РЕШЕНИЕ
№ 1502
гр. Бургас, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20212120108066 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, кв. „Победа”, ул.
„Ген. Владимир Вазов” № 3, представлявано от инж. Г.Й.Т.– изпълнителен директор против
Н. К. М., ЕГН **********, адрес: с. К., ***, с която се иска от съда да приеме за установено
по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 525,27 лева,
представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода по фактури, издадени
през периода от 25.09.2018г. до 26.07.2021г., с отчетен период по фактури от 01.08.2018г. до
02.07.2021г., сумата от 16,20 лева - мораторна лихва, дължима за периода от 25.10.2018г. до
15.09.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 20.09.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, както и осъждане на ответника да заплати направените
разноски по делото и по ч.гр.д. № 6513/2021г. на БРС.
С исковата молба и допълнителната молба уточнение се твърди, че наследодателят на
ответника, а впоследствие след смъртта на Р.Н.М. - починала на ***г. и самият ответник е
клиент на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД и страна по валидно възникнало
облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на
водоснабдяван обект с административен адрес: ***, с абонатен номер ***. Съгласно
разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, предоставянето на услугите Вик се извършва по
силата на публично известни Общи условия. Твърди се, че съгласно Общите условия и
Наредба № 4 за процесния период отчитането на водомера/водомерите на абоната се е
осъществявало по електронен път посредством използването на мобилно устройство. В
законоустановения срок са издавани за процесния период данъчни фактури, описани в
исковата молба. Представят се писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника. Оспорва, твърденията на ищеца, че ответникът е
собственик на посочения водоснабдяван обект. Сочи, че съгласно разпоредбата на § 1, т. 2
от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, потребители
са всички юридически лица или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Възразява, като твърди, че ищецът
не конкретизира от коя дата твърди, че ответникът е станал потребител на ВиК услуги и
страна по облигационното правоотношение с „ВиК“ ЕАД и дали се твърди облигационно
правоотношение само с ответника по повод процесния имот. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 от
1
Общите условия на ищцовото дружество, потребители се идентифицират с представяне на
писмени доказателства. По делото не се представят и заявления по чл. 58 от ОУ или по чл.
59, ал. 2 от ОУ, нито договор, съгласно чл. 42, ал. 1 от Наредба № 4/2004г. Не се установява
смъртта на Р. М., нито нейните законни наследници. Ищецът не конкретизира от коя дата
твърди, че ответникът е придобил право на собственост върху процесния имот, нито
уточнява дали твърди изключителна негова собственост. Приложените към исковата молба
справка-извлечение и фактури са частни документи, изходящи от ищцовото дружество и не
установяват редовно отчитане на потребление и реално потребление на ВиК услуги от
ответника в процесния обект. Прави възражение за изтекла погасителна давност, съгласно
чл. 111 б. „в“ от ЗЗД към датата на завеждане на делото. С тези мотиви моли исковете да
бъдат отхвърлени.
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Съдът, като взе в предвид изложените от страните доводи и събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата претенция е допустима и своевременно предявена. Видно от представените
по делото доказателства, ищцовото дружество е депозирало заявление до БРС за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК относно претендираните суми, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане.
Заявлението е постъпило в съда на 20.09.2021г., като по него е издадена заповед за
изпълнение № 2389 от 21.09.2021г. На основание чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК, съдът е указал на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД възможността в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си по заповедта, с оглед на което е възникнал и интересът на
ищеца от образуване на настоящото производство.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
***, том ***, peг. № ***, дело № *** от 2014г., видно от който Р.Н.М. е придобила
собствеността на недвижим имот – апартамент, находящ се в с. А.,***. Същата е подала
заявление за прехвърляне на партида за вода № *** на 07.01.2015г., като е отбелязала, че
притежава имота еднолично. Видно от удостоверение за наследници Р.Н.М. е починала на
***г. и е оставила са свой наследник по закон сина си Н. К. М. - ответник по делото.
Следователно, преживе починалият наследодател, а след смъртта му - неговият наследник е
придобил качеството на „потребител” по смисъла на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на
МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи.
На 05.05.2020г., 02.09.2020г., 02.12.2020г., 05.01.2021г, 02.03.2021г., 02.06.2021г. са
съставени протоколи от инкасатора, в които е отразено, че наследниците на Р.М. не са
осигурили достъп за отчет на водомера за абонатен номер ***.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, кредитирана от съда като
обективно и безпристрастно изготвена, от заключението, на която се установява, че
абонатният номер на партидата е *** и е регистрирано едно измервателно устройство, което
се отчита електронно от служителите на водния оператор с ползването на мобилен
промишлен компютър. За процесния период отчетите са месечни и 28 пъти са отчитани с
осигурен достъп след визуално отчитане и нанасяне на данните в компютъра, има 7
служебни записа и 4 „от клиента“. Изразходваното количество вода, преминало през
измервателното устройство за процесния отчетен период е: 214 куб.м. и като се прибави
количеството „От разпределение“, което е 29,94 куб.м., общото количество консумирана
питейна вода за процесния период е: 243,94 куб.м. Изискванията съгласно Наредба
№4/2004г. за разпределението на тези количества са спазени. Всички цени в издадените
фактури, отговарят на одобрените цени за съответния период с Решения на КЕВР, а именно:
Решение на КЕВР № Ц-34/15.12.2017г., Решение на КЕВР № Ц-20/28.12.2018г., Решение на
КЕВР № Ц-37/23.12.2019г., Решение на КЕВР № Ц-46/30.12.2020г. Неизплатените стойности
по фактурите, предмет на делото възлизат на 525,27 лева. Законната лихва за забава върху
неизплатените суми по фактурите за имота в общ размер на 525,27 лева, изчислена от датата
на падеж на всяка фактура до 15.09.2021г. възлиза на 16,20 лева.
Установи се по делото, че претендираните суми за доставка, пречистване и
отвеждане на вода, касаят обект в с. А., ***, като наследодателят на ответника, а
впоследствие и самият ответник са лицата, които са ползвали и експлоатирали
водоснабдения имот, като е била открита партида на името на наследодателя и е била
2
отчитана консумацията на вода. Няма данни относно други собственици на имота, на които
да е откривана партида. Поради това следва да се приеме, че задължен при отчитането на
водомера за абонатен № *** е ответника. За отчетените куб.м. е дължима сумата от 525,27
лева, изчислена по действащите цени на дружеството за предоставените услуги към датата
на фактуриране. В заключение следва да се обобщи, че дължимата сума от ответника за
вода, пречистване и канал се равнява на претендираните 525,27 лева. Ето защо и исковата
претенция, като основателна и доказана следва да бъде уважена.
Претенцията за мораторни лихви за периода от 25.10.2018г. до 15.09.2021г., като
основателна и доказана следва да бъде уважена.
При това следва да се обсъди и направено възражение за изтекла погасителна
давност.
Месечните отчети за изразходеното количество вода съставляват периодични
вземания и са погасяват с кратката тригодишна давност по чл. 111, т. 3, предл. посл. от ЗЗД.
В случая първата фактура е от 25.09.2018г., като обхваща отчетен период от 01.08.2018г. до
30.08.2018г. Заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано в съда на 20.09.2021г. Т.е. всички
вземания, чиято изискуемост при редовен отчет, какъвто в случая е извършван, е настъпила
преди 20.09.2018г. ще са погасени по давност. Изискуемостта обаче съгласно чл. 33, ал. 1 от
ОУ настъпва в 30-дневен срок след датата на издаване на фактурата, при което се налага
извода, че вземанията дори по първата фактура в случая не се погасени по давност.
С оглед изхода на спора, в тежест на ответника следва да бъдат възложени
направените от ищеца разноски в настоящото производство и по ч.гр.д., в размер на общо
805 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено на основание чл. 422 от ГПК, че ответникът Н. К. М., ЕГН
**********, адрес: с. К., ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв. „Победа”, ул.”Ген.
Владимир Вазов” № 3, представлявано от Г.Й.Т., сумата от общо 525,27 лева (петстотин
двадесет и пет лева и двадесет и седем стотинки), представляваща незаплатена цена за
доставена, отведена и пречистена вода по съставени фактури за периода от 25.09.2018г. до
26.07.2021г., с отчетен период по фактури от 01.08.2018г. до 02.07.2021г., сумата от 16,20
лева (шестнадесет лева и двадесет стотинки), представляваща мораторна лихва, дължима за
периода от 25.10.2018г. до 15.09.2021г., като за периода 13.03.2020г. – 13.05.2020г. лихва не
е начислявана, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 20.09.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№ 2389/21.09.2021г. по частно гражданско дело 6513/2021г. по описа на Бургаския районен
съд.
ОСЪЖДА Н. К. М., ЕГН **********, адрес: с. К., ***, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр.Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, представлявано от Г.Й.Т., сумата
от 805 лева (осемстотин и пет лева), представляваща съдебно-деловодни разноски по гр. д.
№ 8066/2021г. и по частно гражданско дело № 6513/2021г. по описа на Бургаския районен
съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3