02.05.2023г.
Ищцата излага, че с искане от 24.10.2022г. била предявила доброволна претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от нея в
резултат на процесното ПТП. Във връзка с предявената претенция, ответникът изискал да
му бъдат представени редица документи от образуваното по случая досъдебно
производство, някои от които не били налични в кориците на делото и към момента, поради
етапа, в който се намирало наказателното производство.
Ищцата твърди, че с писмо от 24.01.2023г. ответното дружество я уведомило, че
отказва изплащане на претендираното обезщетение, поради липса на вина от страна на
водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № СА 1403 РВ.
Именно поради това ищцата – М. С. И., с ЕГН **********, действаща чрез нейната
майка и законен представител С. И. К., ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат И. Ж.
от САК, със съдебен адрес гр. С., бул. К. А. Д. - К. № 5, вх. В, ап. 25 е предявила срещу
2
ЗАД „Д.Б.:Ж.З.”, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „Г.М.
Д.“ № 1, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – – за заплащане на обезщетение в размер
на 90 000 лева за причинени й неимуществени вреди – болки и страдания, резултат от
смъртта на нейния брат М. К. П., настъпила при ПТП, осъществило се на 06.08.2022г. около
17:50 часа на път III-161, в района на километър 27+000, по вина на водача на л.а.
„Фолксваген Голф“ с рег. № СА 1403 РВ - В. К. П., застрахован при ответника със
застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
валидна от 03.05.2022г. до 02.05.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
24.01.2023 год. – датата, на която изтича тримесечния срок от предявяване на доброволната
претенция пред ответника за извънсъдебно изплащане на поискано обезщетение, до
окончателното й заплащане.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗАД „Д.Б.:Ж.З.”, е подал писмен отговор,
чрез процесуалния си представител адв. Д. С., с който оспорва предявените искове по
основание и размер.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва и описания в исковата молба
механизъм на ПТП, както и виновното и противоправно поведение на водача на процесния
лек автомобил.
С отговора ответникът е направил и възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия М. К. П. – пътник в самокатастрофиралия лек автомобил, като твърди, че
същият седейки на задната седалка на автомобила не е използвал предпазен колан, с който е
бил фабрично оборудван процесния автомобил, което било в пряка причинна връзка за
настъпилите у пострадалия телесни увреждания и летален изход.
Евентуално твърди, че водачът на лекия автомобил В. К. П. е бил под въздействието
на алкохол и наркотици при реализирането на ПТП, което обстоятелство е било известно или
е могло да бъде сетивно възприето от пострадалия М. П., поради което и че пострадалият
сам се е изложил на осъзнат риск. С оглед на това на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД и т.7 от
Тълкувателно решение №1 от 23.12.2015г. по тълк. дело №1/2014г. на ОСТК ответникът
прави изрично възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
На следващо място в отговора ответникът оспорва предявения иск и по размер, като
прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение. Счита, че размера на
претендираната сума не е съобразен със социално-икономическите условия в страната, със
социалния статус на ищцата, с материално-битовите й условия на живот и потребностите й.
С оглед на това твърди, че претендираното обезщетение не е справедливо, че е неморално
завишено, накърняващо общественото разбиране за справедливост и че би се превърнало в
източник на неоснователно обогатяване, ако бъде уважено в претендирания размер.
С отговора ответникът признава за установено съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по силата на застрахователна полица „ГО“ сключена със
„ЗАД Д.Б.:Ж.З.“ АД относно процесния лек автомобил към момента на ПТП. Не възразява
това обстоятелство да бъде отделено от съда като безспорно и ненуждаещо се от доказване.
3
От ответника с отговора се оспорват и следните обстоятелства твърдени от ищцата:
Изключителната вина на водача на лек автомобил В. П., като твърди в рамките на
възражението за съпричиняване, че вина за леталния инцидент има основно пострадалия М.
П., който с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносните последици от
произшествието поради неизползване на предпазен колан; Противоправността на действията
на водача В. П.; Причинно-следствената връзка между действията на водача и настъпилите
вреди; Настъпилите емоционални травми за ищцата и преживените болки и страдания;
Размерът на претенциите за неимуществени вреди като прекомерно завишени; Наличието на
дълбока емоционална връзка между ищцата и починалия; Твърдението, че ищцата е развила
психотравма след ПТП, както и усещане за обреченост и опасност.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищцата е депозирала допълнителна искова молба, с
която е оспорила възраженията на ответника, направени с отговора на исковата молба и е
направила искане за обявяване за безспорен фактът по делото за наличие на застрахователно
правоотношение между ответника и водача на лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с
рег. № СА 1403 РВ към момента на ПТП.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът е представил отговор на допълнителната
искова молба, с който поддържа първоначалния и наведените в него твърдения и
възражения. Оспорва наведените с д.и.м. твърдения.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от препис извлечение от акт за смърт № 12 от 08.08.2022г., че М. К. П. е
починал на 06.08.2022г. в с.Л..
