Решение по адм. дело №437/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на А. Б. А. от [населено място], общ. Бяла Слатина, против ЗППАМ № 25-0967-000249 от 26.08.2025 г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Враца, с която на оспорващия са наложени: Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ на водач и Изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП.

Твърди се, че ЗППАМ е неправилна и незаконосъобразна, поради противоречие с материалния закон и неговите цели и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Иска се отмяната й.

Поддържа се, че последните две НП, издадени от РУ – Червен бряг и РУ – Кнежа не са му връчени по надлежния ред, а с тях са отнети общо 16 контролни точки.

В съдебно заседание оспорващият лично и чрез упълномощения процесуален представител адв. Г. Л., поддържа изцяло жалбата по изложените в нея съображения. Допълнително посочва, че последния път, когато бил спрян за проверка на излизане от [населено място] /без да се уточнява периода/ и след направена справка в системата, органите на реда го предупредили, че му остават три контролни точки и следва да предприеме мерки за възстановяването им. Счита, че са нарушени правата му, тъй като нито той, нито упълномощено от него лице е удостоверило с подпис, че са получени НП. Претендират се разноски.

Ответникът, Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Враца не се представлява в с.з. В съпроводително писмо вх. № 2206/23.09.2025 г. поддържа становище, че оспорената заповед е законосъобразна и отправя искане към съда да бъде оставена в сила.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган преписка.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0967-000249 от 26.08.2025 г., издадена от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Враца на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя А. А. са наложени: Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач и Изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

В мотивите на заповедта е прието, че за нарушения по ЗДвП в периода 2022 г. – 2025 г. водачът А. Б. А. е с изчерпани всички контролни точки, като са изброени НП, въз основа на които са отнети, както следва:

1.НП № 22-0374-000283/12.04.2022г. на РУ - Червен бряг, връчено на 20.04.2022 г., влязло в законна сила на 05.05.2022 г. отнети 6 контролни точки на основание чл.6, ал.1, т.10 от Наредба № 1з-2539/2012 на МВР.

2.НП № 23-0285-000708/01.08.2023 г. на РУ - Кнежа, връчено на 22.08.2023 г., влязло в законна сила на 06.09.2023 г. отнети 10 контролни точки на основание чл.6, ал.1, т.18 от Наредба № 1з-2539/2012 на МВР.

З.НП № 24-0248-000324/03.06.2024г. на РУ - Бяла Слатина, връчено на 09.07.2024 г., влязло в законна сила на 24.07.2024 г. отнети 10 контролни точки на основание чл. 6, ал.1, т. 18 от Наредба № 1з-2539/2012 на МВР.

4.НП № 24-0374-000708/17.09.2024Г. на РУ - Червен бряг, връчено на 08.10.2024 г., влязло в законна сила на 23.10.2024 г. отнети 10 контролни точки на основание чл. 6, ал. 1, т. 18 от Наредба № 1з-2539/2012 на МВР.

5.НП № 25-0248-000019/18.02.2025г. на РУ Бяла Слатина, връчено на 26.02.2025 г., влязло в законна сила на 13.03.2025 г. отнети 10 контролни точки на основание чл. 6, ал. 1, т. 18 от Наредба № 1з-2539/2012 на МВР. ВИДНО О. ГОРНОТО [НА].03.2025 г.

Органът е приел, че с влизане в сила на последното НП № 25-0248-000019/18.02.2025 г., водачът е изчерпал лимита си от контролни точки.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 АПК. Видно от разписката върху оспорената заповед, същата е получена от адресата на 03.09.2025 г., а жалбата против нея е депозирана чрез органа на 17.09.2025 г., с оглед на което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал.2 на същата разпоредба съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Настоящият съдебен състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му материални и териториални правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП мерките на административна принуда по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и т. 7 от същия закон се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях лица. Правомощието на Началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Враца да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП, произтича от т. 1.3 на приложената към делото Заповед № 369з-3066/01.11.2023 г. на Директора на ОД на МВР – Враца, а последната, съгласно отбелязването в нея е издадена въз основа на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, определяща службите за контрол по ЗДвП и двете приложени към делото. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган, с оглед на което не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и доколкото носи характеристиките по чл. 21, ал. 1 от АПК, следва да съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, което противно на изложеното в жалбата, в случая е сторено.

В акта се съдържа наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. В административното производство, приключило с издаване на оспорената заповед, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Във връзка с твърдението на оспорващия, че не е спазена процедурата по връчване на НП от РУ – Червен бряг и НП от РУ - Кнежа, съдът намира следното:

Редовността на процедурата по връчване на НП не попада в обхвата на дължимата проверка за законосъобразност на заповедта за прилагане на ПАМ. В настоящото производство не може да се преценява законосъобразността на връчването на НП, тъй като оспорването на процедурата по издаването и съобщаването на НП се извършва по реда на ЗАНН. Провеждането на инцидентен съдебен контрол върху предпоставките за реализиране на административнонаказателно процесуално правоотношение е недопустимо. Ето защо спорът относно редовността на процедурата по връчване на НП е част от административнонаказателното производство и не може да бъде предмет на съдебно-административно производство по чл. 145 и сл. от АПК. Наказателните постановления съдържат удостоверяване от административния орган, че са влезли в сила на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, а това е обстоятелство, което обвързва административния съд. В хода на производството не са представени надлежни доказателства за противното, които да опровергават извода, че действително тези наказателни постановления не са влезли в сила. Дори и при положение, че цитираните наказателните постановления не са връчени, то те са станали известни на оспорващия при издаване на оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, в която административният орган се е позовал на влезлите в сила наказателни постановления от 2022 – 2025 г. Няма твърдения и доказателства, че жалбоподателят е обжалвал посочените наказателни постановления пред районния съд, който в производството по обжалването им следва да провери дали жалбата срещу наказателното постановление е допустима, като подадена срок във връзка с възраженията за редовното връчване на наказателното постановление. Добросъвестното упражняване на процесуалните права изисква жалбоподателят да е подал жалба срещу наказателните постановления пред районния съд и производството по обжалването им да не е прекратено, за да се приеме, че наказателните постановления не са влезли в сила. В този смисъл възраженията за ненадлежно връчване са неотносими и е извън правомощието на административния съд да се произнася в настоящото производство по този въпрос.

