Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1241 22.05.2019г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести
граждански състав
На двадесет
и втори април през две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина Петкова
Секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия Радостина Петкова
гражданско дело номер 5390 по описа за 2018 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1335, ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представляван от Николина Станчева и Мартин Деспов, с която е предявил срещу ответника М.Н.М., ЕГН: **********, с адрес:,***, обективно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните неплатени парични задължения по договор за паричен заем № 2687597 от 23.11.2016г., сключен между длъжника и кредитодателя „Изи Асет Мениджмънт” АД, което вземане е прехвърлено на ищеца -цесионер „Агенция за събиране на вземания” ЕАД съгласно Приложение № 1 от 01.07.2017г. по договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г, а именно: сумата от 704.54 лева –главница, сумата от 73.16 лева –договорна лихва за периода от 23.12.2016г. до 23.06.2017г., сумата от 45 лева - такса разходи по чл. 16, ал. 2 от договора за заем, сумата от 365.05 лева – вземане за неустойка по чл. 4, ал. 2 от договора за заем за периода от 23.12.2016г. до 23.06.2017г., сумата от 57.47 лева - за обезщетение за забава за периода от 24.12.2016г. до 06.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от деня на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК– 06.02.2018г. до окончателното й изплащане, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 530 от 07.02.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5035/2018г. по описа на БРС. В исковата молба и допълнителни становища са изложени подробни съображения в подкрепа на исковете. Претендира се присъждане и на направените в настоящото исково и в заповедното производство разноски. Ангажира доказателства. В съдебно заседание ищецът, не изпраща представител. Депозира чрез упълномощения си адвокатски представител писмени молби, в които моли съдът да уважи предявените искове и да му присъди разноските, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът, редовно уведомен, чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен адвокатски предствител адв. П.В. е депозирал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на предявените искове. Оспорени са подписите върху процесния договор за кредит и приложенията му, като се твърди, че същите не са изпълнени на ответника. Направени са възражения за отпуснатата в заем сума не е предадена на ответника, както и, че цесията не му е редовно съобщена. Изложени са съображения за нищожост на неустоечната клауза. По подробно изложените в писмения отговор съображения се иска отхвърляне на исковете. Не са направени доказателствени искания. В съдебно заседание, ответникът, чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител моли за отхвърляне на исковете.
Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното :
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД.
Със заповед № 530 от 07.02.2018г. за изпълнение на парични вземания по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 929/2018г. по описа на БРС, е разпоредено длъжникът М.Н.М., да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания” АД, сумата от 704.54 лева като вземане за главница по договор за паричен заем № 2687597, сключен на 23.11.2016г. между „Изи асет мениджмънт” АД и длъжника, вземанията по който са цедирани на „Агенция по събиране на вземания” ООД на 01.07.2017г. , сумата от 73.16 лева – вземане за договорна лихва за периода от 23.12.2016г. до 23.06.2017г.,сумата от 45 лева - такса разходи, сумата от 365.05 лева – вземане за неустойка за периода от 23.12.2016г. до 23.06.2017г.,сумата от 57.47 лева – вземане за обезщетение за забава за периода от 24.12.2016г. до 06.02.2018г., лихва върху главницата от деня на подаване на заявлението – 06.02.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 75 лева – като сбор от съдебноделоводни разноски за държавна такса от 25 лева и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК
Видно от данните по изисканото и приложено ч.гр.д. № 929/2018г. по описа на БРС, длъжникът не е открит по постоянния и настоящия си адрес, като няма данни за трудовата му заетост. Предвид това с оглед дадените указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищецът е предявил по реда на чл. 422 от ГПК настоящия главен установителен иск за дължимост на заявените и посочени в заповедта по чл. 410 от ГПК парични вземания.