Установява се от представеното с исковата молба удостоверение за родствени връзки,
че ищцата – М. С. И. е едноутробна сестра на починалия при процесното ПТП – М. К. П..
От представения по делото заверен препис от присъда № 15 от 26.03.2024г.
постановена по НОХД № 55/2024г. по описа на СОС се установява, че подсъдимият В. К. П.,
роден на 01.06.2002г. в гр.Б., с ЕГН **********, българин, български гражданин,
неосъждан, с настоящ и постоянен адрес в с. В., община Б., ул. „Г.“ № 32, Е ПРИЗНАТ ЗА
ВИНОВЕН В ТОВА, че на 06.08.2022г. около 17.35 часа, на третокласен път - 161, в района
на 27-ми километър, в землището на с. Л., община Б., област С., с посока на движение от с.
Л. към гр.Б., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Фолксваген Голф“ с peГ. № СА 1403 РВ е нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно: чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват“, и по непредпазливост е причинил смъртта на М. К.
П., с ЕГН ********** от с. В., общ. Б. и средна телесна повреда на Г. Б. Г., с ЕГН
********** от с. В., общ. Б., изразяваща се в счупване на лява ключица в областта на
външния й край, което увреждане му причинило трайно (за срок по-дълъг от тридесет дни)
затруднение на движението на левия горен крайник, поради което и на основание чл. 343, ал.
4, вр. ал. 3, б. „Б“, пр. 1, вр. ал. 1, вр.чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК,
вр.чл. 58 а, ал. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението
4
на което наказание е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от три години.
Присъдата е влязла в законна сила на 11.04.2024г.
От показанията на разпитания в настоящото производство свидетел Г. Г., участник в
ПТП, очевидец на същото, от приобщените писмени доказателства – протокол за оглед на
местопроизшествие от 06.08.2022год., както и от заключението по назначената съдебно-
автотехническа експертиза, кредитирано от съда като обективно и пълно, се установява
следния механизъм на процесното ПТП:
На 06.08.2022 година към 17,50 часа – в светлата част от денонощието, при отлична
видимост, сухо асфалтово покритие, без нарушения на пътната настилка, по третокласен път
№ 161 от републиканската пътна мрежа се движил лек автомобил „Фолксваген Голф” с
регистрационен номер СА 1403 РВ, управляван от В. К. П., в посока от село Л. към гр. Б..
На задна дясна седалка в автомобилът пътувал пострадалият М. К. П..
Към този момент платното за движение по път №161 било предназначено за
двупосочно движение, с обща широчина 7,20 метра, като в ляво и дясно на същата е имало
оформени и загладени каменисти банкети, всеки с широчина по 1,80 метра, без наличие с
хоризонтална маркировка. В дясно от десния банкет се намирала затревена площ и в дясно
на нея - водосточна канавка. В зоната на ПТП, за посоката на движение на процесния
автомобил, в сила били пътен знак ”А2”- „Опасен завой наляво” и пътен знак п.з. „В24”-
„Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош”.
Придвижвайки се по гореописания начин, лек автомобил „Фолксваген Голф” с
десните си гуми плавно навлязъл в десния банкет, при което водачът В. К. П.
противодействал със завиване на волана вляво и автомобилът пресякъл лентата за движение
в посока от с.Л., към гр. Б. и навлязъл с левите си колела в лентата за насрещно
движение.Последвала реакция на водача П. с рязко навиване на волана вдясно, при което
челната част на автомобила се насочила към десния банкет и в същото време автомобилът
започнал ротационно движение около вертикалната си ос в посока на посоката на въртене
на часовниковата стрелка. По този начин, същият преминал през дясната си пътна лента,
през крайпътното пространство и с десните си гуми навлязъл във водосточната канавка, при
което се преобърнал надлъжно, през дясната си странична част по таван. Към момента на
преобръщането автомобилът вече с челната си лява част достигнал до дънера на дърво, в
който се ударил с челната си лява странична част и се приплъзнал по него. Именно в този
момент тялото на пострадалият, намирайки се в областта на задната седалка, следствие на
центробежните сили от преобръщането се насочило към стъклото на задна лява врата и
изпаднало от автомобила, който с тавана си в следващия момент паднал върху тялото в
областта на главата му, без да нанася телесни повреди в останалата част от тялото. След
окончателното падане върху тавана, автомобилът се установил в мястото, в което бил
описан в протокола за оглед на местопроизшествие
От техническа гледна точка вещото лице сочи, че първопричината за възникване на
ПТП следва да се търси в действията на водачът на автомобила - В. К. П., който не
упражнявал непрекъснато контрол върху движението на управляваният от него автомобил,
5
следствие на което последният навлязъл в дясното крайпътно пространство.
