№. 260348 / 1..9.2021 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 1..09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН И.
при секретаря Taтяна И., като разгледа докладваното от съдия И. гр.д.№. 1005 по описа на РС-Монтана за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглежда се положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1, във вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1, във вр. с чл. 183 от ЗЗД.
Ищецът ,,А. Г. О. Е. 2. със седалище и адрес на управление: г. у. №. 1., представлявано от управителя Х. В. Х., чрез адвокат Й.Д. xxx е предявил срещу С.М.И., ЕГН xxxxxxxxxx xxx положителен установителен иск със следния петитум: да бъде признато за установено, че съществува вземане на ,,А. Г. ООД към ответника за сумата от 3 400,00 лв.-главница, представляваща неизплатената част от продажната цена на сечка марка D., модел S. 4200 по сключен договор за покупко-продажба на разсрочено плащане от 09.09.2020 г. между,,А. Г. О. Е. 2.-като продавач и С.М.И., ЕГН xxxxxxxxxx-купувач, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.02.2021 г. до окончателното изплащане. Претендират се деловодни разноски.
В исковата молба се твърди следното:
Дружеството-ищец е депозирало пред РС-Монтана заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за заплащане на следната сума: сумата от 3 400,00 лв.-главница, представляваща неизплатената част от продажната цена на селскостопанска техника по сключен договор за покупко-продажба на разсрочено плащане от 09.09.2020 г. между страните. В тази връзка било образувано ч.гр.д.№. 3498/2020 г. по описа на МРС като в полза на заявителя била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Тъй като Заповедта е връчена на длъжника С.М. И. при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, съдът с разпореждане е дал указания на ищеца, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението. Посоченото е породило правния интерес от предявяването на настоящия положителен установителен иск.
,,А. Г.ООД има основен предмет на дейност търговия със селскостопанска техника и резервни части към нея, както и извършването на ремонтни дейности на такава, В тази връзка ищцовото дружество установило връзка с ответника.
На 09.09.2020 г. между С.И. в качеството на купувач и ,,А. Г. ООД като продавач бил сключен договор за покупко-продажба на разсрочено плащане по силата на който ответникът закупил от дружеството-ищец следната земеделска техника:1 брой сечка марка D., модел S. 4200 на цена от 5 400,00 лв. с ДДС. Предаването на стоката било осъществено в деня на подписване на договора, като за удостоверяване на това обстоятелство бил подписан приемо-предавателен протокол. Договорено било между страните, че плащането ще се извърши на две вноски, както следва: 1./ първа вноска- в срок до 09.09.2020 г. в размер на 2 000,00 лв.; 2./ втора вноска- в срок до 20.12.2020 г. в размер на 3 400,00 лв.
На 09.09.2020 г. длъжникът заплатил първата вноска в размер на 2 000,00 лв. След настъпване на падежа за плащане на втората вноска-20.12.2020 г. обаче плащане не настъпило. Въпреки, че били проведени множество разговори със С.И. за погасяване на дължимия остатък от продажната цена, плащане така и не настъпило към настоящия момент. Предвид договорното неизпълнение за ищеца се е породил правният интерес от завеждането на настоящото гражданско дело.
В законният едномесечен срок не е постъпил писмен отговор на исковата молба, поради което спрямо ответника са настъпили законните последици/преклузии/ по чл. 133 от ГПК.
Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Предявеният иск е процесуално допустим за съдебно разглеждане, като предявен от и срещу надлежна страна в производството, в законния срок по чл. 415, ал.4 от ГПК. Разгледан по същество, съдът намира искът за изцяло основателен.
Видно е от приложени на л.7-10 от делото Договор за покупко-продажба на разсрочено плащане №. ИМО86/09.09.2020 г. и Приложение №. 1 към същия договор, че: купавачът С.М.И. е закупил от доставчика ,,А. Г. ООД на разсрочено плащане следната земеделска техника:1 брой сечка марка D., модел S. 4200 на цена от 5 400,00 лв. с ДДС. Предаването на стоката било осъществено в деня на подписване на договора, като за удостоверяване на това обстоятелство бил подписан приемо-предавателен протокол. Договорено било между страните, че плащането ще се извърши на две вноски, както следва: 1./ първа вноска- в срок до 09.09.2020 г. в размер на 2 000,00 лв.; 2./ втора вноска- в срок до 20.12.2020 г. в размер на 3 400,00 лв.
Така мотивиран съдът достигна до следните правни изводи:
От горепосочените доказателства, които са неоспорени от ответника, съдът намира, че е налице твърдяното от ищеца облигационно правоотношение между страните. Земеделската техника е предадена във фактическата власт на ответника с приемо-предавателен протокол. Респективно, дружеството-ищец е изпълнило своето задължение по договора, но ответната страна не е изпълнило своето-изцяло и в срок да заплати на доставчика цената на предмета на договора за продажба на разсрочено плащане. Доказателствената тежест за това е на ответника съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК, който не ангажира никакви доказателства в тази насока.
Водим от горното съдът намира, че от страна на ответника е налице договорно неизпълнение по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗЗД, а ищецът е изрядна страна по договора, като е изпълнил своето задължение по него да предаде вещта във владение на купувача.
Така мотивиран съдът намира, че искът, като основателен и доказан, следва да се уважи.
При този изход на делото, ответникът С.М.И. следва да бъде осъден да заплати на ищеца съобразно чл. 78, ал.1 от ГПК, направените деловодни разноски, реализирани както в настоящото исково, така и в заповедното производство.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. с чл. 422, ал.1, във вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1, във вр. с чл. 183 от ЗЗД
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на ,,А. Г. О. Е. 2. със седалище и адрес на управление: г. у. №. 1., представлявано от управителя Х. В. Х. КЪМ С.М.И., ЕГН xxxxxxxxxx xxx за сумата от 3 400,00 лв.-главница, представляваща неизплатената част от продажната цена на сечка марка D., модел S. 4200 по сключен договор за покупко-продажба на разсрочено плащане от 09.09.2020 г. между,,А. Г. О. Е. 2.-като продавач и С.М.И., ЕГН xxxxxxxxxx-купувач, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.02.2021 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК С.М.И., ЕГН xxxxxxxxxx xxx ДА ЗАПЛАТИ на ,,А. Г. О. Е. 2. със седалище и адрес на управление: г. у. №. 1., представлявано от управителя Х. В. Х. сумата от общо 468,00 лв. деловодни разноски по гр.д.№. 1005/2021 г. по описа на РС-Монтана за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и общо 518,00 лв. деловодни разноски, направени по ч. гр.д.№.349/2021 г. по описа на РС-Монтана- също за внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: