РЕШЕНИЕ
№ 251
гр. Благоевград, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20251200500391 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
ДГС Петрич обжалва решение № 92 от 05.03.2025 г., постановено по гражданско
дело № 1840 от 2024 г. на Районен съд Петрич. В жалбата се твърди, че
атакуваното с нея решение е неправилно, необосновано и нарушаващо
материалния закон. РС превратно, едностранно и избирателно обсъдил събраните
доказателства. Той се позовал на практика на ВКС, която била неотносима към
предмета на делото. Стигнало се до ограничаване на правата на ответника и
нарушаване на чл. 9 от ГПК от страна на съда. ДГС Петрич било териториално
поделение на ДП по смисъла на чл. 163 от ЗГ. ЮЗДП било създадено на основание
чл. 163 от ЗГ и се състояло от ЦУ и 37 ТП, едно от които било ДГС Петрич.
Анализът на текста на разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 3 и чл. 5 от ЗПП, чл. 12, ал.
1 и 3, чл. 36, ал. 3 и чл. 38, ал. 1, т. 6 и ал. 2, т. 3 от ЗА, чл. 163, 164, 168 и 173 от ЗГ,
налагал извода, че ДГС Петрич, като ТП на ДП, е държавна администрация.
Служителите на ТП, като лица, изпълняващи длъжностите по смисъла на ЗГ, били
служители в държавна администрация, макар и назначени по трудов договор. За
тях, както и за работодателя, се вменявали в изпълнение задълженията,
регламентирани за служителите в държавна администрация, макар и назначени по
трудов договор, а не със заповед от орган по назначаване. КРБ и законодателството
регламентирали хипотезите на колизия между конкуриращите интереси и
възможните правни последици при констатирането им. Тази задача се постигала
чрез въвеждането на правните институти на несъвместимост и на конфликт на
1
интереси. В областта на конституционното право, единствено несъвместимостта
била уредена на конституционно ниво, и то не с универсални разпоредби, а
конкретно - само за най-висшите публични длъжности в държавата. За останалите
постове в държавния апарат/държавната администрация, правната регламентация
била в законодателството /чл. 107а, ал. 1, т. 1 от КТ/. В тази насока, ограниченията в
съвместимостта, предвидени в законодателството, касаели качествата и позициите
на индивида в частното право, от една страна, и качествата и позициите му в
публичното право, свързани с длъжността, която заема. Следователно,
несъвместимостта била уредена с диференцирана степен на строгост за отделните
държавни администрации, предвид интересите, които длъжностните лица следвало
да съблюдават в дейността си, предвид взетите от тях решения. Изискванията за
несъвместимост, предвидени в законодателството, можели да почиват на две
основания: логиката и изискванията на доброто управление, пречупени през
призмата на историческия опит, морала, традицията и конюнктурните
съображения на конкретния исторически момент, в който са въведени
изискванията. С въвеждането на разпоредбата на чл. 107а, ал. 1, т. 1 от КТ, целта на
правната регламентация била насочена към контролиране на конфликтите на
интереси, за да се осигури приоритетът на обществения интерес пред частния, като
се задължат публичните органи и държавните служители да уреждат частните си
дела така, че да се предотврати или ограничи появата на такава конкуренция на
интереси, а в случай, че конфликт все пак възникне, да бъде решен в обществен
интерес. Конфликтът на интереси бил „ситуация, при която личната
заинтересованост на държавния служител пречи на обективното изпълнение на
длъжностните му задължения и противоречи на интересите на държавата“. При
несъвместимост с изпълняваната длъжност била налице реална пречка за
изпълнението на служебните задължения на длъжностните лица, заради етичните
норми на поведение, свързани със защитата на общото благо и държавния интерес.
Законодателството свързвало санкционни последици /прекратяване на трудовите
правоотношения/ предвид потенциалната заплаха за интереса на държавата,
обусловена от особеното качество или позиция на лицето /поставящи под
съмнение неговата обективност и безпристрастност/. В този смисъл, законът стоял
на границата между правото и морала, доколкото поставял някои нравствено-
етични рамки на упражняването на длъжността. Можел да бъде направен изводът,
че законодателството установява несъвместимостта като основна, много тежка
форма на конфликт на интереси, която води до неблагоприятни последици за
общественото благо и поставя както обществено-политически, така и нравствено-
етични проблеми. Преди издаването на заповедта за прекратяване на трудовите
взаимоотношения, работодателят предприел всички допустими законови способи
за запазване на трудовите правоотношения със служителя и за защита на законните
му права. Към датата на издаване на заповедта било установено, че между С. П и
„П-“ ЕООД, представлявано от К В П, в качеството на управител, съществува
обвързаност. Г-жа П била съпруга на Г П, син на К В П. По повод на служебна
необходимост, тя осъществявала контакти с представители на въпросната фирма.
Предвид длъжността, която заемала към ТП, г-жа Папудова саморъчно попълнила
и подписала декларация за липса на обстоятелствата по смисъла на чл. 107а от КТ
и че не се намира в йерархическа връзка на контрол с роднина по сватовство до
четвърта степен. В подкрепа на обстоятелствата, че тя изпълнявала ръководство и
2
контрол спрямо фирмата, следвало да се приемат заповеди № РД-07-298 и РД-07-
299/19.06.2024 г., с които същата била определена за отговорно лице, което да
осъществява пряк и последващ контрол /да следи изпълнението на правата и
задълженията от страните/ върху договорите за продажба на стояща дървесина на
корен и за възлагане на добив на дървесина от горски територии, сключени с „П-“
ЕООД. На г-жа П били делегирани ръководни функции спрямо това юридическо
лице. Установено било от приетите писмени доказателства по делото /декларации/,
че не е изпълнено от нейна страна задължението за уведомяване по чл. 126, т. 12 от
КТ. Установено било от приетите писмени доказателства по делото, че е спазена
процедурата за връчване на заповедта за прекратяване на трудовите
правоотношения. В случая имало заповед за прекратяване на трудови
правоотношения без предизвестие, а не заповед за налагане на дисциплинарно
наказание. Установено било в хода на делото наличие на несъвместимост с
изпълняваната работа. Законодателят изрично казвал, че когато след сключването
на трудовия договор възникне някое от основанията за недопустимост по чл. 107а,
ал. 1 от КТ, независимо от обстоятелството, дали работникът/служителят е знаел
това или не, работодателят прекратява трудовия договор. Единствената
предпоставка за прекратяването била съществуването на несъвместимост в
случаите по чл. 107а, ал. 1 от КТ. Несъвместимостта следвала да е налице към
момента на прекратяване на трудовия договор. Разпоредбата на чл. 330, ал. 2 от
КТ, и в частност хипотезата на т. 7, разглеждана в настоящото производство, била
императивна и поставяла работодателя в положение да изпълни законовата
разпоредба, без значение каква е волята на страните по трудовото правоотношение.
Обжалваната заповед била редовна както от формална страна, така и по същество.
Безспорно било установено, че служителят не е изпълнил вменените му по КТ
задължения. Моли се за отмяна на обжалваното решение на РС и отхвърляне на
предявените искове.
Подаден е отговор на жалбата. В него адвокатът на ищцата застъпва позицията, че
наведените от жалбоподателя доводи са неоснователни. Оспореното от въззивника
съдебно решение било валидно, допустимо и справедливо. То било постановено в
рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата, освен това, като
краен резултат, същото било правилно и законосъобразно, а изнесените във
въззивната жалба твърдения за неговата неправилност били несъстоятелни и не
кореспондирали с безспорно установените по делото факти и доказателства.
Достигнатите от съда изводи били изцяло в синхрон с приложимата нормативна
уредба и константната съдебна практика по дела с такъв предмет. Моли се за
потвърждаване на обжалваното решение на РС.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими. Те бяха разгледани в открито
заседание. Доказателства във въззивната инстанция не се събираха.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от изложеното в жалбата.
Окръжната инстанция констатира, че решението на Районен съд Петрич е валидно.
Същото не е постановено при нарушение на правните норми, които регламентират
условията за редовност на съдебните актове по съществото на спора. Решението е
3
издадено от съд с правораздавателна компетентност, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание. То се явява и допустимо. Не се
установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуването и упражняването на правото на иск.
Окръжният съд изцяло се съгласява с констатациите и изводите в обжалваното
решение и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
Оплакванията в жалбата са неоснователни. Решението е напълно правилно. Няма
нарушаване на материалния закон. Спазени са съдопроизводствените правила. Не е
налице необоснованост. Анализът на събраните доказателства е прецизен и точен.
Фактическата обстановка по казуса е описана в атакуваното решение и настоящата
инстанция няма да я повтаря.
Спорът е по правото.
Районният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение между
страните е незаконно, защото не е изпълнено основанието по чл. 330, ал. 2, т. 7 от
КТ. Отсъствала несъвместимостта по чл. 107а, ал. 1, т. 1 от КТ. Хипотезата на
въпросната несъвместимост имала за цел да не допусне съществуването на трудово
правоотношение в държавната администрация на лице, което би се оказало в
йерархическа връзка на ръководство и контрол с лице, което работи в същата
администрация. В настоящия случай било очевидно, че изобщо не става въпрос за
връзка от подобен порядък, защото бащата на съпруга на ищцата не заема никаква
длъжност в администрацията, в която работи тя, а осъществява търговска дейност в
зоната на отговорност на тази администрация.
Горните изводи на първата инстанция са напълно верни.
Налице е достатъчно категорична практика на ВКС /Определение № 4545 от
10.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1223/2024 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Филип
Владимиров, Определение № 51 от 01.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2013/2021 г., IV
г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов, Решение № 214 от 25.02.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 279/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова,
Решение № 46 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 16/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Албена Бонева, Решение № 704 от 09.12.2010 г. на ВКС по гр. д. №
216/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов, и др./, от която несъмнено
се изяснява, че йерархическата връзка на ръководство и контрол трябва да е между
лица, които са на длъжности и работят в рамките на една и съща административна
структура /държавна или общинска/, а конкретният случай изобщо не е такъв -
ищцата действително полага труд в държавната горска администрация, но
свекърът й не заема длъжност там и действа в сферата на частния бизнес.
Йерархическа връзка на ръководство и контрол означава отношения на служебно
подчинение на едно лице от друго, при което стоящият по-горе на
административната стълбица има административна власт да нарежда и/или да
осъществява контрол върху изпълнението на трудовите задължения на семеен
близък или роднина, който му е подчинен по силата на служебната йерархия.
Идеята на забраната по чл. 107а, ал. 1, т. 1 от КТ е да предотврати конфликт на
интереси, за който законодателят приема, че би възникнал от това, че при
съществуващата човешка семейна или родствена близост между тези лица,
4
служителят, който упражнява контрол и ръководство, няма да бъде обективен и
взискателен в служебните си отношения с подчинения му близък или роднина. От
друга страна, подчиненият близък/роднина няма да се отнася с необходимия и
дължим служебен респект към своя ръководител, който в същото време е негов, да
речем, родител, внук, брат или снаха. Конфликтът на интереси тук се изразява в
невъзможността да се съчетаят личните близки или роднински отношения, от една
страна, и необходимостта да се създаде нормална делова обстановка за работа с
необходимата безпристрастност, от друга страна. Освен това се създава
основателно недоверие в обществото в безпристрастното и справедливо
изпълнение на служебните задължения от служителите в държавната и
общинската администрация при наличие на подобна йерархия.
Съпругът/съпругата, партньорите, както и посочените роднини до 4-та степен на
родство, могат да работят в една и съща администрация, когато не са помежду си
началник и подчинен. Няма пречка тези лица да работят, например, в различни
отдели на една и съща държавна или общинска администрация. Дори единият да е
ръководител на звено в администрацията, няма пречка неговият роднина, съпруг
или партньор да бъде редови служител в друго звено на същата администрация.
Забраната се отнася до непосредствените отношения на йерархическа
подчиненост, ръководство и контрол между тези лица, която именно създава и
конфликт между техните частни интереси, от една страна, и служебните интереси,
от друга страна.
Както вече се изтъкна, в настоящия казус не са налице подобни отношения на
йерархическа подчиненост, ръководство и контрол, поради което и ищцата не е
била длъжна да уведоми за тях своя работодател. Същата не е нарушила нормата
на чл. 126, т. 12 от КТ. Това обуславя и незаконността на прекратяването на
трудовото й правоотношение.
Следва да се подчертае обстоятелството, че ВКС вече е имал повод да констатира
наличие на несъвместимост по чл. 107а, ал. 1, т. 1 от КТ точно в системата на
горите. Касае се за случай на двама братя в ДГС Селище, при който единият брат е
бил помощник-лесничей и при изпълнение на задълженията си се е намирал във
функционални вътрешни взаимоотношения с другия брат, който е бил заместник-
директор по охрана на гората. Казусът е обсъден в Определение № 13 от
05.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 656/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян
Цонев. Видно е, че и двамата братя са заемали длъжности в рамките на една и съща
държавна администрация /едно и също ДГС/. Настоящото дело, както вече се
посочи, се отнася за съвсем друга фактическа обстановка.
Не се констатираха пороците на обжалваното решение, сочени от жалбоподателя.
Атакуваният съдебен акт е съобразен с действителната фактическа обстановка,
нормативната уредба и събраните доказателства по делото. Правилен е крайният
извод, че са налице всички необходими предпоставки за отмяна на незаконното
прекратяване на трудовото правоотношение. Актът на Районен съд Петрич трябва
да бъде потвърден.
На въззиваемата страна се следват разноски за адвокат по настоящото дело, но не в
пълния им заплатен от нея размер, а в по-нисък такъв. Възражението за
прекомерност на адвокатския хонорар, направено още с въззивната жалба, е
5
основателно. Тук втората инстанция отчете твърде лаконичния отговор на
жалбата, факта, че не се събираха доказателства, както и обстоятелството, че
правната сложност на обсъжданите въпроси не беше голяма, поради което ще
присъди 900 лева, а не претендираните 1200 лева.
Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 92 от 05.03.2025 г., постановено по гражданско дело
№ 1840 от 2024 г. на Районен съд Петрич.
ОСЪЖДА Държавно горско стопанство П., ЕИК, седалище и адрес на управление
гр. П, ул. „Б“ №, представлявано от Н. С. Т., да заплати на С. Р. Д.-П., ЕГН
**********, адрес гр. П., ул. „Х. А.“ №, разноски за адвокат във въззивното
производство, възлизащи на сумата от 900 /деветстотин/ лева.
Настоящият съдебен акт може да бъде обжалван от Държавно горско стопанство
Петрич в едномесечен срок, считано от 22.05.2025 г., по реда и при условията на
чл. 280, ал. 1 и 2, чл. 281, чл. 283 и чл. 284 от ГПК, пред Върховния касационен съд
на Република България, с касационна жалба, подадена чрез Окръжен съд
Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6