По делото е приложен сключен между ответника - кредитополучател М.Н.М. и кредитодателят „Изи асет мениджмънт” АД договор за паричен заем № 2687597, сключен на 23.11.2016г., по силата на който кредитодателят се е задължил да предостави в заем на ответника сумата в размер на 750 лв., а последният да му върне сумата от общо 833.25 лв. със срок на погасяване 30 седмици, платима на 15 двуседмични вноски от по 55.55 лв. всяка за периода от 09.12.2016г. до 23.06.2017г. при фиксиран годишен лихвен процент 35% и ГПР 40.80%. В чл. 3, ал. 2 от договора за заем е посочено, че същият има силата на разписка за предоставената в заем от кредитора на длъжника сума, от което следва извода, че заетата сума се счита за получена в деня на сключване на договора за заем -23.11.2016г.
Към сключения договор за паричен кредит ищецът не твърди, а и по делото няма данни да са налице действащи общи условия.
По делото е представено приложение № 1/01.07.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., по силата на който „Изи асет мениджмънт” АД в качеството си на цедент е прехвърлил възмездно на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, в качеството на цесионер изискуемите си вземания за изплащане на дължимите от ответника М.Н.М. /номер253 в приложението/ задължения поради просрочие към 01.07.2017г. по процесния договор за потребителски кредит от 23.11.2016г. на стойност 1224.75 лв., ведно с всички права и обезпечения върху прехвърлените вземания.
По делото е приложено пълномощно от 09.09.2015г., с което цедентът „Изи асет мениджмънт” АД във връзка с изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е упълномощил на настоящия цесионер- ищец „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с правата да уведоми всички длъжници по всички вземания на цедента, възникнали по сключени договори за кредити, които цедентът е цедирал на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.
По делото са представени две уведомления от 05.07.2017г. и от 26.06.2018г., адресирани до ответника, в които предишния кредитор –цедент „Изи асет мениджмънт” АД, чрез упълномощения си – настоящия кредитор -цесионер „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД е уведомил ответника в изпълнение на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, че кредитор на задължението на последния по сключения договор за потребителски кредит № 2687597 от 23.11.2016г. е ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД , като по договора съответно към 05.07.2017г. и към 26.06.2018г. е налице неплатена сума от общо съответно 1206.01лв. и 1361.48 лв., включваща и лихва за просрочие с покани в петдневен срок от съобщението да погаси същата.
По делото няма данни никое от съобщенията за цесията от 28.08.2017г. съгласно горните уведомления да е съобщена на ответника по делото преди съдебното предявяване на вземането.
Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЗД
кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това, като съгласно ал. 3 предишния
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и
да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Законът постановява, че
прехвърлянето има действие спрямо третите лица и длъжника, от деня, в който е
съобщено на последния от предишния кредитор.
От горната нормативна уредба следва извода, че до изпълнение на изискванията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД- длъжникът да бъде уведомен от предишния си кредитор за всяка от извършените цесии, цедентът остава титуляр на вземането спрямо него.
В случая по делото няма данни договорът за цесия да е съобщен на ответника както преди образуване на заповедното производство, така и преди завеждане на настоящото дело, но тъй като договорът, пълномощното и уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД са приложени от ищеца – цесионер към исковата молба и са надлежно връчени на ответника, чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител заедно с препис от исковата молба и с разпореждането по чл. 131 от ГПК на 29.01.2019г., следва, че на тази дата ответника е получил уведомленията за извършената от него цесия. В тази връзка следва да се отбележи, че липсва законова забрана цедента да делегира правата си по уведомяване на длъжника за извършената цесия. Затова доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано и следва да бъде взето предвид по смисъла на чл. 235, ал. 3 от ГПК /в т.см. е задължителна практика по чл. 290 от ГПК съгласно решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, с докладчик съдията Камелия Ефремова, и определение № 101 от 25.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, с докладчик съдията Бонка Йонкова/.
Процесният договор за потребителски
кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на
сега действащия ЗПК, поради което за спорното правоотношение са приложими
разпоредбите на този закон.
След извършена служебна проверка,
съдът намира, че същият валидно е обвързал страните по делото, тъй като е
сключен при спазване на изискванията на ЗПК, с изключение на клаузата за
уговорената неустойка, която счита за нищожна по следните съображения:
В чл. 4, ал. 2 от договора за кредит е
посочено, че заемателят дължи на кредитора неустойка в размер на 391.50 лв.,
която следва да се заплаща разсрочено към всяка от вноските по погасителния
план по 26.10 лв., в случай, че не изпълни задължението си по чл. 4, ал. 1 от
договора в тридневен срок от сключването му да представи на кредитора
обезпечение – двама поръчители или банкова гаранция.
Претенцията на ищеца е за
установяване, че същият има вземане към ответника за сумата от 365.05
лв., представляваща дължимия остатък на неустойка, начислена за периода от
23.12.2016г. до 23.06.2017г.
В чл. 4, ал. 2 от договора за кредит е
посочено, че заемателят дължи на кредитора неустойка в размер на 391.50 лв.,
която следва да се заплаща разсрочено към всяка от вноските по погасителния
план по 26.10 лв., в случай, че не изпълни задължението си по чл. 4, ал. 1 от
договора в тридневен срок от сключването му да представи на кредитора
обезпечение – двама поръчители или банкова гаранция.
В настоящото производство
/независимо от доводите на ответната страна/ съдът следи служебно за
валидността на сключения между страните договор, включително относно
уговорената неустоечна клауза по чл. 4 от същия.
С оглед съдържанието на договора и конкретно
процесната неустоечна клауза, се установява, че са налице единствено поети в
тежест на ответника задължения по нея, които задължения не се съдържат като
условие за сключване на договора в преддоговорната информация в предложението
за сключване на договора за заем /л. 8 от делото/ съгласно изискванията на чл.
5 от ЗПК. Това означава, че длъжникът не е бил запознат предварително с това
задължение в нарушение на чл. 5 от ЗПК. Отделно от това съдът приема, че
клаузата за неустойка е недействителна поради противоречие с добрите нрави, тъй
като е уговорена извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. В случая процесната неустойка е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение, което обаче в практиката е прието да
се предостави преди или по време на сключване на договора за заем. От друга
страна самото задължение за обезпечаване на главното задължение /в случая чрез поръчителство или гаранция/
има вторичен характер и неизпълнението му не може да се отрази пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно уговорките в него. Затова процесната клауза на
чл. 4, ал. 2 от договора изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26,
ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за
неустойката. В тази връзка следва да се отбележи, че няма пречка размерът на
неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението, но в случая няма адекватен
критерий за преценка на това надвишаване, доколкото процесната клауза
обезпечава изпълнението на вторично задължение за обезпечаване на задължението
по кредита. Освен това от друга страна същата е в размер, надвишаващ половината
от заетата сума, която е прави прекомерна и в случай, че бе валидно уговорена,
размерът й би подлежал на намаляване поради прекомерност.
По изложените съображения, съдът приема, че така уговорената клауза за неустойка противоречи на добрите нрави, поради което в тази част договорът за кредит не е породил правно действие, а отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност /нищожност/ договора в тази му част, което води до неоснователност на иска за дължимостта й. Ето защо претенцията за неустойка по чл. 4, ал. 2 от договора за кредит в претендирания размер следва да бъде отхвърлена изцяло като недължима.
По отношение на останалите искови
претенции:
Ищецът твърди,
че ответникът не е изпълнявал задължението за изплащане в срок на погасителните
вноски по кредита, като сочи, че длъжникът е платил общо сумата от 82 лв., с
която са погасени неустойка за неизпълнение от 26.45 лв., договорна лихва от
10.09 лв. и главница от 45.46 лв. Ищецът не уточнява кои точно падежирали вноски
са останали неплатени и откога е просрочието, като въпрос е изследван в заключението
по извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява,
че единственото извършено от ответника плащане по кредита е на 19.12.2016г. на сумата от 82 лв., след което няма данни за каквито и да е последващи
плащания по кредита.
По делото няма нито твърдения, нито доказателства ответникът да е заплащал редовно и в срок изцяло или частично дължимите двуседмични вноски по договора за кредит. По отношение на извършеното плащане на сумата от 82 лв. от длъжника на 19.12.2016г. съдът намира, че тъй като плащането е станало по време на действие на договора съгласно чл. 76, ал. 1, изр. трето, предл. първо вр. с ал. 2 от ЗЗД плащането следва да се отнесе към най-старото задължение – първата и втората вноска с падежи съответно 09.12.2016г. и 23.12.2016г., като съдът приема, че са погасени главницата от 45.46 лв., договорната лихва 10.09 лв. по първата вноска с падеж 09.12.2016г. и законната лихва за забавено плащане на главницата по първата вноска от 09.12.2016г. до 19.12.2016г. в размер на 0.14 лв. /съгласно чл. 8 от договора за кредит, изчислена по реда на чл. 162 от ГПК/, както и по втората вноска с падеж 23.12.2016г. – договорната лихва от 9.48 лв., и частично главницата до размера от 16.83 лв. от дължимата сума от 46.07 лв., т.е. дължимият остатък по главницата по втората вноска възлиза на сумата от 28.96 лв.
Предвид
горното съдът намира, че дължимия остатък от главницата, представляваща
предоставената в заем сума от 750 лв. /след приспадане на извършеното плащане/
възлиза в размер на 687.71 лв. По делото
няма данни ответникът да е заплатил на ищеца тази останалата дължима главница, поради
което съдът намира за доказан до размера от 687.71 лв. иска за дължимост на
главницата, като в останалата част над този размер до претендирания от 704.54
лв. претенцията се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Върху уважения
размер на главницата следва да се приеме за дължима и акцесорната претенция за
обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане по чл. 86 от ЗЗД,
считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане
на главницата. В останалата част върху отхвърления размер на главницата иска по
чл.86 от ЗЗД също се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
По претенцията за договорна възнаградителна лихва, такава ищецът претендира в размер на сумата от 73.16 лв. за периода от 23.12.2016г. до 23.06.2017г.
Тъй като по делото се установи, че договорната лихва по първата и втората вноска с падежи 09.12.2016г. и 23.12.2016г. /общо 19.57 лв./ са платени от ответника, а по делото няма данни дължимия след плащането им остатък за останалия период от 06.01.2017г. до 23.06.2017г. в размер от 63.68 лв. да е погасен, искът се явява основателен в тази част до дължимия размер от 63.68 лв., като в останалата част над този размер и за периода от 23.12.2016г. до 05.01.2017г. вкл. до претендирания размер от 73.16 лв. искът следва да се отхвърли.
Що се касае до претенцията за присъждане на мораторна лихва за забавено плащане на главницата в размер на 57.47 лв. за периода от 24.12.2016г. /денят, следващ падежа на втората вноска/ до 06.02.2018г. –датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, съгласно чл. 86 вр. с чл. 84, ал. 1, изр. първо от ЗЗД вр. с чл. 8 от договор за кредит същата е дължима върху просрочената главница от забавата, т.е. от просрочието на всяка вноска до плащането й. Такава между страните е уговорена в размер на законната лихва върху забавената сума за всеки ден от забавата.
Вещото лице е изчислило, че начислена върху главницата от 704.54 лв. за периода от 24.12.2016г. до 06.02.2018г. същата възлиза в размер на 61.84 лв. Съдът обаче приема, че част от главницата по втората вноска е платена частично от ответника до размера от 16.83 лв. от дължимата сума от 46.07 лв., т.е. дължимият остатък по главницата по втората вноска възлиза на сумата от 28.96 лв. и само върху нея следва да се начисли законна лихва за забавеното й плащане. Затова след служебно изчисление съдът намира, че същата възлиза в размер на 3.30 лв. Това означава, че общия дължим размер на законната лихва за забавено плащане на дължимата главница от 687.71 лв. за периода от 24.12.2016г. до 06.02.2018г. възлиза в размер на 59.89 лв. Тъй като претенцията на ищеца е в по-малък размер – 57.47 лв. и същият не е направил увеличение, а по делото няма данни това вземане да е заплатено от ответника, следва, че искът за дължимоистта на претендираната сума от 57.47 лв. представляваща законна лихва за забавено плащане на дължимата главница от 687.71 лв. за за периода от 24.12.2016г. до 06.02.2018г., искът следва да се уважи в заявения от ищеца размер, за който претенцията се явява доказана по основание.
По отношение на вземането за сумата от 45 лв., представляваща такса разходи по чл. 16, ал. 2 от договора за кредит във връзка с Тарифата за таксите на кредитора:
Видно от съдържанието на договора в чл. 16, ал.2 от същият е посочено, че заемателят е запознат и е съгласен с Тарифата за таксите към „Изи Асет Мениджмънт“ АД, актуална към датата на сключване на договора, която се намира на видно място в офиса и на интернет страницата на дружеството.
В посочената Тарифа /л. 10/ е посочено, че за разходи за събиране на вземането при забава в плащането на вноска повече от 30 дни се събира такса в размер на 9 лв.
В договора обаче липсва поето задължение от длъжника да дължи каквито и да е такси на кредитора при събиране на задължението при просрочие повече от 30 дни.
Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит.
От гореизложеното следва, че предвид липсата на договорна клауза, предвидена в процесния договор за кредит, установяваща задължение за длъжника да заплаща на кредитора претендираната такса за събиране на вземането при забава в плащането на вноска повече от 30 дни в посочения размер от 45 лв., липсва соченото от кредитора-цеционер договорно основание за наличието на такова вземане към длъжника, поради което иска за дължимостта на сумата от 45 лв. се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
На
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 вр. с ал. 2
от НЗПП в полза на ищеца следва да се присъдят направените в исковото и в
заповедното производство разноски, в т.ч. възнаграждение за юрисконсулт
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК от 18.04.2019г., възлизащи в общ
размер от 565.26лв., изчислен съразмерно уважената част от исковете.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М.Н.М., ЕГН: **********, с адрес:,***, че на основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД, същият дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1335, ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представляван от Николина Тодорова Станчева, следните неплатени парични задължения по договор за паричен заем № 2687597 от 23.11.2016г., сключен между длъжника и кредитодателя „Изи Асет Мениджмънт” АД, което вземане е прехвърлено на ищеца -цесионер „Агенция за събиране на вземания” ЕАД съгласно Приложение № 1 от 01.07.2017г. по договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г, а именно: сумата от 687.71лв. /шестстотин осемдесет и седем лева и седемдесет и една стотинки/ –главница, сумата от 63.68 лв. /шестдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/ –договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 06.01.2017г. до 23.06.2017г. и сумата от 57.47 лв. /петдесет и седем лева и четиридесет и седемстотинки/- обезщетение за забава за периода от 24.12.2016г. до 06.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 687.71 лв., считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК– 06.02.2018г. до окончателното й изплащане, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 530 от 07.02.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5035/2018г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата в останалата част над уважения размер от 687.71 лв. до претендирания от 704.54лв., ведно със законната лихва върху отхвърлената главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК– 06.02.2018г. до окончателното й изплащане, иска за договорната /възнаградителна/ лихва – в останалата част над уважения размер от 63.68 лв. до претендирания размер от 73.16лв. и за периода от 23.12.2016г. до 05.01.2017г., изцяло иска за сумата от 45 лв. - такса разходи по чл. 16, ал. 2 от договор за паричен заем № 2687597 от 23.11.2016г. и изцяло иска за сумата от 365.05 лв. – вземане за неустойка по чл. 4, ал. 2 от договор за паричен заем № 2687597 от 23.11.2016г., начислена за периода от 23.12.2016г. до 23.06.2017г., като неоснователни.
ОСЪЖДА М.Н.М., ЕГН: **********, с адрес:,***, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1335, ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представляван от Николина Тодорова Станчева, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 вр. с ал. 2 от НЗПП съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК от 18.04.2019г. направените разноски в настоящото исково производство и в заповедното производство по ч.гр.д. № 5035/2018г. по описа на БРС, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 565.26лв. /петстотин шестдесет и пет лева и двадесет и шест стотинки/, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение в останалата част над присъдените размери.
Решението може да се обжалва пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Р.Петкова
Вярно с оригинала:
И.Г.