№ 1406
гр. София, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000501963 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по
жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез
процесуалния й представител П. П. - главен юрист в ТО София при ТД София на КОНПИ
насочена против Решение № 260082/28.02.2025 г. по гр.д. № 843/2019 г. по описа на СГС,
ГО, както и частна жалба на същия жалбопоадтел, насочена против Определение №
261595/25.04.2025 г., постановено по същото дело.
С обжалваното решение са били отхвърлени като неоснователни
предявените по реда на чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ /след изм. с ДВ бр.84/2023г./ от КОНПИ
против С. Г. Н. и Н. Г. Н. /починал в хода на процеса и заместен от законните му
наследници И. Н. Н., Г. Н. Н. и С. Г. Н./, обективно кумулативно съединени искове за
отнемане от ответниците в полза на държавата на имущество с обща стойност от 252 181, 26
лв., представляващо: 1/ недвижим имот - Апартамент № 6, находящ се гр. София, СО - район
Витоша, кв. ***, ул.„***“ № *, със застроена площ от 97,99 кв. м., при съседи: стълбище и
етажна площадка, апартамент № 5, от две страни двор, заедно с 5,08 % ид. ч. от общите
части на сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху
дворното място, върху което е построена сградата, съставляващо УПИ VI-666, в кв. 204а, по
плана град София, местност „Павлово-Бъкстон”, цялото с площ от 960 кв. м., при съседи: ул.
„Пелистер”, ул. „Купените”, УПИ VII-67, УПИ XVIII-861, улица - тупик, съгласно
нотариален акт № 16, том V, per. № 8344, дело № 746/06.10.2010 г., вписан в СВ - София с
вх. per. № 44303/06.10.2010 г., акт № 134, том CXIII, дело № 25631/2010 г., с посочена
пазарна стойност към момента на предявяване на иска 210 430 лв.; 2/ недвижим имот -
Гараж № 3, с идентификатор 68134.1931.1089.1.3, находящ се гр. София, СО - район Витоша,
кв. ***, ул. „***“ № *, в сутеренния етаж на сграда с идентификатор 68134.1931.1089, със
застроена площ от 22,93 кв. м„ при съседи: пространство за комуникации, гараж № 2, двор,
мазе № 3, мазе № 2, мазе № 1, машинно помещение, заедно с 9,84 % ид. ч. от общите части
1
на подземните гаражи и маневреното пространство на сградата и заедно със съответните
идеални части от правото на строеж върху дворното място, върху което е построена
сградата, съставляващо УПИ VI-666, в кв. 204а, по плана град София, местност „Павлово-
Бъкстон”, цялото с площ от 960 кв. м„ при съседи: ул. „Пелистер”, ул. „Купените”, УПИ VII-
67, УПИ XVIII-861, улица - тупик, съгласно нотариален акт № 72, том II, per. № 3874, дело №
245/31.05.2013 г„ вписан в СВ - София с вх. per. № 25124/31.05.2013 г„ акт № 188, том LIX,
дело № 29526/2013 г„ собственост на Н.Г.Н. и С.Г.Н., с посочена пазарна стойност към
момента на предявяване на иска 21 853 лв.; 3/ лек автомобил „Киа Спортидж“, peг.№
********, дата на първоначални регистрация 02.03.2011 г„ цвят черен металик, рама
U5YPC813DBL048678, двигател D4HABU370013, с посочена пазарна стойност към момента
на предявяване на иска 19 898,26 лв.
Въззивната жалба съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното
решение, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства –
най-вече изслушаната съдебно-икономическа експертиза, неправилно приложение на
материалния закон – ЗОНПИ, както и за необоснованост. При допуснатите от него
нарушения на съдопроизводствените правила се поддържа първоинстанционният съд да не е
установил точно релевантните факти да не е налице законен източник за придобИ.е на
средства за придобИ.е на процесното имущество от въззиваемите, за неправилно формиране
приходите и разходите на последните и от там липсата на „значително несъответствие“ по
смисъла на приложимия материален закон. Изложеното довело до неточното приложение на
ЗОНПИ, като обжалваното решение било постановено като в отклонение на точния смисъл
на закона, така и на постановената по правилното му приложение практика на касационната
инстанция и на ЕСЗПЧ.
Във връзка с конкретно изложените доводи в подкрепа на всяко едно от
посочените оплаквания се иска от настоящата инстанция отмЯ. на обжалваното решение и
по съществото на спора уважаване на предявения иск.
В отговора на въззивната жалба процесуалните представители на
въззиваемите оспорват наведените доводи в нея и поддържат правилност на
първоинстанционното решение.
В частната жалба се поддържа неправилност на обжалваното определение
по реда на чл.248 ГПК, поради постановяването му в противоречие с установените
съдопроизводствени правила, касаещи определянето и възлагането на сторените от страните
по делото разноски и по изложените аргументи в подкрепа на същите се иска отмЯ.та му.
В отговора по тази жалба процесуалните представители на въззиваемите
оспорват оплакванията в нея, излагайки подробни съображения в защита на становището си.
Софийският апелативен съд, гражданско отделение, 16-ти състав, като
съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:
СГС е бил сезиран с предявени в условието на обективно и субективно
пасивно съединяване искове от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество
/след ДВ бр.84/06.10.2023 г. с правно основание чл. 153, ал. 2 ЗОНПИ, във вр. с § 5, ал.23 от
ПЗР на ЗОНПИ против С. Г. Н. и Н. Г. Н., починал в хода на процеса и заместен от неговите
законни наследници И. Н. Н., Г. Н. Н. и С. Г. Н. /като преживяла съпруга/, за отнемане в
полза на държавата имущество на стойност 252 181,26 лева /след частичен отказ от иска в
останалата му част и частично прекратяване на производството по делото/ от ответниците,
представляващо: 1/ недвижим имот - Апартамент № 6, находящ се гр. София, СО - район
Витоша, кв. ***, ул. „***“ № *, със застроена площ от 97,99 кв. м., при съседи: стълбище и
етажна площадка, апартамент № 5, от две страни двор, заедно с 5,08 % ид. ч. от общите
части на сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху
дворното място, върху което е построена сградата, съставляващо УПИ VI-666, в кв. 204а, по
плана град София, местност „Павлово-Бъкстон”, цялото с площ от 960 кв. м., при съседи: ул.
„Пелистер”, ул. „Купените”, УПИ VII-67, УПИ XVIII-861, улица - тупик, съгласно
нотариален акт № 16, том V, per. № 8344, дело № 746/06.10.2010 г., вписан в СВ - София с
вх. per. № 44303/06.10.2010 г., акт № 134, том CXIII, дело № 25631/2010 г., собственост на
ответниците, с посочена пазарна стойност към момента на предявяване на иска 252 000лв.;
2
2/ недвижим имот - Гараж № 3, с идентификатор 68134.1931.1089.1.3, находящ се гр.
