РЕШЕНИЕ
№ 2656
гр. Бургас, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20252120102113 по описа за 2025 година
Делото е образувано по повод исковата молба на С. И. Б. и С. И. Е.,
двамата от гр. ...., Община ...., против В. С. А., от с. ..., Община ..., с която
претендират да бъде прието за установено по отношение на ищците, че
ответникът не е собственик на следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор ...по КККР на с. .., Община .., с площ от 298 кв. м.,
трайно предназначение –земеделска земя; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ...по КККР на с. ..., Община ..., с площ от 225 кв. м., трайно
предназначение – земеделска земя; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ...по
КККР на с. ..., Община ..., с площ от 97 кв. м., трайно предназначение –
земеделска земя, и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ...по КККР на с. ...,
Община ..., с площ от 253 кв. м., трайно предназначение – земеделска земя.
Ищците молят, на основание чл. 537, ал. 2, ГПК, за отмяна на
Нотариален акт за собственост № .... год., том I, н. д. № 79/2024 год. на
нотариус рег. № 255, съставен по обстоятелствена проверка, и на Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижими имоти № ... год., том I, в. д. №
144/2023 год. на нотариус рег. № .....
Ищците са изложили следните фактически и правни твърдения:
ищците са наследници на закон на Ж..Д. З.., б. ж. на с. ..., поч. на 08.06.1956
год.; с Протокол № ... год. е признато правото им на възстановяване правото
на собственост върху 120.100 дка зем. земя, в това число и имот, заявен под №
18, с площ 11.900 дка, местност „..“ в землището на с. ...; този имот от 11.900
1
дка представлява имот 76 по картата на инж. Й..и съответства на имот 3076 по
помощния план; част от него, с площ от 2.371 дка, съответства на имот .....по
КВС на землището на гр. ...(представляващ ПИ с ид. ...) е възстановен на
ищците; за останалата част от имота, попадаща в територия по § 4, е налице
постановено Решение № 2748/08.07.2020 год. на ОСЗ – ...., с което е отказано
възстановяване правото на собственост в стари реални граници – за нива от
8.707 дка в землището на с. ..., местността „...“, но с решение по адм. дело №
2/2021 год. на БсРС решението на ОСЗ – Созопол е отменено; с Решение
2748/04.02.2025 год. на ОСЗ – Созопол е признато правото на възстановяване
на насл. на Ж..З..правото на собственост върху нива от 8.707 дка; тези 8.707
декара попадат в зона за земеделско ползване по § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ и
реалното им възстановяване в граници на конкретни новообразувани имоти
следва да се извърши със заповед на кмета на община Созопол, по реда на §
4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на изготвени, одобрени и съответно
влезли в сила, по реда на чл. 28 от ППЗСПЗЗ помощен план н съответно плана
на новообразуваните имоти; със Заповед № .... год. на Областен управител на
Област Бургас, на основание §4к от ЗСПЗЗ, е одобрен планът на
новообразуваните имоти и регистърът към него, както и помощният план и
регистърът към него за имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и
ДЗС; в границите на имот 3076 по помощния план попадат следните
поземлени имоти: поземлен имот с идентификатор ..., с площ от 298 кв. м.,
поземлен имот с идентификатор ...., с площ от 225 кв. м., поземлен имот с
идентификатор ...., с площ от 97 кв. м., и част от поземлен имот с
идентификатор ...., с площ от 253 кв. м.; ответницата се е снабдила с
констативен нотариален акт за собственост, с който е била призната за
собственик на процесните имоти въз основа на изтекла придобивна давност;
за поземлен имот с идентификатор ....е сключен договор за покупко-продажба
с продавача С.ка В..Ж.., която се е легитимирала като собственик с нотариален
акт по обстоятелствена проверка, съставен въз основа на изтекла придобивна
давност; процесните поземлени имоти не са нанесени в ПНИ, одобрен със
Заповед № РД-09-20/29.05.2024 год. на Областен управител на Област Бургас,
и ответницата е подал жалба срещу заповедта и е образувано гр. д. №
6329/2024 год. на БсРС; ответницата не е придобила собствеността върху
процесните имоти чрез давностно владение и не е техен собственик; същото
се отнася и за продавача С.ка В.. Ж..и тя не е прехвърлила на ответницата
повече права, отколкото сама има, а договорът им за покупко-продажба не е
породил вещно-правен ефект; ответницата и продавачът не са упражнявали
владение по см. на чл. 79 от ЗС; по отношение на процесиите имоти давност
не тече до приключване на реституционната процедура по тяхното
възстановяване; давност не тече срещу този, който не може да води иск;
ответницата не може да придобие имота по давност и по смисъла на чл. 86 от
ЗС, във връзка с мораториума по § 1 от ПЗР на ЗС, защото до завършване на
реституционната процедура със заповед на кмета на общината за реституция
на ползвателски имот, последният формално все още следва да се възприема
2
като държавна собственост – чл. 24, ЗСПЗЗ; давностно владение върху
подлежащия на реституция имот не е противопоставимо на ищците, в
качеството им на правоимащи – чл. 10, ал. 13, ЗСПЗЗ; давност върху
подлежащи на възстановяване земеделски имоти може валидно да тече в
полза на трети за реституцията лица само след като собствеността върху
съответния имот е вече веднъж валидно осъществена; възникнал е правен
спор, който обосновава правния интерес на ищците от предявяването на иска,
с който са отрекат със сила на пресъдено нещо правото на собственост на
ответницата върху процесните имоти и да се отмени издадените констативен
нотариален акт за собственост давностно владение и нотариален акт за
покупко-продажба; с успешното провеждане на отрицателния установителен
иск ще се обезпечи възможността на ищците да придобият в пълен обем
собствеността върху признатия им за възстановяване имот.
Ищците ангажират доказателства, молят за присъждане на деловодните
разноски.
Правното основание на предявения отрицателен установителен иск е
чл. 124, ал. 1, ГПК, а на молбата за отмяна на нотариален акт – чл. 537, ал. 2,
ГПК.
Ответникът В. А. е депозирала писмен отговор, с който е оспорила иска
и е навела следните насрещни възражения и твърдения: искът е недопустим, а
по същество – и неоснователен; наличието на правен интерес е абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен установителен иск;
за първите три поземлени имота ответницата притежава констативен
нотариален акт за собственост, а последния имот – с площ от 253 кв. м., е
закупила с нотариален акт за покупко-продажба от 12.04.2023 год.; с
приложеното решение на ПК имотът, за който е признато правото на
възстановяване, не е в стари реални граници и не във вида и конфигурацията,
които се твърдят в исковата молба; в ПНИ е записано, че за имот с №
....липсват данни за собственост, поради което и ищците съвсем голословно
твърдят, че това е имотът, който е тяхна собственост, без да са налице
доказателства за идентичност между претендирания с № .....и имотите, за
които им е признато право на възстановяване с решение на ПК; по искане на
ищците пред БсРС е образувано гр. д. № 5909/2024 год., с искане да бъдат
вписани като собственици на този ПИ № ....., но с решение съдът отказа; в
приложеното решение на БсРС, с което предходното решение на ПК е
отменено на процесуално основание, липсва произнасяне по същество; ПК е
не е възстановила имота в стари реални граници и това решение е влязло в
законна сила; ищците не притежават имот, който да им е възстановен, за тях
няма правен интерес от водене на иска по чл. 124, ГПК; ищците признават
факта, че имот № 3076 не е записан на тяхно име, не са негови собственици,
поради което и са обжалвали заповедта на областния управител – по гр. д. №
5909/2024 год. на БсРС, по което жалбата им е отхвърлена; постановеното
решение на ОСЗ – Созопол е нищожно като постановено от незаконен състав,
3
който не отговаря на императивните законови изисквания на чл. 60, ал. 4 и 5,
ППЗСПЗЗ; ответникът е собственик на процесните имоти; зоната, в която се
намира имотът на ответника, попада в концесионната зона, предоставена за
ползване на собственика на минно предприятие; няма как ищците или други
лица да са притежавали земеделска земя в границите на тази територия; тази
зона и имотът на ответника никога не е влизал в ТКЗС или ДЗС, а имотите са
владяни от 50-те години; на валидно основание – владение, продължило
повече от 60 години, първоначално праводателите на ответника, а след това и
тя са владели имота като свой и никога това владение не е било прекъсвано;
имотът на ответницата се намира в територия, която при завземането от
сегашните собственици, е непродуктивна земя – тресавище, без да има
каквато и да е селско-стопанска дейност, като под тази територия преминават
минни галерии и това е била причината за предоставяне на концесия за тази
земя; праводателите й владеят този терен от 1962 год., далеч преди
приемането на закони, възстановяващи земеделски земи; след изоставянето на
тези терени от бившето Минно предприятие, национализирано след 09.09.1944
година, този имот и всички останали в зоната на местността „.....”, е завладян и
владян в продължение на 60 години и никога и никой не е оспорвал правото на
собственост; статутът на зоната като такава по § 4 от ЗСПЗЗ е
незаконосъобразен и липсва акт или основание тази зона да има такъв статут,
тези земи не са били общинска или държавна собственост, което е безспорно,
поради което и няма на какво основание да са предоставени за ползване,
липсва и съответният акт в съответствие със ЗАТУРБ; независимо, че за част
от имотите по-късно са издадени удостоверения за предоставено право на
ползване, то същите са нищожни поради липсата на валидно правно
основание за тяхното издаване, с тях не е променен начинът на владение върху
имотите от ответника и останалите собственици на имоти в района;
ответникът е собственик на процесните имоти на валидно правно основание,
поради което и претенцията на ищците е неоснователна.
