№ 99
гр. Варна, 10.04.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г. Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
Сложи за разглеждане докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно
търговско дело № 20243001000579 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Въззивникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД,
редовно призован, представлява се от адв. Н. В., редовно упълномощен и
приет от съда от преди.
Въззивниците Х. М. Д. и З. М. М. , редовно призовани, не се явяват, не
се представляват.
Постъпила е молба с вх. № 1432 от 26.02.2025 г. от въззивниците чрез
адв. Д., с която заявява, че поради служебна ангажираност няма да успее да се
яви в съдебно заседание, желае да се даде ход на делото в негово отсъствие.
Възразява спрямо размера на претендираното адв. възнаграждение по
настоящото дело като счита същия за прекомерен.
Съдът докладва постъпила писмена молба с вх. № 2592/04.04.25 г. от
пълномощника им адв. Д..
Адв. В.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, не намира
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
на ЗК „Лев Инс“ АД и ЧАСТНАТА ЖАЛБА на Х. Д. и З. М.
и постъпилите писмени отговори, съобразно Определение №
767/18.12.2024 г., постановено по реда на чл. 267 ГПК.
Адв. В.: Запознат съм с проектодоклада и нямам възраЖ.я.
1
Поддържам въззивната жалба. Оспорвам отговора. Няма да соча нови
доказателства.
Докладва постъпила молба с вх. № 1432 от 26.02.2025 г. от
въззивниците чрез адв. Д., в която излага, че поддържат жалбата, оспорват
жалбата на насрещната страна и представят списък за разноски.
СЪДЪТ, предвид поведението на страните, намира спора за изяснен от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв. В.: - Уважаеми апелативни съдии, спорът в настоящото
производство се свежда до размера на определеното обезщетение за
претърпени неимуществени вреди на двамата ищци вследствие на загубата на
техния син при ПТП. Съдът присъжда размера на така определеното от него
обезщетение в съответствие с принципа на справедливост и в съответствие с
доказания размер и обем на болките и страданията, тоест в тази връзка не е
достатъчно единствено лицата да попадат в кръга легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди.
В първоинстанционното производство бяха изслушани двама
свидетели, близки родственици на двамата ищци, чийто свидетелски
показания бяха в насока, колко дълбока връзка е имало между тях, чести
срещи, как са приели загубата на техния син. Обаче в досъдебното
производство, в протокола за разпит в качеството на пострадал, когато към
него момент ищците са били подпомагани от адвокат, същите чистосърдечно
са заявили, че от 23 години живеят и работят в Нидерландия. Техният син е
оставен за отглеждане при неговата баба. Същият е имал тежко заболяване и
се е нуждал от специфични грижи. Аз считам, че тези техни изявления следва
да се ценят като доказателство в настоящото производство като признаване на
неизгодни факти от страната. Тези наши възраЖ.я не само не са обсъдени в
обжалвания акт, но те не са и споменати. Това ми дава основание да твърдя, че
в конкретния случай е налице една дезаинтересованост от страна на двамата
родители, които са оставили техния син от петгодишна възраст на грижите на
своята баба, въпреки нуждата от специфични грижи за неговото заболяване.
Това ми дава основание да пледирам за редуциране на така определения
размер на обезщетение за неимуществени вреди, като считам, че в конкретния
случай предвид на липсата на близка връзка в пълния обем на това понятия
между ищците и техния наследодател, справедлив размер се явява сумата от
90 000 лв. за всеки един от тях ведно със законната лихва. Моля да не
уважавате частната жалба срещу решението в частта за разноските.
Представям списък за разноски касаещ единствено заплатената държавна
такса. Оспорвам така представения списък от насрещната страна по чл. 38 ЗА,
доколкото има издаден изпълнителен лист и ищците са събрали сумата до
90 000 лв. за всеки един от тях, тоест в конкретния случай не е налице
2
хипотезата на липса на възможност да заплатят адв. възнаграждение.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в
определения от закона срок.
Заседанието приключи в 14:04 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3