№ 19039
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело №
20231110125197 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу М. Д. М., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта
на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2424/2023г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно:
1893,15лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода
01.12.2019г.-30.04.2021г., ведно със законната лихва от 17.01.2023г. до изплащане на
вземането, 339,52лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.02.2020г.-16.12.2022г., 39,06лв., представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода 01.01.2020г.-30.04.2021г., ведно
със законната лихва от 17.01.2023г. до изплащане на вземането, и 8,24лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 02.03.2020г.-16.12.2022г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в /населено място/, аб. № ************, топлинна енергия на
претендираната стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответникът дължи и
заплащане на цената за извършване на услугата дялово разпределение в етажната
собственост, както и лихва за забава върху главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който прави възражение за погасяване по давност на вземанията, както и за погрешно
определяне на количеството потребена топлоенергия за процесния период.
Третото лице – помагач – /фирма/ не изразява становище.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
1
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Според задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело
№ 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
По делото не е спорно и е отделено за безспорно с доклада по чл. 146 ГПК (а и
се установява от събраните писмени доказателства), че ответникът е собственик на
процесния недвижим имот, който е топлофициран, с оглед на което между страните
съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия, по което ищецът е доставчик, а ответникът ползвател на такава.
От допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, се установява, че през
процесния период в имота е имало 5 броя отоплителни тела, на които са били
поставени ИРРО. Топлата вода е била прекъсната. За сезон 2019/2020г. поради
неосигурен достъп за отчет на измервателните уреди топлинна енергия за отопление на
имота е начислявана по максималния специфичен разход на сградата съгласно т.6.5 от
приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 (Наредбата). Видно от
представения от третото лице – помагач протокол /л. 88/, действително след края на
отоплителния сезон не е бил осигурен достъп за отчитане на измервателните уреди,
поради което правилно е изчислена консумираната топлоенергия за отопление по
посочения начин. За сезон 2020/2021г. потребената топлоенергия за отопление е
изчислена на база реално извършено отчитане. Начислявана е и топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, според формулата на т. 6.1.1 от приложението към
Наредбата. Топла вода не е ползвана и суми за такава не са начислявани. Експертът
посочва, че стойността на доставената топлинна енергия за отопление и сградна
инсталация през процесния период възлиза на 1801,93лв. До този размер съдът намира,
че се явява доказана доставката на топлинна енергия, а за разликата до пълния
претендиран размер от 1893,15лв. се явява недоказана.
Ответникът своевременно е направил възражение за изтекла погасителна
давност за вземането, което съдът намира за неоснователно. Задълженията за
заплащане цената на топлина енергия представляват „периодични плащания“ по
2
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на
ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, поради което се погасяват с тригодишна
давност. Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, откогато се счита
предявен искът съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната давността
съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е подадено на 17.01.2023г. Следователно, всички
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 17.01.2020г., са погасени по давност.
През процесния период в отношенията между страните са действали общите
условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От това
следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане на цената на
топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми. От
този момент започва да тече и давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Предвид
това, не са налице погасени по давност вземания, тъй като изискуемостта на най-
ранното от тях, отнасящо се за м.12.2019г., настъпва през м.02.2020г., тоест след
17.01.2020г. Ето защо, възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно.
По отношение на претенцията за лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия:
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и доказва да е погасил
дължимите парични задължения чрез плащане или по друг начин, поради което е
изпаднал в забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи законна лихва за тях. В ОУ е
посочен моментът на настъпване на изискуемостта /чл. 33, ал. 1/ и от деня, следващ
деня на падежа, се дължи мораторна лихва. На основание чл. 162 ГПК съдът, с
помощта на интернет калкулатор, намира, че мораторната лихва върху дължимата
главница от 1801,93лв. възлиза на сумата от 323,15лв. за периода 15.02.2020г.-
16.12.2022г. Ето защо, този иск се явява основателен до размер на сумата от 323,15лв.,
а за разликата до пълния предявен размер от 339,52лв. подлежи на отхвърляне.
По отношение иска за заплащане на услугата дялово разпределение:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба
на топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на
топлофикационното дружество) стойността на услугата “дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях търговец.
По делото са представени протокол от проведено ОС на етажните собственици
/л. 38-39/, на което е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата
дялово разпределение. Представен е и договор за извършване на услугата. Видно от
представените отчети, съобщения и от експертното заключение по СТЕ, това
дружество е продължило да извършва услугата и към процесния период. Ето защо,
ответникът дължи на продавача - ищцовото дружество (съгласно изричната клауза от
общите условия) и цената на тази услуга. От събраните писмени доказателства, които
не са оспорени, се установява, че нейният размер за процесния период м.01.2020г.-
м.04.2021г. възлиза на 39,06лв. Тези задължения не са обхванати от погасителна
давност по изложените по-горе съображения относно давността. Ето защо, този иск
следва да бъде уважен изцяло.
Искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение се явява
3
недоказан, поради което същият подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 95,60лв., от
които следва да му се присъдят 90,74лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 81,69лв. за
държавна такса и 300,00лв. депозит за експертиза, като претендира и юрк.
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв. От
общия размер на разноските – 481,69лв., следва да му се присъдят 457,21лв.
Ответникът не е доказал направата на разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление /населено
място/, срещу М. Д. М., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, че ответникът
дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2424/2023г. по описа на СРС, 40-ти състав,
а именно: 1801,93лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода
01.12.2019г.-30.04.2021г. до имот, находящ се в /населено място/, аб. № ************,
ведно със законната лихва от 17.01.2023г. до изплащане на вземането, 323,15лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.02.2020г.-16.12.2022г., 39,06лв., представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода 01.01.2020г.-30.04.2021г., ведно със законната лихва от
17.01.2023г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1801,93лв. до пълния
предявен от 1893,15лв., иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 323,15лв. до пълния предявен от
339,52лв., както и изцяло иска за сумата от 8,24лв., представляваща мораторна лихва
за периода 02.03.2020г.-16.12.2022г. върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.01.2020г.-30.04.2021г. в размер от 39,06лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 М. Д. М., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес
на управление: /населено място/, сумата от 90,74лв. – разноски в заповедното
производство и сумата от 457,21лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - /фирма/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4