Ответникът е ангажирал доказателства, моли за присъждане на
деловодните разноски.
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявените две искания,
предвид съществуващия между страните правен спор за легитимацията на
ответника като собственик на процесните поземлени имоти и висящото
административно производство по земеделска реституция на същите имоти в
полза на ищците.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна
преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Видно от представеното удостоверение, ищците са легитимирани като
наследници по закон на Ж..Д. З.., поч. на 08.06.1956 год. С Протоколно
4
решение № 2748/01.03.1993 год. ПК – Созопол е признала и определила за
възстановяване правото на собственост на насл. на Ж..З..върху земеделска
земя с площ от 11.9 дка в местността „....“, землището на с. .., Община .., по т.
18 от заявлението на наследниците. С Решение № 2748/08.07.2020 год. ОСЗ –
Созопол е възстановила на наследниците на посоченото лице правото на
собственост върху нива с площ от 3.184 дка в местността „....“ и е отказала да
възстанови собствеността върху нива с площ от 8.707 дка в същата местност.
Този отказ на административния орган е отменен по съдебен ред с Решение №
260000/27.04.2022 год. по адм. д. № 2/2021 год. на БсРС; с т. II на решение от
04.02.2025 год. ОСЗ – Созопол е възстановила на наследниците нива с площ от
8.707 дка в местността „...“, землището на гр. ...., находяща се в терен по
параграф 4. В това решение на административния орган е посочено, че
имотните граници на възстановения имот ще се определят от въз основа на
плана на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9, ППЗСПЗЗ.
По делото е представен договор за покупко-продажба, сключен с
Нотариален акт № ../...год., т. I, н. д. № ../...год. на нотариус рег. № ..., въз
основа на който ответникът В. А. е легитимирана като купувач на поземлен
имот с идентификатор ..... Вещно-правото действие на тази сделка е оспорена
от ищците с твърдения, че праводателят-продавач не е притежавал правото на
собственост върху имота, което не е било придобито и от купувача-ответник.
По делото е представен Нотариален акт № ... год., т. I, н. д. № ../..год. на
нотариус рег. № .., с който ответникът В. А. е призната за собственик на
другите три процесни имота – с идентификатори ..., ...и ..., на основание
давностно владение. Нотариалният акт е оспорен от ищците, които считат, че
за трите имота не е изтекла придобивна давност в полза на ответника.
Ищците твърдят, че ответникът В. А. не е легитимирана като
собственик на процесните поземлени имоти на никакво годно правно
основание, вкл. и по давност, поради което съставените нотариален акт за
сделка и констативен нотариален акт са неверни и следва да бъдат отменени.
В подкрепа на твърденията си ищците са ангажирали показанията на
свидетеля М..Д.., без родство със страните. Свидетелят твърди, че му е познат
имотът на дядо Ж..З..в местността „..“, идентична с местността „.....“; този
имот бил с площ от около 10-11 дка; имотите от местността били включени в
ТКЗС и обработвани, а впоследствие били предоставени за частно ползване на
5
физически лица; имотът на Ж..З.., в по-голямата си част, попада в зоната,
предоставена за ползване по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В писмения си отговор по делото ответникът В. А. се е позовала на две
самостоятелни правни основания за придобиване правото на собственост
върху спорните имоти: оригинерно основание – давностно владение,
започнало през 1962 год., и деривативно основание – договор за покупко-
продажба, съгл. нотариалния акт от 12.04.2023 год.
В подкрепа на твърденията си ответникът В. А. е ангажирала
показанията на свидетеля З..Г..., без родство със страните, който твърди, че
познава ответницата и баща й – чичо С., който обработвал вилен имот,
представляващ овощна градина до с. ..., с площ от около 1-1.2 дка, в който
отглеждал и домашни животни; наблюденията на свидетеля датират от 80-те
години на 20-и век.
По делото е изготвено и прието експертно заключение, неоспорено от
страните, което съдът цени като обективно и компетентно. Вещото лице сочи,
че местността „....“ е идентична с местността „..“; имот 76 по картата на инж.
Й..съвпада изцяло с имот № ...по помощния план, в който попадат процесните
имоти.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
предявения отрицателен установителен иск за основателен. Според
задължителните указания на ВКС за правилното приложение на закона –
Тълкувателно решение № 8/2012 год. от 27.11.2013 год. по тълк. д. № 8/2012
год. на ОСГТК, при предявен отрицателен установителен иск за собственост
ответната страна следва да изчерпи в съдебния процес всички основания, на
които отричаното право се е породило. В разглеждания казус е налице правен
интерес у ищците от предявения иск, тъй като и те, и ответниците заявяват
самостоятелни, собственически, права върху спорните четири поземлени
имота.
Възражението на ответника за нищожност на решението на ОСЗ –
Созопол от 04.02.2025 год. е неоснователно, тъй като не е доказано наличието
на незаконен състав на административния орган по поземлена собственост.
Твърдението на ответника се основава на разпоредбите на чл. 60, ал. 4 и 5 от
ППЗСПЗЗ, които са отменени през 2001-а и 2003 год. и не са част от
действащото право към момента на постановяване на решението на ОСЗ –
6
Созопол от 04.02.2025 год. Видно от представения препис, актът е подписан от
трима члена на службата – началник и двама членове, поради което актът е
валиден като постановен от законен състав.
В тежест на ответника е провеждане на главно и пълно доказване
наличието на годно правно основание – едно или повече, на което е придобила
правото на собственост върху спорните имоти. Съдът счита, че такова
доказване по делото не е проведено (чл. 154, ал. 1, ГПК). Според правната
позиция на ответника, правото на собственост е придобито чрез договор за
покупко-продажба – за поземлен имот с идентификатор ....., и чрез давностно
владение – за другите три поземлени имота, а това възлага върху посочената
страна тежестта за провеждане на главно и пълно доказване наличието на
законовите предпоставки на тези правни основания.
По отношение сделката за покупко-продажба, сключена с Нотариален
акт № ../...год., не са представени доказателства, легитимиращи продавача С.ка
В..Ж..като собственик на продавания имот. В частта си за договора между
продавача и купувача нотариалният акт е частен диспозитивен документ, тъй
като материализира изявленията на контрахентите за сключената сделка, но не
се ползва с материална доказателствена сила за транслативно вещно действие
на договора, т. е. не обвързва ищците по настоящото дело (вж. 386-2009-II ГО
на ВКС). Легитимацията на ответника като приобретател на собствеността
върху продадения имот е оспорена от ищците – съгл. исковата молба и
писменото им становище на л. л. 83-86 по описа на делото, и не е проведено
насрещно пълно доказване за годно правно основание, на което продавачът е
придобил собствеността върху поземлен имот с идентификатор ..., предмет на
двустранния договор. Предвид изложеното, съдът счита за недоказан факта,
че към момента на сключване на сделката от 12.04.2023 год. продавачът С.ка
Ж..е била собственик на поземления имот с идентификатор ..., поради което
собствеността върху него не е преминала в патримониума на купувача В. А..
По отношение другите три поземлени имота съдът приема за
неоснователно твърдението на ответника В. А. за изтекла в нейна полза
придобивна давност за периода от 1962 год. до настоящия момент – чл. 79, ЗС.
Тези три имота, като част от местността „....“, са били внесени и обработвани
от ТКЗС (според неопроверганите показания на свидетеля М..Д..), а
впоследствие са били част от предоставена за лично ползване зона по § 4 от
7
ПЗР на ЗСПЗЗ. Реституционното производство за тези три ниви не е
приключило, поради което трето лице не може да се позове на давностно
владение – чл. 10, ал. 13, ЗСПЗЗ.
За периода от 1962 год. до 1991 год. придобивна давност върху
процесните земеделски имоти не е текла поради нормативната забрана на чл.
86 във вр. с чл. 4, ЗС (отм., ДВ бр. 31 от 1991 год.). Делото не съдържа
доказателства, че правото на собственост върху тези земеделски имоти е било
възстановено от ОСЗ – Созопол в полза на други лица, поради което имотите
са били държавна, а впоследствие – общинска собственост, за които давност
не е текла до 07.03.2022 год. (съгл. Решение № 3/24.02.2022 год. по конст. д. №
16/2021 год. на КС на РБ).
За пълнота на изложението съдът следва да отбележи, че по делото не
са ангажирани доказателства за упражнявано от ответницата и/или от
наследодателя й владение върху трите имота по констативния нотариален акт.
