РЕШЕНИЕ
№ 20330
гр. С, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20251110112401 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. Д. Т. срещу
„......... .., с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.
7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г., за установяване дължимостта на сумата
от сумата 600 евро, представляваща обезщетение за неточно изпълнение на договор за
въздушен превоз поради закъснение на полет 5W 4432 от 16.01.2024 г. по дестинация
летище ..... по чл. 7, § 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004, ведно със законна лихва от
15.04.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 22709/2024 г. по описа на СРС, 71-ви състав.
Ищцата основава претенцията си на твърдения, че с ответното дружество имала
сключен договор за въздушен превоз за полет 5W 4432 по дестинация летище ....., планиран
за 16.01.2024 г., като полетът бил изпълнен със закъснение от над 3 часа. На 20.02.2024 г.
ищцата получила съобщение от ответника, че обезщетението ще бъде заплатено на
указаната от нея банкова сметка. Сочи, че на 09.04.2024 г. е указала на ответника, че при
липсва на доброволно плащане, ще събере задължението по съдебен ред. Посочва, че
ответникът е направил плащане в размер на 600 евро на името и, но по погрешна банкова
сметка, поради което плащане не получено. Заплатени били само разноските за заповедното
производство. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва
иска като недопустим, респ. – неоснователен. Ответното дружество оспорва да е страна по
процесния договор за превоз на пътници и багаж. Поддържа, че същият бил сключен между
ищеца и ....... Поддържа, че процесният полет е изпълнен от въздушен превозвач на страна,
която не е член на ЕС, с оглед което не бил приложим Регламент 261/2004 г. Моли за
прекратяване на настоящото производство, респ. – за отхвърлянето на иска като
неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с
оглед наведените от страните доводи, намира от фактическа и правна страна следното:
За да бъде ангажирана отговорността на превозвача ищецът следва да докаже
възникването и съществуването на валидно облигационно правоотношение с ответника по
1
силата на сключен между тях договор за въздушен превоз на пътници, наличие на
потвърдена резервация, явяване навреме на летището и представяне за полета;
неизпълнение на полета от ответника, вид на неизпълнението – осъществяване на полета със
закъснение над 3 часа, като и размера на обезщетението, дължимо се от превозвача, в т. ч.
разстоянието на полета, измерено по метода на дъгата от големия кръг. Предвид наведените
възражения на ответника в тежест на ищеца е да докаже, че е насочил исковата си претенция
към летитимирания да отговаря за заплащане на обезщетението. В тежест на ответника да
установи, че е изпълнил полета по разписание, съгласно уговореното в договора /посоченото
в билетите като дата, час на излитане, час на пристигане/ или че неизпълнението се дължи
на причина, обосноваваща „извънредно обстоятелство“ по см. на Регламент (ЕО) 261/2004 г.,
респективно да докаже положителния факт на плащане на претендираното обезщетение.
Страните не спорят, че ищцата е закупила билет за въздушен превоз за редовен полет
5... по направление летище ........ до летище С, планиран за 16.01.2024 г. с час на излитане
11:00 часа местно време и час на кацане -14:45 местно време, както и че регистрацията за
полета е приета и на ищцата е била издадена бордна карта. Не е спорно и се признава от
ответника, че полетът е осъществен със закъснение над 3 часа. Няма спор и че разстоянието
между двете летища измерено по дъгата на големия кръг съгласно чл. 7, пар. 4 от Регламент
ЕО №261/2004 г. надвишава 1500 км.
Спорно по делото е дали договорът за въздушен превоз е сключен с настоящия
ответник, който оспорва да изпълнил процесния полет по сключения договор за въздушен
превоз, както и приложимостта на Регламент 261/2004 г. по отношение на въздушен
превозвач на страна, която не е член на ЕС.
Съгласно член 2, буква б) от Регламент № 261/2004 „опериращ въздушен превозвач“
означава „въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет
съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо
договор с този пътник“. Така в това определение се поставят две кумулативни условия, за да
може даден въздушен превозвач да бъде квалифициран като „опериращ въздушен
превозвач“ а именно, от една страна, относно осъществяването на съответния полет, и от
друга страна, относно наличието на сключен с даден пътник договор. В случая от събраните
по делото доказателства е видно, че договорът за въздушен превоз е сключен с трето за
делото лице „....... ........ ......“ (......), притежаващо собствен лиценз за въздушен оператор,
издаден от авиационен регулатор на ........ – ...... Номерът на потвърждението на договорът е
.... по маршрут С – ........ и ...... Видно от приобщената фактура от 06.01.2024 г. доставчикът
на услугата е „....... ........ ......“, независимо от твърденията на ищеца, че договорът за превоз е
сключен с ответника посредством неговия сайт.
Безспорно установено и че „....... ........ ......“ е осъществило полета 5.... по маршрута
........ . - С по процесния договор за превоз в качеството си на превозвач, а не по възложение
от настоящия ответник в хипотезата на чл. 3, т. 5 от Регламент /ЕО/ 261/2004, в който случай
договорът за превоз следва да е сключен с настоящия ответник, каквито са твърденията на
ищеца. Следва да се обърне внимание и че съгласно чл. 3, т. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/
261/2004 същият има приложение спрямо пътници, заминаващи от летище, намиращо се в
трета страна, до летище, разположено на територията на държава-членка, за която
Договорът се прилага, освен ако те не са получили облаги или обезщетение и не им е
предоставена помощ в тази трета страна, ако опериращият въздушен превозвач на
съответния полет е превозвач от Общността, което в случая не се установява. Следователно
отговорността за заплащане на обезщетение поради закъснение на полет в случая не е на
ответника, който нито е страна по договора за превоз, нито е извършил процесния превоз.
Същевременно обаче в хода на производството ответникът е направил плащане на
претендираната сума за главница в размер на 600 евро, сторените от ищеца разноски в
заповедното производство и законната лихва върху главницата. Съгласно платежното
нареждане сумата за главница е преведена на М. Т. с основание за плащане „.... компенсация
ЕС261, компенсация 2601 закъснение ....5W4432 ...”. Ответникът не оспорва плащането, но
възразява, че същото е поради техническа грешка. Видно от приобщената по делото извадка
2
от ел. кореспонденция, водена между страните, ответникът ясно е признал дължимостта на
обезщетение в размер на 600 евро за М. Т. като случаят е прехвърлен на екипа по
плащанията. Независимо, че процесният полет е осъществен от трето лице, съдът намира, че
ответникът с направеното плащане е признал задължение за обезщетение поради закъснение
на полета по дестинация ........ - С по договор за превоз с потвърждение с код ..... Плащането
на сумата представлява извънсъдебно признание за наличието на дълг на соченото
основание, което следва да бъде съобразено при решаване на делото. Доколкото поради
действително допусната техническа грешка в банковата сметка на ищцата сумата от 600
евро не е отишла в нейна полза или в полза на неин представител, то тя е останала дължима
от ответника, поради което исковата претенция следва да бъде уважена в цялост.
При този изход на спора разноски се следват на ищеца, който претендира такива за
държавна такса и адвокатско възнаграждение за исковото производство, предвид полученото
плащане от страна на ответника на сторените в заповедното производство разноски и
законна лихва.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „............“ ЕИК със седалище и адрес на
управление: гр. С, дължи на М. Д. Т. ЕГН ********** с. .....на основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК във вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. сумата
600,00 евро, представляваща обезщетение за неточно изпълнение на договор за въздушен
превоз поради закъснение на полет 5W 4432 от 16.01.2024 г. по дестинация летище ....., за
която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №22709/2024 г. по описа на СРС, 71-
ви състав.
ОСЪЖДА „..........ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. С, да заплати на М.
Д. Т. ЕГН ********** с. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 425,60 лева – разноски в
настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3