Определение по гр. дело №75672/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 31880
Дата: 28 юли 2025 г.
Съдия: Светлана Тодорова Панайотова
Дело: 20241110175672
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 декември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 31880
гр. София, 28.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110175672 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 247121/16.07.2025г., подадена от ищеца . за изменение
на решение № 12339/24.06.2025 г. по гр.д.№ 75672/2024г. по описа на СРС, 153 ти състав.
Излагат се твърдения, че съдът неправилно е приел, че ответното дружество е признало иска
и с поведението си не е станало повод за предявяването му, позовавайки се на чл. 78, ал. 2
ГПК. Сочи се, че самото уважаване на иска означава и обвързва съда и страните с
констатацията, че са били налице всички предпоставки за уважаване на иска, включително и
извънсъдебна претенция на ответника чрез изпращане на две покани до ищеца. С оглед това
се сочи, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищеца.Подчертава, че
адвокатът предоставил безплатна правна помощ има право да получи разноски на основание
чл. 38 от ЗА.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещните страни по молбата – „..., изразява становище,
че подадената молба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Излагат се
подробни аргументи относно предпоставките за приложение на чл. 78, ал. 2 от ГПК, като
подчертава, че отправените извънсъдебни покани не представляват повод за предявяване на
иска.
Като взе предвид изложените в молбата доводи и данните по делото, съдът намира
следното:
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок (срокът за обжалване
на решението, доколкото решението е връчено на ищеца на 02.07.2025г.), като ищецът е
представил по делото списък по чл. 80 ГПК, поради което се явява процесуално допустимо.
Разгледано по същество, същото е неоснователно.
Производството по делото е образувано по предявен от . отрицателен установителен
иск срещу „... за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество
сума в размер на 312 лева, представляваща възнаграждение за месец юни 2019г. за
предоставени от ответника счетоводно-консултантски услуги, във връзка с което е издадена
фактура № ..., поради изтекла давност и липса на облигационно отношение. Представени са
1
покани за доброволно изпълнение, изпратени от „... до ищеца, в които е посочено, че същият
дължи на ответника сума в размер на 312 лева, като ако същата не бъде заплатена, ответното
дружество ще предприеме съдебни действия за събиране на вземането си.
От името на ответното дружество е подаден отговор на исковата молба, в който е
направено изрично изявление, че „... не оспорва исковата молба и признава, че претенцията е
погасена по давност. Предвид това е постановено решение при признание на иска, като в
полза на ответника са присъдени сторените в производството разноски.
Предпоставките, при които се приемат за недължими от ответника разноските по
делото, когато искът е бил уважен, са посочени в чл. 78, ал. 2 ГПК и са две, а именно:
ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са
кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело.
Не може да бъде споделено становището, изразено в молбата по чл. 248 от ГПК от
ищеца, че при уважаване на предявения иск съдът е задължен да присъди на основание чл.
78, ал. 1 ГПК разноски в полза на ищеца. Както е посочено по-горе законодателят изрично е
уредил в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК хипотеза, при която независимо, че изхода на
спора е в полза на ищцовата страна именно в нейна тежест да бъдат възложени и сторените
по делото разноски.
Настоящият съдебен състав приема, че в разглеждания случай е налице именно
признание на иск, доколкото признанието на иска за разлика от признанието на факт
включва в себе си отказ от защита срещу иска, какъвто отказ безспорно представлява
изявлението на ответника направено в отговора на исковата молба, че в случая следва да
бъде постановено решение по чл. 237 от ГПК, т.е решение при признание на иск. Предвид
това, съдът приема, че е изпълнена първата предпоставка за приложението на чл. 78, ал. 2 от
ГПК.
Досежно наличието на второто кумулативно дадено изискване, за да намери
приложение чл. 78, ал. 2 от ГПК, а именно дали ответното дружество е дало повод за
завеждане на делото или не, т. е осъществило ли е действия, с които да изрази претенция
върху погасените по давност вземания, Софийски районен съд изрично е приел, че
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на иска. Настоящият състав, както
е посочено в решението, споделя изцяло становището застъпено в определение №
468/18.12.2018г по ч.гр.д.№ 4586/2018г. на ВКС, III г.о., определение № 474/07.11.2019г. по
ч.гр.д.№ 3063/2019г. на ВКС, IV г.о, определение № 534/06.12.2019г. по ч.гр.д.№ 4484/2019г.
на ВКС, III г.о., определение № 476/20.12.2018г. по ч.гр.д.№ 4569/2018г. на ВКС, III г.о.
Съгласно така посочените актове на ВКС извънсъдебната покана до длъжника да плати,
дори и със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на
иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на
иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба. Изложените от ищеца аргументи
досежно дължимостта на адвокатско възнаграждение при предоставена безплатна правна
помощ не могат да намерят приложение в настоящата хипотеза. В действителност в случая,
при който следва да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК процесуалният
2
представител на ищеца, предоставил безплатна правна помощ по чл. 38 ЗА, има право на
възнаграждение в размер определен от съда. В настоящата хипотеза обаче съдът е приема,
че следва да се приложи не чл. 78, ал. 1 ГПК, а чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което и не следва да
бъде определяно възнаграждение за процесуалния представител на ищеца.
Поради това и подадената от . молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК се явява неоснователна.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 247121/16.07.2025г. на ., ЕИК ., за
изменение на решение № 12339/24.06.2025 г. по гр.д.№ 75672/2024г. по описа на СРС, 153 ти
състав, в частта за разноските.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3