МОТИВИ по НОХД № 620/2019 г. на Районен съд-Габрово:
Районна прокуратура - Габрово е
повдигнала обвинение против С.Г. ***, след като е бил осъден със Спогодба от 23.03.2017 г. по
гр. дело № 2754/2016 г. по описа на Районен съд-Габрово, в сила от 23.03.2017
г., да издържа свой низходящ – сина си А.С.П., заплащайки му чрез неговата
майка и законен представител В.Н.С. месечна издръжка в размер на 120,00 лева, съзнателно
не изпълнил това си задължение в размер на повече от две вноски, а именно – седемнадесет
вноски в периода м. ноември 2017 г. – м. март 2019 г. вкл. в размер на общо 2
040 лева – престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
Представителят на РП - Габрово обосновава
категоричната доказаност на обвинението, като намира същевременно предпоставки
след признаването му за виновен подсъдимият да не бъде наказван на основание
чл. 183, ал.3 от НК поради цялостното заплащане на дължимите издръжки.
С.П. се явява лично, признава описаното в
обвинителния акт свое виновно бездействие и декларира, че към настоящия момент
е заплатил цялата инкриминирана сума.
СЪДЪТ,
като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият С.Г.П. е роден на *** ***, български гражданин, с основно образование,
осъждан, неработи, ЕГН: **********.
От съвместното си съжителство подсъдимият
и свидетелката В.Н.С. имат син – А.С.П., роден на *** г. Със Спогодба от
23.03.2017 г. по гр. дело № 2754/2016 г. по описа на Районен съд-Габрово, в
сила от 23.03.2017 г., родителските права спрямо детето били предоставени на В.Н.С.,
а С.П. се задължил да му заплаща месечна издръжка в размер на 120 лева чрез неговата
майка и законен представител. След влизане в сила на спогодбата до м. октомври
2017 г. подсъдимият редовно изплащал определената на сина си издръжка, след
което обаче, считано от м. ноември 2017 г., преустановил това. Бездействието по
отношение процесното задължение продължило до м. март 2019 г. и достигнало общ
съвкупен размер от 2 040 лева, поради което В.Н.С. подала и жалбата,
станала причина за образуване на настоящото наказателно производство. В хода на
съдебната му фаза подсъдимият и заплатил дължимата за инкриминираните месеци издръжка на сина си А.П. в пълен размер.
Тази фактология
намира категорична доказателствена
опора, като на първо място в кориците на делото е налице заверено копие от Спогодба
от 23.03.2017 г. по гр. дело № 2754/2016 г. по описа на Районен съд-Габрово, в
сила от 23.03.2017 г., обективираща породеното за подсъдимия надлежно
задължение да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 120 лева за своя син А.С.П.
чрез неговата майка и законен представител В.Н.С.. Въпреки това постановено със
съдебен акт „осъждане” по смисъла на закона С.П. категорично не е заплатил своевременно
дължимите своето дете седемнадесет месечни вноски в периода м. ноември 2017 г.
– м. март 2019 г. вкл. в размер на общо 2 040 лева, което същият изрично призна,
а и бе потвърдено при разпита на свидетелката В.Н.С.. Ето защо извън всякакво
съмнение е безспорната обективна съставомерност на процесното деяние, като не на
последно място по делото бе установено, отново въз основа показанията на
свидетелката В.Н.С., че макар и извън предвидените за това срокове, подсъдимият
е заплатил в пълнота всички дължими издръжки за инкриминирания период.
Безспорно доказан е и прекият умисъл
на дееца за неизпъленние на процесното му задължение спрямо своя низходящ. За С.П.
не са били налице обективни пречки да осигури нужните средства за своевременно изпълнение
на процесното задължение и установеното негово виновно бездействие е съзнателно
по смисъла на чл. 183, ал.1 от НК, като въз основа на това заключение доказана
се явява и субективната страна на деянието, предмет на внесеното
обвинение.
Въз основа всичко гореизложено
съдът призна подсъдимия С.Г.П. за ВИНОВЕН
в това, че в гр. Габрово, след като е бил осъден със Спогодба от 23.03.2017 г. по гр. дело №
2754/2016 г. по описа на Районен съд-Габрово, в сила от 23.03.2017 г., да
издържа свой низходящ – сина си А.С.П., заплащайки му чрез неговата майка и
законен представител В.Н.С. месечна издръжка в размер на 120,00 лева, съзнателно
не изпълнил това си задължение в размер на повече от две вноски, а именно – седемнадесет
вноски в периода м. ноември 2017 г. – м. март 2019 г. вкл. в размер на общо 2
040 лева – престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
От друга страна съдът намира, че са налице всички предпоставки за приложение
диспозитивната разпоредба на чл. 183, ал.3 от НК и неналагане наказание на С.П.
за гореописаното му деяние. В хода на съдебното следствие бяха приобщени категорични
гласни доказателства – показанията на свидетелката В.Н.С., установяващи
цялостното заплащане на инкриминираната сума, настъпило в хода на настоящото
съдебно производство. Липсват данни от описаното в обвинителния акт виновно
бездействие да са настъпили каквито и да било други вредни последици за правоимащото
лице, а и подсъдимият към настоящия момент не се е ползвал от привилегията на
чл. 183, ал.3 от НК. Ето защо финалното заключение на настоящия съдебен състав
е за съществуването на всички основания за активиране цитираната законова норма
и ненаказване на С.П. за извършеното от него престъпно деяние.
При тези доводи СЪДЪТ постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: