№ 16429
гр. София, 03.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря Д. Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110169273 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Д. И. К. срещу "СК" ООД, в
която се твърди, че на 30.11.2023 г. между страните бил сключен Договор за
потребителски кредит № ****** за сума в размер на 1000,00 лева при годишен
фиксиран лихвен процент от 44,5 % и годишен процент на разходите от 54,62 %.
Кредитът следвало да бъде погасен на 12 погасителни вноски, като общо
дължимата от заемополучателя сума била в размер на 1339,14 лева. В чл. 5 от
договора било уговорено, че страните се съгласявали договорът за кредит да бъдат
обезпечен с поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи на
условия, посочени в договора, или с безусловна банкова гаранция. В случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в срок от три дни
от сключването на договора кредитополучателят дължал неустойка в размер на
1252,86 лева, която следвало да се заплащала разсрочено заедно с погасителните
вноски по кредита. Твърди се, че поради начисляването на неустойката общата
сума, която ищецът следвало да върне на заемодателя, била в размер на 2592,00
лева. В исковата молба са изложени подробни аргументи за недействителност на
клаузата от договора за кредит, предвиждаща заплащането на неустойка при
1
непредоставяне на обезпечение, като неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП,
както и за нищожност на целия договор, поради заобикаляне нормата на чл. 19, ал.
4 ЗПК и поради накърняване на добрите нрави. Отправено е искане за
прогласяване нищожността на сключения между страните договор за кредит
поради неточно посочен в него размер на ГПР, а в условията на евентуалност – за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 11, ал. 1 от така сключения между
страните договор за кредит, предвиждаща начисляването на неустойка в размер на
1252,86 лева при непредоставяне на обезпечение. Отправено е и искане за
присъждане на сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника "СК"
ООД за отговор, като с постъпилия в законоустановения срок такъв ответното
дружество е оспорило изцяло предявените искови претенции. Изложени са
подробни аргументи за неоснователност на поддържаното от ищеца становище за
недействителност на клаузата от процесния договор, предвиждаща заплащането на
неустойка при непредоставяне на обезпечение, съответно – на целия договор.
Отправено е искане за отхвърляне на предявените искови претенции и за
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока за отговор ответникът е предявил насрещни искове, уточнени с
молба с вх. № 44191/07.02.2025 г., на договорно, а в условията на евентуалност – на
извъндоговорно основание, за заплащане на сумата от 136,00 лева, представляваща
част от неизплатената главница по процесния договор в общ размер от 1000,00
лева, съответно – неизплатеният остатък от предоставената в заем сума, в случай
че договорът бъде признат за недействителен. Дружеството твърди, че заемната
сума по договора била напълно усвоена от кредитополучателя, но до
предявяването на насрещните искове била изплатена сума в общ размер от 864,00
лева, с която не били погасявани вноски за главница, тъй като съгласно договора с
първите погасителни вноски не се погасявала никаква част от главницата, а общият
размер на задълженията по кредита възлизал на сумата от 2069,02 лева. Отправено
е искане за уважаване на така предявените в условията на евентуалност искове и за
присъждане на сторените по делото разноски.
В предоставения на ищеца по първоначалните искове срок за отговор по
насрещните искови претенции същият е депозирал такъв, с който оспорва исковете
като неоснователни, като препраща към доводите за недействителност на
процесния договор за кредит, изложени в исковата молба. Отправено е искане за
отхвърляне на насрещните искове и за присъждане на разноски.
2
Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото са:
1/ предявени в условията на евентуално съединяване искове, както следва:
- за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №
****** от 30.11.2023 г., сключен между Д. И. К. и "СК" ООД, с правно основание
чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД (поради неравноправност и
заобикаляне на императивни правни норми);
- в условията на евентуалност, в случай че исковете за прогласяване
нищожността на договора за кредит бъдат отхвърлени – иск с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за признаване за установено, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от
договора, предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на
обезпечение по договора, е нищожна поради противоречие с добрите нрави;
2/ предявени в условията на евентуално съединяване насрещни искове, както
следва:
- частичен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1
ЗЗД за осъждане на Д. И. К. да заплати на "СК" ООД сумата от 136,00 лева,
представляваща част от незаплатена главница по сключения между страните
Договор за потребителски кредит № ******/30.11.2023 г. в общ размер от 1000,00
лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане;
- в условията на евентуалност, в случай че исковете за прогласяване
нищожността на договора за кредит бъдат уважени – осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на Д. И. К. да