София, СО - район Витоша, кв. ***, ул. „***“ № *, в сутеренния етаж на сграда с
идентификатор 68134.1931.1089, със застроена площ от 22,93 кв. м„ при съседи:
пространство за комуникации, гараж № 2, двор, мазе № 3, мазе № 2, мазе № 1, машинно
помещение, заедно с 9,84 % ид. ч. от общите части на подземните гаражи и маневреното
пространство на сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж
върху дворното място, върху което е построена сградата, съставляващо УПИ VI-666, в кв.
204а, по плана град София, местност „Павлово-Бъкстон”, цялото с площ от 960 кв. м„ при
съседи: ул. „Пелистер”, ул. „Купените”, УПИ VII-67, УПИ XVIII-861, улица - тупик,
съгласно нотариален акт № 72, том II, per. № 3874, дело № 245/31.05.2013 г„ вписан в СВ -
София с вх. per. № 25124/31.05.2013 г„ акт № 188, том LIX, дело № 29526/2013 г.
собственост на ответниците, с посочена пазарна стойност към момента на предявяване на
иска 36 000 лв.; 3/ лек автомобил „Киа Спортидж“, peг.№ ********, дата на първоначални
регистрация 02.03.2011 г. цвят черен металик, рама U5YPC813DBL048678, двигател
D4HABU370013, собственост на ответниците, с посочена пазарна стойност към момента на
предявяване на иска 20 372 лв.
Твърдяло се е в мотивираното искане, че производството за отнемане в
полза на държавата на незаконно придобито имущество е образувано въз основа на
постъпило в ТД на КОНПИ Велико Търново уведомление от Районна прокуратура Велико
Търново с вх.№ УВКПКОНПИ- 516/03.05.2018 г. по описа на ТД Велико Търново, за това, че
лицето Н. Г. Н. е било привлечен в качеството му на обвиняем по ДП № 3M-36/2018 г. по
описа на ОДМВР - Велико Търново, пр. пр.№ 668/2018 г. по описа на Районна прокуратура
Велико Търново за извършено престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 3, във вр. с ал. 1, пр. 2 от НК.
Последното попада в обхвата на чл.108, ал.1, т.15 от ЗПКОНПИ.
Със Споразумение №308/16.04.2018 г., одобрено с протоколно определение
от 16.04.2018 г. по НОХД № 665/2018 г. по описа на Районен съд Велико Търново, Н. Г. Н. се
е признал за виновен в това, че: на 20.03.2018 г. в гр. Велико Търново, в местността Дълга
лъка, в товарно отделение на товарен автомобил „Мерцедес 208“ Д, в немаловажен случай,
държал акцизни стоки по смисъла на чл. 4, т. 1, вр. чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и
данъчните складове, а именно: тютюневи изделия - 40 000 бр. кутии цигари марка
„Business Royals'” на обща стойност 300 000 лева, без бандерол, когато такъв се изисква
съгласно чл. 64 от Закона за акцизите и данъчните складове и чл. 28 от Закона за тютюна,
тютюневите и свързаните с тях изделия, като предметът на престъплението е в големи
размери, поради което и на основание чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, пр. 2, чл. 36, чл. 54 от НК е
осъден на три години лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието, на основание
чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено за срок от пет години, а на основание чл. 67, ал. 3 от НК през
първите две години на изпитателния срок е наложена пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т.
2 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител.
С Протокол № ТД09РУ/УВ-1999/17.05.2018 г. била образувана проверка за
установяване на значително несъответствие в имуществото на осъдения Н. за периода
17.05.2008 г. да 17.05.2018 г.
В хода на същата по години било установено значително несъответствие над
150 000 лв. за целия проверяван период в имуществото на проверяваното лице по смисъла
на чл.107, ал.2 от ЗПКОНПИ, във вр. с §1 т.3 от ДР на от ЗПКОНПИ, като след частичния
отказ от иска се поддържа това несъответствие да е в размер на 252 181,26 лева.
В отговора по исковата молба първоначалните ответници са оспорили
предявения иск по основание и по размер.
Оспорили са всички фактически твърдения на ищеца и са наведени такива
да отсъствие на несъответствие между имущество и нетен доход
на ответниците през процесния период. Оспорени са и формираните въз основа на тези
твърдения изводи относно незаконния произход на средствата, с които е придобито
имуществото, предмет на искането. Поддържат от своя страна имуществото, чието
отнемане се претендира в полза на държавата, да е придобито със законни източници -
лични доходи от трудова, предприемаческа и друга стопанска дейност, заеми от трети лица и
дарения. Така се конкретизира, че в периода 1984 г. -1991 г. Н. Н. е работил като
3
„преподавател - инструктор“ в СБА – Горна Оряховица и е реализирал доходи, послужили за
създаване на икономическа база и натрупване на парични средства и влагането им в бизнес
начинания след промЯ.та на икономическата система и прехода към пазарна икономика. В
периода 1991 г. - 1996 г. Н. работил като снабдител в ЕТ „И. - И. М.“ и бил скрит
съсобственик на търговското предприятие. През 1996 г. същия регистрирал ЕТ „Н. - Н. Н.“,
която реализирала стопанска дейност и приходи. Освен това двамата ответници получили и
суми като дарения от членове на семейството и техни близки, конкретно за придобИ.ето на
апартамента на ул. „***“ № * в гр.София. Отделно на 27.09.2010 г. Н. получил заем от
„Бест джоб“ АД в размер на 50 000 лв., които средствата били използвани за закупуване на
горепосочения апартамент в гр.София.
Поддържано е всички осъществени от ответниците сделки през
проверявания период да са с установими източници на средства за придобИ.е на
имуществени права, в това число и чрез кредитиране.
Така апартаментът, чието отнемане се иска, бил придобит със средства от
развИ.а стопанска дейност, с лични спестявания, както и със средства, дарени от родителите
на снаха им Ц. Г.. След закупуването му този апартамент се ползвал от сина и снаха им И. и
Ц. Н., които сами извършили довършителните работите в жилището и заплащали всички
разходи, данъци и такси за него.
Недвижимият имот – гараж № 3, подробно индивидуализиран, бил придобит
от ответницата С. Н. като подставено лице на сина й И. Н., който заплатил със свои лични
средства продажната цена за имота.
Въведено е възражение за персонална симулация относно сделката,
обективирана в нот.акт № 72, том. II, рег.№3874, н.д. № 245/31.05.2013 г., като прикриваща
покупко-продажба с купувач И. Н..
Поддържано е както преди начало на проверявания период, така и по време
на същия, между съпрузите ответници и сина им И. Н. да е имало осъществявани парични
трансфери на парични суми в брой и по банкови сметки, в съответствие с нуждите и случая,
налагащ извършването на такива, в това число и с оглед финансиране на стопанската
дейност на ответника и изплащане на придобитото от ответниците недвижимо и движимо
имущество.
По подробно изложени доводи в подкрепа на тези възражения е поискано
отхвърляне на предявения иск.
Решаващият въззивен състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269
ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното
решение в неговата цялост така, както се атакува, прецени доводите на страните във връзка
със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност,
посочени във въззивната жалба, приема следното:
Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално
допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно
обжалване от активно процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това –
въззивникът, ищец в първоинстанционното производство, е останал недоволен от
атакуваното решение в неговата цялост.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявен
иск, в съответната писмена форма и е подписано.
След самостоятелен анализ на приобщените по делото доказателства при
съобразяване оплакванията за неправилност, формулирани във въззивната жалба,
решаващият състав приема, че обжалваното решение е и правилно.
Изложените от първоинстанционния съд мотиви в подкрепа на крайния му
извод за основателност на предявения иск като основани на точното приложение на
относимия материален закон изцяло се споделят от настоящият решаващ състав, като за
избягване на излишното им приповтаряне се препраща към тях по реда на чл.272 ГПК.
В отговор на оплакванията във въззивната жалба се излага и следното:
4
Страните не са спорили по установените и от анализа на приобщените писмени
доказателства факти, че първоначалните ответници Н. и С. Н. са съпрузи, сключили
граждански брак на 19.12.1982 г., от който имат родени две деца – И. Н. и Г. Н. -
пълнолетни през проверявания период.
Не са спорили и се установява от доказателствата, че проверката срещу Н. Н. /приживе/
е започнала по повод уведомление от РП Велико Търново с вх. № УВКПКОНПИ -
516/03.05.2018 г. по описа на ТД Велико Търново до КОМПИ за това, че същият е бил
привлечен като обвиняем с постановление от 11.04.2018 г. по ДП № 3M-36/2018 г. по описа
на ОДМВР - Велико Търново, пр. пр. № 668/2018 г. по описа на РП Велико Търново за
извършено престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 3, във вр. с ал. 1, пр. 2 от НК - в това, че на
20.03.2018 г. в гр. Велико Търново, в местността Дълга лъка, в товарно отделение на товарен
автомобил „Мерцедес 208 Д“, в немаловажен случай, държал акцизни стоки по смисъла на
чл. 4, т. 1, вр. чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове, а именно: тютюневи
изделия - 40 000 бр. кутии цигари марка „Business Royals” на обща стойност 300 000 лева,
без бандерол, когато такъв се изисква съгласно чл. 64 от Закона за акцизите и данъчните
складове и чл. 28 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, като
предметът на престъплението е в големи размери.
В извършване на това престъпление Н. се е признал за виновен и е сключил
споразумение № 308/16.04.2018 г. с Прокуратурата, одобрено с протоколно определение от
16.04.2018 г. по НОХД № 665/2018 г. по описа на РС Велико Търново, като му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от три години, като изпълнението му е отложено по
реда на чл.66 НК за срок от пет години.
Няма спор, че престъплението по чл. 234, ал. 2, т. 3 от НК попада в обхвата на чл. 108,
ал. 1, т. 15 от ЗОНПИ и е основание за започване на проверка по реда на чл. 109, ал. 1 от
ЗОНПИ.
Такава е образувана с протокол № ТД 09РУ/УВ-1999/17.05.2018 г. и с предмет -
установяване на значително несъответствие в имуществото на Н. Н. и е като възложено на
ТД на КПКОМПИ Велико Търново да събере сведения за релевантните за нея факти и
обстоятелства за период от десет години назад, считано от датата на започване на
проверката.
Проверката е приключила с доклад на директора до Комисията с предложение за
образуване на производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество, което е сторено с Решение № 305/13.03.2019 г. на КПКОНПИ, насочено срещу
Н. Н. и съпругата му С. Н., за имущество на стойност 310 000 лв., т.к. при извършената
проверка на доходи, обичайни и извънредни разходи и имущество на проверяваните лица
през периода 17.05.2008 г. – 17.05.2018 г. е установено значително несъответствие в размер
на 350 586,96 лв.
Страните не спорят и се установява от приобщените писмени доказателства, че с
договор за доброволна делба от 19.08.2008 г., с нотариална заверка на подписи рег.
017703/19.08.2008 Н. Г. Н. и майка му И. Т. Г. получили в общ дял нива от 5.688 дка в
землището на село Страхилово.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 16, том V,
рег.№ 8344, дело № 746 от 2010 г., сключен в рамките на проверявания период
- на 06.10.2010 г., С. и Н. Н. придобили възмездно в режим на СИО недвижим имот -
апартамент № 6, находящ се в гр. София, СО-район "Витоша", кв. "Павлово", на ул.“, със
застроена площ от 97.99 кв. м. с посочена продажна цена от 105 240,00 лева. /л. 182, том 1 от
делото и л.1358, том.4/.
На 24.09.2014 г. с нотариален акт №23, том IV, per.№3808, дело № 443 от 2014 г. в
полза на кредитора „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД е учредена договорна ипотека върху
недвижим имот - апартамент №6, находящ се в гр. София, СО-район "Витоша", кв. "***", на
ул. „***“ № *.
5
Преди сключване на този договор - на 12.04.2014 г. е бил сключен Договор за кредит
за финансиране на инвестиции № 152 между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, като
кредитор и „Абоге“ ЕООД - кредитополучател, представлявано от едноличния собственик
на капитала И. Н. Н. /син на Н. и С. Н./, и съдлъжници ЕТ „Н.-Н. Н.“ и ипотекарен длъжник
- С. Г. Н..
Според клаузите на договора кредитополучателят е получил от кредитора кредит в
размер на 100 000 лева, за обезпечение на който е учредена договорна ипотека върху
описания по-горе апартамент № 6, находящ се в гр. София, СО-район "Витоша".
Договорната ипотека е била заличена на 19.10.2017 г. по молба на кредитора, поради
погасяване на задълженията по кредита.
С друг договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт №
имот № 72, т. II, peг. № 3874, дело № 245 от 2013 г. на 31.05.2013 г. /отново в рамките на
проверявания период/ С. и Н. Н. придобили възмездно в режим на СИО гараж № 3 с
идентификатор 68134.1931.1089.1.3, находящ се в гр. София, СО-район "Витоша", кв. "***",
ул. „***“ № *, в сутеренния етажна сграда с идентификатор 68134.1931.1089, със застроена
площ 22.93 кв. м. с посочена продажна цена от 9 000 лева.
Справката от централна база данни на КАТ и представените договори - за лизинг от
01.11.2010 г., за прехвърляне на собственост в изпълнение на дълг от 27.02.2015 г. и за
покупко-продажба на МПС от 06.02.2015 г. установяват, че Н. и С. Н. са придобили
възмездно в режим на СИО през проверявания период общо два автомобила - на 06.12.2015
г. - товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“, с рег.№ ******** /с дата на първа регистрация
15.06.2004 г./ и на 27.02.2015 г. - лек автомобил „Киа Спортидж“, с рег.№ ******** /с дата
на първа регистрация 02.03.2011 г./.
Неоспорената от страните съдебно техническа и оценителна експертиза е докладвала,
че пазарна стойност на недвижим имот апартамент № 6 , находящ се в гр. София. към датата
на придобИ.е 2010 г. в размер на 112 614.00 лева, а на гараж № 3, находящ се също в гр.
София -. към датата на придобИ.е 2013 г. е в размер на 11 926.00 лева. Съответно - към
датата на предявяване на исковете по настоящето дело през 2019 г. пазарната стойност
на апартаментна е определена на 210 430 лв., а на гараж № 3 - в размер на 21 853 лв. „
Неоспорената автотехническа и оценителна експертиза пък е установила, че пазарната
стойност на придобития от проверяваните лица на 27.02.2015 г. лек автомобил
„Киа Спортидж“, с рег.№ ******** е в размер на 27 551, 22 лева, а към датата на сключване
на лизинговия договор 01.11.2010 г. същият лек автомобил е имал пазарна стойност 54 022
лв. Съответно - придобития товарен „Ситроен Джъмпер“, с рег.№ ********, с дата на първа
регистрация 15.06.2004 г. и придобит от Н. и С. Н. през 2015 г. е с пазарна стойност 5
515,56 лева /определена по сравнителен метод/.
Пред първоинстанционния съд са ангажирани множество писмени доказателства касаещи
трудовите и осигурителни доходи на ответниците, които настоящият решаващ състав
приема, че не следва да обсъжда самостоятелно, вън от заключенията на изслушаната пред
първоинстанционния съд съдебно-икономическа експертиза, дала основно и допълнително
заключения, където са взети предвид съответно.
Според извлечението от търговския регистър и от регистър БУЛСТАТ Н. Н. е
регистрирал през 1996 г. с решение на Окръжен съд Велико Търново своя фирма - ЕТ „Н. -
Н. Н.“, със седалище в гр. Горна Оряховица, пререгистрирана през 2010 г. в търговския
регистър с ЕИК *********, с основна дейност – търговия на едро и дребно и статус:
развиващ дейност.
Годишните финансови отчети и баланси на търговеца въззивната инстанция също не
обсъжда отделно от заключението на изслушаната пред СГС съдебно-икономическа
експертиза.
6
По идентичен начин се подхожда и към установения от приобщените писмени
доказателства факт на 31.08.2011 г. въззиваемата С. Н. да е направила вноска по
разплащателна сметка с IBAN: ********, чийто титуляр е била самата тя е в размер на 4 935
EUR, чиято левова равностойност е 9 652.02 лева.
Ответниците са ангажирали писмени доказателства, установяващи получени от тях
парични средства в обследвания период на следните основания и в следните размери: 1/ Въз
основа на формален договор за паричен заем от 27.09.2010 г. „БЕСТ ДЖОБС“ АД, като
заемодател е предоставил на Н. Н. заем в размер на 50 000 лв., с уговорен срок за
погасяване до 30.12.2015 г. Получаването на заемната сума от заемополучателя е
удостоверено с РКО от същата дата - 27.09.2010 г.; 2/ С договор за наем от 09.09.2008 г., Н.
Н., като наемодател, е отдал под наем апартамент, находящ се в гр.***, ул.“***“ № *, ет.* на
наемателя Д. Б., при уговорен месечен наем от 250 лв. за период от пет години; 3/ Според
трудов договор от 21.01.2015 г. И. Н. Н. /син на проверяваните лица/, е работил
през процесния период в ирландско търговско дружество – Rational FT Services Limited, с
договорено брутно трудово възнаграждение в размер на 45 000 евро годишно; 4/ С договор
банков за кредит от 22.07.2008 г. и договор за кредит от 12.10.2009 г., свидетелят Л. Г. Г., в
качеството му на кредитополучател , е получил съответно сумите от 5 500 евро по първия
кредитен договор и 7 500 евро като кредит за текущо потребление; 5/ Според служебната
бележка с изх.№ 1/02.04.2019 г. издадена от „АГРО БУЛ Инвест“ ООД, с. Павел, в периода
2013 г.- 2018 г. майката на Н. Н. - И. Т. Г. е получила на основание договори за наем на
земеделска земя в село Павел и село Страхилово, община Полски Тръмбеш сумата от
6 815,18 лв.
Горните писмени доказателства са предмет и на показанията на разпитаните по делото
свидетели Л. Г. /брат на снахата на проверяваните лица/, Ц. Г. Н. /снаха на проверяваните
лица/ и И. Н. /син на проверяваните лица/, М. Г. /живее на съпружески начала с тяхна
братовчедка/ и Г. Г. /сват Н. Н./.
От тях свидетелят Л. Г. е посочил, че като брат на снахата на въззиваемите знае сестра
му Ц. /тяхна снаха/ съпругът й И., както и двете им деца да живеят в апартамент гр. София,
кв. „Павлово“ от около 10 години. Същият твърди закупуването на апартамента на
семейството да било финансирано от двете фамилии заедно. Така от страна на семейството
на Ц. с парични суми помогнали нейните родители, които от години работят в Испания,
както и самия свидетел. От страна на семейството зет му И. помогнали неговите родители.
Твърди, че това се наложило, защото към онзи момент Ц. и И. били студенти и нямали
възможности. Твърди и че заедно със сестра му притежавали един наследствен имот и се
разбрали той да живее в него, като ú даде парична сума, за да я компенсира. Затова изтеглил
два потребителски кредита и дал на сестра си Ц. 13 000 евро негови средства. Взел
кредитите при добри условия, защото тогова работел в банка. Твърди, че знае родителите
му да са дали на сестра му около 20 000,00 евро за закупуването на апартамента. Тогава
жилището било недовършено, нямало инсталации и се наложило извършването на
довършителни работи, за които били необходими средства.
