Решение по КНАХД №301/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на „РВЦ“ ООД, [населено място], депозирана против Решение № 110/22.04.2025г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 1610/2025г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № НП-ПБЗН-ШНО-1/28.08.2024г. на директор на РД „ПБЗН“ [населено място], с което на „РВЦ“ ООД, [населено място], е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл. 262, ал. 1, т. 3 от ЗМВР за нарушаване изискванията на чл. 31, ал. 4 от Наредба № 8121з-531/09.09.2014г. за реда и условията за осъществяване на дейности по осигуряване на пожарна безопасност от търговци и контрола върху тях.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага аргументи за порочност на съставения акт, свеждащи се до твърдения за заинтересованост на актосъставителя. Сочи , че вмененото нарушение на дружеството се явява недоказано, като съдът неправилно не е ценил в тяхната цялост показанията на свидетеля Р. Ц., а безусловно е възприел показанията разпитаните служители а РДПБЗН, които са противоречиви и неясни. Излага и съображения за „маловажността“ на вмененото му деяние по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Поради това отправя искане за отмяна на процесното решение и на потвърденото с него наказателно постановление, а в условията на евентуалност претендира деянието му да бъде преквалифицирано по чл. 262, ал. 3 от ЗМВР. Моли за присъждане на разноски за две инстанции. В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат Я. С. от Адвокатска колегия – Варна.

Ответната страна, директор на РД „ПБЗН“ – Шумен, депозира възражение, в което излага доводи за неоснователност на оспорването. В съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт С. П., която оспорва предявената жалба и претендира присъждане на разноски.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

Със Заповед № 873з-122 от 03.04.2024г. на директор РД „ПБЗН“ - [населено място] била назначена комисия, която да извърши проверка по реда на чл. 39, ал. 3, т. 3 от Наредба № 8121з-531/09.09.2014г. на „РВЦ“ ООД, [населено място], [ЕИК], притежаващо Разрешение № 659/05.06.2027г. и Разрешение № 658/05.06.2027г. за извършване на дейностите по чл. 129, ал. 2, т. 4 и т. 5 от ЗМВР на територията на цялата страна. Като членове на комисията били назначени – свидетелят Ш. И. Ш., ВПД началник на група ДПК и ПД в РСПБЗН, свидетелят Д. М. С., инспектор V степен в група ДПК и ПД на РСПБЗН и председател Р. Р. Б., началник на сектор ПКД към РД ПБЗН.

На 23.04.2024г., комисията извършила проверка на „РВЦ“ ООД на място на адреса на дружеството. При проверката, комисията установила, че има наличен квалифициран персонал, има съоръжения, с които се извършва дейността и документацията съответствала на изискванията. В хода на проверката били представени стикери, с които „РВЦ“ ООД удостоверява извършеното техническо обслужване или презареждане на противопожарните уреди. Стикерите съдържали изискващата се информация по чл. 31, ал. 4 от Наредба № 8121з-531/09.09.2014г.

Свидетелите Ш. и С. изискали непоставян стикер да бъде залепен върху корпуса на пожарогасител – все едно е извършено обслужването. След като това било сторено, свидетелят С. предприел процедура по отлепяне и констатирал, че стикерът се отлепил без да се наруши неговата цялост и без да се саморазруши. Стикерът, който бил залепен на пожарогасител и после отлепен без да се саморазруши, бил иззет от свидетелите С. и Ш.. От дневника, в който се отразявали извършени от „РВЦ“ ООД проверки на пожарогасители, свидетелите Ш. и С. видели, че последно от „РВЦ“ ООД била правена проверка на пожарогасител в обект на „Ауто Вин“ ООД.

След около 15 дни, двамата свидетели посетили автокъщата, стопанисвана от „Ауто Вин“ ООД. Попитали за пожарогасител и свидетелят С. пробвал да отлепи стикера, поставен от „РВЦ“ ООД. Стикерът се отлепил без да се саморазруши. Свидетелят С. направил снимка на стикера с личния си телефон и отново залепил стикера.

Резултатите от извършената проверка от комисията били обективирани в Протокол рег. № 873000-489 от 08.05.2024г., връчен на управляващ „РВЦ“ ООД [населено място], с който на основание чл. 133, ал. 4 от ЗМВР било разпоредено за удостоверяване на извършеното техническо обслужване, презареждане и хидростатично изпитване на противопожарните уреди да бъдат използвани саморазрушаващи се стикери, съгласно изискванията на чл. 31, ал. 4 от Наредба № 8121з531/09.09.2014г. за реда и условията за осъществяване на дейности по осигуряване на пожарна безопасност от търговци и контрола върху тях със срок за изпълнение 30.05.2024г.

За констатираното нарушение, на 08.05.2024г., свидетелят Ш. Ш. съставил АУАН № АУАНПБЗН-ШН1-2-6 срещу „РВЦ“ ООД, [ЕИК], за нарушение изискванията на чл. 31, ал. 4 от Наредба № 8121з-531/09.09.2014 г. за реда и условията за осъществяване на дейности по осигуряване на пожарна безопасност от търговци и контрола върху тях. АУАН бил подписан от представляващ дружеството със следното възражение: „Предприети са действия за подмяна на стикерите с саморазрушаващи.“

Въз основа на така съставения акт впоследствие било издадено и атакуваното пред районния съд НП.

При тази фактическа обстановка, предходната инстанция счела, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съобразявайки приобщените писмени и гласни доказателства, съдебният състав формирал и извод, че санкционираното лице е допуснало нарушение на чл. 31, ал. 4 от Наредба № 8121з-531/09.09.2014г. В тази връзка съдът съобразил и обстоятелството, че представеното доказателство – стикерът с № 263454 действително не е саморазрушаващ се при опит да бъде отлепен, тъй като дори и в съдебна зала, съдът го е отлепил от джоба за документи, в който е поставен. С оглед на това районният съд заключил, че са изпълнени предпоставките за ангажиране на отговорността на дружеството на основание чл. 262, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Съдът отклонил претенцията на лицето поведението му да бъде възприето за „маловажно“, приемайки, че в конкретния казус не са налице изключителни смекчаващи отговорността, обстоятелства. Според районния съд нарушението е на просто извършване, формално, поради което не е необходимо да са настъпили конкретни вредни последици от деянието. За формирането на извода за маловажност на случая е необходимо наличието на някакви особени извинителни обстоятелства около извършването на деянието, във връзка с които тежестта на нарушението да бъде оценена като по-малка от типичната, като в конкретния случай съдът не установил наличието на такива. Поради което потвърдил атакувания пред него правораздавателен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба.

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка. Правилни и обосновани са направените от въззивна инстанция правни изводи, които настоящата инстанция не следва да повтаря и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

По отношение на твърденията на касатора, че производството е протекло въз основа на изначално порочен АУАН, касационната намира, че не са налице основания подобен извод да бъде възприет. По делото са приобщени доказателства, установяващи компетентността на съответните служители, като е налице и съответната заповед, въз основа на която назначената комисия е реализирала контролната дейност. Доводите на жалбоподателя за наличие на заинтересованост на актосъставителя и конфликт на интереси спрямо неговата дейност са изцяло голословни, непотвърдени с каквито е да е доказателства и не са годно основание, което да бъде взето предвид, за да се кредитира соченото от жалбоподателя. Наличието на образувано и приключило дисциплинарно производство спрямо актосъставителя, от което не са последвали негативни последици за него, категорично не свидетелства за наличие на сочения конфликт на интереси и аргументите в тази насока съдът възприема единствено като част от защитното поведение на субекта.

Правилен и законосъобразен е извода на районния съд относно безспорната установеност на приписаното на дружеството неизпълнение, което е установено при извършената проверка от съответните длъжностни лица и косвено се потвърждава и от последващата проверка в обекта „Ауто Вин“ ООД, където органите на РД „ПБЗН“ - [населено място] са установили наличие на пожарогасител, обслужен от касатора, стикерът на който е страдал от същия недостатък, касаещ разлепването му в нарушение на изискванията на цитираната в НП подзаконова разпоредба, както и този, установен в обекта на „РВЦ“ ООД. В касационната жалба се прави опит да се обоснове тезата, че контролните органи не са съблюдавали сочени от жалбоподателя житейски правила, отнасящи се до начина на залепяне на стикера, като единственият аргумент в тяхна подкрепа инициаторът на производство извлича от показанията на собствения си служител – технически ръководител Р. Ц., който освен, че има основания да бъде заинтересован от изхода на спора, сам потвърждава, че физически не е присъствал при извършване на проверката. Правилно в контекста на изложеното показанията му не са били възприети в тяхната цялост от районния съд и са ценени в светлината на останалия доказателствен материал. Нещо повече, самият жалбоподател неколкократно в хода на административнонаказателното производство е потвърдил наличието на технологична неизправност на ползваните стикери – в акта като възражение е вписал, че са предприети действия за подмяната на стикерите, като в депозираното Искане за сключване на споразумение по реда на чл. 58г от ЗАНН от управителя на юридическото лице в ясен текст е потвърдил за установено, че стикерите, които биват ползвани от страна на търговеца към момента на проверката могат да се отлепят, без да се саморазрушат, което се явява несъответствие с нормата на чл. 31, ал. 4 от Наредба № 8121з-531/09.09.2014г., като е поръчана нова партида със саморазрушаващи се стикери. Не следва да бъде пренебрегвано и обстоятелството, че съдебният състав на районния съд се е убедил в недостатъка на иззетия при проверката в обекта на касатора стикер.

Всичко изложено налага единствено възможния извод за безспорната установеност на описаното в акта и в НП нарушение. Противно на твърденията на касатора, същото не може да бъде възприето за „маловажно“ по смисъла на чл. 262, ал. 3 от ЗМВР. Тази изрична разпоредба предвижда по-нисък санкционен размер за маловажни нарушения от категорията на процесното, но както аргументирано е отразил и предходният съдебен състав, не са налице изключителни смекчаващи отговорността, обстоятелства, които да сочат на по-ниска обществена опасност на дееца и простъпката. Същата по нищо не се отличава от обичайните случаи на нарушение по чл. 31, ал. 4 от Наредба № 8121з-531/09.09.2014г., поради което закономерно деянието на касатора не е било възприето за „маловажно“.

Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административнонаказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК.

С оглед на това и съобразявайки разпоредбите на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност, съдът намира, че в полза на РД „ПБЗН“ [населено място] следва да се присъди възнаграждение в размер на 80 лева.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 110/22.04.2025г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 1610/2025г. по описа на съда.

ОСЪЖДА „РВЦ“ ООД, [населено място], [ЕИК], да заплати в полза на РД „ПБЗН“ [населено място] разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.