№ 1402
гр. София, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20241000500405 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 10.11.2023г, постановено по гр.д. № 131/2022г. на Врачански
окръжен съд е осъдено ЗД „Бул Инс“АД ЕИК ********* да зцаплати на основание
чл.432, ал.1 КЗ на Т. М. А. сумата 130 000 лв. /сто и тридесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта
на фактическия й съжител Д. Е. М., починал в резултат на пътнотранспортно
произшествие на
2022. г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяване
на застрахователя с извънсъдебната претенция - 21.07.2022 г. до окончателното й
изплащане. Със същото решение искът е отхвърлен за разликата до пълния
претендиран размер от 200 000 лв., както и претенцията за присъждане на
законната лихва по чл.429, ал.З КЗ, считано от датата, на която изтичат 15
работни дни, съгласно чл.497, ал.1, т.1 КЗ - 11.08.2022 г. до окончателното им
изплащане. С решението ЗД"Бул Инс" АД е осъдено да заплати на основание
чл.432, ал.1 КЗ на В. Б. А. сумата от 3000 лв. /три хиляди лева/,представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в качеството му на пострадало
лице от ПТП на 02.05.2022 г. в гр.Оряхово, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на уведомяване на застрахователя с извънсъдебната
претенция - 21.07.2022 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен
за разликата над присъдения размер до претендирания от 10 000лв.
Решението е обжалвано само от ищцата Т. М. А. чрез пълномощник
адв.Н.Д. в отхвърлителната му част за разликата над присъдената сума от
130 000лв до дължимата според жалбоподателя от 170 000лв. Твърди се
1
неправилност на решението в обжалваната му отхвърлителна част, поради нарушение
на материалния и процесуален закон при определяне справедлив размер на
обезщетение с излоЖ. подробни фактически и правни доводи. Изтъква се по
конкретно, че загубата на фактически партньор причинило на ищцата
психотравматични увреждания, свързани с подтиснатост и безнадеждност, които не са
отшумели. Твърди се, че тези неблагоприятни последици не били съобразени в
достатъчна степен от първоинстанционния съд, не било обсъдено заключението на
медицински специалисти за депресивен синдром, както и свидетелските показания,
установяващи еднозначно тежкото психическо и емоционално състояние на ищцата.
Твърди се, че разпитаните свидетели имат лични и непосредствени впечатления за
особено близките отношения между ищцата и нейният загинал партньор и
настъпилата вследствие на загубата му промяна за нея в стереотипа и начина на живот.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му отхвърлителна част до 170 000лв и
вместо това присъждане допълнително на сумата от 40 000лв, ведно със законната
лихва от датата на уведомяване на 21.07.2022г.
В срок е постъпил отговор от въззиваемия –ответник ЗД „Бул Инс“АД чрез адв.
Ал.И., с който се правят възраЖ.я и се иска потвърждаване на решението в
обжалваната отхвърлителна част.
Настоящият състав при служебната си проверка по чл.269, изр. първо ГПК,
констатира, че решението в обжалваната му отхвърлителна част е валидно и
допустимо.
Предмет на разглеждане от първата инстанция са били преки искове против
застраховател с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за компенсиране на неимуществени
вреди, причинени в резултат на пътно-произшествие, виновно причинено от водач на
МПС, застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и
законната лихва от датата на увреждането.
Първоинстанционният съд е приел наличието на всички материалноправни
предпоставки, обосноваващи материалната легитимация на ищцата, произтичаща от
фактическото й съжителство със загиналия и на ответното застрахователно дружество,
отговарящо за вреди по силата на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за противоправно поведение на водача на застрахования автомобил,
установена с влязла в сила присъда, имаща обвързващо действие по чл.300 ГПК
относно гражданскоправните последици от деянието.
С оглед нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността
на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените оплаквания или
възраЖ.я против правилността на първоинстанционното решение. Поради изложеното
и предвид влизане в сила на решението по отношение на обжалвалата ищца за сумата
от 130 000лв, предметът на спора в настоящото производство се свежда единствено до
обема на търпените от нея неимуществени вреди и правилното прилоЖ.е на
критериите по чл.52 ЗЗД.
От изяснените пред първата инстанция факти се установява, че ищцата на 46г е
фактическа партньорка на загиналия Д. Е. М., с когото са живели в общо домакинство
на семейни начала в продълЖ.е на повече от десет години. За установяване на
конкретните претърпени морални страдания пред първата инстанция са разпитани
свидетелите Е. А., Г. Ч. и Л. С., които не са намират в родство с нея и имат преки
впечатления за емоционалното и психическото й състояние след претърпяната загуба.
От тях безспорно се установява, че са живеели дълги години на съпружески начала,
2
през по-голямата част от което работели в Холандия. През съвместното си
съжителство закупили къща в гр.Бяла, която няколко години ремонтирали и имали
намерение да се приберат да живеят постоянно в България. Свидетелката А. е
посочила, че преди инцидента ищцата била щастлива жена, а св. Ч. я описва като
позитивен и жизнерадостен човек. След инцидента коренно се променила.
Свидетелите определят отношенията на ищцата и загиналият й партньор като
перфектни, били прекрасно семейство, единственият проблем бил, че не могат да имат
общо дете. Двамата многократно правили инвитро процедури, за които ищцата се
връщала в България, и въпреки неуспешните опити, били много упорити в желанието
си да имат дете и не са се отказвали. Когато ищцата се отчайвала след неуспешен
опит, нейният партньор й давал кураж да продължат, били сплотени и се зачитали
един друг. Според тримата разпитани свидетели ищцата преживяла тежко смъртта на
Д., коренно се променила, вече не се усмихвала, била подтисната. И към момента
считат, че не е преодоляла загубата му, продължавала да плаче при всеки разговор, в
който се споменавало името му. След смъртта му се опитали да й помогнат с работа и
подслон в Холандия, но според св. Ч. тя вече не искала да бъде в чужбина, върнала се
и заживяла в гр.Бяла, в къщата, която ремонтирали с Д..
За тежкото емоционално състояние на ищцата свидетелстват представените
медицински документи за проведени психологични консултации през 2022г, етапна
епикриза от психиатър, поставил диагноза „тежък депресивен епизод без психотични
симптоми“, както и изслушаната пред първата инстанция СППЕ. От заключението на
вещите лица – специалист психиатър и психолог се установява, че след ПТП ищцата е
претърпяла шок от внезапната загуба на най- близкия си човек, настъпили са
поведенчески промени, нарушен сън, потиснатост и липса на желание за социално
общуване. Определят състоянието като "остра психогенна реакция", изразяваща се в
потиснатост, плач, тъга, поради силата и интензитета на травмата. Тази нейна
тревожност датира преди инцидента, когато е имала неуспешен опит за износване на
дете в 22 гестационна седмица, а след загубата на партньора, прераснала в
протрихирана психогенна реакция и после в тежък депресивен синдром. Вещите лица
са категорични, че към настоящия момент ищцата няма психично заболяване и
депресивната симптоматика е в процес на отшумяване, като остават болезнени
спомени за човека, с когото е споделяла живота си.
Събраните пред първата инстанция доказателства потвърждават всички
изтъкнати в исковата молба обстоятелства относно тежкото емоционално състояние на
ищцата вследствие загубата на партньор, с когото са имали изградени семейни
отношения и планове да изживеят живота си заедно. Правилно, при отчитане обема и
интензитета на вредите, първостепенният съд е съобразил обстоятелствата за
продължителността на фактическото съжителство /повече от 10 години/, изградената
силна и хармонична връзка между двамата партньори, плановете за съвместно бъдеще
и общо дете, както и степента и интензитета на преживените от ищцата морални
страдания от загубата на партньора си. Всички тези от значение факти са обсъдени и
съобразени от първоинстанционния съд при определяне справедлив размер за
компенсация на вредите.
Неоснователни в контекста на посоченото са оплакванията в жалбата на
ищцата, че не са отчетени тежките последици върху психиката й в резултат на
преживяната внезапна трагедия. Обсъдени в мотивите са свидетелските показания,
потвърждаващи дълбоката и хармонична връзка между двамата партньори, моралните
страдания вследствие на загубата му, както и изводите на вещите лица относно
3
депресивната симптоматика, определена като „остра психогенна реакция“. В този
смисъл е преценен високият интензитет на психотравмените преживявания, но също и
установените по делото факти, че тревожността на ищцата датира преди загубата на
партньора, и че макар неговата преждевременна смърт да е отключила депресивна
симптоматика, тя не е прераснала в психично заболяване с постратравматични
усложнения. Експертизата е категорична, че депресивният синдром е в процес на
отшумяване с отдалечаване на психотравмата във времето, и че няма необратимо
увреждане на психиката й. На следващо място при определяне на обезщетение следва
и са били съобразени други фактори - икономическите условия в страната към
настъпване на деликта, както и присъжданите от съдилищата размери в аналогични на
настоящия казус, което се явява обективен израз на принципа на справедливостта по
чл.52 ЗЗД.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции решението в обжалваната му
отхвърлителна част ще подлежи на потвърждаване.
При този изход на спора няма основание да се изменят присъдените пред
първата инстанция разноски. Пред настоящата въззивна инстанция право на разноски
ще има само въззиваемия –ответник, който не е претендирал такива.
Водим от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.11.2023г, постановено по гр.д. № 131/2022г. на
Врачански окръжен съд в обжалваната му отхвърлителна част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при наличие на предпоставки по
чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4