Вещото лице заявява също така, че към момента преди да започне да оставя следи от
гуми, лек автомобил „Фолксваген Голф” с регистрационен номер СА 1403 РВ, се е движил
със скорост около 87 км/час. Нормативно допустимата скорост в участъка на ПТП за този
автомобил била 90км/час.
Вещото лице установява още, че правилно поставен предпазен колан, в конкретния
случай не би позволил на тялото на М. П. да изпадне от автомобила.
Горното заключение на САТЕ не е оспорено от страните.
От приетото по делото и също неоспорено от страните заключение по назначената
съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на ПТП пострадалият М. П. е
получил тежка черепно-мозъчна травма изразяваща се в многофрагментно счупване на
костите на черепния покрив и черепната основа, травматично разкъсване на мозъка;
разкъсвания на твърдата и меките мозъчни обвивки; кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки и в мозъчните стомахчета; кръвонасядания и множествени охлузвания на лицето,
тялото и крайниците. Причината за смъртта на М. К. П. била тежката черепномозъчна
травма, която била несъвместимата с живота, като настъпила бързо. Налице била пряка и
непрекъсната причинно-следствена връзка между причинената черепномозъчна травма и
процесното пътнотранспортно произшествие. Аутопсионната находка сочела, че при
пострадалия М. К. П. не са установени травматични увреждания, каквито биха се получили
от действието на поставен обезопасителен колан.
Характера и морфологията на констатираните травматични увреждания, както и
тяхната анатомична локализация сочела, че главата на пострадалият била притисната между
автомобила и терена с провлачване на тялото му върху терена, за което говорили
характерните охлузвания по тялото и крайниците.
Вещото лице установява още, че при наличието на поставен обезопасителен колан със
сигурност пострадалият нямало да изпадне от автомобила и да получи тежката
черепномозъчна травма довела до смъртта му. Коланът не позволявал на тялото на пасажера
или водача да изпадне от автомобила при пребръщане, като по този начин се избягвала и
възможността за получаване на травматични увреждания извън автомобила, каквито били
получени в конкретния случай.
Вещото лице излага още, че при преобръщане на автомобила и при наличието на
поставен обезопасителен колан могат да се причинят тежки и смъртоносни травматични
увреждания на пътуващите в автомобила следствие на деформации на купето и други
фактори, които са специфични при всеки отделен случай.
За установяване на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, търпени от
ищцата, съдът е допуснал събиране на гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля
П.И.П., който живее с лелята на ищцата на семейни начала. Последният установява, че М. е
била на 13 години, когато починал брат й М.. Тя много се тормозела от смъртта му и до ден
днешен. М. живеела с майка си, баща си и братята си в една стая. Те имали две легла.
6
Братята със сестрата спели на едното легло, майката и бащата на другото легло, къщата се
състояла от една стая. Братята й и М. били много близки. Братята й се грижели много за нея,
даже починалият М. я воделе на училище понякога и я прибирал, докато майка й и баща
били на работа. След смъртта на М. М. постоянно питала как се е случило ПТП, плачела.
Не е спорно между страните по делото че е налице застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил марка
„Фолксваген Голф“ с рег. № СА 1403 РВ., сключено с ответника, и валидно към датата на
ПТП.
Видно от представената с и.м. застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ от
ищцата до ответника с дата 24.10.2022г. е, че ищцата е сезирали ответника с претенция за
доброволно заплащане на неимуществени вреди в резултат на смъртта на М. П.. Установява
се от писмо на ответника до ищцата изх. № 5502/11.11.2022г., че същата не е представила
банкова сметка с претенцията си. Ответникът е отказал за изплати застрахователно
обезщетение на ищцата, видно от писмо с дата 24.01.2023г.
С исковата молба, по която е задвижено настоящото съдебно производство,
пълномощникът на ищцата е посочил нейна банкова сметка за изплащане на претендираното
застрахователно обезщетение.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
7
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция
от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл.496, ал.1
от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя същият
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си
забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове съгл. разпоредбата на
чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция
по чл.380, ал.1 от КЗ на ищцата по делото. С нея ищцата не е посочила банкова сметка за
плащане на претендираното обезщетение. Такава е представена едва с исковата молба.
По основателността на предявените искове съдът намира следното:
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. В конкретния случай ищцата
следва да установи и че е от кръга на лицата – наследници на починалия при ПТП, които
имат право на обезщетение за причинените им неимуществени вреди вследствие на загубата
на М. П..
С Постановление № 4/25.V.1961 г. Пленумът на ВС се е произнесъл, че правилното
прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най-
близките на пострадалия - неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то
8
след като се установи, че действително са претърпели вреди. По-късно, с Постановление №
5/24.ХI.1969 г., Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на отглежданото, но
неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало
на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак,
ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала.
Поради противоречия в съдебната практика по въпроса дали изброяването на лицата с право
на обезщетение е примерно или изчерпателно, е прието Постановление № 2/30.ХI.1984 г. С
него са дадени указания, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в постановления № 4/61 г.
и № 5/69 г. и няма основания за разширението му, включително по отношение на други
възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри.
С оглед развитието на обществените отношения и изискванията към българската
държава в качеството й на държава членка на Европейския съюз, Общото събрание на
Наказателна, Гражданска и Търговска колегии на ВКС прие Тълкувателно решение № 1 от
21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., с което изостави ограничителният подход при
определяне кръга на лицата с право на обезщетение. След като и към настоящия момент
националният закон не урежда изрично лицата, които могат да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смърт на близък, и не въвежда ясни критерии за тяхната
материалноправна легитимация, както и съобразно задължителните постановки на
посоченото тълкувателно решение материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, но само при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди.
В настоящия случай не се установи по делото материалноправната легитимация на
ищцата М. И., тъй като по делото не се установи особено близката връзка между нея и
починалия /различна от нормално съществуващите отношения между брат и сестра/ и
действително претърпените от смъртта му вреди. В традиционните за българското общество
семейни отношения братята и сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг.
Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другите
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение не е достатъчна само формалната връзка на родство, а е
необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл
9
значителни морални болки и страдания, които се характеризират с продължително
проявление във времето и не са обичайните. В настоящата хипотеза по делото не се
установи при условията на пълно и главно доказване особено близка, трайна и дълбока
емоционална връзка между ищцата М. И. – сестра на М. П. и последния, както и настъпили
в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки
и страдания за нея, различни от нормално възприетите в обществото - Тълкувателно
решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК. Ищцата М. И. и
нейният брат М. са живеели в едно домакинство, често М. се е грижил за М., което
предполага нормално близки отношения, но не и особено близки, различни от обичайните
между брат и сестра.
Предвид събраните гласни доказателства настоящият състав не споделя твърденията
изложени в исковата молба. Безспорно е, че между ищцата М. И. и нейният брат М. П.,
починал при настъпилото ПТП са поддържани традиционните и общоприети добри
взаимоотношения, изразяващи се във взаимопомощ и обич. Безспорно е, че ищцата М. И.
скърби за брат си, но в хода на производството не бе установено, че причинените й морални
болки и страдания нахвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази
родствена връзка.
При събраните доказателства е установена формалната връзка на родство, но не е
обосновано в достатъчна степен основанието за изключение от разрешението залегнало в
ПП № 4/1961 г. на ВС и ПП № 5/1969 г. на ВС – че в случай на смърт право на обезщетение
имат най-близките на починалия.
Предвид на гореизложеното предявените от ищцата М. И. искове, като неоснователни
и недоказани, следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски се дължат на
ответника, но поради това, че същите не са поискани от съда не следва да бъдат и
присъждани.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. С. И., с ЕГН **********, действаща чрез нейната
майка и законен представител С. И. К., с ЕГН ********** против „ЗАД „Д.Б.:Ж.З.”, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „Г.М. Д.“ № 1 искове по чл.
432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ, за заплащане на сумата в размер на 90 000 лева /деветдесет
хиляди лева/, съставляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди болки и
страдания, резултат от смъртта на нейния брат М. К. П., настъпила при ПТП, осъществило
се на 06.08.2022г. около 17:50 часа на път III-161, в района на километър 27+000, по вина на
водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № СА 1403 РВ - В. К. П., застрахован при ответника
10
със застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
валидна от 03.05.2022г. до 02.05.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
24.01.2023 год. – датата, на която изтича тримесечния срок от предявяване на доброволната
претенция пред ответника за извънсъдебно изплащане на поискано обезщетение, до
окончателното й заплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
11