№ 383
гр. гр.Несебър, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело №
20212150101503 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на „В.иК.” ЕАД, ЕИК ***, гр. ***
, представлявано от инж. Г.Т., чрез юриконсулт Д. З. против М. А. Х.,
граждани на Великобритания, роден на **********г., с адрес: гр. ***. Ищецът
претендира да се признае за установено, че ответната страна дължи сумата от
246.28лева, представляваща сбор от главница в размер на 196.98лева и лихва
в размер на 49.30лева, за доставена, отведена и пречистена вода за периода
11.10.2017г. до 03.10.2019г., за което са били издадени фактури в периода
26.11.2018г. до 28.10.2019г. Ищецът сочи, че между него и ответника е било
налице валидно правоотношение с предмет на доставка ВиК услуги. Твърди
се, че Х. е клиент на дружеството и страна по облигационно правоотношение
с ищеца, с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на апартамент,
находящ се в гр. ***, с идентификатор № ***. Заведена била партида с аб. №
739456. Ищецът счита, че Х., като собственик на посочения апартамент, се
явявал „потребител” на предоставяните услуги съгласно Наредба № 4/
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на ВИК системи. Съдържанието на облигационните
правоотношения между страните се подчинявало на Общите условия на ВиК
оператора, които били публично известни – публикувани в интернет и
одобрени от КЕВР. Измерването на ползваната от ответника вода ставало
посредством водомери, разположени в жилището. Отчитането в процесния
период ставало посредством мобилно устройство. За целта се сканирал
баркод, който бил поставен до всеки водомер. Тази дейност се извършвала от
инкасатор, отчитащ обекта. Посочено е , че съществуват няколко записвания
за начина на отчитане, в зависимост от извършените действия от инкасатора
или абоната – „видян”, „служебно отчитане”, „самоотчет”. Наред с това било
допустимо за обекти, имащи характера на ползвани със сезонен характер,
ползването на услугата да се отчита само два пъти в годината. Ищецът
претендира, че след всяко отчитане са издавани данъчни фактури, в които
1
били посочени съответните реквизити. Конкретно за ответника в периода
26.11.2018г. до 28.10.2019г. са били издадени два броя фактури, които не са
били заплатени в срок 30 дни от издаването на всяка една от тях. Същите
възлизали на 196.98лева. Върху сумите по фактурите ответникът дължал и
обезщетение за забавено плащане в общ размер на 49.30лева за периода
27.12.2018г. до 10.11.2021г. – датата на подаване на исковата молба, както и
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на
главницата по делото. Иска се постановяване на решение, с което Х. да бъде
осъден да заплати посочените суми на дружеството. Претендират се разноски.
Представени са писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК за отговор по исковата молба, ответникът М.
А. Х., граждани на Великобритания, роден на **********г., с адрес: гр. ***,
депозира такъв чрез особения представител адв. Д. К., АК гр. ***. Ответната
стана счита иска за допустим. По отношение неговата основателност се
излагат следните съображения. Оспорва се , че Х. е титуляр на посочената
партида с абонатен № 739456 за имот в гр. ***. Оспорва се и качеството
потребител по смисъла на ЗРВКУ. Според особения представител е били
налице данни, че Х. е собственик на посочения имот. Нямало данни
отвтеникът да е присъединен към водопреносната мрежа , не било налице
писмено заявление за това. Не бил налице предварителен договор за
присъединяване, нямало и договор за предоставяне на услуги. Не било ясно
кой водомер бил обект на отчитане, колко били измервателните уреди и къде
са разположени. В представените писмени доказателства били посочени два
водомера, но същите не били индивидуализирани. Не било ясно и какво
наложило поставянето на два водомера в едно жилище. Оспорва се
съдържанието на представените фактури относно отразеното в тях количество
вода, размера на дължимите суми. Нямало данни , че измервателните уреди
отговарят на нормативните и технически изисквания. Дружеството било
нарушило задължението си да издава фактурите ежемесечно , не ги
съобщавало на ответника, за да можел той да възрази. Оспорват се и
справките извлечения за показанията на водомера. Не се сочат писмени
доказателства, не са направени доказателствени искания.
Предявените искове са с материалноправно основание в чл. 79, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът се представлява от юриск. Б., който
поддържа исковата молба, представя доказателства, претендира се за
уважаване на иска. Претендират се разноски.
Ответникът, редовно призован, се представлява от адв. Д. К., АК гр.
Бургас. Отговорът на исковата молба се поддържа. Моли се за постановяване
на решение, с което искът да бъде отхвърлен.
Настоящият състав, след като съобрази становищата на страните и
съобразно събраните поделото доказателства прие за установено следното.
От представените по делото писмени доказателства съдът приема за
безспорно установено, че „В.иК.” ЕАД, ЕИК ***, гр. Бургас и М. А. Х.,
граждани на Великобритания, роден на **********г., с адрес: гр. *** са се
намирали в облигационни взаимоотношения по предоставяне на ВиК услуги
относно водоснабден обект - апартамент, находящ се в гр. ***, с
идентификатор № ***, с абонатен № 739456. По делото е представен
нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 124, том X, рег.
2
№ 6712, н. д. № 1858/ 21.05.2008г., от който е видно, че Х. е станал
собственик на посочения недвижим имот. От представената по делото справка
чрез отдалечен достъп по данни за имот, към датата на предявяване на
исковата молба, собствеността над имота не е била променена. След
придобиването на имота е подадено заявление за откриване на партида № 3-
6-795/ 27.10.2016г., подадено от собственика на имота. В имота на ответника
са били поставени два водомера за отчитане на потребената вода. От
представените писмени доказателства се вижда, че за процесния период,
показанията на водомерите са отчитани от ищеца, за което е представена
справка – извлечение, в която е записано, че водомерите са видени от
инкасатора на имота в една част от периодите, а в друга – записани са
служебни стойности. В тази връзка е разпитана св. И. Н. Б., инкасатор при
ищеца. Свидетелката сочи, че отчита показанията на водомерите на Х. от
2018г. Обектът бил със сезонен характер, като невинаги имало достъп до
имота. Отчитането ставало по електронен път , като Б. сочи, че когато лично е
записала данните се отразява „видяно“, а при липа на достъп – „служебно“.
След отчитане на индивидуланите водомери се записвали и данните на
централния, общ водомер в сградата, а след това се правело разпределение на
начисленото количество вода. От представените писмени доказателства се
установи също, че след отчитане на показанията на водомера са издадени и
два броя фактури – фактура № **********/ 26.11.2018г. за сумата от
113.70лева и фактура № **********/ 28.10.2019г. за сумата от 83.28лева.
Фактурите са издадени за потребената в имота вода за периода 11.10.2017г.
до 03.10.2019г. Вписаните във фактурите показания на потребената вода
отговарят на записаните в справката – извлечение. Включена е и водата от
разпределението на общия отчитан водомер, съгласно чл. 30 от Наредба № 4/
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползването на водоснабдителните и канализационните системи. По делото не
са представени доказателства посочените суми да са били заплатени.
По делото от събраните писмени доказателства се установи безспорно,
че М. А. Х. е абонат на дружеството ищец - „В.иК.” ЕАД, ЕИК ***, гр.
Бургас. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/ 14.09.2004г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползването на водоснабдителните и
канализационните системи, Х. е потребител на ВиК услуги. Това си качество
ответната страна е получила с придобиване правото на собственост върху
имота, а в последствие е подал и заявление за откриване на партида № 3- 6-
795/ 27.10.2016г. Между страните няма сключен изричен писмен договор за
извършваните услуги, като съгласно чл. 8 от Наредба № 4/ 14.09.2004г. това
се извършва по силата на Общите условия на дружеството, които са одобрени
от КЕВР и са публично известни. Съгласно чл. 22 от ОУ, отчитането на
изразходваната вода става чрез поставените в апартамента на ответника два
броя водомери. Страните не спорят относно това, че имотът е със сезонно
ползване, като съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от ОУ отчитането е ставало два пъти
годишно. Следва да се отбележи, че са били и налице предпоставките за
служебно начисляване на ползваната вода съгласно чл. 39, ал. 2, т. 2 вр. чл. 35
от Наредба № 4/ 14.09.2004г. и чл. 24, ал. 4 от ОУ на дружеството. След
отчитане на потребената вода, в изпълнение на задълженията си ,
дружеството е издало посочените по горе фактури за ползваните услуги– чл.
33, ал. 1 от ОУ. За Х. е било налице задължение съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
да заплати в 30 – дневен срок задължението си в размер на общо на
196.98лева. Ответната страна не е изпълнила това си задължение. Съгласно
3
чл. 44 от ОУ, поради неплащане в срок се дължи и законната лихва за забава ,
съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Начислена е сумата от 49.30лева, дължима за
периода 27.12.2018г. до 10.11.2021г. – датата на предявяване на исковата
молба. Дължи се и законната лихва върху главниците от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите. При така
изложените доказателства, настоящият състав намира иска за доказан и
следва претенцията да бъде изцяло уважена.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата страна се следват
деловодните разноски за настоящото производство, възлизащи на 100.00лева
за заплатената държавна такса, сумата от 160.00лева за особен представител и
100.00лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. А. Х., БУЛСТАТ:***, граждани на Великобритания, роден
на **********г., с адрес: гр. ***, на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на „В.иК.” ЕАД, ЕИК ***, гр. ***, сумата 196.98лева /сто
деветдесет и шест лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща
стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода 11.10.2017г.
до 03.10.2019г., по издадени фактури за периода 26.11.2018г. до 28.10.2019г.,
сумата от 49.30лева /четиридесет и девет лева и тридесет стотинки/,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците за
периода 27.12.2018г. до 10.11.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата от 10.11.2021г. – датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА М. А. Х., БУЛСТАТ:***, граждани на Великобритания, роден
на **********г., с адрес: гр. ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати
на „В.иК.” ЕАД, ЕИК ***, гр. ***, сумата от общо 360.00лева / триста и
шестдесет лева/ представляваща деловодни разноски – 100.00лева за
заплатената държавна такса, сумата от 160.00лева за заплатеното
възнаграждение за особен представител и сумата от 100.00лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4