По отношение на материалната законосъобразност на оспорената заповед съдът намира следното:

Видно от разпоредителната ѝ част, със заповедта са наложени: Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач и Изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

В частта, в която е наложено Временно отнемане на СУМПС на водач, заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Липсват изложени от административния орган фактически и правни основания за налагане на такава ПАМ, което представлява основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. Не се съдържат и в административната преписка документи, от които да се направи извод за наличие на основание за налагане на ПАМ - временно отнемане на СУМПС на водач.

В частта, в която е наложена ПАМ – Изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, оспорената заповед е законосъобразна, административният орган е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, като съображенията за това са следните:

На основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ - изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, съгласно който водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Следователно, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: отнемане на всички контролни точки на водача и неизпълнение от страна на този водач на задължението да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

В разпоредбата на чл. 157, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че Министърът на вътрешните работи с наредба определя максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. За процесния период и към днешна дата действа Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение /Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г./. Съгласно посочената Наредба, максималният размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на ЗДвП е 39 /чл. 2, ал. 1/, с които е разполагал и жалбоподателят. В разглеждания случай по делото е установено, че с влезли в сила пет наказателни постановления, които са приложени към преписката, на оспорващия А. са отнети общо 46 контролни точки – при максимален размер на контролните точки – 39.

В разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП е предвидено, че водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 2 /в приложимите редакции/ от ЗДвП, броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява служебно, до максималния размер, две години след последното нарушение, за което на водача са отнемани точки, съответно след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. Според чл. 157, ал. 5 от ЗДвП, лице, което е загубило правоспособност да управлява моторно превозно средство в резултат на отнемане на всички контролни точки, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството. Отнемането на контролни точки, като последица от извършване на нарушение, става автоматично с влизане в сила на НП, а възстановяването им се извършва по нарочен ред и процедура, предвиден в чл. 158 от ЗДвП.

Тълкуването на разпоредбите на чл. 158 във връзка с чл. 157 от ЗДвП налага извод, че възстановяване на контролните точки е допустимо при частичното им отнемане, до първоначалния максимален размер /арг. чл. 158, ал. 2 от ЗДвП/, но не и в случаите на пълно изчерпване на определения им лимит /чл. 157, ал. 4 във връзка с ал. 3 и ал. 1 от ЗДвП/. В последната хипотеза водачът губи придобитата правоспособност и възстановяването й може да стане единствено по реда на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП - с полагане на изпит за придобиване, но не и посредством някой от способите за възстановяване на частично отнети контролни точки. След като в горепосочения период на водача са били отнети всички контролни точки, възстановяването на придобитата правоспособност може да стане единствено по реда на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП, за което няма нито твърдения, нито доказателства да е било сторено.

От друга страна отнемането на контролните точки става по силата на правната норма и не зависи от уведомяването на нарушителя. Законът придава самостоятелно правно значение на отнемането на контролни точки с текста на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, като го определя като юридически факт, с чието проявление водачът на МПС губи правоспособност. По своята същност отнемането на контролни точки е задължителна последица при установяване на нормативно посочените нарушения, която има за цел отчетност на извършените нарушения, съгласно изричния текст на чл. 157, ал. 1 от ЗДвП. Определящо е наличието на нарушение, установено с влязло в сила наказателно постановление, което нормативно се свързва с отнемане на контролни точки. Разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП вменява задължението за връщане на свидетелството за управление на водача на МПС, на когото са отнети контролните точки. Законът не поставя като изискване действия на административния орган по уведомяване на водача за принадлежащите му и отнети контролни точки. По делото няма спор относно обстоятелството, че оспорващият не е изпълнил задължението си да върне свидетелството за управление до датата на издаване на оспорената заповед.

По изложените съображения, оспорената заповед в частта, в която е наложена ПАМ – Изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, е законосъобразна, а подадената срещу заповедта в посочената част жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски би била частично основателна, но по делото не са представени доказателства такива да са извършени – липсва списък на разноските по чл. 80 от ГПК, а в договора за правна защита и съдействие /л. 31/ липсва договорено и заплатено в брой или по сметка адвокатско възнаграждение.

От страна на ответника такива не са претендирани, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Враца

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ЗППАМ № 25-0967-000249 от 26.08.2025 г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Враца, В ЧАСТТА, в която на А. Б. А. от [населено място], е наложена принудителна административна мярка – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Б. А. от [населено място] срещу ЗППАМ № 25-0967-000249 от 26.08.2025 г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Враца, В ЧАСТТА, в която на А. Б. А., на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка – Изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 изр. 2 от ЗДвП.