№ 136
гр. Провадия, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър Ст. М.
при участието на секретаря М. Янч. М.
като разгледа докладваното от Димитър Ст. М. Административно
наказателно дело № 20213130200208 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.
Съдът е сезиран с жалба по чл. 72, ал. 4, изр. 1 от ЗМВР от КР. Ж. В., чрез
процесуален представител, като се иска отмяна на Заповед за задържане на лице с рег. №
324зз-100/27.05.2021г., издадена от Ат. В. Ст. на длъжност мл. РК група „КП“ при РУ на
МВР-Провадия.
В жалба се излагат твърдения за незаконосъобразност и неправилност на
атакуваната Заповед.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
На 27.05.2021г. е издадена Заповед за задържане на лице с рег. № 324зз-
100/27.05.2021г., издадена от Ат. В. Ст. на длъжност чл. РК група „КП“ при РУ на МВР-
Провадия, с която е заповядано да бъде задържано за срок до 24 часа лицето КР. Ж. В., ЕГН
********** от гр. Д., обл.варна, ул.“Христо М.“ №24, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР, във връзка с БП №142/21г. по описа на РУ-Провадия образувано срещу В. за
извършено от нея престъпление по чл.354А, ал.3 от НК. В заповедта са посочени и
фактическите, и правните основания за издаването й, като същата е издадена от компетентен
орган. На 27.05.2021г. е изготвена докладна записка от мл. Разузнавач „КП“ мл. Експерт
Ат.С., в която сочи, че на същата дата, около 14,30 часа съвместно с ПИ К.К. извършвали
1
обход в южната част на гр.Провадия, със служебен автомобил „Опел Астра“ с рег.№В ***
КМ и преминавайки по „Надлез Юг“, забелязали лек автомобил „Ауди А6“ с рег.№В ***
ВА, който бил управляван от КР. Ж. В. и същият се движел в посока града. Същата била
позната на полицейските служители, тъй като е била задържана в сградата на РУ-Провадия
за притежание на наркотични вещества. Последвали автомобила, който завил по ул.“Христо
Смирненски“ в посока бул.“Христо Ботев“. На ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ автомобилът
бил спрян и на водача била извършена проверка. В. не могла да представи документи, тъй
като заявила, че ги е загубила преди няколко дни. Започнала да се държи неадекватно, като
треперела и се извинявала затова, че няма документи. Попитали я, дали в автомобила има
някакви забравени вещества или предмети, като тя отрекла. Заявено й било, че ще й бъде
извършена проверка, и за което ще й бъде съставен протокол. Тя се съгласила. Уведомен
бил ОДЧ при РУ-Провадия за извършената проверка. На место пристигнали ИДПС Д.П. и
мл.ПИ Т.К.. пристъпили към проверка на автомобила и вещите в него. На задната седалка
било установено лицето Ж. М. Ж., ЕГН **********, който заявил, че се вози в автомобила.
При извършената проверка в автомобила било открито сгънато алуминиево фолио, което
било намерено между предната лява седалка и подлакътника на автомобила. Във фолиото
било намерено бяло кристално вещество. На друго място в автомобила била намерена
кафяво-зеленикава тревна маса. При извършения обиск на Ж. в него била намерена лула за
пушене на кристал. Намерените вещества били иззети, а двете лица задържани за 24 часа в
РУ-Провадия.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок
по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, която има право и интерес от обжалването,
поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от
АПК.
Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР, в
границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗМВР компетентност. Спазена е
предвидената от закона форма, съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, а именно издадена е писмена
заповед за задържане, която е връчена на адресата. Заповедта съдържа задължителните
реквизити, посочени в ал. 2 на чл. 74 от ЗМВР- вписани са името, длъжността и
местоработата на служителя издал заповедта, както и данните индивидуализиращи
задържаното лице- имена, гражданство, ЕГН, ЛК и адресна регистрация, датата и часа на
задържането. Разяснени са му правата по чл. 72 от ЗМВР. Връчена му е Декларация по чл.
74, ал. 3 от ЗМВР, която подписал. Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР като е посочено, че лицето се задържа във връзка с БП №142/21г. по описа на РУ-
2
Провадия образувано за извършено престъпление по чл.354А, ал.3 от НК.
Настоящата съдебна инстанция намира, че към момента на издаване на атакуваната
Заповед за задържане са били налице данни за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 от
НК, което е основание за образуване на БП. Това е така, тъй като нормата на чл. 72, ал. 1, т.
1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон,
а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е
регламентирана в следващите правни норми от закона. По правната си същност задържането
по реда на ЗМВР представлява принудителна административна мярка- административно
разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която
има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши
престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за
прилагането е наличието на данни, от които може да се направи обосновано
предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на
закона е задържането, като превантивна мярка, да предотврати възможността задържаното
лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено разследване. Поради това,
възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка
"задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с
наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на
задържането, което в случая е налице със съобщението към служител на РУ-Провадия,
както и непосредственото поведение на В. пред органите на полицията. За това
задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския
орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна
административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани
доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило
престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава
право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи
мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко
е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали
задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него
виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на
наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието
на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение,
не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с
оглед тяхното изясняване.
На следващо място, задържането за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР налага
неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Тази
мярка, в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или
3
преустановителен характер. Казано по друг начин – за да се прибегне до задържане, същото
трябва да преследва някаква легитимна, законовопризната цел, а не да се явява съобразно
наказание, репресия, налагана по усмотрение на административния орган. В случая от
доказателствата по делото се установява каква е била конкретната цел за издаването на
оспорената заповед и постановеното с нея задържане, а именно превантивна- да се
предотврати възможността лицето, което има вероятност да е извършило престъпление, да
се завърне на мястото и да извърши престъпление. В случая са били налице данни за
престъпление от общ характер описано като държане на наркотични вещества, поради което
е било оправдано и при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР, да се приложи процесната принудителна административна мярка.
От всичко изложеното до тук настоящият съдебен състав приема, че атакуваната
Заповед е наложена съгласно изискванията на закона и в съответствие с целта му, при
доказана необходимостта от задържането на лицето, поради което следва да бъде
потвърдена като законосъобразна.
Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от КР. Ж. В., ЕГН **********, с която се иска
отмяна на Заповед за задържане на лице с рег. № 324зз-100/27.05.2021г., издадена от Ат. В.
Ст. на длъжност мл. РК група „КП“ при РУ на МВР-Провадия.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– Варна в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4