№ 6956
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110165058 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Сити кеш“ ЕООД срещу М.
С. Г., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване
дължимостта на част от вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 37081/2024г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно:
800,00лв. - главница, ведно със законната лихва от 19.06.2024г. до изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че на 18.10.2022г. с ответника сключили договор за
потребителски кредит № ******** за сумата от 800лв., която ответникът се задължил
да върне, но не го сторил.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
уважен предявения иск.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба. В подаденото възражение
сочи, че не дължи никакви суми.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен е за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че между
страните е сключен договор за паричен заем Кредирект № ********/18.10.2022г.,
съгласно който „Сити кеш“ ООД има качеството на заемодател, а М. С. Г. на заемател.
Според договора за заем, размерът на отпуснатия заем възлиза на 800лв., с една вноска
с падеж 17.11.2022г., обща сума за плащане 826,70лв., при ГЛП от 40,05% и ГПР от
49,10%. В т. 3.10 е предвидена такса за експресно разглеждане от 273,30лв., като
вноската с тази такса става 1100лв. Налице е отстъпа от 0,80лв. и общият краен размер
възлиза на 1099,20лв. В чл. 4 е посочено, че ГПР на заема не включва възможни
разходи, които заемателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на
договорните си задължения, както и таксите съгласно тарифата за таксите на
1
заемодателя.
По делото са изслушани и приети основно и допълнително заключение по
съдебно-счетоводна експертиза, от които се установява, че заемната сума е усвоена
посредством превод към „Изипей“. Според вещото лице няма постъпили плащания по
кредита. На 01.12.2022г. е преведена сума от 609лв., която обаче е отнесена към друг
активен кредит на ответника с № ********. Експертът разяснява, че без да се включва
таксата за експресно разглеждане ГПР по договора възлиза на 49,10%, а при
включването й на 4715,96%.
Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски
кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има
качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, договорът
следва да бъде съобразен изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП, като съдът следи
служебно за приложението на императивните законови норми.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
49,10% т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер
не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не
отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно –
таксите за изготвяне на индивидуално кредитно предложение и за експресно
разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем, които се включват в общите
разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК.
Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита,
или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
Таксата за експресно разглеждане несъмнено представлява разход, свързан с
договора за потребителски кредит и следва да бъде включена в ГПР по кредита, като
тя е била изначално известна на кредитора. Тя изрично попада в легалната дефиниция
по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която изброяването не е изчерпателно, но ясно е
посочено, че в ГПР се включват всички такси и разходи за допълнителни услуги,
2
свързани с договора за кредит. Ето защо, стойността на тази такса трябва да бъде
включена при определяне на годишния процент на разходите в договора за кредит, тъй
като е част от него. Очевидно е обаче, че това не е сторено, а в ГПР е включен само
размерът на възнаградителната лихва. При включването на тази такса в ГПР, което е
абсолютно необходимо, за да бъдат спазени изискванията на ЗПК, е очевидно и без да
са необходими специални знания, че ГПР надвишава значително максимално
допустимия по закон размер от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет
на Република България – чл. 19, ал. 4 ЗПК, като според експертното заключение
реалният ГПР възлиза на 4715,96%.
По изложените съображения, съдът намира, че горепосочената такса отговаря
на поставените в ЗПК критерии и следва да бъде включена в общия разход по кредита,
което в случая не е сторено, а с нейното добавяне действителният ГПР по договора за
кредит е значително по-висок от обявения в договора. При това положение се налага
изводът, че договорът за кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Установява се нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в договора липсва посочване на годишния процент на
разходите по кредита, изчислен към момента на сключването на договора, съобразно
установената методика в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Текстът на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК не следва да се тълкува буквално, а именно - при посочен ГПР, макар и
неправилно определен и без подробно описание на компонентите по него.
Нормативното изискване следва да се приеме за изпълнено, когато е посочен както
подробният начин на формиране на ГПР с всички негови компоненти, така и
действителният му размер, за да бъде потребителят добросъвестно информиран и да
не бъде въвеждан целенасочено в заблуждение. Годишният процент на разходите е
част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно
крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да
съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След
като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно неговия
размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последица от неспазване изискването на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че същият се явява
недействителен – чл. 22 ЗПК. Ето защо, съдът приема договорът за заем за
недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
В задължителното Решение от 21.03.2024г. по дело № C-714/2022г. на Съда на
Европейския съюз е прието, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от
тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница. С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за
потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с
правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този
процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48,
следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно,
санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски
при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта
на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Член 23 от
3
Директива 2008/48, разглеждан във връзка със съображение 47 от същата директива,
следва, че макар изборът на системата от санкции за нарушаване на националните
разпоредби, приети съгласно тази директива, да е по усмотрение на държавите членки,
така предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.
Това означава, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на
наказваните с тях нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и
същевременно се съблюдава основният принцип на пропорционалност (вж. в този
смисъл решение от 9 ноември 2016 г., Home Credit Slovakia, C‑42/15, EU:C:2016:842, т.
61—63 и цитираната съдебна практика).
Следва да се има предвид още, че според настоящия съдебен състав, добавянето
на подобни такси към договора за кредит представлява конструкция, предназначена да
прикрие действителните разходи по кредита и да доведе единствено до извличане на
по-голяма облага на кредитора от договора. Тези съждения съвпадат с възприетото в
Решение от 21.03.2024г. по дело № C-714/2022г. на Съда на Европейския съюз, което
има задължителен характер за всички съдилища и учреждения – чл. 633 ГПК.
С оглед изложеното, съдът приема договора за кредит за недейстивтелен.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Тази норма представлява своеобразна санкция за
недобросъвестния кредитор, който нарушава императивните законови изисквания,
които трябва да спазва при сключване на договор за потребителски кредит, като целта
е да се пресекат подобни практики. Нормата на чл. 23 ГПК не прави разграничение
между възнаградителна и мораторна лихва, а използва родовото понятие лихва, поради
което следва да се приеме, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност
на кредита и никакви лихви – възнаградителни или мораторни. Ето защо, в случая
ищецът има право само на главницата, която възлиза на 800лв.
В най-актуалната практика на ВКС - решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр.
дело № 3855/2021 г. на ВКС, IV г.о и решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т.дело №
1023/2020 г. на ВКС, I т.о., решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г.,
ІІІ г. о. на ВКС, се приема, че при недействителност на договора, съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи
в производство по предявен иск по чл. 79 ЗЗД (включително в хипотезата по чл. 422
ГПК), съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено
задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от
характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе. Ако се
приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и
осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно
производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до
неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по
недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и
позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто
смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК. Поради
това, чистата стойност следва да бъде присъдена в същото производство, като бъде
съобразен предявеният размер съгласно принципа на диспозитивното начало.
С оглед изложеното, в случая предявеният иск следва да бъде уважен за
главницата от 800лв., като не се присъжда законна лихва.
4
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ищецът, който е доказал такива
в размер на 505лв. и претендира юрк. възнаграждение, което съдът на основание чл.
78, ал. 8 ГПК определя на 100лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК от „Сити кеш“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Цариградско шосе”
№ 115 Е, ет. 5, срещу М. С. Г., ЕГН: **********, с адрес:
**************************************, че ответникът дължи на ищеца следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
37081/2024г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 800,00лв. – главница (чистата
стойност) по договор за паричен заем Кредирект № ********/18.10.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. С. Г., ЕГН: **********, с адрес:
**************************************, да заплати на „Сити кеш“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Цариградско шосе”
№ 115 Е, ет. 5, сумата от 605лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5