№ 9661
гр. София, 25.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110170379 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Делото е образувано по искова молба с вх. № 380602/26.11.2024 г., подадена от Н. Т. И.,
в която се твърди, че на 30.09.2015 г. е влязла в сила спрямо него Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 50955/2015 г. по описа на
Софийски районен съд /СРС/, 66 състав, въз основана която на 01.09.2016 г. бил издаден
изпълнителен лист и било образувано изпълнително дело № 20248630400440 по описа на Ч.
Х. с рег. № 863. Сочи се, че в рамките на изпълнителното дело не били събрани суми.
Поддържа се, че течащата давност е три години, тъй като липсвало влязло в сила съдебно
решение, което да доведе до превръщането на давността в петгодишна. Дори и да се
приемело, че давността е пет години, то следвало да се има предвид, че същата е изтекла.
Акцентира се, че изпълнителното дело е образувано осем години след издаването на
изпълнителния лист. Прави се позоваване на съдебна практика на СГС, според която
запорните съобщения, които не са довели до реален запор, както и насрочването на опис,
който не е довел до описване и продан на движимата вещ, не водели до прекъсване на
давността. Прави се позоваване на практиката на СРС относно твърдението, че запор върху
несеквестируемо имущество, в случая върху вземане по трудово възнаграждение, не водело
да прекъсване на давността.
Въз основа на изложеното е поискано установяване по отношение на ответника
„Софийска вода“ АД, че ищецът Н. Т. И. не дължи следните суми: 3 285, 23 лв. – главница за
периода 18.01.2008 г. – 14.08.2015 г. и 1 439, 18 лв. – мораторна лихва за периода 18.02.2008
г. – 14.08.2015 г. или обща сума в размер на 4 724, 41 лв. Претендират се разноски в размер
на държавна такса за подадената искова молба и адвокатско възнаграждение в размер на 500
лв.
Ответникът „Софийска вода“ АД оспорва основателността на иска. Поддържа, че след
издаването на изпълнителния лист, т.е. още на 17.11.2016 г. било образувано изп. дело №
20168630403496 по описа на Ч. Х. с рег. № 863. Оспорва твърдението, че влязлата в сила
заповед за изпълнение не се ползвала със стабилитета на съдебно решение, респ. не
превръщала давността от тригодишна в петгодишна. В рамките на образуваното през 2016 г.
1
изпълнително производство са предприемани множество действия, които прекъсвали
давността – на 12.12.2016 г. били изпратени запорни съобщения до четири банки, на
01.11.2018 г. по изпълнителното дело постъпила нова молба, съдържаща възлагане по
смисъла на чл. 18 Закон за частните съдебни изпълнители ЗЧСИ/. Акцентира се, че в
периода 13.03.2020 г. - 20.05.2020 г. било спряно действието на всички процесуални срокове.
На 30.12.2020 г. постъпила нова молба за възлагане по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ. Към
момента на образуване новото изпълнително дело /на 19.02.2024 г./ давността не била
изтекла.
Въз основа на изложеното е поискано отхвърляне на предявения иск. Претендират се
разноски. Прави се възражение за прекомерност на тези на ищцовата страна.
От фактическа страна съдът установява следното:
С Молба с вх. № 141356/17.11.2016 г. по описа на ЧСИ с рег. № 863 с район на действие
СГС, кредиторът „Софийска вода“ АД е поискал образуването на изпълнително дело по
представения с молбата Изпълнителен лист № 3496/01.09.2016 г., издаден по ч. гр. дело №
50955/2015 г. по описа на СРС, 66 състав въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, в който е посочено, че Н. Т. И. дължи на „Софийска
вода“ АД следните суми: 3 285, 23 лв. – незаплатена сума за потребена вода през периода
18.01.2008 г. – 14.08.2015 г., заедно със закнна лихва от 26.08.2015 г. до окончателното
плащане; 1 439, 18 лв. – мораторна лихва за периода 18.02.2018 г. – 14.08.2015 г. и 489, 84 лв.
– разноски по делото. На 22.11.2016 г. съдебният изпълнител е извършил справки за лицето.
На 13.12.2016 г. е наложен запор на банкова сметка в „Уникредит Булбанк“ АД, чийто
титуляр е Н. И.. На 14.12.2016 г. е наложен запор на банкова сметка в „Първа инвестиционна
банка“ АД, чийто титуляр е Н. И.. На 18.12.2016 г. е наложен запор на банкова сметка в
„Банка ДСК“ АД, чийто титуляр е Н. И.. На 17.01.2017 г. на длъжника Н. И. е връчена
покана за доброволно изпълнение /ПДИ/. На 15.02.2017 г. на основание чл. 458 ГПК е
присъединена НАП като взискател. На 01.11.2018 г. взискателят „Софийска вода“ АД е
поискал с Молба с вх. № 49510 налагането на запори и възбрани върху имуществото на
длъжника по делото. На 09.11.2018 г. длъжникът е уведомен за насрочен с дата 10.01.2019 г.
опис на негови движими вещи. На 30.12.2020 г. взискателят „Софийска вода“ АД е поискал с
Молба с вх. № 43982 налагането на запори, възбрани върху имуществото на длъжника по
делото. С Постановление за прекратяване от 23.01.2024 г. ЧСИ с рег. № 863 е прекратил
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – взискателят в продължение на
две години не е поискал извършването на изпълнителни действия. На 06.02.2024 г. са
вдигнати наложените върху банкови сметки с титуляр – длъжника запори на парични
вземания по тях.
С Молба с вх. № 14895/19.02.2024 г. по описа на ЧСИ с рег. № 863 с район на действие
СГС, кредиторът „Софийска вода“ АД е поискал образуването на изпълнително дело по
представения с молбата Изпълнителен лист № 3496/01.09.2016 г., издаден по ч. гр. дело №
50955/2015 г. по описа на СРС, 66 състав. На 19.02.2024 г. са извършени справки по
отношение на налично имущество и доходи на длъжника Н. И.. На 04.11.2024 г. на длъжника
е връчена ПДИ.
От правна страна съдът намира следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК. В тежест
на ищеца е да докаже правния си интерес от предявения иск. Ответникът е следвало да
докаже настъпването на обстоятелства, водещи до прекъсване на погасителната давност по
отношение на процесните вземания.
За безспорно между страните е определено, че за процесните суми срещу ищеца – Н. Т.
И. е издаден на 01.09.2016 г. изпълнителен лист по ч. гр. дело № 50955/2015 г., СРС, 66
състав и че въз основа на него било образувано изп. дело № 20248630400440 по описа на
ЧСИ с рег. № 863.
Неоснователно се явява възражението на ищеца, че тъй като изпълнителното
основание е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, то същата не би
2
могла да се приравни на влязло в сила съдебно решение, което да обуслови приложението на
петгодишната давност и вземанията си оставали с периодичен характер и погасяването им
следвало да бъде с изтичането на три години. Съгласно постановеното по реда на чл. 290
ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д. № 1722/2021г. на ВКС, IV г.о., ГК, нормата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в
сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за
изпълнение. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесните вземания
е общата петгодишна давност.
От приетия препис от изпълнителния лист по гр.д. № 50955/2015 г. на СРС, 66-ти
състав, се установява, че същият е издаден на 01.09.2016 г., което е и най-късната възможна
дата на влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на която е
издаден изпълнителният лист. От тази дата започва да тече петгодишна давност.
Принципното правило е, че давността за вземането на кредитора не се прекъсва с
подадената от него молба за образуване на изпълнително производство, освен ако в нея не е
налице искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия. Първото прекъсване
на давността е с дата 13.12.2016 г. по повод налагане на запор в „Уникредит Булбанк“ АД.
Второто прекъсване е с дата 01.11.2018 г., когато със своя Молба с вх. № 49510 кредиторът е
поискал налагането на запори и възбрани. Третото прекъсване на давността е извършено на
30.12.2020 г., когато взискателят е поискал извършването на конкретни изпълнителни
действия срещу длъжника по делото. От този момент е започнала да тече нова петгодишна
давност, която към датата на приключване на съдебното дирене по настоящето
производство, конкретно на 22.04.2025 г. не е изтекла. Същата би следвало да изтече на дата
30.12.2025 г.
Предвид изложеното предявеният иск се явява неоснователен, поради което същият
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото право на разноски има ответникът „Софийска вода“ АД,
който е поискал присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Съдът счита, че то
следва да бъде в размер на 150 лв., като взима предвид, че доказателствената тежест е в
ответника, същият е направил доказателствено искане, подал е обоснован и подробен
отговор на исковата молба. Съдът отчита, че ответното дружество е направило разходи за
консумативи за подаването на отговора на исковата молба и за ангажиране времето на
юрисконсулта, за да изгради защитната позиция на ответника. На основание чл. 78, ал. 8 вр.
ал. 3 ГПК ищецът Н. Т. И. следва да бъде осъден да заплати на „Софийска вода“ АД така
определената сума.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Т. И., ЕГН ********** с адрес: гр. София, бул. „П.Е.“ №
36, вх. В, ап. 4 отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено спрямо „Софийска вода“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес
на управление гр. София, „Бизнес парк София“ №1, бл. 2А, че не дължи на ответника
следните суми: 3 285, 23 лв. – главница за периода 18.01.2008 г. – 14.08.2015 г. и 1 439, 18 лв.
– мораторна лихва за периода 18.02.2008 г. – 14.08.2015 г. или обща сума в размер на 4 724,
41 лв., за които е издаден изпълнителен лист № 3496/01.09.2016 г. по ч. гр. дело №
50955/2015 г. по описа на СРС, 66 състав и които са предмет на събиране във воденото
срещу него изпълнително дело № 20248630400440 по описа на ЧСИ с рег. № 863.
ОСЪЖДА Н. Т. И., ЕГН ********** с адрес: гр. София, бул. „П.Е.“ № 36, вх. В, ап. 4 да
заплати на „Софийска вода“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр.
София, „Бизнес парк София“ №1, бл. 2А на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК сумата от
150 лв. – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред Софийски
районен съд.
3
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4