№ 15067
гр. ******, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20231110132768 по
описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
************, ЕИК ********, против М. Д. А., ЕГН **********, като наследник на
починалия Д. П. С., с която са предявени искове с правно основание чл.79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата молба и молба-уточнение от 13.10.2023 г., че между него и
ответницата, в качеството й на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ, е
възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови
нужди, по отношение на следния недвижим имот – апартамент 45, находящ се в
***********, с аб. № *********. В исковата молба се сочи, че за периода от м.05.2019 г. до
м.04.2021 г. ищцовото дружество е доставило топлинна енергия, но ответницата не е
заплатила дължимата за това цена в размер на 316,22 лева главница, сумата от 73,96 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 18.05.2023 г., сумата от 29,32 лева, представляваща цена на извършена
услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.04.2020 г. до м.04.2021 г.,
и сумата от 7,65 лева мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.06.2020 г. до 18.05.2023 г., ведно със законната лихва за забава, считано от
14.06.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното плащане на
сумите.
Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от ************ на потребители в гр. ******, приети
с Решение от 2016 г. на ДКЕВР. В раздел ІХ от Общите условия били определени редът и
срокът, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия, а именно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва,
че потребителят изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва след
изтичане на 45-дневен срок от издаването на общата изравнителна фактура за съответния
отоплителен сезон. С оглед така установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещната
страна по договорното задължение е изпаднала в забава по отношение на задължението си
за заплащане на паричната сума. Поддържа, че през процесния период услугата дялово
разпределение е извършвана от ******, с което дружество за целта бил сключен договор
съгласно чл. 139б ЗЕ.
1
Искането е съдът да осъди ответницата М. Д. А. да заплати на ************** сумата
от 316,22 лева главница, сумата от 73,96 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 18.05.2023 г., сумата от 29,32
лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия
за периода от м.04.2020 г. до м.04.2021 г. и сумата от 7,65 лева мораторна лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.06.2020 г. до 18.05.2023 г., ведно
със законната лихва за забава, считано от 14.06.2023 г. /датата на депозиране на исковата
молба в съда/ до окончателното плащане на сумите, които суми касаят топлоснабден имот -
апартамент 45, находящ се в ***********, с аб. № *********.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок
отговор от ответницата, Оспорва исковата молба като неоснователна. Не оспорва размера на
исковата претенция и намира изчисленията за правилни, поради което възразява срещу
искането за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. С оглед на
изложеното счита за ненужно и привличането на трето лице помагач на страната на ищеца.
При условията на евентуалност, в случай, че съдът установи основателност на ищцовата
претенция, релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички
вземания на ищеца, възникнали и станали изискуеми преди 13.06.2020 г. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
Третото лице – помагач ****** не изразява становище за основателност на исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Като писмено доказателство по делото е приета Заповед на Благоевски районен
народен съвет от 22.11.1974 г., по силата на която апартамент № 45, находящ се в гр. ******,
ж.к. „********“, **********, е определен в обезщетение на И. Й. И. в съсобственост с
неговия син - Р.Д. С..
От служебно извършената справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. се
установява, че Д. П. С. е починал на 28.12.2005 г., за което е съставен смъртен акт №
1112/29.12.2005 г. от СО, район „********“, като е оставил наследници по закон съпруга –
В.Г. С.а /починала/, син – Р.Д. С. /починал/ и дъщеря – М. Д. С.а. Извършени са служебно
справки по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., от които се установява, че единствен
наследник по закон и на лицата - В.Г. С.а и Р.Д. С., е ответницата по делото М. Д. С.а.
С писмо от Столична община – район „********“ се удостоверява, че жилищен блок
със строителен номер **************, находящ се в гр. ******, ж.к. „********“ има
граждански номер *************, гр. ******, ж.к. „********-2“.
Представен е списък на живущите по апартаменти в жилищна сграда, находяща се в
гр. ******, **********, видно от който като собственик на процесия апартамент № 45 е
посочен Д. П. С..
По делото е представен протокол от ОС на етажните собственици в жилищната
сграда, находяща се в гр. ******, ***********, ********, от който е видно, че е взето
решение за сключване на договор с ***********, като е представен и списък на етажните
собственици, живущи в процесната жилищна сграда.
От Договор № 11/22.03.2001 г. се установява, че за сградата в режим на етажна
собственост, находяща се на адрес: гр. ******, ***********, е възложено на *********** да
достави и монтира термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение
на разхода на топлинна енергия, както и да извършва индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода, вкл. издаване на обща и индивидуални сметки.
Видно от представения договор № Д-О-69/03.06.2020 г., ищецът е възложил на ******
да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сгради етажна собственост.
Представени са съобщения към фактури за ежемесечното начисление на доставена
топлинна енергия за процесния период.
Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия на битови абонати от
*********** на клиенти в град ****** (ОУ-2016г.), одобрени от КЕВР, в сила от 10.07.2016
г.
В окончателния, приет по делото и неоспорен от страните, доклад по чл.146 ГПК
2
съдът е посочил релевантните по делото факти, от които ищецът извежда
съдебнопредявените си права. Страните са изразили становище, съобразно което проекто-
докладът е приет за окончателен.
По исковете с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:
За основателността на исковете ищецът следва да установи, че спорното право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената
на ответницата топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума. С оглед заявената установителна претенция за дължима мораторна
лихва, следва да ангажира доказателства за съществуването на главното парично вземане,
настъпилата изискуемост и изпадането на ответницата в забава за изпълнение. По
възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че са се
осъществили факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на погасителната
давност.
В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да установи погасяване
на паричното си задължение.
През процесния период е приложим Законът за енергетиката, обнародван в Държавен
вестник, от 9.12.2003 г., в сила от 05.03.2004 г. Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи
условия в изрично уредените хипотези на разпоредбата, между производител и
топлопреносното предприятие, производител и пряко присъединени клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди, топлопреносно предприятие и асоциации на клиентите на топлинна
енергия в сграда - етажна собственост, топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна
енергия, доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост.
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
приети по предложение на топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В чл. 150,
ал. 2 ЗЕ е въведено задължение топлопреносните предприятия да публикуват одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.
Ответницата не излага възражения относно спазването на реда за публикуване на Общите
условия на ищцовото дружество, поради което следва да се приеме, че Общите условия на
********** са влезли в сила към исковия период. Чл. 150, ал. 3 ЗЕ предвижда, че в срок до
30 дни след влизането в сила на Общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия, като предложените от потребителите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни
споразумения.
Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпоредбата на чл.
153, ал. 1 ЗЕ в актуалната редакция, приложима за процесния период, определя субектите,
имащи качеството на страна по облигационното правоотношение с топлопреносното
предприятие. Според § 1 на чл. 42 от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката
"битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
Съобразно тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г.,
ОСГК, с приемането на Закона за енергетиката законодателят регламентира доставката на
топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от
самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в
енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен
потребител на услугата „доставка на централно отопление“. Поради особения правен субект
- сграда в режим на етажна собственост, е въведено изискване решенията да се вземат с
3
мнозинство, което за присъединяване и от присъединяване следва да е квалифицирано. В
решението е прието, че при доставката на централно отопление в сградите под режим на
етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик
(той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а
от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали
и как да бъдат използвани общите части. В отношенията в областта на енергетиката,
законодателят приема, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
при доставката на централно отопление в сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено
единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване
върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобИ.ето на правото на собственост или вещно право на ползване и се
прекратява със загубването на същите.
Между страните не е спорно, а и същото се установява от представените и приети по
делото писмени доказателства, че ответницата М. Д. А. е придобила по наследствено
правоприемство собствеността върху процесния топлоснабден имот – апартамент 45,
находящ се в ***********, поради което има и качеството потребител на топлинна енергия
по смисъла на чл. 153 от Закона за енергетиката и следователно се намира в облигационно
отношение с доставчика на тази услуга в сграда в режим на етажна собственост. Ето защо,
съдът приема, че между страните са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., с оглед на което
същата е пасивно материално легитимирана да отговаря по иска за заплащането на
стойността на потребената топлинна енергия през процесния период.