Показанията на този свидетел се подкрепят и от тези на свидетелите И. и Ц. Н. -
съответно син и снаха на проверяваните лица.
И според тях апартаментът в гр. София ж.к.„Павлово“ бил търсен и намерен от тях
самите, а след закупуването му през 2010 г. живеели в него, заедно с децата си. Затова и го
считат за свой собствен - закупен за тяхното семейство с помощта на родителите им, но го
считат за свой. Покупката на апартамента била финансирана с общите усилия на двете
семейства, т.к. към момента на придобИ.ето му и двамата били студенти. Ц. Н. твърди, че
нейните родители З. и Г. живеят и работят от дълги години в Испания и след избора на
жилище им помогнали със сумата от 30 000 евро. Отделно брат й Л. изтеглил кредит,
средствата от който й предоставил, за да подпомогне купуването на апартамента.
И. Н. сочи родителите му през 2010 г. да са взели заем от „Бест джобс“, като парите
предоставили за закупуване на имота.
7
И двамата поддържат към момента на закупуването му сградата, в която се намирал и
самият апартаментът да не били в завършен вид и се наложило да отделят средства и за
довършването му.
И. Н. възпроизвежда в показанията си всички твърдения в отговора по исковата молба
на родителите си - твърди баща му да бил предприемчив - преди 1989 г. бил инструктор в
СБА, а след това с негов бивш колега създали фирма, с наименование „Ивиан“, в която
напрактика баща му бил съдружник - той зареждал магазини, наемал персонал,
разпореждаше се с оборотите. Съдружниците имали няколко магазина на дребно на
територията на гр. Горна Оряховица, гр. Лясковец и околността. Със средствата, които
спечелил баща му отворил собствена фирма за търговия на едро на хранителни и
нехранителни стоки, която се казва ЕТ „Н.“ /съкратено от имената на родителите му - Н. и
Т./. Фирмата работела и печелела добре, благодарение на предприемчивостта на баща му.
След като развил склада си за стоки той отворил и цех за пакетаж на различни стоки.
Твърди, че е запознат с разплащанията на фирмата - всички разплащания били кеш, освен
тези, които задължително трябвало да бъдат по банков път. Сочи, че баба му - майката на
баща му, била зам.главен счетоводител на „Захарни заводи“ и същевременно била
счетоводител на фирмата. Тя имала и апартамент, който баща му отдавал под наем на
студентка във Велико Търново в продължение на няколко години, като парите от наема
взимал бащата на свидетеля. Той бил единствено дете и баба му винаги му е давала всичко,
което има, вкл. доста спестени пари – над 15 000 лв., които дала за закупуване на
апартамента в гр.София. Нейният апартамент бил продаден и отново всички пари баба му
дала на бащата на свидетеля. Отделно всичко друго, което баба му получавала като доход -
суми от рента на земеделски земи, спестявания, както и паричните суми от продажба на
наследствен апартамент в гр.Горна Оряховица, било предоставяно на баща му.
От своя страна И. Н. заминал да работи в Ирландия през 2014 г. заминал да работи в
Ирландия и помагал финансово на родителите си - давал им пари в брой и по банков път,
защото след 2014 г. бизнесът на баща му пострадал от навлизането на големите търговски
вериги на пазара, т.к. бил сходен.
Въззивната инстанция приема, че следва да преценява показанията на горните
свидетели /най-вече на И. и Ц. Н./ в светлината на чл.172 ГПК, поради особено близките им
роднински отношения и поради личната им заинтересованост от изхода на спора с оглед
признанието им, че именно те живеят и ползват двата недвижими имота, срещу които е
насочено искането за отнемане - апартамент и гараж.
При стриктното буквално тълкуване на нормата на чл.172 ГПК, според която
показанията на роднините се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото,
като се има предвид възможната тяхна заинтересованост въззивната инстанция приема, че
следва да кредитира техните показания единствено в частта им, в която се подкрепят /пряко
или косвено/ и от анализа на останалите приобщени по делото доказателства.
Според даденото тълкуване на цитираната норма в Решение №
207/17.03.2021 г. по гр.д. № 165/2020 г. на IV г.о., ВКС, което изцяло се възприема от
решаващия състав, съдът следва да преценява показанията на възможни заинтересовани
свидетели, определени от чл. 172 ГПК, които има интерес от постановяване на решението в
полза или във вреда на една от страните. Това могат да бъдат хипотези на евентуална
симпатия/антипатия спрямо някоя от страните, отношения на власт и подчинение, на
финансова или друга зависимост и пр. Във всички случаи, свидетелят се явява
заинтересован, ако в резултат на показанията му, за него или негови роднини и близки би
възникнала определена облага или отговорност. Съдът, поради това, е длъжен да извърши
преценка на тяхната обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото
изключват заинтересоваността и предварителната предубеденост да са повлияли на
достоверността на показанията му. Към показанията на такива свидетели съдът трябва да
подходи със засилена критичност, но не съществува забрана въз основа на техните показания
да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява
8
заинтересован или такива, които вредят на противната страната.
По идентичен начин въззивната инстанция подхожда и към показанията на
свидетелите М. Г. и Г. Г., с оглед установените родствени отношения /по сватовство/ между
тях и ответниците по предявения иск.
От тях Г. твърди да познава Н., защото са братовчеди на жената, с която
съжителства. Затова и знае, че през 2010 г. те купили апартамент в София, в ж.к. „Борово“
/свидетелят е ходил на място и си спомня за случая, защото и той купил апартамент по
същото време/. Твърди апартаментът да се води на родителите, но реално го притежавали
децата им - синът И. и снахата Ц., които финансирали покупката със средства от техните
родители. Твърди, че апартаментът не бил довършен - нямало ВиК инсталация, нито тръби,
липсвали врати, нямало асансьор, наложило се смЯ. на дограма, но бил на много изгодна
цена.
От своя страна свидетелят Г. Г. /баща на Ц. Н./ сочи, че със съпругата му преди години
работили в Либия, а от 2000 г. работят и живеят в Испания. Дъщеря му Ц. е женена за сина
на Н. и С. Н. - И.. Младото семейство живее в апартамент в София, ж.к.“Павлово“, който
купили преди около десет години. За закупуването свидетелят и съпругата му дали
последователно на дъщеря си първо 10 000 евро, а след това и още 20 000 евро. Формално
апартаментът се записал на името на С. Н., но и било на децата им, като и двете семейства
участвали кой с каквото може за закупуването и довършването му.
Предвид на изложеното решаващият състав приема за правилен и обоснован изводът на
първоинстанционния съд показанията на всеки един от свидетелите, преценени по отделно и
в тяхната съвкупност, вкл. с приобщените по делото писмени доказателства да установяват
еднозначно фактът процесните апартамент и гараж да са били закупени за семейството на Ц.
и И. Н.и със средства, осигурени от техните семейства - родителите на двамата и брата на Ц.
Н..
Показанията на всички свидетели по отношение на този факт са безпротиворечиви и
последователни и косвено се подкрепят от ангажираните по делото писмени такива - двата
броя договори за кредит, сключени от Л. Г., договора за заем от 27.09.2010 г., сключен между
Н. Н. и „БЕСТ ДЖОБС“ АД, договор за наем и служебната бележка, договор за учредяване
на ипотека от 2014 г. и за заличаването й, обсъдени по-горе.
Въззивната инстанция намира за несъстоятелни оплакванията във въззивната жалба
първоинстанционният съд да е ценил превратно и едностранчиво като писмено
доказателство договора за заем, сключен между Н. Н. и „Бест Джобс“АД.
На първо място самият въззивник не оспорва, че едва в писмената си защита по
съществото на спор, е направил възражение срока на погасяване на твърдения за получен
заем да е до 30.12.2015 г. - близо три години преди края на проверявания период, което
налагало изследването и на въпроса дали кредита е погасен и с какви средства.
Следователно и това му възражение е преклудирано, доколкото обсъжданото
доказателство е било представено по делото с отговора по исковата молба и ако ищецът е
имал възражения относно фактите, които той установява/неустановява, или че оспорва
възможността на заемодателя да предостави заема, респ. - че е наложително да се изследва и
въпросът дали последният е върнат и ако не - причините за това, е следвало своевременно
да ги заяви - в първото о.с.з. след доклада по чл.146 ГПК, което той не е сторил.
Поради неговото процесуално бездействие извън предмета на доказване пред
първоинстанционния съд са останали фактите, които поддържа да не са изследвани - той не
ги е въвел като релевантни и спорни в производството, поради която причина и ответниците-
въззиваеми не са ангажирали други доказателства във връзка с тях.
На отделно и самостоятелно основание оплакването на въззивника е несъстоятелно и с
оглед трайно възприеманото от съдебната практика разбиране /вкл. в производства като
настоящето/ - Решение № 97 от 18.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3224/2017 г., IV г. о., ГК, че
9
заемът не е доход, а приход /източник на финансиране, не на забогатяване/, т.к. подлежат на
връщане. Ето защо и получаването му обяснява само временното несъответствие между
имуществото и доходите. В случая заемът би станал доход, ако е върнат с други доходи.
В казуса обаче не се е твърдяло от нито една от страните в производството заемът да е
върнат, вкл. в рамките на проверявани период, поради което и всички оплаквания в горната
насока срещу правилността на обжалваното решение са правнонесъстоятелни.
За установяване фактите относно притежаваното от ответниците по
предявените искове имущество в началото и края на проверявания период, респ. - реално
получените доходи и източници на финансиране, размерът на извършените обичайни и
извънредни разходи, размера на нетните доходи и стойността на придобитото през
проверявания период, пред първоинстанционния съд е изслушана и съдебно-икономическа
експертиза, която е дала основно и допълнително заключение.
От тях въззивната инстанция приема, че следва да обсъжда единствено допълнителната,
доколкото е съобразена с осъщественото в хода на делото частично прекратяване на
производството, поради частичен отказ от иска от страна на ищеца, вкл. съдържа
вариантност с оглед спорните между страните въпроси относно това дали определени
приходи/разходи следва да участват при формирането на доходите, приходите и източниците
на финансиране на ответниците по смисъла на § 1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, респ. - при
формирането на нетния им доход по смисъла на § 1, т.8 от ДР на ЗОНПИ.
От съответно изготвените варианти, според поставените задачи от страните и от
първоинстанционния съд въззивната инстанция приема за правилен и обоснован изводът на
СГС вариант № 3 от заключението да отразява най-обективно /в сравнение с другите
варианти и съобразно установеното от анализа на писмените и гласни доказателства/
несъответствието между нетния доход и разходите на въззиваемите за процесния период от
време, поради което и се присъединява към този извод.
Същият се налага поради обстоятелството, че този именно вариант държи сметка за
факта за документалната обоснованост на повечето от отразените доходи и приходи.
Така според решаващият състав правилно са изключени наличните във вариант № 2 и
участващи при формирането на нетния доход тези доходи, за които ответниците-въззиваеми
са твърдели да са получени от дарения и от осъществяването на друга допълнителна дейност
/според твърденията в исковата молба/. За същите безсъмнено не са налице писмени
доказателства /ред № 9 и ред № 12 от графа доходи, приходи и източници на финансиране
на вариант № 2 от ДСИЕ/, а ангажираните гласни такива не установяват даренията от
семейството на Ц. Г. Н. да са направени в полза на С. и Н. Н. - свидетелите сочат дарените
средства да са в полза на И. и Ц. Н. за закупуването на жилище, в което младото семейство
да живее.
Според въззивната инстанция правилно от приходната част на проверявания период на
изготвения икономическия анализ във вариант № 3 от заключението е изключена и сумата от
9 652,02 лв., представляваща левова равностойност на 4 935 евро, внесени от въззиваемата
С. Н. по разплащателна сметка в Банка ДСК в рамките на проверявания период през 2011 г.,
но по съображения, различни от изложените от първоинстанционния съд.
Както и самият въззивник сочи в исковата си молба- ответниците въззиваеми не са
твърдели в отговора по исковата молба, нито са ангажирали доказателства какъв е
източникът на доходи за формиране на посочената парична сума /разб. - дали същият е
законен, вкл. спестени лични средства или др./, нито са ангажирали доказателства в горната
насока.
Наред с това следва да се подчертае обаче, че самият ищец-въззивник не е твърдял в
хода на процеса, а и доказателствата не установяват посочената сума да е налична към края
на проверявания период, от една страна, вкл. тези парични средства да са преобразувани в
друго имущество.
10
Ето защо и по арг. от т.1 от ТР № 4/ от 18.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 4/2021 г., ОСГК
посочените парични средства не следва да се включват в приходната част на проверявания
период, т.к. са с неустановен законен източник на придобИ.ето им и не се установи да са
налични в края на проверявания период в патримониума на С. Н.. Следователно и тези
средства не представляват “имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ и не
участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР
на с.з.
В приходната част на вариант № 3 на ДСИЕ е включена и сумата от 18 250
лв. доходи от получени наеми, за които въззивникът оспорва да на налице данни да са
получени с аргументи, че имотите, от които наемът е получен, били съсобствени между Н.
Н. и трето за спора лице - неговата майка, както и че договорите на били вписани в
Агенцията по вписвания по реда на ЗДДФЛ.
По отношение на това възражение следва да се посочи, че по делото се установи
наличието на формален договор за наем, сключен между Н. Н. /приживе/ и лицето Д. Г. Б. от
09.09.2008 г., установяващ възникването на облигационно правоотношение между страните,
по силата на което наемодателя Н. е предоставил за временно и възмездно ползване на
наемателя Б. недвижим имот - апартамент, находящ се в гр.Горна Оряховица, срещу месечен
наем от 250 лв. Договорът е прекратен с предизвестие, считано от 10.10.2014 г. /л.1095 от
делото/.
Съществуването на този договор установява и според въззивната инстанция законен
източник на получените от Н. средства под формата на наем за имота - апартамент, а
обстоятелството, че същият не е бил вписан в Службата по вписвания при АВп гр.Горна
Оряховица, не влияе върху действителността на сделката, нито върху извода за законност на
получените на основание същата доходи от наемодателя.
Неблагоприятните правни последици от неизпълнение на това задължение, вкл. -
недеклариране на доходите от същото пред НАП, имат значение само за отговорността на
наемодателя пред органите по фиска, но не и за валидността на сделката.
На отделно основание и т.к. единствено Н. Н. е посочен като наемодател и при
наличните гласни доказателства /показанията на свидетеля И. Н./ се налага от наличните по
делото доказателства вкл. и при съобразяване фактът имотът да е бил съсобствен между
наемодателя и неговата майка, доходът от наем да е уговорен в полза единствено на
наемодателя. Вътрешните отношения между двамата съсобственици не са въведени като
релевантен факт в производството, доколкото въззивникът е навел оплакванията си в тази
насока едва с писмените си бележки пред първата инстанция, след приключване на устните
състезания по делото.
С оглед на тези пояснения въззивната инстанция намира за правилно и обосновано
допълнителното заключение на СИЕ в частта му, касаеща установения общ размер на
доходите, приходите и източниците на финансиране от 137 001.74 лева /Вариант 3 на
заключението - Приложение № 3/, включващи: 1 / 29 883,64 лева - доходи на проверяваното
лице - Н. Н. по ГДД; 2/ 1 262,12 лева - доходи на проверяваното лице - Н. Н. по чл.73 от
ЗДДФЛ; 3/ 7 907,25 лева - доходи на съпругата - С. Н. посочени в ГДД; 4/ 18 743,50 лева -
доходи на съпругата С. Н. от трудови правоотношения; 5/ 5 563,30 лева - доходи на
съпругата - С. Н. от парични обезщетения за безработица; 6/ 2 044,50 лева - доходи от
усвоен стоков кредит; 7/ 2 000 лева - доходи на получени преводи в ОББ АД; 8/ 50 000,00
лева - доходи от получени заеми; 9/ 18 250,00 лева - доходи от получени наеми и 1 347,43
лева - доходи от начислени лихви върху депозирани суми.
Правилно и обосновано, вкл. неоспорено от страните по делото е същото заключение в
частта му, определяща общият размер на обичайните и извънредни разходи от 96 316,48 лв.
11
/подробно изброени.
В резултат на тези изчисления нетният доход, който се явява разликата между
доходите, приходите и източниците на финансиране и обичайните и извънредни разходи,
възлиза на сумата от 40 685,26 лв.
Общият размер на придобитото имущество /движимо и недвижимо/, според
заключението на експертизата в посочения му вариант е от 184 077.56 лева и се формира от:
1/ 124 540,00 лева - разходи за придобИ.е на недвижими имоти и 2/ 59 537,56 лева - разходи
за придобИ.е на ППС.
С оглед на тези показатели се налага несъответствие между придобитото от
ответниците-въззиваеми и нетния им доход за процесния период 17.05.2008 г. до 17.05.2018
г. е отрицателна величина /- 143 392,30 лева/ така, както е приел първоинстанционния съд.
Следователно и не е налице установената от § 1, т.3 от ДР на ЗОНПИ
материална предпоставка „значително несъответствие“, доколкото разликата между двете
стойности е под 150 000 лв.
Горният факт правилно е преценен от първоинстанционния съд като такъв
сочещ на неоснователност на предявения иск, предвид че анализът на доказателствата в
случая не установяват заложената в чл.107, ал.2 презумпция за наличие на значително
несъответствие в имуществото на проверяваното лице - т.е. че това имущество е незаконно
придобито и подлежи на отнемане /чл.1, т. 2 ЗОНПИ/.
Съдебната практика по приложението на чл.153 ЗОНПИ е установила
разбирането, че преди да извърши преценка за законността на доходите, с които ответника
по иска е придобивал имущество в 10-годишния период на проверката, първо следва да се
изясни дали е налице "значително несъответствие", по смисъла по § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ и едва
/и ако/се установи такова превишение, е необходимо съдът да изследва въпросите: 1) дали е
законен доходът, с който имуществото е придобито, и 2) дали конкретното имущество или
паричната му равностойност, подлежи на отнемане в полза на държавата.
При гореустановеното въззивната инстанция приема, че отговора на първия
от посочените по-горе въпроси е отрицателен, което изключва необходимостта от изследване
на останалите два въпроса - относно законността на доходите, с които е придобито
имуществото и дали то подлежи на отнемане.
По тези съображения и обжалваното решение следва да се потвърди изцяло.
По частната жалба с вх.№ 268642/29.05.2025 г. на КОНПИ срещу
Определението под № 261595/05.04.2025 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е
отказано изменение на постановеното по делото решение в частта му, с която частният
жалбоподател е осъден да заплати на ответниците съдебно-деловодни разноски в размер на
11 600 лв., а в полза на СГС - ДТ по производството в размер на 12 916,12 лв.
Същата е процесуално допустима, но неоснователна.
Както вече се посочи, в случая производството по делото се е развило по
предявени в условието на обективно и субективно пасивно съединяване искове от частния
жалбоподател против С. Н. и Н. Н. /приживе/, а след смъртта му - срещу неговите законни
наследници, с правно основание чл.153, ал.1 ЗОНПИ - за отнемане на имущество от
ответниците, подробно изброено в исковата молба по вид и стойност.
След като с обжалваното решение исковете са отхвърлени, ищецът е бил
осъден съответно да заплати следващата се ДТ по производството.
Като е сторил това първоинстанционният съд е приложил правилно
относимия материален закон и постановената практика по приложението му, предвид че по
въпроса дължи ли КОНПИ държавна такса при отхвърляне на предявени от нея искове,
както в процесния случай, е налице трайна и последователна практика на касационната
инстанция, обективирана в множество актове по приложението на ЗОНПИ / Определение №
2810 от 3.10.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3705/2023 г., IV г. о., ГК, Определение №
50257/07.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3297/2022 г., IV г. о. и др./, която решаващият състав
изцяло възприема и към която се присъединява.
12
Според нея на основание чл.154, ал.3 ЗОНПИ Комисията-ищец е освободена
от внасянето на държавната такса, но само при подаването на исковата молба, респ. - на
други жалби по производството, като дължимата държавна такса се присъжда в зависимост
от изхода на делото, по арг. от чл.157, ал.2 от с.з., според която норма с решението си съдът
присъжда държавната такса и разноските в зависимост от изхода на делото.
Решаващият състав е запознат и със съдебната практика, на която се позовава
частния жалбоподател, но не я споделя и се присъединява към разбирането, изразено по-
горе.
Във връзка с доводите в частната жалба следва да се отбележи, че няма спор
КОНПИ да е публично държавно учреждение, но вземането, предмет на делото по исковете
по ЗОНПИ е частноправно - като такова то е определено в мотивите към Решение №
3/08.07.2008 г. по конституционно дело № 3/2008 г. на Конституционния съд, предвид
възприетото разбиране законодателната преценка за освобождаване от заплащане на
държавни такси на основание чл.84 ГПК да се определя не от вида правен субект, а от
характера на правото, чиято защита се търси. Затова и Държавата и държавните учреждения
не дължат държавна такса когато се защитават интереси от по-висш порядък, каквато е
защитата на публичната държавна собственост и публичните държавни вземания, каквото
производството по ЗОНПИ не е, т.к. в него Комисията не брани такива интереси - не
осъществява защита на публична държавна собственост и не претендира публични
държавни вземания, а се явява процесуален субституент на държавата в производство по
отнемане в нейна полза на имущество, което е незаконно придобито от частноправни
субекти. До неговото отнемане обаче с влязло в сила съдебно решение, което има
конститутивно действие, това имущество няма публичноправен характер. Подобен има само
имуществото, отнето с влязло в сила решение и то занапред.
На самостоятелно основание и при игнориране на горните аргументи /което
не се споделя от решаващия състав/, нормата на чл.84, ал.1 ГПК е неприложима в случая с
оглед наличието на специална разпоредба в приложимия материален закон - чл.157, ал.3
ЗОНПИ, според която съдът присъжда държавната такса в зависимост от изхода на спора по
делото, без оглед на това какъв е изхода.
Допълнителен довод в подкрепа на горния извод може да се извлече от друга
изрична разпоредба от ЗОНПИ, касаеща заплащането на дължимата се по производството
ДТ - чл.158, ал.4. Същата установява недвусмислено правилото, че в случай на спогодба
/възможна по арг. от ал.1 на с.чл. само в случай, че се отнеме не по-малко от 75% от
имуществото или неговата равностойност/ държавната такса се поема от страните по равно.
По отношение на присъдените разноски в полза на ответниците пред
първоинстанционния съд за заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззивната инстанция също приема, че присъденото адвокатско
възнаграждение в полза на един процесуален представител на ответниците не е прекомерно,
при съобразяване на относимите към разрешаването на този въпрос обстоятелства относно
характера на производството и неговата продължителност, а от там и обема на
предоставените правна защита и съдействие.
В случая производството се е развило по предявени в условието на обективно
и субективно съединяване искове за отнемане на движимо и недвижимо имущество от двама
ответници /първоначално/, като Н. Н. след смъртта си е бил заместен в хода на процеса от
неговите законни наследници - синове и съпруга. Разглеждането на делото пред първата
инстанция е продължило повече от пет години, в рамките на които период от време
процесуалните представители на ответниците са извършили множество процесуални
действия - подали са отговори по исковата молба, участвали са в провежданите многобройни
открити съдебни заседания, въвели са множество възражения, ангажирали са доказателства
за установяване на твърдените от ответниците факти и т.н. В този смисъл и делото се
отличава със значителна фактическа и правна сложност, а заплатеното възнаграждение в
размер на 11 800 лв. в полза на осъществяващия правна защита и съдействие един адвокат
/за което са налице безсъмнени доказателства, приложени към представения списък по чл.80
ГПК/ включва освен остойностения адвокатски труд и 20% ДДС.
Ето защо и въззивната инстанция не намира същото прекомерно по смисъла
13
на чл.78, ал.5 ГПК.
Изложеното предпоставя правилност на обжалваното определение, а това
налага и потвърждаването му.
По разноските пред настоящата инстанция:
Съобразно изходът от спора и по правилото на чл.78, ал.3 ГПК в тежест на
въззивника следва да се поставят сторените разноски от въззиваемите за платено
възнаграждение на процесуалния им представител за производството пред въззивния съд.
Според представеният списък по чл.80 ГПК последното се съизмерява с
размерът от по 4 000 лв. /от които 20% ДДС/ за всеки един от въззиваемите, или общо в
размер на 12 000 лв. с ДДС.
С оглед изложените по-горе съображения относно предмета на
производството и неговата фактическа и правна сложност според решаващият състав
същото се явява прекомерно за тази инстанция, доколкото производството пред САС се е
развило за период от близо четири месеца от образуването му до насрочването му в о.с.з.,
като в рамките на същото нови доказателства не са събирани, не са навеждани нови доводи
от страните и е проведено едно единствено открито с.з., в което страните са изразили
единствено становищата са по съществото на спора. В този смисъл и заплащането на
възнаграждение за осъществената правна защита и съдействие за пред въззивната инстанция
в размер, по-висок от този за пред първоинстанционния съд, се явява прекомерно и
неоправдано.
Решаващият състав приема, че предвид хода на производството пред
въззивния съд възлагането на разноски за платено от въззивнаемите адвокатско
възнаграждение в размер на половината от това, заплатено за пред първата инстанция, би
било справедливо.
Затова и КОНПИ следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемите за
сторени разноски във въззивното производство за платено адвокатско възнаграждение на
процесуалния им представител в размер на по 2 000 лв. /с вкл. ДДС/ от всеки един от тях.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, гражданско
отделение, 16-ти състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260082/28.02.2025 г. по гр.д. № 843/2019 г. по описа на
СГС, ГО.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 261595/25.04.2025 г., постановено по гр.д. №
843/2019 г. по описа на СГС, ГО.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на
С. Г. Н. - ЕГН **********, И. Н. Н. - ЕГН ********** и Г. Н. Н. - ЕГН ********** сумата от
по 2 000 лв. на всеки един от тях за извършени разноски по делото пред въззивната
инстанция за платено адвокатско възнаграждение на процесуалния им представител.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
14
2._______________________
15