Номер 4908.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 02.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина П. Карагьозова
Ивелина Д. Чавдарова
Секретар:Христина З. Атанасова
Сложи за разглеждане докладваното от Елина П. Карагьозова Въззивно гражданско дело №
20203100501545 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Въззивникът ТПК „ПРОГРЕС“, редовно призован, не се явява законен
представител на кооперацията, представлява се от адвокат С.И. от АК - Добрич, редовно
упълномощена и приета от съда от първа инстанция.
Въззиваемата страна „ЙОАНИДИС“ ЕООД, редовно призован, не се явява
представител в съдебно заседание.
СЪДЪТ докладва постъпили с вх.№ 19672 на 31.08.2020 г. и с вх. № 19768 на
02.09.2020 г. молби с идентично съдържание от адвокат Д.Д., пълномощник на въззиваемата
страна, в които моли да се даде ход на делото и да се гледа в негово отсъствие, предвид
служебната му ангажираност. Заявява, че няма възражения по проекто-доклада и поддържа
изцяло доводите си, изразени в отговора на въззивната жалба, като счита, че следва да се
потвърди изцяло постановеното решение. В молбата е инкорпориран списък за разноски.
Съдът връчва на адвокат И. препис от докладваната молба.
Адв. И.: Моля да дадете ход на делото.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, с оглед редовното призоваване на страните, счита, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК докладва
депозираната въззивна жалба, съгласно постановеното Определение № 2081от
21.07.2020 година.
1
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от ТПК
„Прогрес“, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, пл.
„Възраждане“ № 4, срещу решение №1734/30.03.2020г., постановено по гр.д. №
15593/2019г. на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу „Йоанидис“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Кавала" № 14,
ет. 1, ап. 2, иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
528.14 лв. с вкл. ДДС, представляваща цена за консумирана ел. енергия за м. януари 2019
год., в нает от ответника, съгласно договор от 25.08.2016 год. имот, находящ се в гр.
Добрич, пл. „Възраждане“ № 4, по фактура № 2175/05.02.2019 г., за което вземане по ч. гр.
д. № 1405 по описа на Добрички районен съд за 2019 год. е издадена Заповед №
743/19.04.2019 год. за изпълнение на парично задължение. В жалбата се поддържат доводи
за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Жалбоподателят твърди, че съдът не е отделил спорното от безспорното и е възложил на
ищеца да доказва факти, които са в тежест на ответника. Между страните е безспорно, че
през м.01.2020г. ответникът е ползвал наетия имот и е консумирал ел.енергия за търговски
цели. Спорът е относно количеството и цената на консумираната ел.енергия. Счита
потребеното количество ел.енергия за доказано с представената по делото справка и
показанията на нейния съставител, а цената му - с приетата фактура за плащане към ЕРП.
Установеният от свидетеля начин на отчитане е прилаган през целия срок на действие на
договора за наем, като ответникът е имал достъп до пасатния електромер и не е имал
възражения срещу точността на измерването. Изложени са доводи за заинтересованост на
водения от ответника свидетел, неотносимост на показанията му към процесния период и
тяхната недостоверност поради липса на нужната квалификация в областта на
електротехниката. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна,
в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение. Счита, че ищецът не е доказал количеството потребена от ответника ел.енергия.
Поддържа, че в тежест на ищеца е да установи техническата изправност на пасатния
електромер и факта, че цялата отчетена от него ел.енергия е потребена от ответника.
Отчитането на електромера е извършвано едностранно от ищеца, без представител на
ответника, поради което не може да се приеме, че показанията са приемани от последния без
възражения. Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК. Съдът не
констатира в първоинстанционното производство да са допуснати процесуални нарушения
във връзка с доклада по делото, поради което не е налице необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални действия от
страните. Релевираните във въззивната жалба възражения, че в тежест на ответника е да
установява отрицателни факти, се преценяват като неоснователни. Приложените към
въззивната жалба фактури за ползвана ел.енергия за предходни периоди са неотносими към
спора, тъй като са извън предмета на доказване, поради което с неприемането на
2
представената в първата инстанция част от тях съдът не е допуснал процесуално нарушение,
което да подлежи на отстраняване във въззивното производство. В останалата му част
искането е и преклудирано, тъй като доказателствата не са нововъзникнали или новоузнати,
нито несвоевременното им представяне се дължи на пропуск на съда.
Адв. И.: Запознати сме с проекта за доклад, не правим възражения. Поддържам
въззивната жалба.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ като взе предвид становищата на страните, счита, че следва
да бъде приет за окончателен доклада по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за окончателен доклада по делото, изготвен в разпоредително заседание
с Определение № 2081от 21.07.2020 г.
Адв. И.: С определението ни е отказано събирането на доказателства. Други искания
няма да правим. Ще поддържаме доводите развити във въззивната жалба и ще изложа устно
съображенията си защо обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.
За това производството претендираме само държавна такса като разноски.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ намира, че представения от въззиваемата страна списък по
чл.80 от ГПК следва да бъде приложен по делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото, инкорпорирания в молба с
вх.№ 19672 на 31.08.2020 г. на процесуалния представител на въззиваемата страна списък
с разноски по чл.80 от ГПК.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счете делото
за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. И.: Поддържаме жалбата. В нея сме развили доводи защо обжалваното решение
е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. В допълнение на развитите съображения,
считаме, че неправилен е извода на първоинстанционния съд за значението и
доказателствената стойност на внесените от ищеца доказателства. За да докаже претенцията
си, че ответникът дължи цената на консумираната ел. енергията за м. януари, ищецът внесе
по делото справка изготвена от служител на ищцовата кооперация и фактура издадена за
заплащането на тази цена, в която е посочена цената, по която ищецът е заплатил тази
3
енергия на електроразпределителното дружество. За да докаже твърдението си, че това е
цената ищецът представи фактурата, с която е извършил самото плащане на
електроразпределителното дружество. Вярно е, че това са частни диспозитивни документи,
които не носят подписа на ответника – наемател, но от друга страна тези документи не са
оспорени от ответника в хода на съдебното производство. Затова считам, че извода на
първоинстанционния съд, че те не доказват основателността на претенцията е неправилен,
необоснован и не намира законова опора.
По делото не е спорно в отношенията между страните, че ответникът е ползвал
наетия обект, като обществено заведение, което е работило в наемния период до края месец
януари. Затова ответникът не оспорва, че е консумирал ел. енергия. Той оспорва цената на
тази енергия и количеството на енергията. Считаме, че представените писмени
доказателства се потвърждават и от показанията на служителите на кооперацията –
свидетелят Ж.Д., който извършва проверката и съставя справката, въз основа на която
счетоводството издава фактурата, както и свидетелката Е.Е., която установява, че
измервателното средство е в помещение, където има достъп наемателят и може да
контролира какво показва като консумирана ел. енергия наемания от него обект. Така че
считаме, че неправилно първоинстанционният съд цени тези доказателства и приема, че
претенцията е недоказана.
Вярно е, че по делото е разпитан и трети свидетел, сочен от ответника, който
установява, че към датата на сключване на наемния договор - м. август 2016 г., ответникът е
имал забележки за качеството на измервателното средство, но това е период по-дълъг от две
години от датата, за която ние претендираме цената на ел. енергията. Така че считаме, че с
показанията на този свидетел ответникът не доказа своите възражения относно
количеството потребена ел. енергия. Отделено от това считаме, че такова възражение
ответникът не е направил с отговора, така че възражението му, че пасантният електромер не
измервал точно консумираната ел. енергия беше преклудирано. Освен това не се доказва и
по изложените от мен сега съображения, а именно, че този свидетел, който доведе
ответникът установява обстоятелство от преди две години.
По тези съображения молим Ви да се приеме, че жалбата ни е основателна, че
претенцията на ищеца е доказана и да отмените обжалваното решение, в частта му, с която
се отхвърля иска и в частта му за разноските и вместо него да постановите друго съдебно
решение по същество на спора, с което да уважите исковата претенция и да присъдите
разноските по водене на делото - за тази инстанция държавната такса, а за първата
инстанция, съгласно представения списък в първоинстанционното производство.
След изслушване на устните състезания, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счете делото за
изяснено и от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
4
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:52 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5