№ 7548
гр. София, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20251100509987 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 14358 от 24.07.2025 г., гр.д. № 61565/2024 г., СРС, 34 с-в
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Н. С., че дължи на
„Топлофикация София” ЕАД сумите, както следва: главница за стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в
размер на 1705,07 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
13.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2022 г. до
20.05.2024 г. в размер на 277,30 лева, главница за суми за дялово
разпределение през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 13,89
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.06.2024 г.
до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за дялово
разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 20.05.2024 г. в размер на 3,18
лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
1
по чл. 410 от ГПК № 21325 от 09.07.2024 г., ч.гр.д. № 36052/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, 34 състав, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Д. Т. С., че дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумите, както
следва: главница за стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 1705,07 лева, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 13.06.2024 г. до окончателното изплащане
на вземането, мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.08.2022 г. до 20.05.2024 г. в размер на 277,30 лева,
главница за суми за дялово разпределение през периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г. в размер на 13,89 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 13.06.2024 г. до окончателното изплащане, мораторна лихва за
дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 20.05.2024 г. в размер на
3,19 лева., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 21325 от 09.07.2024 г., ч.гр.д. № 36052/2024
г. по описа на Софийски районен съд, 34 състав, като ОСЪЖДА А. Н. С. и Д.
Т. С. да заплатят на „Топлофикация София” ЕАД направените по делото
разноски в заповедното производство за държавна такса в размер на по 39,99
лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на по 25,00 лева, както и
всеки един сумата в размер на по 50 лв - юрисконсултско възнаграждение и
държавна такса в размер на по 39,99 лева – разноски за исковото
производство.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете за мораторни
лихви върху главниците за стойност на топлинна енерия и дялово
разпределение, постъпва въззивна жалба от ответниците по тях А. Н. С. и Д. Т.
С.. Считат, че според чл. 33, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ОУ от 2016 г.,
клиентът изпада в забава за плащане на месечните суми за топлинна енергия
по фактурите в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Лихвата върху главницата за дялово разпределение се дължи от изготвяне на
извлечението по сметки, представено по делото, която сума е прибавена към
лихвата за цена на потребена топлинна енергия. Клиентът изпада в забава след
връчване на покана за плащане по общата фактура за стойност на топлинна
енергия и покана за плащане на стойността за услуга дялово разпределение.
Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да
2
се отхвърлят исковете за мораторни лихви.
Въззиваемият – ищецът „Топлофикация София” ЕАД оспорва жалбата.
Третото лице-помагач на ищеца – „Нелбо“ АД не изразява становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
отчасти правилно.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. чл. 86,
ал.1 ЗЗД.
Към исковия период действат Общите условия на ищеца „Топлофикация
София” ЕАД, одобрени от КЕВР на 27.06.2016 г., в сила от 12.08.2016 г.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите ОУ клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Клаузата на чл. 32, ал. 4 предвижда
продавачът да начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2.
Въззивният съд намира, че задължението е предвидено като срочно,
поради което е изискуемо при условията на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава
след изтичането му, без да е необходима покана. С изтичане на 45-дневния
срок по чл. 33, ал. 2 от ОУ, даже и да е изпаднал в забава за плащане,
длъжникът се освобождава от нейните последици при издаване само на
фактурата, изготвена на база прогнозни данни, когато към този момент не е
изготвена окончателната фактура за реално потребление на топлинна енергия
на база изравнителни сметки, поради забава на кредитора – чл. 96 ЗЗД. Когато
кредиторът не оказва необходимото съдействие, изразяващо се в своевременно
издаване на общата фактура за реално потребена топлинна енергия, след
3
отчитане на средствата за дялово разпределение, изравнителни сметки и
съставяне на кредитни известия, без което съдействие длъжникът не би могъл
да изпълни в срок паричното задължение – чл. 95, предл. 2 ЗЗД, кредиторът не
може да черпи права от собствената си неизправност. Едва след издаване на
тази обща фактура, задължението е напълно индивидуализирано и по размер в
съответствие с действителното потребление, годно за изпълнение и изискуемо
по смисъла на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От този момент длъжникът изпада в забава за
плащане на главницата и дължи съответна мораторна лихва. Исковете по чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване съществуване на вземане за
две суми от по 277,30 лв. за две мораторни лихви за забава върху главниците
за стойност на топлинна енергия през периода 15.08.2022 г. - 20.05.2024 г.,
следва да се уважат като основателни.
Като неоснователни следва да се отхвърлят исковете по чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за две суми от по 3,18 лв. - мораторни лихви върху
главниците за цена на услуга дялово разпределение през периода 16.07.2021 г.
- 20.05.2024 г. Вземането за стойност на дялово разпределение, дължимо на
топлопреносното дружество не е нормативно обвръзано с краен срок, поради
което става изискуемо от момента на поканата съгласно чл. 84, ал. 1 ГПК. При
липса на доказателства за редовно връчена покана за плащане в момент,
предхождащ сезирането на съда, забавата настъпва най-рано с връчване на
препис от исковата молба.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции частично съвпадат,
поради различни мотиви. Първоинстанционното решение на основание чл.
271, ал. 1, изр. 1, предл. 3 ГПК следва да се отмени в частта, с която са
уважени исковете за мораторни лихви върху главниците за цена на услуга
дялово разпределение и тази за разноските, като вместо него се постанови
друго, с което исковете се отхвърлят. Решението следва да се потвърди в
частта, с която са уважени исковете за мораторни лихви върху главниците за
стойност на топлинна енергия.
Решението в останалата част, като необжалвано е влязло в сила.
Ищецът в заповедното производство установява разноски от 25 лв. –
д.т., пред първа инстанция - 79,50 лв. за д.т., а пред въззивна не установява, от
които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има право на възстановяване за сумата
104,33 лв.
4
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 26 от
НЗПП, въззивният съд определя сума от 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение за процесуалния представител на ищеца в заповедно
производство. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25,
ал.1 НЗПП, съдът определя по 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение
поотделно за първа и въззивна инстанция.
Ответниците по исковете претендират разноски пред заповедния съд от
200 лв. – платимо по банков път адвокатско възнаграждение, за каквото
плащане не е представен платежен документ, пред първа инстанция – 800 лв.
за платимо по банков път адвокатско възнаграждение, като е представен
платежен документ само за извършен превод от 200 лв., а пред въззивна –
39,75 лв. за д.т. От тях, при условията на чл. 78, ал. 3 ГПК имат право на
репариране за 0,36 лв.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 14358 от 24.07.2025 г., гр.д. № 61565/2024 г.,
СРС, 34 с-в в частта, с която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на А. Н. С., че дължи на „Топлофикация София” ЕАД мораторна лихва за
дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 20.05.2024 г. в размер на
3,18 лева, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 21325 от 09.07.2024 г., ч.гр.д. № 36052/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, 34 състав, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Д. Т. С., че дължи на „Топлофикация София” ЕАД мораторна
лихва за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 20.05.2024 г. в
размер на 3,19 лева, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 21325 от 09.07.2024 г., ч.гр.д. № 36052/2024
г. по описа на Софийски районен съд, 34 състав, като ОСЪЖДА А. Н. С. и Д.
Т. С. да заплатят на „Топлофикация София” ЕАД направените по делото
разноски в заповедното производство за държавна такса в размер на по 39,99
лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на по 25,00 лева, както и
всеки един сумата в размер на по 50 лв - юрисконсултско възнаграждение и
държавна такса в размер на по 39,99 лева – разноски за исковото производство,
5
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б срещу А. Н. С.,
ЕГН ********** и Д. Т. С., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. София, ж.к.
„********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. чл.86, ал.1 ЗЗД
за признаване за установено, че дължат всеки поотделно суми от по 3,19 лв.,
представляващи мораторна лихва върху главниците за стойност на услуга
дялово разпределение през периода 16.07.2021 г. - 20.05.2024 г., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
21325 от 09.07.2024 г., ч.гр.д. № 36052/2024 г. по описа на Софийски районен
съд, 34 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14358 от 24.07.2025 г., гр.д. № 61565/2024
г., СРС, 34 с-в в частта, с която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на А. Н. С., че дължи на „Топлофикация София” ЕАД мораторна
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2022
г. до 20.05.2024 г. в размер на 277,30 лева, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 21325 от 09.07.2024
г., ч.гр.д. № 36052/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 34 състав и
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Т. С., че дължи на
„Топлофикация София” ЕАД мораторна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.08.2022 г. до 20.05.2024 г. в размер на
277,30 лева, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 21325 от 09.07.2024 г., ч.гр.д. № 36052/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, 34 състав.
ОСЪЖДА А. Н. С., ЕГН ********** и Д. Т. С., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. София, ж.к. „******** да заплатят на „Топлофикация
София” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище: гр. София, ул. „Ястребец“ №
23 Б сумата 104,33 лв. – разноски за заповедно производство и исково пред
първа инстанция, сумата 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение за
заповедно производство и две суми от по 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за първа и въззивна инстанция.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б да заплати на А. Н. С., ЕГН
********** и Д. Т. С., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. София, ж.к.
6
„******** сумата 0,36 лв. – разноски за първа и въззивна инстанция.
Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца -
„Нелбо“ АД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7