Р
Е Ш Е Н И Е
№ ...
Гр. Враца, 28.05.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Н. Г., като разгледа гр.д. № 2534 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен за разглеждане е иск с правно
основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 205 ЗЗД вр. чл. 183 ЗЗД за сумата от 1000,00 лв., представляваща парична вноска
за месец 11.2018 г. по договор за покупко-продажба на движими вещи от
17.10.2018 г., сключен между И.М. И. и Ю.В.Ж., за която се твърди, че
ответникът е следвало да заплати на 15.11.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от 07.01.2019 г.
Ищецът Ю.В.Ж. e подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу И.М.М. за следните суми: сумата от
1000,00 лв. – представляваща парична вноска за месец
Заповедта за изпълнение по ч. гр. дело №
45/2019 г. по описа на РС Враца е връчена на длъжника чрез залепване на
уведомление по реда на чл. 47 ГПК, като след указание до заявителя, последният
е предявил установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът твърди, че на 17.10.2018 г. между
И.М. Иванов, от една страна, като купувач, и Ю.В.Ж., от друга страна, като
продавач, е сключен договор за покупко-продажба на движима вещ, представляваща
контейнер с външни габаритни размери: 240/600/240 см, представляващ едно
помещение с:
a. Носеща
метална конструкция;
b. Стени
- сандвич панели /Италия/ - между специално галванизирана ламарина с PVC
покритие е инжектирана полиуританова пяна с дебелина 40мм и плътност 40кг/м2;
c. Покрив
- сандвич панел, изработен от гофриран външен лист ламарина и микрогофриран
вътрешен лист ламарина, изолиран с полиуританова пяна;
d. Подова
конструкция - метална скара (височина 120 мм), върху която са поставени OSB
плоскости. Подово покритие – ламинат;
е. Електрическа
инсталация - захр. кутия 32А, табло с прекъсвачи, единични и серийни ключове;
контакти – 2 бр. двойни, 2 бр. вътрешни осветителни тела, 1 бр. външно
осветително тяло;
f. Прозорци
- 1 бр. е размери 100/113 см, отваряем ПВЦ - бял, 1 бр. с размери 100/113 см
фиксиран ПВЦ - бял;
g. Врати
- 1 бр. с размери 90/195 см ПВЦ - бял;
Сочи се, че страните договорили цена от
8 000 /осем/ хиляди лева, платима на изплащане за срок от 8 /осем/ месеца, на
общо 8 /осем/ равни вноски, всяка от които по 1 000 /хиляда/ лева, с падеж на
всяка вноска - 15-то число на месеца по банковата сметка на продавача при Банка
„ДСК” АД, IBAN ***, BIC ***. Твърди се, че
в деня на сключването на договора, И.М. И. е заплатил на Ю.В.Ж. в брой първата
месечна вноска за м. 10.2018 г. в размер на 1000,00 лева. Поради неизпълнение
на договорното задължение за заплащане на месечната вноска за м. 11.2018 г.,
ищецът многократно отправял молби до ответника за заплащане на вноската, но
ответникът не погасил същата. С покана от 30.11.2018 г. ответникът бил поканен
да изпълни задължението си в срок до 07.12.2018 г. На 03.01.2019 г„ писмото,
заедно е поканата, било върнато на ищеца, като пратката не била потърсена. Моли
съда да установи дължимостта на вземането така, както е предявено в заповедното
производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът
оспорва изцяло основателността на предявения иск. Сочи, че от представените по
делото доказателства не се установявало, че ответникът е бил канен от ищеца да
изпълни задължението си. Поради тези и останалите изложени в отговора на
исковата молба съображения, моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящото
производство ч.гр.д. № 45/2019 г. по описа на Районен съд – гр.Враца се
установява, че на 07.01.2019 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника - ответник в настоящото
производство. По образуваното дело РС - Враца е издал заповед за изпълнение от
08.01.2019 г., с която е разпоредил длъжникът да заплати поисканите със
заявлението суми, а именно: 1000,00 лв. – представляваща парична вноска за
месец 11.2018 г. по договор за покупко-продажба на движими вещи от 17.10.2018
г., сключен между И.М. И. и Ю.В.Ж., която длъжникът е трябвало да заплати на
15.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 07.01.2019 г., както и
разноските по делото в размер на 25,00 лв. – държавна такса и 300,00 лв. –
адвокатски хонорар.
По делото е приет двустранно подписан договор
за покупко-продажба на изплащане на движима вещ от 17.10.2018 г., по силата на
който продавачът е прехвърлил на ответника собствеността на процесния контейнер
на цена от 8000 лева. Страните уговорили, че цената ще бъде платима на
изплащане за срок от 8 месеца, на 8 равни вноски от по 1000 лева, с падеж –
всяко 15 число на месеца по банковата сметка на продавача.
Приета по делото е и покана за
изпълнение на процесната вноска от продажната цена, адресирана до ответника,
като няма данни същата да е връчена на последния. Видно от направеното
отбелязване от пощенския служител, пратката не е потърсена от адресата.
Приложена по делото е и разпечатка от чат
комуникация, за която се твърди от ищеца, че е проведена с ответника. От същата
се установява, че е отправена покана за плащане на дължима вноска, без да се
установява по категоричен начин, че комуникацията е осъществена между страните по делото.
Приет по делото е и договор за изработка
№ 4710/20.11.2017 г., сключен между ищеца - възложител Ю. Ж. и изпълнителя
„Астрейд Варна“ ЕООД, по силата на който изпълнителят следвало да изработи
контейнер с външни габаритни размери 240/600/240 см., съответстващи на
размерите на процесния контейнер. Приета е и данъчна фактура № *** г., издадена
от „Астрейд Варна“ ЕООД за сумата от
4810 лв. с вкл. ДДС. Като получател във фактурата е отразен ищецът. Приет по
делото е и приемо-предавателен протокол за получаването на контейнера от Ю. Ж. на
25.11.2017 г.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
За основателността на предявения иск в
тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: възникнало между страните облигационно
отношение по договор за покупко-продажба на движима вещ на изплащане, както и
че е изпълнил задълженията си по него, като за ответника е възникнало
задължение да заплати уговорената вноска за м. 11.2018 г. по процесния договор
в претендирания размер, чиято изискуемост е настъпила. В тежест на
ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
Установи се по делото, че между Ю.В.Ж. и
И.М.М. е сключен договор за продажба на изплащане от 17.10.2018 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 205, ал. 1 ЗЗД, при продажба на движими вещи на
изплащане продавачът може да запази собствеността на продадената вещ, докато
получи последната вноска, но в такъв случай рискът преминава върху купувача от
предаването. В случая съдът намира, че в договора съществува противоречие
относно въпроса дали продавачът е запазил собствеността върху вещта, или не.
Така съгласно чл. 2 от договора, правото на собственост върху горепосочените
дялове преминава върху купувача в момента на пълното изплащане на продажната
цена. Същевременно, съгласно чл. 3 от договора продавачът прехвърля
собствеността върху вещта в момента на подписване на договора. Доколкото обаче
предмет в настоящото производство не е правото на собственост върху вещта, а
изпълнение на задължението на купувача да погаси вноска от цената, дължима през
м. 11.2018 г., то обстоятелството дали собствеността е прехвърлена, или не към
момента на подписване на договора, не следва да бъде обсъждан. Освен това
следва да се посочи, че независимо от наличието на уговорка, включена в договор
за продажба на изплащане, че продавачът запазва правото си на собственост до
окончателното изплащане на цената на вещта, изправният продавач разполага с
възможността да иска връщане на вещта или заплащане на неизплатената част от
цената – в този смисъл напр. Решение от
21.06.2006 г. по ВАД № 150/2005 г.
Ответникът не е оспорил нито наличието
на валидно възникнала облигационна връзка между страните, нито надлежното
изпълнение на задълженията на продавача, в това число и предаването на вещта. Ето
защо следва да се приеме за доказано, че между Ю.В.Ж. и И.М.М. бил сключен
договор за продажба на изплащане, по силата на който за ответника е възникнало
задължение за изпълнение в уговорения размер и срокове.
Ответникът оспорва основателността на
иска като твърди, че не е бил надлежно поканен да изпълни задължението си. Така
направеното оспорване е неоснователно. Според разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му. В тези случаи не е необходимо длъжникът да бъде
нарочно поканен, за да се приеме, че е изпаднал в забава, тъй като страните в
договора са уговорили срок на изпълнение. Така в чл. 1 от договора е постигнато
съгласие всяка от осемте вноски да бъде погасявана на всяко 15-то число от
месеца. За дължимата през м. 11.2018 г. вноска ответникът е изпаднал в забава,
считано от 16.11.2018 г., независимо, че не е бил изрично поканен от продавача
да изпълни.
Ответникът не доказа погасяване на
задължението си за заплащане на сумата от 1000 лв., дължима в срок до
15.11.2018 г., поради което искът следва да бъде уважен изцяло, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 07.01.2019 г. /датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до погасяването.
По
разноските:
С оглед изхода на делото и направеното
от ищцовата страна искане за присъждане на разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените в настоящото производство
разноски в размер на 525,00 лева /заплатена държавна такса, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за особен представител/.
Според задължителните указания, дадени в
т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът в исковото производство дължи да разпредели отговорността за
разноските и в заповедното производство съобразно изхода от спора. Издадената
заповед за изпълнение включва и вземане за разноски в размер на 325,00 лв.
държавна такса и адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото на ищеца
следва да бъде присъдена сумата в пълен размер.
Така мотивиран и на основание чл.
235 ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 205 ЗЗД вр. чл. 183 ЗЗД, че И.М.М., ЕГН **********
дължи на Ю.В.Ж., ЕГН ********** сумата
от 1000,00 лв., представляваща парична
вноска за месец
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И.М.М., ЕГН ********** да заплати на Ю.В.Ж.,
ЕГН ********** сумата от 525,00 лева,
представляваща направени разноски в производството по гр. дело № 2534/2019 г.
по описа на РС Враца, както и сумата от 325,00
лева, представляваща направени разноски по ч. гр. дело № 45/2019 г. по
описа на РС гр. Враца.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: