Р
Е Ш Е Н И Е
№
516
гр. П., 02.03.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на деветнадесети февруари, две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на
секретаря БОЖУРА
АНТОНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 01354
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “Топлофикация П.” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу ответника Л.И.Л.,
с
ЕГН: **********,
с адрес: ***, с искане да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от общо 374,59 лева, от които сумата
от сумата 342.87 лв. /Триста четиридесет и
два лв. и 87 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия
за периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2018 г., сумата 31.72 лв. /Тридесет и един лв. и 72 ст./, представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 07.04.2017
г. до 20.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 342.87
лв., считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 06.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по
ч. гр. дело №
№ ***** по описа на съда за 2018 г. по описа на Районен съд – гр. П. е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
Ищецът „Топлофикация – П.”
АД гр. П. е подало заявление, по което срещу ответника Л.И.Л., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за
следните суми: сумата от 342.87 лв. /Триста
четиридесет и два лв. и 87 ст./, представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.02.2017 г.
до 30.04.2018 г., сумата 31.72
лв. /Тридесет и един лв. и 72 ст./, представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 07.04.2017
г. до 20.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 342.87
лв., считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 06.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по
ч. гр. дело №
№ ***** по описа на съда за 2018 г. по описа на Районен съд – гр. П. е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
Твърди, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение от закона със съдържанието по приложените към
исковата молба общи условия. Моли съда да установи вземането така, както е
предявено в заповедното производство. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител-
адв. В. ***, е депозирала отговор на
исковата молба, представен в срок. Ответникът чрез назначения му особен
представител оспорва предявените искове като неоснователни с конкретни
възражения срещу доказателствената стойност на извлечението от сметка. Оспорва
твърдението на ищеца, че притежава качеството „клиент на топлинна енергия за
битови нужди“, като в тази връзка поддържа, че не е собственик или ползвател на
жилището, за което са начислени процесните вземания.
В последното по делото съдебно
заседание, ищецът поддържа исковете така, както са предявени с исковата молба.
Ответникът, от своя страна, чрез процесуалния си представител – адв. В., моли
за съда за постановяване на съдебен акт,
с който да отхвърли заявените претенции. Сочи, че не е доказано, че ответникът
е собственик на процесния имот.
Съдът с нарочно определение е обявил за окончателен проекто-доклада си
по делото, обективиран в определение от 25.07.2019 год..
По делото, с оглед изясняване на спорните за делото факти са били издадени
три съдебни удостоверения на ищеца за установяване на собствеността на имота и други
релевантни за спора факти. В проведените по делото съдебни заседания, са били
представени и приети от съда с протоколни определения, писмени доказателства,
както следва декларация по чл.14 ЗМДТ, подадено от ответника за процесния имот,
в която същият го е декларирал, правото
на собственост върху процесния недвижим имот, сочи се начинът на придобиване,
като в таблица 1-„собственици“, е посочено и 3-то лице,неучастващо в настоящото производство, като е вписано трето лице- В.Л., като от представено извлечение от
акт за сключен граждански брак, видно от която това трето лице и ответника са
съпрузи от 05.03.1972 г. Видно от представено от
ищеца -писмо изх. № 20/СЛУ-306/28.01.2020 г., подписано от кмета на община П. С.В.,
се уведомява „Топлофикация-П.“ АД, че
договор за покупко-продажба на недвижим имот на името на Л.И.Л. и/или В.Ц.Л., с
адрес: гр. П., ул. „Ю.Г.“, бл**вх*ап***при община П. не се намира, както и
препис-извлечение от акт за сключен граждански брак, касаещ ответника по
делото, който е цитиран в представената Декларация по чл. 14 ЗМДТ. По делото не
са били назначавани и изслушвани
съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи, като страните не спорят, че се касае за
топлофициран имот, и че до същия е доставено процесното количество топлинна
енергия, за периода, посочен в исковата молба.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
За сумите по предявените обективно
съединени искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК с № **** от 07.12.2018 г.
по ч. гр. д. №***** по описа на съда
за 2018 г. на ПРС, при което връчването е било
извършено по реда на чл.47, ал.5 ГПК. С оглед тези обстоятелства, съдът намира
исковата молба за допустима и следва да се произнесе по нея.
По
основателността:
Ищецът “Топлофикация-П.”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Това качество
е определено в разпоредбата на чл. 153,
ал.1 ЗЕ, според която клиенти на
топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на
горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва
писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от
закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от КЕВР.
В
настоящия случай, от анализа на приетите по делото писмени доказателства, в т.
ч. декларация по чл.14 ЗМДТ, подадено от ответника за процесния имот, в която
същият го е декларирал , посочвайки като основание за покупка- Нотариален акт
от 02.07.1990 г. Действително по делото
ищцовата страна не е представила посочения акт за собственост, поради
несъхраняването му в Архива на Община П., видно от докладваното писмо на кмета
на Общината в последното по делото съдебно заседание, но и на база така
ангажираното писмено доказателства може да се направят следните правни изводи: С
оглед на изложеното, съдът намира, че съобразно и константната практика на
въззивната инстанция по подобен тип дела и хипотеза, то представянето на
заверената декларация по чл.14 ЗМДТ, която сочи на неизгодни за ответника факти /в случая само за ответникът, тъй като той е
подател на декларацията/, следва да се приеме за достатъчно доказателство, че
след като същият е декларирал посочените обстоятелства под угрозата на
наказателно преследване по чл.313 НК, то същият следва да бъде прието,че е
декларирал достоверни факти и
следователно, съдът приема, че макар и да не е представен по делото цитираният
в декларацията договор за покупка на жилище, то видно от декларирането имотът е
собствен на ответника. Поради което и следва да се приеме, че искът е доказан
за ответника по това обстоятелство, а именно че същият е съсобственик на процесния имот, като видно от представеното по
делото писмено доказателство – извлечение от акт за сключен граждански брак,
видно от която това трето лице и ответника са съпрузи от 05.03.1972 г.
Следователно ищецът може да насочи претенцията си, към които от тях прецени,
като имотът по преумпция представлява СИО, като е закупен, видно от посочените
години- на покупка и брак, то бракът е сключен преди закупуването на имота.
Тоест по делото, безспорно се установява, че именно ответникът е
собственик на процесния недвижим имот. Съдът намира, че ответникът, като собственик на процесния имот, се
явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между страните по делото е възникнала
ex lege, по силата на закона, от
момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна
енергия за битови нужди”. В сгради - етажна собственост, разпределението на
топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона
като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в
сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна
топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на
имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия
за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида
топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички
потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Фактът,
че се касае за топлоснабдени имот, е отделен като безспорен между страните и не
е била назначавана и изслушвана СТЕ по делото, като е отделен като безспорен и
фактът, че до процесния имот, през процесния имот и на посочената в исковата
молба стойност е била доставена топлинна енергия, поради което и по делото не е
била назначена и изслушана и СИЕ.
На следващо място, идва
да се посочи, че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който
възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите
условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е
силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а
задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и
да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата
на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от КЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой
деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След
отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се
вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в
изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен
имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната
консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение
за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално
потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на
отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред
останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни. В случая, по тези факти по делото страните не
спорят.
От изложеното е
видно, че следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква
по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия,
поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно
ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава
съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите
условия продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от
него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в
същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след
плащане на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото
дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми
за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация,
общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н.,
като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството
се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с
идентично съдържание за дължимите суми
ежемесечно.
Съгласно
чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок. В случая
ответникът възразява, че не е бил уведомен за дължимите суми, видно обаче от
гореизложеното, то такова уведомяване ищцовото Дружество при незаплатени суми
не дължи- касае за периодични плащания, които имат точно определен падеж и с
настъпване на същия, сумите стават дължими, а не с уведомяване.
Както
беше изяснено по-горе, съгласно чл. 34 от Общите условия купувачите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от
изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно
ал. 6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане
купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната
лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
В случая
размерът на претенцията е определен и безспорен между страните.Съдът
намира, следователно, че исковете се явяват основателни както по основание така
и по размер, както за главната, така и за акцесорната претенция. С оглед на
което исковете заявени от Дружеството срещу ответника, с правно
основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно
основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира за изцяло
основателни.
На основание чл.86 ЗЗД съдът намира,
че се дължи и законната лихва за забава
върху размера на претендираната главница, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в
исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона
за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след
като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства,
каквато е и претенцията по представения списък по чл. 80 ГПК /СТР.73 ОТ ДЕЛОТО/,
като именно такава е и заявената претенция за възнаграждение.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски за държавни такси,
в заповедното и исковото производство, както и суми за заплатени държавни такси - 20 лева СУ, депозит за
назначен особен представител на ответника-150 лева, които следва да му се присъдят.
Тоест общата дължима сума за разноски е 370 лева.
С оглед
гореизложеното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.И.Л., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
ДЪЛЖИ на"ТОПЛОФИКАЦИЯ - П."
ЕАД – със седалище и адрес на управление
гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република ищцовото дружество сумата от общо 374,59
лева, от които сумата от сумата 342.87 лв. /Триста
четиридесет и два лв. и 87 ст./, представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.02.2017 г.
до 30.04.2018 г., сумата 31.72
лв. /Тридесет и един лв. и 72 ст./, представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 07.04.2017
г. до 20.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 342.87
лв., считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 06.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по
ч. гр. дело №
***** по описа на съда за 2018 г. по описа на Районен съд – гр. П. е издадена
Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА Л.И.Л., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД – със седалище и адрес на управление гр. П.,
кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, направени разноски по делото общо за заповедното
и исковото производства в размер на 370 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № ***** по описа на съда за 2018 г. на ПРС да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето
дело.
Вярно с оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: