№ 9690
гр. С, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110144138 по
описа за 2023 година
Предявени са искове от “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Я № 23Б, представлявано от А А, с които е поискано да бъде установено по отношение на
ответниците Д. Д. В., ЕГН **********, М. Л. В., ЕГН **********, М. Д. Р., ЕГН
********** и Л. Д. В., ЕГН **********, всички с адрес гр. С, ж.к.“Б“ бл...., че същите
дължат на ищеца при условията на разделност при квоти от по 5/8 за М. Л. В. и по 1/8 за Д.
Д. В., М. Д. Р. и Л. Д. В. следните суми: сумата от 2 497,93 лв., представляваща стойността
на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. за
имот, отчитан с абонетен № ..., ведно със законна лихва от 21.10.2022 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 392.65 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 05.10.2022
г., 46,07 лв. – цена за услугата дялово разпределение за периода от м.09.2019 г. до м.04.2021
г., ведно със законна лихва от 21.10.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 9.92 лв. за периода от 31.10.2019г. до 05.10.2022г. върху платена главница за
дялово разпределение.
Сумите се разделят както следва: за Д. Д. В.: - стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия в размер на 312.24 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва за периода от 21.10.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
за периода от 15.09.2020 г. до 05.10.2022 г. в размер на 49.08 лв., цена на извършена услуга
за дялово разпределение в размер на 5.76 лв. за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за периода от 21.10.2022 г. до изплащане на вземането, и мораторна
лихва за периода от 31.10.2019г. до 05.10.2022 г. в размер на 1.24 лв.
За М. Л. В.: стойност на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на
1
1 561.21 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода
от 21.10.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до
05.10.2022 г. в размер на 245.41 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение в
размер на 28.79 лв. за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
периода от 21.10.2022 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от
31.10.2019 г. до 05.10.2022 г. в размер на 6.20 лв.
За М. Д. В: стойност на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на
312.24 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от
21.10.2022 г. до изплащане на вземането, - мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до
05.10.2022 г. в размер на 49.08 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение в
размер на 5.76 лв. за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
периода от 21.10.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
31.10.2019 г. до 05.10.2022 г. в размер на 1.24 лв.
За Л. Д. В.: стойност на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на
312.24 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от
21.10.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до
05.10.2022 г. в размер на 49.08 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение в
размер на 5.76 лв. за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
периода от 21.10.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
31.10.2019 г. до 05.10.2022 г. в размер на 1.24 лв.
Претендират се и разноски по производството.
В исковата молба се твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енегрия за
битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като съсобственици на процесния имот,
находящ се в гр. С, ж.к.“Б“ бл. ....
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от сключен между тях договор и от общи условия, които са публикувани по
установения ред и по отношение на които ответниците не са изразили несъгласие. Сочи се,
че чл.32, ал.1 и ал. 2, и чл.33 от Общите условия, въвеждат задължение за клиентите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен срок
от датата на публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Б Б“ ООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, ответниците Д. Д. В., М. Д. Р. и Л. Д. В. са депозирали такъв, с
който изразяват становище по допустимостта и основателността на предявените искове.
Оспорват да е налице валидно облигационно отношение между страните, както и да е
доставена реално ТЕ до процесния имот. Оспорват качеството потребители на ТЕ. По
отноешение на претенцията за дялово разпределение считат, че ищецът не е
2
материалноправно легитимиран да иска заплащане за услугата, поради което искът се явява
недопустим. Твърдят, че ищецът е начислявал сумите за ТЕ на база, а не съобразно реално
консумираната енергия. Релевират възражение за изтекла погасителна давност на
вземанията. Поради неоснователността на главните искове, считат за неоснователни и
акцесорните такива за лихва за забава. Поради изложеното молят за отхвърляне на исковете,
като претендират и разноски поделото.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа
предявените искове. Ответниците не се явяват и не се представляват.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 57134/2022 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е
била издадена заповед за изпълнение срещу ответниците за разделното заплащане на
следните суми: сумата 2497.93 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 21.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 392.65 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 05.10.2022 г., цена на извършена услуга за
дялово разпределение в размер на 46.07 лв. за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за периода от 21.10.2022 г. до изплащане на вземането, и мораторна
лихва за периода от 31.10.2019 г. до 05.10.2022 г. в размер на 9.92 лв.
С възражения от 01.12.2022 г., 15.12.2022 г. длъжниците съответно М. В. и Л. В., са
оспорили вземанията. Длъжниците М. Р. и Д. В. пък не са открити на регистрираните от тях
в НБДН настоящ и постоянен адрес, нито по месторабота. С оглед на това, с разпореждане
от 06.07.2023 г., съдът е дал указания на заявителя да предяви срещу тях иск по реда на
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Видно от нотариален акт № 1а, том I, рег.№..., дело № ... г., съставен от
нотариус при СНС, процесният имот, представляващ ап.1, находящ се в гр.С, ж.к.“Б“
бл. ..., е закупен на 05.01.1971 г. от Д. Л В.. Последният е починал на 13.12.1996 г. и е
оставил за свои наследници ответниците – съпругата си М. В. и децата си Л. В., Д. В. и
М. Р..
На 19.11.1999 г. Л. В. е подал до ищеца молба-декларация за откриване на негово
име на партида. Впоследствие – на 10.11.2003 г. заявление-декларация в същия смисъл е
подадено от М. В..
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т С“ АД на потребителите в гр.С от 2016 г. се установява
съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и
потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
3
На проведено на 24.03.2006 г. ОС на ЕС на сградата, в която се намира имота, е
взето решение дяловото разпределение да се осъществява от „Т“ ООД. За целта е сключен с
последното договор на 09.08.2002 г. Представени са доказателства и за наличието на
договорни правоотношение между ищеца и правоприемника на фирмата за дялово
разпределение – договор № .../09.06.2020 г.
От представените от ТЛП писмени доказателства се установява, че през исковия
период е извършено дялово разпределение, като за целта са издадени след края на
отоплителните сезони изравнителни сметки.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
няма данни за извършени плащания. Отразено е намаляване на задълженията чрез
прихващане с подлежащи на връщане суми от промяна в цената на топлинната енергия.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Б Б“
ООД. Експертът е установил, че процесния имот се намира в сграда, свързана към
сградната инсталация за отопление и за битово гореща вода.
Посочено е, че в имота се ползва топлоенергия за отопление, като има четири
отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители. Освен това в банята има
отоплително тяло тип щранг-лира, за което липсва техническа възможност за отчет, поради
което потребената чрез него топлинна енергия е разпределяна по изчислителен път
съобразно Приложението към чл.61, ал.1, т.6.9 и разпоредбата на т.6.5 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. и Наредба № NE-РД-04-1/12.03.2020 г., при определена топлинна мощност
от 697W.
По отношение топлоенергията за БГВ е посочено, че потреблението на гореща вода
се отчита от един водомера.
Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № NE-РД-04-
1/12.03.2020 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по реда
на чл.61, ал.1 от Наредба № NE-РД-04-1/12.03.2020 г.
Отбелязано е, че общият топломер в абонатната станция на сградата, в която се
намира имота, е преминал метрологичен контрол, за което са издадени свидетелства за
метрологична проверка през 2019 г. и през 2021 г.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 2497.92 лв. /отразеното в заключението по задача № 4, след приспадане на вноските за
дялово разпределение от 46.07 лв./, като изрично е посочил, че правилно са изчислени
технологичните разходи и цените, по които е пресметната стойността на потребената
топлоенергия са определените от ДКЕВР за съответния период.
4
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване
дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение
на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
На първо място, видно от приетия като писмено доказателство нотариален акт №
1а, том I, рег.№..., дело № ... г., съставен от нотариус при СНС, процесният имот,
представляващ ап.1, находящ се в гр.С, ж.к.“Б“ бл. ..., е закупен на 05.01.1971 г. от Д. Л
В., който след смъртта си на 13.12.1996 г., е оставил за свои наследници ответниците –
съпругата си М. В. и децата си Л. В., Д. В. и М. Р..
В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в
облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия
и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно
право на ползване върху имота. С ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС обаче се възприе
становището, че правоотношението може да възникне и въз основа на сключен между
страните договор, който е с приоритетно значение за установяване качеството потребител на
топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на закона. В случая
са представени молба-декларация от 19.11.1999 г. и заявление-декларация от 10.11.2003 г.
съответно от ответника Д. В. и М. В. за разкриване на тяхно име на партида за доставка на
топлинна енергия за процесния имот. При тези данни следва да се приеме, че е налице
предприето от М. В. конклудентно действие, което сочи на сключен договор за продажба на
топлинна енергия за жилището в гр.С, ж.к.“Б“ бл.1, вх.А, ет. 1, aп.1 след 10.11.2003 г.
Независимо, че в случая се касае за съсобственик, облигационно правоотношение с
топлопреносното предприятие е възникнало само с него. Този извод се налага с оглед
възприетото с ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, че при съсобственост между двама бивши
съпрузи, е възможно да възникне облигацинно правоотношение само с този от тях, който
депозира заявление за разкриване на партида на негово име.
С оглед на това, исковете спрямо другите ответници – Д. В., Л. В. и М. Р., следва да
бъдат отхвърлени само на това основание като недоказани.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск, ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
5
В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2021 г. за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 2497.92 лв.
Установеното от експерта, че общият топломер в абонатната станция в сградата,
където се намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол дава основание да
се приемат за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия. В
същото време ответникът не ангажира доказателства, че е възразил срещу разпределената
му топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки, нито пък, че ФДР е подала
грешни данни. Такива не са установени и от вещото лице.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
на тях.
Именно с оглед заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за имота на ответника топлинна енергия на
стойност 2497.92 лв.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на
плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на
оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено
плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответника. Погасяване не е
установено и от вещите лица, с изключение на констатираното намаляване размера на
задълженията чрез прихващане във връзка с промяна на цените на топлоенергията, което
обаче е отразено в счетоводството на ищеца.
По така изложените съображения и с оглед диспозитивното начало в процеса, искът
за главница следва да се уважи в пълния предявен размер от 1561.21 лв., върху който като
законна последица следва да се присъди законна лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 21.10.2022 г.,
до окончателното плащане на дължимото.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през
м.юли 2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Потребителите обаче изпадат в забава след изготвяне на изравнителната сметка за
съответния период на потребление /чл.33, ал.4 от ОУ/. Предвид своя акцесорен характер и
изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава също се явява доказан
за периода 15.09.2020 г. – 05.10.2022 г. в пълния предявен размер с оглед отразеното в
заключението по ССчЕ /стр.8 от същото/.
6
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно: главница от
46.07 лв. за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от
21.10.2022 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от 31.10.2019 г. до
05.10.2022 г. в размер на 9.92 лв., следва да се отбележи, че от данните по делото се
установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Б Б“ ООД. Ищцовото дружество не анажира
доказателства за активната си материална легитимация по иска, а именно за основанието, на
което му се дължи възнаграждение на него за извършена от трето лице услуга. Макар и
събирането на тези суми да е възложено на ищеца, съобразно договорено между него и ТЛП,
то това не обвързва съда и не може да промени носителя на материалното право. Ищецът не
установи да е изкупил тези вземания от ТЛП /по реда на чл.99 от ЗЗД/, или да е настъпило
частно или универсално правоприемство между него и ФДР, поради което съдът приема, че
липсва валидно възникнало вземане на ищеца от ответника за услугата дялово
разпределение. Ето защо, предвид обстоятелството, че ищецът е претендирал сумите в
заповедното производство, исковете му се явяват процесуално допустими, но по същество
неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски. В съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково
производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова. Съдът
като съобрази приложените по делото платежни документи, констатира, че ищецът е
направил разноски за държавна такса общо от 812.45 лв. по двете дела, за депозит за
експертизи 550.00 лв. и за депозит за особен представител на ответницата М. Р. в размер на
400.00 лв. В същото време, ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство от 200.00 лв. /вписано в списъка по чл.80 от ГПК, приложен на л.147 от
делото/, срещу което ответниците не са направили възражение за прекомерност и което е в
границите на предвидените минимални и максимални размери в чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона
за правната помощ. Към него следва да се добави и присъденото в заповедното производство
юрисконсултско възнаграждение от 50.00 лв.
Съобразно уважената част от исковете, от направените от ищеца разноски от общо
1612.45 лв. /с изключение депозита за особен представител, който разход е направен само по
отхвърлените искове срещу М. Рачва/, в тежест на ответницата М. В. следва да бъде
поставена сумата 1007.78 лв.
От страна на ответниците Л. В. и Д. В. се претендира адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Съобразно материалния
интерес по делото възнаграждението на адв.К. и на адв.Н. за исковото производство е 400.00
лв., определено по правилата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Л. В., ЕГН **********, с
адрес гр. С, ж.к.“Б“ бл...., че дължи на “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 57134/2022 г.
по описа на СРС, а именно: стойност на доставена от дружеството топлинна енергия в имот,
отчитан с абонатен № ..., в размер на 1 561.21 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК - 21.10.2022 г. до окончателното плащане на
дължимото, и мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 05.10.2022 г. в размер на
245.41 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, за признаване за установено по отношение
на М. Л. В., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к.“Б“ бл...., че последната дължи на ищеца
суми за дялово разпределение в имот с абонатен № ..., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 57134/2022 г. по описа на
СРС, а именно: главница за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г. в размер на 28.79 лв.,
ведно със законна лихва за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 21.10.2022 г. до окончателното
плащане на дължимото, и обезщетение за забава за периода от 31.10.2019 г. до 05.10.2022 г.
в размер на 6.20 лв.,
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, за признаване за установено по отношение
на ответниците Д. Д. В., ЕГН **********, М. Д. Р., ЕГН ********** и Л. Д. В., ЕГН
**********, всички с адрес гр. С, ж.к.“Б“ бл...., че всеки един от тях дължи на ищеца сумите,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 57134/2022 г. по описа на СРС, а именно: стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия в имот, отчитан с абонатен № ..., в размер на по 312.24 лв. за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
- 21.10.2022 г. до окончателното плащане на дължимото, мораторна лихва за периода от
15.09.2020 г. до 05.10.2022 г. в размер на по 49.08 лв., цена на извършена услуга за дялово
разпределение имот, отчитан с абонатен № ..., в размер на по 5.76 лв. за периода от
01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
- 21.10.2022 г. до окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва за периода от
31.10.2019 г. до 05.10.2022 г. в размер на по 1.24 лв.
ОСЪЖДА М. Л. В., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к.“Б“ бл...., да заплати на “Т
8
С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А
А и И Е, сума в размер на 1007.78 лв., представляваща направени от ищеца разноски по
настоящето дело и по ч.гр.д.№ 57134/2022 г. по описа на СРС, съобразно изхода на делата.
ОСЪЖДА „Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я №
23Б, представлявано от А А и И Е, да заплати на адвокат С. К. К., от Софийска адвокатска
колегия, с адрес гр.С, ул.“В“ № .., офис 1, на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1 т.2 от
Закона за адвокатурата, сумата от 400.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ответника Д. Д. В., ЕГН **********, по настоящето гр.д.
№ 44138/2023 г. по описа на Софийски районен съд, съобразно изхода на делото.
ОСЪЖДА „Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я №
23Б, представлявано от А А и И Е, да заплати на адвокат И. А. Н.а, от Софийска адвокатска
колегия, с адрес гр.Б, ул.“С“ № 3В, ет.1, офис 6, на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1 т.2
от Закона за адвокатурата, сумата от 400.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство на ответника Л. Д. В., ЕГН **********, по настоящето
гр.д.№ 44138/2023 г. по описа на Софийски районен съд, съобразно изхода на делото.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „Б Б” ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 57134/2022 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9