От показанията на разпитания свидетел З..Г.. не може да бъде установено
местоположението на терена, обработван от бащата на В. А., нито
идентичността му с някой от процесните имоти. От неоспореното от
ответника заключение на вещото лице по настоящото дело се установява
пълното попадане на притежавания от Ж..З..имот № ..(по картата на инж. Й..)
в границите на имоти ..и ..по плана на новообразуваните имоти по § 4 от ДР на
ЗСПЗЗ. В показанията си свидетелят Д..сочи, че имотите в местността „....“
понастоящем се обработват като земеделски земи от арендатор, който заплаща
възнаграждение, поради което е опровергано твърдението на ответника В. А.
за упражнявана от нея фактическа власт върху спорните поземлени имоти.
Предвид изложеното, съдът приема, че за ответника В. А. не е изтекла
придобивна давност върху трите поземлени имота, описани в констативния
нотариален акт, поради което тя не е легитимирана като техен собственик на
това правно основание.
Изложеното мотивира съда да приеме, че предявеният отрицателен
установителен иск е основателен, поради което той следва да бъде уважен.
Последица от уважаване на иска е уважаване и на обусловената молба
по чл. 537, ал. 2, ГПК, за отмяна на издадения в полза на ответника В. А.
констативен нотариален акт, признаващ по реда на обстоятелствената
проверка за изтекла придобивна давност правото на собственост върху три от
8
процесните имоти. По отношение четвъртия имот – с идентификатор ......,
молбата по чл. 537, ал. 2, ГПК, е неоснователна, тъй като нотариалният акт е
за двустранна сделка (покупко-продажба) и отмяната му е недопустима, съгл.
задължителните указания на ВКС в Тълкувателно решение № 3/29.11.2012
год. по тълк. д. № 3/2012 год. на ОСГК.
Основателността на предявения иск налага уважаване молбата на
ищеца С. Б. за присъждане на направените деловодни разноски в общ размер
от 2130 лева – сбор от платените държавни такси, адвокатско възнаграждение
и депозит за вещо лице; в полза на ищеца С. Е. следва да бъдат присъдени
разноски от 1500 лева, за платеното от него адвокатско възнаграждение (чл.
78, ал. 1 във вр. с чл. 80, ГПК).
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1, ГПК, по
отношение ищците С. И. Б., ЕГН **********, с адрес гр. ...............и С. И. Е.,
ЕГН **********, с адрес гр. .......... че ответникът В. С. А., ЕГН **********, с
адрес с. ........, не е собственик на следните недвижими имоти:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор .................по КККР на с. .............,
Община .........; адрес – с. .., п. к. ..; площ – 225 кв. м.; трайно
предназначение на територията – земеделска; съседи: ..., ........., ..........,
.........., ........, ..........;
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор .............по КККР на с. ........,
Община .............; адрес – с. ..............; площ – 253 кв. м.; трайно
предназначение на територията – земеделска; съседи: ................, ..............,
............, ............, .........., ...............;
3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ...............по КККР на с. ...........,
Община ...........; адрес – с. .........., п. к. .........; площ – 97 кв. м.; трайно
предназначение на територията – земеделска; съседи: ................, ...........,
............, ................, и
4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор .............по КККР на с. ...........,
Община .......; адрес – с. .........., п. к. ..................; площ – 298 кв. м.; трайно
9
предназначение на територията – земеделска; съседи: ..........., ...........,
............., ..........., .........., .........., .............
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2, ГПК, Нотариален акт за
собственост № ............/...........год., том I, н. д. № ........../2024 год. на нотариус
рег. № ........., съставен въз основа на обстоятелствена проверка за изтекла
придобивна давност.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 537, ал. 2,
ГПК на ищците С. И. Б. и С. И. Е. за отмяна на Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижими имоти № ........./..........год., т. I, н. д. № 144.............2023
год. на нотариус рег. № ........, в частта му по отношение сключения договор за
поземлен имот с идентификатор ..............
ОСЪЖДА В. С. А., ЕГН **********, с адрес с. ..............., на основание
чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на С. И. Б., ЕГН **********, с адрес гр. ............,
деловодни разноски в размер от 2130 лева.
ОСЪЖДА В. С. А., ЕГН **********, с адрес с. ........... на основание чл.
78, ал. 1, ГПК, да заплати на С. И. Е., ЕГН **********, с адрес гр. .............,
деловодни разноски в размер от 1500 лева.
УКАЗВА задължението на страните за отбелязване на крайния съдебен
акт по настоящото дело в Службата по вписванията при БсРС, след влизането
му в законна сила.
Решението може да бъде обжалвано от страните и третите лица
помагачи по въззивен ред пред Окръжен съд – Бургас в 2-седмичен срок от
връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
10