№ 619
гр. Велико Търново, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20254110100188 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „В. Т.“ ЕООД срещу „Т.
Е.“ ЕООД, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 936.00 лева, представляваща остатъчна сума по фактура №
**********/16.11.2023 г. цялата на стойност 31 763.33 лева, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за покупко-
продажба № 1/13.8.2022 г., по силата на който ответникът се е задължил да
закупи от него слънчогледова пелетизирана люспа съгласно уговорените
условия и цена по договора и по анекс № 4/13.8.2022 г. Заявява, че във връзка
с търговските им отношения и съгласно протокол за предаване oт 16.11.2024 г.
е доставил на ищеца 73.120 тона пелети, за което е издал фактура №
**********/16.11.2023 г. на стойност 31 763.33 лева с вкл. ДДС. Сочи, че по
фактурата е постъпило частично плащане, като задължението в размер на
936.00 лева е останало неплатено.
Ответникът оспорва предявения иск. Признава, че в изпълнение на
договора е получил посоченото в исковата молба количество пелети, както и
че за доставка е издадена фактура № **********/16.11.2023 г. на стойност 31
1
763.33 лева. Заявява обаче, че сумата по тази фактура е платена изцяло, като
сумата от 936.00 лева е платена чрез прихващане с насрещно задължение на
ищеца, a сумата от 30 827.33 лева e изплатена по банков път. Сочи, че
прихващането на сумата от 936.00 лева е направено с насрещно задължение
на ищеца по фактура № 2472/25.9.2023 г. с платежно нареждане от 23.2.2024г.,
като същото е отразено в двустранен протокол от 22.2.2024 г.
В проведеното открито заседание ищецът не изпраща представител, като с
писмена молба последният заявява, че след образуване на делото ответникът е
погасил процесното задължение. Претендира за присъждане на законната
лихва и на разноските по делото.
Процесуалният представител на ответника поддържа заявеното оспорване
и моли за отхвърляне на иска. Заявява, че сумата, предмет на производството,
е заплатена преди образуване на производството, поради което искът следва
да бъде отхвърлен, а разноски по делото да останат в тежест на ищеца.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ.
За основателността на иска ищецът следваше да установи възникването на
задължение на ответника за заплащане на продажната цена, размера на
задължението и неговата изискуемост. На свой ред, ответникът следваше да
установи погасяването на задължението, в това число чрез способа на
прихващане.
В случая по делото са безспорни обстоятелствата, че между страните е
сключен договор за покупко-продажба № 1/13.8.2022 г., по силата на който
ответникът е получил от ищеца 73.120 тона пелети, за което е издадена
фактура № **********/16.11.2023 г. на стойност 31 763.33 лева с включен
ДДС. Във фактурата е посочен и падежът на задължението – 19.11.2023 г.
С оглед на горното, по делото е установено възникването на
задължението, размера на същото и неговата изискуемост.
От страна на ответника обаче е представено споразумение за прихващане
от 22.2.2024 г., според което част от задължението по процесната фактура №
2
**********/16.11.2023 г. в размер от 936.00 лева /т.е. процеснаата сума/ се
погасява чрез прихващане с насрещно вземане на ответника срещу ищеца по
фактура № **********/25.9.2023 г. Т.е. с извършеното прихващане
задължението на ответника за претендираната сума от 936.00 лева е
погасено.
Предвид гореизложеното, съдът намира предявеният иск е неоснователен
и като такъв следва да бъде отхвърлен, но не чрез плащане в хода на процеса, а
като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода от делото ответникът има право на направените в
настоящото производство разноски в размер от 400.00 лева за заплатен
адвокатски хонорар.
Така мотивиран, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „В. Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: с. Приморци, Цех за бутилиране на оцет, представлявано от
Пламен Георгиев Недев, за осъждането на „Т. Е.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: с. Ресен, ул. „Димитър Благоев” № 19,
представлявано от Йордан Иванов Георгиев, да заплати на ищеца сумата от
936.00 лева, представляваща остатъчна сума по фактура №
**********/16.11.2023 г. цялата на стойност 31 763.33 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „В. Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
с. Приморци, Цех за бутилиране на оцет, представлявано от Пламен Георгиев
Недев, да заплати на „Т. Е.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: с. Ресен, ул. „Димитър Благоев” № 19, представлявано от Йордан
Иванов Георгиев, сумата от 400.00 /четиристотин/ лева – разноски за
производството.
3
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4