№ 10930
гр. София, 29.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20221110108689 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК
Предявен е осъдителен иск с право основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за
заплащане на сумата от 1 272,27 лв., представляваща лихва за забава за периода от
18.02.2019 г. до 20.12.2021 г., начислена върху главницата от 4 416,41 лв., представляваща
платена без основание сума по фактура № **********/31.05.2018 г.
Ищецът „...п“ ЕООД твърди, че по силата на договор за прехвърляне на вземания от
11.06.2018 г., в качеството си на цесионер, е придобил от третото за процеса лице - „....
ЕООД, в качеството му на цедент, парично вземане в размер на 4 416,41 лв.,
представляваща платена без правно основание в полза на ответника „....“ АД сума по
фактура № **********/31.05.2018 г. Поддържа, че дружеството – цесионер е потребител на
електрическа енергия за обект, находящ се на адрес: с. Локорско, ПИ УПИ I-520, за който от
страна на ответника, като доставчик на електрическа енергия, е начислена като дължима
сумата от 4 416,41 лв. Сочи, че с платежно нареждане от 11.06.2018 г. същата е била
заплатена от страна на управителя на „.... ЕООД в полза на „....“ АД въпреки че я е считал за
недължима. Заявява, че с Решение № 264472/06.07.2021 г., постановено по в. гр. дело №
6574/2020 г. по описа на СГС, II-В въззивен състав, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
99 ЗЗД, ответникът „....“ АД е бил осъден да заплати на ищеца „...п“ ЕООД сумата от
4 416,41 лв., представляваща платена без основание сума по процесната фактура, като счита,
че върху присъдената главница се дължи и лихва за забава от момента на получаване на
поканата за изпълнение, който в случая съвпада с момента на подаване на исковата молба, с
която е претендирана и главницата – на 18.10.2018 г., до пълното погасяване, осъществено
на 20.12.2021 г., в подкрепа на което представя удостоверение с изх. № 1700/16.02.2022 г. по
изп. дело № 688/2021 г. по описа на ЧСИ С....а, с рег. № 919 на КЧСИ. Допълва, че част от
вземането за лихва е погасено по давност, поради което претендира останалата непогасена
част в размер на 1 272,27 лв., начислена за периода от 18.02.2019 г. до 20.12.2021 г.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „....“
АД, с който излага доводи за нередовност на същата поради липсата на посочена в нея
банкова сметка, а евентуално и за неоснователност на заявената с нея претенция. Не оспорва
наличието на предходно водено между страните дело – гр. дело № 67415/2018 г. по описа на
СРС, 113 състав, респ. в. гр. дело № 6574/2020 г. по описа на СГС, II-В въззивен състав,
имащо за предмет осъдителна претенция на „...п“ ЕООД срещу „....“ АД с правно по чл. 55,
1
ал. 1, пр. 1, вр. чл. 99 ЗЗД за заплащане на сумата от 4 416,41 лв., представляваща платена
без основание сума по фактура № **********/31.05.2018 г., но заявява, че нито с исковата
молба, нито в хода на първоинстанционното производство от страна на ищеца е
претендирана законна лихва върху главницата, което е станало основание за обезсилване на
първоинстанционното решение от страна на въззивния съд в тази част. Поддържа, че
лихвата за забава върху главницата, представляваща платена при начална липса на
основание сума, е изискуема от момента на изпадане на длъжника в забава, за което е
необходима нарочна покана, каквато оспорва да е била отправяна до него преди образуване
на настоящото дело с депозиране на исковата молба по него на 18.02.2022 г. Оспорва
искането на ищеца за присъждане на разноски по делото с твърдението, че „....“ АД не е дало
повод за образуваното му, а и с довод, че е налице недобросъвестно упражняване на права
от ищеца в нарушение на чл. 57, ал. 2 от КРБ и чл. 3 ГПК, с оглед разделянето на двата иска
– за главница и лихва в две отделни производства. С тези доводи отправя искане за
отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.
Съдът намира, че исковата молба, уточнена с допълнителна молба от 08.03.2022 г.,
отговаря на изискванията за редовност, установени в чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, поради
което няма основание за оставянето без движение и даване на нови указания до ищеца за
отстраняване на такива. В тази връзка и в отговор на довода на ответника за нередовност на
същата, то предвид непосочването на банкова сметка от ищеца, съдът намира за необходимо
да отбележи, че макар действително с разпоредбата на чл. 127, ал. 4 ГПК да е въведено
такова изискване към осъдителните претенции за парично вземане, то непосочването на
банкова сметка или друг начин на плащане не представлява основание за оставяне без
движение на исковата молба, респ. за връщането , видно от текста на чл. 129, ал. 3, вр. ал. 2
ГПК. Въпреки това в съответствие с посочената разпоредба съдът намира, че на ищеца
следва да бъдат дадени указания в тази насока.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главно задължение, изпадането на
ответника в забава – чрез установяване на изискуемостта на задължението на неоснователно
обогатилото се лице и връчване на покана от страна на ищеца, размера на обезщетението за
забава, както и легитимацията си да претендира процесното вземане.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно твърдения начин на изпадане на
ответника в забава и момента, в който е станало това, а именно: чрез депозиране на
предходна искова молба на 18.10.2018 г.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
платил сумата на падежа, за което не сочи доказателства.
С оглед становището на ответника с отговора на исковата молба и проведеното от него
оспорване, касаещо изпадането му в забава, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят
обстоятелствата, че с влязло в сила решение № 264472/06.07.2021 г., постановено по в. гр.
дело № 6574/2020 г. по описа на СГС, II-В въззивен състав, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 4 416,41 лв.,
представляваща платена без основание сума по фактура № **********/31.05.2018 г., а
именно: служебно начислена стойност на електроенергия за минал период – от 26.11.2017 г.
до 23.02.2018 г., за имот на адрес: с. Локорско, ПИ УПИ I-520, с клиентски № 210031814659.
Не се спори още, че на 20.12.2021 г. „....“ АД е заплатило посочената сума на „...п“ ЕООД,
както и, че размерът на законната лихва за забава върху платената главница от 4 416,41 лв.,
начислена за претендирания период от 18.02.2019 г. до 20.12.2021 г., се равнява на сумата от
1 272,27 лв.
2
По исканията на страните и по допускане на доказателствата:
Ищецът е представил писмени доказателства, които следва да бъдат приети, като
доказателствената им стойност и тяхната относимост подлежи на изследване по същество на
спора. Доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебносчетоводна експертиза
със задача, посочена в исковата молба, а именно да изчисли размера на законната лихва за
забава, следва да се остави без уважение като ненеобходимо, тъй като цели установяването
на безспорен по делото факт, а освен това за него не са необходими специални знания.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца „...п“ ЕООД в едноседмичен срок от съобщението да посочи
банкова сметка или друг начин на плащане на процесната сума – арг. чл. 127, ал. 4 ГПК.
ДОКЛАДВА делото съгласно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.07.2022 г. от
11:10 часа, за която дата и час страните да се призоват.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане на
съдебносчетоводна експертиза.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3