заплати на "СК" ООД сумата от 136,00 лева, представляваща неизплатен остатък
от чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит №
******/30.11.2023 г.
Така предявените искови претенции съдът намира за допустими, тъй като за
кредитополучателя е налице правен интерес да установи със сила на пресъдено
нещо нищожността на процесния договор, съответно – клауза от него, доколкото в
противен случай по силата на така сключения между страните договор Д. К. страна
следва да заплати всички дължими суми по договора, включително неустойката в
3
размер на 1252,86 лева.
В съответствие с разпределената между страните доказателствена тежест Д.
И. К. следва да докаже по предявените от нея първоначални искове сключването на
процесния договор със съдържание, идентично с описаното в исковата молба
относно клаузите на чл. 5 и чл. 11, ал. 1 от същия, и наличието на посочените в
исковата молба основания за нищожност на сключения между страните договор за
кредит, съответно – на клаузата на чл. 11, ал. 1 от същия; по предявените срещу нея
насрещни осъдителни искове следва да докаже заплащането на претендираната от
дружеството сума в размер на 136,00 лева. От своя страна "СК" ООД следва да
докаже по предявените срещу него първоначални искове наличието на валидно
възникнало облигационно правоотношение между страните по процесния Договор
за потребителски кредит № ****** от 30.11.2023 г., съответно – наличието на
задължение в тежест на ищеца за заплащане в полза на ответника на неустойка по
чл. 11, ал. 1 от сключения между страните процесен договор за кредит. По
предявения от дружеството осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД то следва да установи наличието на валидно възникнало
облигационно правоотношение между страните по процесния Договор за
потребителски кредит № ****** от 30.11.2023 г., предоставянето на заемната сума
от 1000,00 лева от страна на дружеството и усвояването от заемополучателя и
настъпването изискуемостта на претендираното вземане в размер на 136,00 лева, а
по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – предоставянето на сумата
от 136,00 лева от дружеството и постъпването на същата в имуществения комплекс
на кредитополучателя.
С доклада по делото, приет за окончателен в проведеното на 03.06.2025 г.
открито съдебно заседание, са отделени като безспорни между страните
обстоятелствата относно: сключването между Д. И. К. и "СК" ООД на Договор за
потребителски кредит № ****** от 30.11.2023 г. за сума в размер на 1000,00 лева
при годишен фиксиран лихвен процент от 44,5 % и годишен процент на разходите
от 54,62 %; наличието на уговорка по чл. 11, ал. 1 от договора, съгласно която в
случай на неизпълнение на задължението по чл. 5 за предоставяне на обезпечение,
кредитополучателят дължи неустойка в размер на 1252,86 лева, която се заплаща
разсрочено заедно с погасителните вноски по кредита; начисляването по
процесния договор в тежест на ищеца на неустойка по чл. 11, ал. 1 от договора в
размер на 1252,86 лева; предоставянето на заемната сума от 1000,00 лева от
заемодателя и усвояването на същата от заемополучателя; изплащането от Д. И. К.
в полза на "СК" ООД на задължения по процесния договор в общ размер от 864,00
4
лева.
Като съобрази изложеното, съдът намира, че спорни по делото са
обстоятелствата относно наличието на основания за нищожност на сключения
между страните договор за кредит. Спрямо същия приложение намират правилата
на ЗПК и на чл. 143 - чл. 147б ЗЗП.
По силата на чл. 5 и чл. 11 от процесния договор, кредитополучателят се
задължава в срок от три дни от сключването на договора за заем да предостави
обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчителство от лице,
отговарящо на посочени в договора условия, като при непредоставяне на
обезпечение в срок заемополучателят дължи на заемодателя неустойка в размер на
1252,86 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че договорната клауза, въз основа на
която е предвидено плащането на неустойка при непредставяне на обезпечение в
тридневен срок от сключването на договора, има неравноправен характер и
противоречи на добрите нрави, което от своя страна води до нищожност на целия
договор, поради следното:
Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието
"неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител, като установява, че това
е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика, от една страна, и потребителя – от
друга. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са
нищожни. Тези нормативни разрешения са установени и в Директива 93/13/ЕИО
на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП (ДВ бр. 64/2007 г.).
Според чл. 3 от Директивата, неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не
са индивидуално договорени и които, въпреки изискванията за добросъвестност,
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2009 г., ОСTK, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора. Като клауза уговорена в договора,
неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право
5
/чл. 9 ЗЗД/. С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението,
което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения,
без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от
неизпълнението. Автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Добрите нрави не са
писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на
неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да
се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Разяснено е по-нататък, че
условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка, произтичат от
нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения, като примерно са изброени следните критерии,
които следва да се съобразят при преценката дали конкретна клауза за неустойка
противоречи на добрите нрави: естеството им на парични или на непарични и
размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-
поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна
или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за
незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди, като при
конкретната преценка за нищожност на неустойката, могат да се използват и други
критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки
отделен случай.
Размерът на процесната неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение има неравноправен характер и противоречи на
добрите нрави, тъй като размерът възлиза на повече от 125 % от размера на
предоставения заем (1252,86 лева при предоставен заем в размер на 1000,00 лева),
т. е. надвишава заемната сума, а същевременно начисляването се обосновава с
неизпълнение на вторично за договора за заем задължение. Основното задължение
на заемател по договор за паричен заем е да върне на датата на падежа заетата
6
сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. С оспорената в настоящото
производство договорна клауза, обаче, е уговорена компенсаторна неустойка за
неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя – да върне заетата сума
на датата на падежа, а на задължението в тридневен срок от подписване на
договора да представи обезпечение за кредитора.
Съобразявайки изложеното в съответствие с критериите на Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, и приложимата
в случая законодателна уредба в защита на потребителя, съдът намира, че
процесната неустойка излиза извън присъщата на неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, противоречи на добрите нрави и е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Уговорена е компенсаторна
неустойка за неизпълнение на задължение, различно от главното, като начинът по
който е уговорена, сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка, ако в краткия
тридневен срок от подписване на договора не осигури обезпечение, дори и когато
той е изправна страна по отношение на основното си задължение – да върне на
датата на падежа главницата ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори
и интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен – той в срок да
получи главницата и възнаграждението си – същият ще има право да получи и
допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото
задължение по договора за заем и не обезпечава реално претърпени вреди. По тези
съображения съдът намира, че неустоечната клауза е нищожна поради
противоречие с добрите нрави.
Процесната клауза за неустойка представлява и начин да се уговори
допълнително възнаграждение за кредитора по договора за кредит, в нарушение на
изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така
уговорената такса не е включена в ГПР по кредита. В случай че размерът бъде
съобразен при определянето на ГПР, действителният ГПР по кредита би бил
значително по-висок от посочения в договора за кредит. Това обстоятелство,
съобразено с факта, че тази неустойка е начислена за вторично спрямо предмета на
договора задължение на заемополучателя, води до извод, че същата представлява
по своята същност разход по кредита, който е следвало да бъде включен в ГПР,
съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. Невключването му в ГПР е довело до заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и нарушаване на изискването ГПР да не бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва. По този начин потребителят е бил
въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които следва да направи
по обслужване на заема, като е калкулирана допълнителна печалба към
7
договорената възнаградителна лихва по договора за заем. По съществото си
процесната клауза въвежда допълнително възнаграждение за кредитора по
договора за потребителски кредит, чието възникване е било известно при
сключването на договора.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1
начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално таксата за поръчителство в случаите, когато сключването на
договора за тази услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
Предвид така установената нормативна уредба по отношение изискванията,
на които следва да отговоря ГПР по потребителски кредит, се налага изводът, че
ГПР по процесния кредит не отразява действителния такъв по кредитното
правоотношение, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно –
сумата, начислена като неустойка за непредоставяне на обезпечение по кредита,
която следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК, доколкото същата отговаря на въведените законови изисквания за това.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за точно
посочване на ГПР в договора за потребителски кредит /каквато именно е налице в
процесния казус/, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че в тези
случаи договорът за потребителски кредит е недействителен, какъвто именно се
явява и процесният такъв.
Следователно, основателен се явява предявеният от Д. К. главен иск с правно
8
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на сключения между
страните договор за кредит. Предвид основателността на главния иск, не са налице
вътрешнопроцесуалните условия за разглеждане на предявените от страната в
условията на евентуалност искови претенции.
Предвид основателността на иска за прогласяване недействителността на
процесния договор, изцяло неоснователен се явява предявеният от "СК" ООД
насрещен частичен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал.
1 ЗЗД за осъждане на Д. К. да заплати на дружеството сумата от 136,00 лева,
представляваща част от незаплатена главница по сключения между страните
договор. Неоснователността на така предявения насрещен иск се обосновава от
обстоятелството, че сумата от 136,00 лева се претендира като дължима на
договорно основание /процесния договор за потребителски кредит/, но се
установи, че същото е нищожно, съответно – че изначално не е породило целените
с отделните клаузи права и задължения между страните.
Неоснователността на главния насрещен иск налага съдът да разгледа
предявения такъв в условията на евентуалност с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на Д. К. да заплати на СК" ООД сумата
от 136,00 лева, представляваща неизплатен остатък от чистата стойност на кредита
по процесния договор. Съгласно чл. 23 ЗПК при обявяване на договор за
потребителски кредит за нищожен, длъжникът е задължен да върне единствено
чистата стойност на кредита. С доклада по делото е отделено като безспорно
между страните обстоятелството, че Д. К. в полза на дружеството-кредитодател
задължения по процесния договор в общ размер от 864,00 лева. Разликата между
дължимата от кредитодателя чиста стойност на процесния кредит /1000,00 лева/ и
изплатената от него сума /864,00 лева/ възлиза на сумата от 136,00 лева.
Следователно исковата претенция за връщане на сумата от 136,00 лева, недължимо
платена /като предоставена в заем сума/ по нищожния договор, се явява
основателна и следва да бъде уважена до пълния предявен размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора по делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски имат и двете страни, предвид основателността на предявения от Д. К.
главен иск, съответно – на предявения от "СК" ООД насрещен евентуален иск. В
полза на Д. К. следва да се присъдят разноски за заплатена държавна такса в
размер на 53,56 лева, а в полза на процесуалния представител – адвокатско
възнаграждение в размер на 480,00 лева, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. В
9
полза на "СК" ООД следва да се присъдят разноски за заплатени държавна такса и
адвокатско възнаграждение в общ размер от 530,00 лева.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, Договор за
потребителски кредит № ****** от 30.11.2023 г., сключен между Д. И. К., ЕГН:
**********, и "СК" ООД, ЕИК: *********.
ОТХВЪРЛЯ в цялост като неоснователен предявения от "СК" ООД, ЕИК:
*********, срещу Д. И. К., ЕГН: **********, частичен осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Д. И. К. да заплати
на "СК" ООД сумата от 136,00 лева, представляваща част от незаплатена главница
по сключения между страните Договор за потребителски кредит №
******/30.11.2023 г. в общ размер от 1000,00 лева, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Д. И. К. , ЕГН: **********, да заплати на "СК" ООД, ЕИК:
*********, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК сумата от
136,00 лева, представляваща неизплатен остатък от чистата стойност на кредита
по сключения между страните Договор за потребителски кредит №
******/30.11.2023 г., ведно със законната лихва от 16.01.2025 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 530,00 лева , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
представляваща сторени в хода на първоинстанционното производство разноски.
ОСЪЖДА "СК" ООД, ЕИК: *********, да заплати на адвокат Д. Г.,
вписан в АК – Ловеч с № **********, сумата от 480,00 лева , представляваща
адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна защита и съдействие на Д.
И. К. в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
10
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11