В съответствие с чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в чл. 32 от Общите условия
сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни
месечни вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение, в
случая ******, като с оглед коректното отразяване на стойностите за конкретния период,
което се установява и от приетите експертни заключения, в издаваните изравнителни сметки
взаимоотношенията между страните са уреждани при спазване на приложимата нормативна
уредба, поради което подлежи на заплащане от потребителя реално изразходваната от него
енергия за целия отчетен период съобразно реалното му потребление, което в процесния
случай съответства на начислената сградна инсталация.
По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства по
делото, действителното доставяне на топлинна енергия от ищеца на ответницата през
процесния период, изготвени въз основа изравнителните сметки, съставени от фирмата за
дялово разпределение, съобразно документи за показанията на общия топломер и
документи, поради което съдът приема същите за обективно изготвени. Между страните не е
спорно количеството доставена в имота на ответницата топлинна енергия през исковия
период и нейната стойност по делото, поради което се налага изводът, че исковете срещу
ответницата за цената на доставяната топлинна енергия са доказани по основание, а
размерът на предявеното главно вземане възлиза в размер на 316,22 лева.
Според чл. 36, ал.2 от общите условия редът и начинът на заплащане на услугата
"дялово разпределение" се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи
услугата дялово разпределение, а според чл. 22 от същите услугата „дялово разпределение“
се заплаща на продавача – **********, от което следва, че именно на ищцовото дружество
следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение, за процесния период, съобразно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза за процесния период. От представените
по делото доказателства се установява, че дължимата стойност на услугата за дялово
разпределение възлиза в размер на 29,32 лева за периода от м.04.2020г. до м.04.2021г.
Ответницата своевременно е навела възражение за погасяването по давност на част от
вземането на ищеца. Приложима в случая е кратката тригодишна давност. Съгласно
задължителните разяснения на ОСГТК на ВКС, дадени в ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г.,
4
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги представляват „периодични плащания“ по
смисъл на чл. чл.111, б. „в“ ЗЗД и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна
погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. В раздел „Заплащане на ТЕ“ от ОУ е
определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми. Това трябва да стане в 45-дневен след изтичане на периода, за който се
отнасят. Съгласно това и на основание разпоредбата на чл. 70 ЗЗД следва, че срокът за
заплащане на задължението е уговорен в полза на длъжника, което означава, че преди
изтичането на срока задължението е платимо, но не е изискуемо. Поради ненастъпилата
изискуемост, както е посочено в разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давност за вземания, които не
са изискуеми не тече. В конкретния случай исковият период обхваща времето от м.05.2019 г.
до м.04.2021 г. С оглед на горното и на основание чл. 116 б. „б“ ЗЗД с подаването на
исковата молба давността е прекъсната на 14.06.2023 г. Отделно от това, следва да се
съобрази и разпоредбата на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение в първоначалната й редакция /ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от
13.03.2020 г./, съгласно която спират да текат от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на
които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните
субекти. Със ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр. 34/9.04.2020 г./ нормата на чл.3, т.2 е изменена, като
отпадат „и други срокове“, а в § 13 т ЗР на ЗИД на ЗМДВИП /изм. и доп., ДВ, бр. 44 от
13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г./ е предвидено, че сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно
„други срокове“ в досегашната редакция и по отменената т. 3, спрени от обявяването на
извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването му в ***********. Ето защо, за периода от 13.03.2020
г. до 21.05.2020 г. /общо 70 дни/ давност спрямо процесните вземания не е текла.
Предвид изложеното и съобразявайки периода, през който давността е спряла да тече,
следва да се приеме, че вземането на ищеца по отношение на ответницата М. Д. А. за
топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.01.2020 г. вкл. е погасено по давност.
Следователно непогасеното по давност вземане за периода от м.02.2020 г. до м.04.2021 г.
Съобразно изложеното претенцията срещу ответницата следва да бъде отхвърлена в частта
за сумата 118,62 лева, изчислена от съда на основание чл. 162 ГПК, съответно непогасена се
явява сумата за доставена топлинна енергия за периода м.02.2019 г.-м.04.2021 г. в размер на
197,60 лева до която сума искът следва да се уважи.
Според чл. 36, ал. 2 от общите условия редът и начинът на заплащане на услугата
"дялово разпределение" се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи
услугата дялово разпределение, а според чл. 22 от същите услугата „дялово разпределение“
се заплаща на продавача – **********, от което следва, че именно на ищцовото дружество
следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение, за процесния период. От
приетата по делото доказателства се установява, че дължимата стойност на услугата за
дялово разпределение възлиза в размер на 29,32 лева за периода от м.04.2020 г. до м.04.2021
г. Направеното възражение за изтекла погасителна давност е неоснователно, доколкото не са
изтекли повече от три години от дата на падежа до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като съдът съобразява и периода от 13.03.2020 г. до
21.05.2020 г. /общо 70 дни/, през който давност спрямо процесните вземания не е текла.
Предвид изложеното искът за заплащане на главницата за дялово разпределение е
основателен за пълния предявен размер
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че главното парично
задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на
лихвата за забава възлиза на претендираната сума. С исковата молба ищецът претендира
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 73,96 лева за периода от
15.09.2020 г. до 18.05.2023 г., както и мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 7,65 лева за периода от 15.06.2020 г. до 18.05.2023 г. С оглед
предвиденото в разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му, като съобразно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г. плащането на
цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД след изтичането на този срок
потребителят на топлинна енергия изпада в забава и дължи мораторна лихва по чл. 86, ал. 1,
5
изр. 1 ЗЗД върху неизпълнените задължения. Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в случая е установен
по основание предвид наличието на главен дълг и забава в плащането му. Доколкото
главното задължение е възникнало като срочно, изпадането в забава не е обусловено от
изпращането на покана до длъжника. Предвид извода на съда за частична основателност на
възражението за изтекла погасителна давност, претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД следва да се изчисли върху непогасената главница за топлинна енергия (197,60 лева), с
оглед акцесорния характер на вземането за лихва. Съдът, на основание чл. 162 ГПК намира,
че мораторната лихва върху главницата за доставена топлинна енергия възлиза в размер на
46,22 лева, до който размер претенцията следва да бъде уважена. Предявеният иск за
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение и на основание чл. 162 ГПК,
съдът намира, че същият следва да бъде уважен за пълния предявен размер от 7,65 лева.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски за производството съразмерно на
уважената част от исковете в размер общо на 200,49 лева за държавни такси и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя на 100 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има и ответницата съразмерно на
отхвърлената част от исковете. Видно от представения договор за правна защита и
съдействие /л.77 по делото/ ответницата е сторила разноски за уговорено и платено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Направеното от ищеца възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за основателно, предвид цената
на исковете, фактическата и правна сложност на делото и обема на процесуалните действия,
извършени от процесуалния представител на ответницата, като счита, че същото следва да
бъде опредено в размер на 400 лева при съобразяване разпоредбата на чл. 7, ал. 6 от Наредба
№ 1/2004г. Ето защо, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно отхвърлената част от
исковете следва да й се присъдят разноски в размер на 137,06 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Д. А., ЕГН **********, с адрес: ********* ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на
************** ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: *********,
представлявано от А.А. – изпълнителен директор следните суми: 197,60 лева – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от 14.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 46,22 лева –
мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. –
18.05.2023 г., сума в размер на 29,32 лева, представляваща цена за извършено дялово
разпределение за периода от м.04.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от 14.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и сума в размер на 7,65 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 15.06.2020 г. – 18.05.2023 г., които суми касаят топлоснабден имот
- апартамент 45, находящ се в ***********, с аб. № *********, като ОТХВЪРЛЯ иска за
стойността на доставена от дружеството топлинна енергия над сумата от 197,60 лева до
пълния предявен размер от 316,22 лева и за периода 01.05.2019 г. до 31.01.2020 г., както и
иска за мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия над сумата от
46,22 лева до пълния предявен размер от 73,96 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Д. А., ЕГН **********, с адрес:
********* ДА ЗАПЛАТИ на **********, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: *************, представлявано от А.А. – изпълнителен директор, сумата в
размер на 200,49 лева, представляваща сторени в настоящото производство разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК **********, ЕИК ********, със седалище
6
и адрес на управление: *************, представлявано от А.А. – изпълнителен директор ДА
ЗАПЛАТИ на М. Д. А., ЕГН **********, с адрес: *********, сумата в размер на 137,06 лева,
представляваща сторени в настоящото производство разноски.
Решението е постановено с участието на трето лице-помагач, конституирано на
страната на ищеца – ******.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7