Мотиви към Пр.№92/26.01.2010г.по НОХД№1865/2008г.:

 

          ЯРП е предявила обвинение против Д. *** по чл.152, ал.1, т.2, пр.1 и пр.2, вр.чл.20, ал.4 от НК и А.Т.Й. *** по чл. 152, ал.1, т.2, пр.1 и пр.2, вр.чл.20, ал.2 от НК.

          Участващият по делото прокурор поддьржа обвинението така както е предявено, като счита, че сьщото е доказано от обективна и субективна страна. Пледира за признаване на подсьдимите за виновни и налагане на всеки от тях на наказание лишаване от свобода към минималния размер, съобразно разпоредбата на чл.54 от НК, което да бьде изтьрпяно ефективно от подс.К.. Дьржавният обвинител пледира гр.иск за неимуществени вреди да бьде уважен по справедливост.

          По делото бе предявен гр.иск от св.Ж.Д. /В./ против двамата подсъдими за солидарно заплащане на обезщетение за причинени й неимуществени вреди в р-р на 20 000лв., ведно сьс законната лихва от деня на увреждането - 27.02.1997г., който като допустим бе приет от сьда за съвместно разглеждане в наказателното производство. Сьдьт конституира свидетелката като гр.ищец и частен обвинител в процеса с повереник - адвокат. Чрез повереника си Д./В./ пледира за признаването на двамата подсъдими за виновни по предявеното им обвинение, т.к. от събраните по делото доказателствени материали се установява престъпната деятелност на Д.К. и А.Й.. Прави се искане за налагане на наказание ЛС за всеки от подсъдимите при условията на чл.54 от НК, което наказание по преценка на съда да бъде отложено от изтърпяване по чл.66,ал.1 от НК. Изразява се становище за уважаване на гр.иск за причинени на св.Д./В./ неимуществени вреди в пълен размер, с оглед репариране на причинените и болки, страдания и срам от извършеното престъпно деяние и най-вече на психическата травма получена вследствие на престъплението.

Подсъдимите Д.К. и Ат.Й. ***. със служебно назначени от съда адвокати. Подсъдимите не се признават за виновни, дават кратки обяснения, в които сочат, че подс.Й. е имал разговор с пострадалата и не е упражнявал насилие над Д./В./. Подс.К. твърди, че не е упражнявал насиле над починалия свидетел К.П.. Чрез защитника си К. пледира за признаването му за невиновен и оправдаването му по предявеното обвинение, т.к. според адвоката не се е установило от обективна и субективна страна К. да е извършил престъплението, в което обвинен, като в тази връзка и гр.иск като неоснователен и недоказан бъде отхвърлен. Подс.Й. пледира чрез защитника си също да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното обвинение, защото от материалите по делото и така предявеното обвинение не би могло по механизма описан от прокурора да бъде извършено деянието, като също се прави искане за отхвърляне на гр.иск като неоснователен и недоказан.

Сьдьт, след като подложи на внимателна преценка сьбраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

           На 27.02.1997г., около 13.30 часа подсъдимите А.Т.Й. и Д. *** минавали покрай дома на св.Ж.Д.Д./***. Й. познавал св.Д./В./ и имал желание да осъществи съвкупление с нея, двамата подсъдими влезли в дома на Д./В./ именно с такива намерения. През това време тя се намирала там заедно със св.К.П. /починал на 22.06.2003г./, който била извикала, за да ремонтира вратата и прозорците на къщата й. При влизането си Й. хванал Д./В./ за ръката и започнал да я дърпа от стаята. Свидетелката през цялото време викала да я пусне и се дърпала, за да се освободи от него, но тъй като Й. бил физически много по-силен успял да я изведе през салона на къщата и я завел в друга стая на същата. През това време подс.К. нанесъл побой на свид.П., който искал да помогне на свид.Д. и да попречи за осъществяване действията на обвиняемия Й.. Подс.К. нанесъл на св.П. побой чрез удари с ръце и крака,

задържал го в стаята и му пречел да я напуска в продължение на около час и половина - от около 13.30 часа до около 15.00 часа - докато изчаквал своя приятел -Й. да осъществи намеренията си за полов акт с Д./Василева/.

Подс.Й., отвеждайки Д./В./ в съседната стая й казал, че искал да се жени за нея, защото бил вдовец и много му се искало да прави любов с нея. Тя се дърпала, викала за помощ, казала му, че това няма да стане и че нея не я интересува има ли или няма жена. В отговор на виковете й за помощ Й. я заплашил, че ако продължава да вика ще разбие черепа й и ще стане по-лошо. Той свлякъл надолу двете долнища на анцунга, бельото й, натиснал главата й надолу да се наведе и отзад се опитал да вкара члена си в нейния полов орган. Тъй като членът му не бил достатъчно твърд, Й. започнал да извършва действия по отношение на него с цел да го приведе в необходимото за проникването твърдо състояние. Той започнал с ръката си да извършва такива манипулации, докато членът му придобил необходимата твърдост. Отново принудил Д./В./ да се наведе, като натискал главата й надолу и вкарал члена си във влагалището й. Започнал да извършва движения навътре-навън в продължение на около 5 минути, докато еякулирал във влагалището на св.Д./В./. Всички описани по-горе действия продължили около час и половина. След това подсъдимият се изправил, закопчал си панталона и предупредил Д./В./, че вечерта ще се върне, като й казал, че не трябва да казва на никого за случилото се, защото ако каже, щял да дойде някоя вечер и щяло да стане по-лошо. Около 15.00 часа Й. и Д./В./ излезли от стаята и отишли в другата стая при св.П. и подс.К.. Непосредствено след това двамата подсъдими напуснали дома на Д./В./.

Двамата подсъми са неосъждани към момента на извършване на деянието.

Изложената фактическа обстановка се установява отчасти от обясненията на подсъдимите, отчасти от показанията на свиделите Ж.Д./В./, И.Д. и от показанията на свидетелите К.С. и Ж.Л..

Фактическата обстановка се установява и от заключенията и показанията на вещите лица по назначените от съда съдебнопсихиатринопсихологични експертизи, които са обективни и компетентно изготвени, креспондиращи с кредитираните от съда гласни доказателствени средства.

От излушаната съдебномедицинска експертиза се установява, че пострадалата е водила от дълги години полов живот и няма причинени травми при извършване на деянието, поради което съдът приема за обективно и точно и това заключение на в.л..

Фактичиската обстановка се установява и от приетите и прочетени в с.з. писмени доказателства – справки за съдимост на подсъдимите, карти на обвиняемо лице, препис-извлечение от акт за смърт на св.К.П., удостоверение за идентичност на имената, акт за гражднаски брак на пострадалата, медицински документи на подс.Д.К., прочетени на основание чл.284 от НПК.

Съдът не кридитира онази част от обясненията на двамата подсъдими дадени пред съда, в които се сочи, че подс.Й. не е извършвал насилствен полов акт с пострадалата, а подс.К. не е упражнявал насилие върху личността на св.К.П., че двамата са останали в дома на св.Д./Василева/ само около десетина минути, след което са си тръгнали, т.к. в тази част обясненията на подсъдимите се опровергават категорично от кредитираните от съда показания на св.Ж.Д./В./, И.Д., К.С. и Ж.Л.. В тази връзка са и показанията на вещите лица и заключенията по назначените от съда две съдебнопсихиатричнопсихологични експертизи. От посочените гласни доказателства и заключения на вещите лица се установи, че подс.Й. е имал насилствен полов акт с пострадалата, а подс.К. е улеснил извършването на престъплението, пречейки на св.К.П. да окаже помощ на св.Д./В./, а за да оневинят себе си и двамата подсъдими, които са в защитна позиция са склонни да представят събитията девиатно, изкривено, макар по принцип да не лъжат.

В останалата част съдът приема за достоверни обасненията на подсъдимите, защото същите кореспондират с кретидираните от съда доказателства.

Съдът не кредитира онази част от показанията на св.Ж.Д. /В./ дадени пред съда, в които се сочи, че всички действия от подс.Й. са били извършени за около половин час, т.к. по-късно самата свидетелка категорично заяви, че половият акт е траял много повече. Съдът поиска да бъдат прочетени показанията на свидетелката дадени в хода на разследването, т.к. установи съществени противоречия относно това кога е станало изнасилването и какви действия по-точно е искал да извърши от нея подсъдимия, но поради това, че подсъдимите и защитата не дадоха такова съгласие тези гласни доказателства не бяха прочетени. Визираните противоречия бяха изяснени от показанията на пострадалата дадени до този момент й при продължаването на разпита на свидетелката, като се установи, че деянието е извършено на 27.02.1997г. за времето от 13,30ч. до 15,00-15,30ч., а Д./В./ подробно описа какви действия са извършени от подс.Й. и от нея.

В останалата част съдът приема за достоверни показанията на свидетелката, т.к. същите кореспондират с кредитираните от съда гласни доказателства и заключенията на вещите лица по назначените от съда експертизи.

Съдът не приема достоверни онази част от показанията на св.Ив.Д., в които се сочи, че подс.Д.К. е държал пострадалата при изнасилването й от подс.Й. и че Д./В./ е била заплашвана само с юмрук към момента на извършване на престъплението, т.к. в тази част показанията на свидетеля се оборват от показанията на св.Ж.Д./Василева/, касаещи въпросния инцидент.

В останалата част съдът кредитира показанията на свидетела, защото същите кореспондират с приетите от съда за достоверни доказателствени материали.

От показанията на свидетелите К.С. и Ж.Л., които кореспондират с показанията на пострадалата се установява, че действително е имало посегателство против половата неприкосновеност на св.Д./Василева/, като в подкрепа на тези гласни доказателства са и заключенията на вещите лица по назначените от съда експертизи.

Съдът остави без уважения направените искания от страна на защитата и подсъдимите за разпит и на дъщерята на пострадалата, т.к. прие, че и без разпита на това лице делото може да бъде изяснено от фактическа страна.  

От изложената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:

Д.Ж.К. на 27.02.1997г. между 13.30 часа и 15.00 часа в гр.С., действайки в съучастие с А.Т.Й. ***, в качеството на помагач, умишлено е улеснил Й., да се съвкупи с лицето Ж.Д.Д. на 46 години в жилището й, находящо се на ул…., без нейното съгласие, като Й. я принудил към това със сила /хванал я за ръката и я издърпал насила в съседната стая, свлякъл надолу двете долнища на анцунга и бельото й, натиснал главата й надолу да се наведе, и отзад вкарал члена си в нейния полов орган/ и заплашване /че ще разбие черепа й ако продължава да вика и ще стане по-лошо/, като улесняването се е изразило във възпрепятстване на възможността на лицето К.Ж.П. *** да попречи за осъществяване на действията на Й.- престъпление по чл.152 ал.1 т.2, пр.1 и пр.2, вр. чл.20 ал.4 от НК.

А.Т.Й. на 27.02.1997г. между 13.30 часа и 15.00 часа в гр.С., действайки в съучастие с Д. ***, като извършител се е съвъкупи с лицето Ж.Д.Д. на 46 години в жилището й, находящо се на ул…. без нейното съгласие, като я принудил към това със сила /хванал я за ръката я издърпал насила в съседната стая, свлякъл надолу двете долнища на анцунга и бельото й, натиснал главата й надолу да се наведе, и отзад вкарал члена си в нейния полов орган/ и я заплашил /че ще разбие черепа й ако продължава да вика и ще стане по-лошо/- престъпление по чл.152 ал.1 т.2, пр.1 и пр.2, вр. чл.20 ал.2 от НК.

От обективна страна жертва на престьплението е св.Ж.Д./Василева/. Изнасилването, след проверката и анализа на всички сьбрани по делото доказателства, е осьществено от двамата подсьдими в качеството им на съучастници/извършител и помагач/. Подс.Д.К. е улеснил извършването на престъплението като е възпрепятствал оказването на помощ от св.К.П. на пострадалата още с пристигането на подсъдимите в дома на жертвата, а чрез посочените по-горе форми на принуда по чл.152,ал.1,т.2,пр.1 и пр.2 от НК-употребена е физическа сила и заплашване за сломяване сьпротивата на жертвата - подс.Й. е извършил инкриминираното деяние. Престьплението е двуактно – първоначално подсъдимите взели решение да отидат в дома на жертвата, за да бъде осъществен полов акт от подс.Й.. После Й. успял насила да издърпа св.Д./В./ в другата стая на дома й, докато подс.Д.К. нанасял побой на св.П., и въпреки съпротивата на пострадалата, въздействайки психически върху нея със заплахи и употребявайки сила, за да я съблече, упял да осъществи нежелан от свидетелката полов акт за около пет минути. През останалото време подс.Й. се опитвал да се възбуди и да сломи съпротивата на жертвата, което му отнело почти час и половина. Пострадалата била уплашена и сломена психически от упражнената и физическа и психическа принуда от подс.Й. и преди осъществяването на половия акт престанала да се съпротивлява. В момента на проникването на пениса на подс.Й. във влагалището на пострадалата, изнасилването е окончателно осьществено от подсъдимия като извършител.

          От събраните по делото доказателства категорично бе установено, че пострадалата не е давала сьгласие за осьществяване на полово сношение с подс.Й., като обясненията на подсъдимите, дадени пред сьда, че нищо не е сторено на св.Д./В./ и св.П. се опровергават категорично от показанията на свидетелите Ж.Д., И.Д., К.С. и Ж.Л., както и от заключенията и показанията на вещите лица по назначените и изслушани от сьда експертизи. В този смисьл сьдьт не приема доводите на защитата на подсьдимите, че полов акт с пострадалата не е бил осъществен и не е упражнявано насилие върху св.П., поради което същите трябвало да бъдат признати за невиновни и оправдани по предявеното им обвинение. В тази връзка съдът изцяло приема аргумените на повереника и прокурора относно обективната и субективна страна на деянието, съобразно кретидирания по-горе от съда доказателствен материал.

При осъществяване на деянието бе установено, че подсьдимите като съучастници не са имали други сьучастници - сьизвьршители, подбудители, помагачи.

          От субективна страна подсьдимите са осьществили деянието с пряк умисъл. Те са искали, целяли настьпването на инкриминирания резултат, като решението за извьршване на престьплението е взето преди неговото осъществяване. Подсьдимите са разбирали противоправния и общественоопасен характер на деянието и са искали настьпването на престьпните последици след положените от тях задружни усилия. Те са сьзнавали, че чрез упражнената от подс.Д.К. принуда спрямо св.П. и заплахи и сила от подс.Й. ще попречат на починалия свидетел да осуети извършването на престъплението, а Й. ще сломи съпротивата на пострадалата. Разбирали са, че св.Д./Василева/ не е сьгласна да осьществи полов акт с Й., че  оказва сьпротива именно, защото не желае сьвкуплението, но вьпреки това са продьлжили съвместната си престьпна дейност до постигане на целта си.

          Желанието на подсьдимите за задоволяване на нагона на подс.Й. са ги подтикнали кьм осьществяване на престьплението.

          Съдът не успя да приобщи към доказателствения материал показанията на св.К.П., т.к. подсъдимите и защитата не дадоха съгласие за това.

При определяне на вида и размера на наложените наказания сьдьт взе предвид следното:

За извьршеното от подсьдимите престьпление НК предвижда от две до осем години ЛС.

          Извьршеното от подсьдимите инкриминирано деяние е с висока степен на обществена опасност, тьй като с него се засягат обществените отношения свьрзани с телесната и половата неприкосновеност, избора на полов партньор на лице от женски пол и свободата на личността за избор на поведение.

          Личността на всеки един от подсьдимите е с висока степен на обществена опасност, макар същите да не са осъждани, имайки предвид високата степен на обществена опасност на деянието, времето, мястото и начина за неговото осъществяване.

ЯРС, след като взе предвид гореизложеното, както и това, че подсъдимите са проявили упоритост при осьществяване на деянието, времетраенето на деянието, изживяните болка и срам кьм момента на осьществявание на престьплението от пострадалата, оказаното частично сьдействие от подсъдимите за изясняване на обективната истина в досьдебната и сьдебна фаза на процеса, влошеното здравословно състояние на подс.Д.К., това, че подс.А.Й. е вдовец и трябва се грижи са своите деца, изключително дългият период от време изминал от деня на извършване на престъплението, както и факта, че това деяние е изолиран случай в живота на двамата подсъдими, наложи на подс.Д.К. 2/две/год.ЛС, а на подс.Ат.Й. 3/три/год. ЛС. Съдът наложи различни по размер наказания ЛС, изхождайки и от това, че Й. е извършител на деянието, а К. само помагач за неговото осъществяване.

          По изложените съображения за определяне на размера на наложените наказания на всеки от двамата подсъдими, съдът прие, че са налице условията за приложението на чл.66,ал.1 от НК и отложи изтърпяването на двете наказания за изпитателен срок от 3/три/год. за подс.Д.К. и 5/пет/год. за подс.Ат.Й..

          С така определените наказания и приложението на чл.66,ал.1 от НК, сьдьт счита, че ще се постигнат целите на индивидуалната и обща превенция, визирани в чл.36 от НК и върху личността на всеки от  подсъдимите ще се окаже необходимия поправителен и превъзпитателен ефект.

          Относно предявения  граждански иск:

Тьй като подсъдимите Д.К. и Ат.Й. бяха признати за виновни по предявеното обвинение и в хода на сьдебното следствие се доказа, че именно от инкриминираното деяние на св.Ж.Д./В./ са причинени неимуществени вреди, сьдьт осьди подсъдимите да заплатят солидарно на основание чл.52 от ЗЗД на гр.ищец Ж.Д./В./ обезщетение в размер на 10 000/десет хиляди/лв., ведно със законната лихва от дата на настъпване на деликта- 27.02.1997г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над 10 000лв. до размер на 20 000лв. гр.иск като неоснователен и недоказан бе отхвърлен. Сьдьт уважи гр.иск в посочения размер, т.к. счита, че е справедливо подсъдимите да заплатят на пострадалата от деликта, правилно квалифициран от ЯРП като престъпление, посоченото обезщетение за преживяните душевно страдание, болка и срам, като бе взето предивид и времето необходимо на пострадалата да се възстанови от преживяната психична травма. В тази връзка съдът изцяло споделя аргументите на повереника на гр.ищец, че упражнената принуда в двете и форми- сила и заплашване, както и самият полов акт против волята на подсъдимата са променили начина на живот на пострадалата. Неимуществените вреди са в пряка причинноследствена връзка с деянието извършено от двата подсъдими като съучастници-съизвършител и помагач. Не бе установено негативните последици за гр.ищец да са настъпили поради някакви други опосредяващи елементи-например участие на други лица в причиняването на тези вреди или да е налице съпричиняване от страна на свидетелката. Не бе установено с поведението си Д./В./ да е провокирала двамата подсъдими към извършване на деликта. Съдът придоби й лични впечатления от психичното състояние на пострадалата и прие, че за преживяното морално унижение и засягането в такава степен на нейната чест и достойноство е справедливо по смисъла на ЗЗД и съдебната практика на ВКС на РБългария, касаещи репарирането на неимуществените вреди, на гр.ищец да бъде присъдена визираната по-горе сума. Според ЯРС това обезщетение няма да компенсира в пълен обем всички вреди причинени на пострадалата и най-вече душевната болка от преживяното унижение, с която тя ще живее до края на живота си, но съобразно буквата и най-вече духа на закона, това обезщетение е и израз на волята на нашето общество за справедливост.

          Всеки един от подсъдимите бе осъден да заплати на гр.ищец и частен обвинител разноските по делото в размер на 150лв., съобразно представените писмени доказателства.

Причини за осъществяване на деянието е незачитане на установения в страната правов ред от страна на двамата подсъдими, ниската им правна и обща култура, както и незачитане на телесната неприкосновеност и достойнство на личността.

          При този изход на делото сьдьт на основание чл.189,ал.3 от НПК осьди всеки един от подсъдимите да заплати направените по делото разноски в р-р на 150лв. на НБПП гр.С., 314,30лв. в приход на ДБ по сметка***. ДТ върху уважения размер на гражданския иск.

          По тези сьображения сьдьт постанови присьдата си.

                                                                                    Районен сьдия: